№ 570/12.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, І
състав
На тринадесети октомври 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: В.С.
като разгледа
докладваното от съдията ВНАХД № 1654/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от „И.П.“ ЕТ- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 121539-F123363/29.10.2014г. на Директора на Офис Шумен при ТД на
НАП -Варна, с което на търговеца било наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във
връзка с чл.355, ал.1 от КСО. Жалбоподателят счита наказателното постановление
за незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено изцяло.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа
страна се установява следното: За осъществяването на своята дейност жалбоподателя
ангажирал служители, които подлежали на осигуряване за всички осигурени
социални рискове. На 22.07.2014г. в ТД на НАП- Варна офис Шумен при извършена
проверка на жалбоподателя било установено, че последния в качеството си на
осигурител не е изпълнило задължението си да подаде Декларация обр. 6 „Данни за дължими
осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” по чл.2, ал.2 от Наредба
№Н-8/29.12.2005г. за м.10.2013г. Това
обстоятелство било установено от С.А.-
инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Варна-офис Шумен.
Поради това на 11.09.2014г.
проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило
задължението си да подаде Декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни
вноски и данък по ЗДДФЛ” по чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
за периода м.октомври 2013г. в законоустановения срок по чл.3, ал.3, т.1 от
Наредбата- до 25.11.2013г. След като му била изпратена покана и жалбоподателя
не се явил, АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателя в съответствие с
изискванията на чл.40 ал.2 от ЗАНН Впоследствие , акта е връчен на
жалбоподателя на 02.10.2014г., като същия не е счел за нужно да депозира
писмени възражения. Въз основа на
съставения акт, на 29.10.2014г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на от „И.П.“ ЕТ- гр.Шумен било наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.5, ал.4
от КСО, във вр. с чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетеля С.А.
, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Като лице, ангажиращо служители по трудово
правоотношение, едноличният търговец-жалбоподател се явява осигурител по
смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, тъй като същият има задължение по закон да внася
осигурителни вноски за други физически лица, а именно- за своите работници и
служители. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение,
като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват посочените в
същата норма данни. Срокът за подаването на Декларация обр.6 е посочен в чл.3,
ал.3, т.1 от Наредбата, според който такава се подава едновременно с подаване
на Декларация обр.1, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено
или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца,
в който е начислено или изплатено възнаграждението (чл.3, ал.1, т.1, б.”а”). В процесния
случай срокът за подаване на Декларация обр.6 за м.10.2013г. е бил до 25.11.2013г.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя,
че не е изпълнил това задължение в
законоустановения срок, а е подало процесната декларация едва през м. юли
2014г. При това положение съдът намира, че жалбоподателя действително е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО,
във вр. с чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8, за което правилно и законосъобразно
е санкционирано с процесното наказателно постановление.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Санкцията също така е определена
правилно, на основание чл.355, ал.1 от КСО, предвиждащ наказаниe за лице, което
наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 от КСО
и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им , като при определянето
на наказанието наказващият орган е отчел особеностите на случая и е наложил
наказание в минималния размер, предвиден в закона.
Не са налице основания също така случаят да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за
изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с
настъпването на дадени вредни последици. Макар и жалбоподателя да не е санкциониран за
други такива нарушения, по делото са налице данни, че процесната декларация не
е единствената неподадена в срок.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление №121539-F123363/29.10.2014г. на Директора на Офис Шумен при ТД на
НАП –Варна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: