Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1655/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Р.П. *** срещу Наказателно постановление № 121537-F123357/29.10.2014г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано и недоказано, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител и не изразява становище относно жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателят бил регистриран като едноличен търговец и не бил преустановил търговската си дейност, но до края на м.април 2014г. не подал Декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ” за 2013г. На 22.07.2015г. от свидетелката С.Г.А.-инспектор по приходите в Офис Шумен при ТД на НАП -Варна била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на жалбоподателя, при която изложените обстоятелства били установени. Поради това на 23.07.2014г. проверяващата изпратила съобщение на жалбоподателя, с което го уведомявала, че следва в 14-дневен срок да се яви в офиса на НАП в гр.Шумен, за да подаде такава декларация /а също и декларации обр.6 за 2008г., за 2009г., за 2010г. и за 2011г., както и множество декларации обр.1, каквито също не били подадени/. Декларацията била подадена в офис на НАП-Шумен на 30.07.2014г. Поради несвоевременното подаване на процесната декларация, на 11.09.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнил задължението си да подаде Декларация образец 6 по чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за 2013 година в законоустановения срок, а именно- до 30.04.2014г. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН; впоследствие бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 29.10.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.П. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката С.Г.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В качеството си на субект, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, жалбоподателят се явява самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на Декларация обр.6 за дължимите вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ за предходната календарна година е посочен в чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата, а именно- до 30 април. В процесния случай срокът за изпълнение на посоченото административно задължение е изтекъл на 30.04.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същият не е изпълнил това задължение в законоустановения срок, а едва след като е бил специално поканен за това. При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №Н-8, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Актът е съставен законосъобразно в отсъствието на нарушителя, тъй като след отправена съответна покана същият не се е явил. Описанието на нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени вредни последици. Декларацията е била подадена едва след съответна покана от компетентните органи, а не по собствена подбуда. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят също така не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, а напротив- по делото са налице данни, че не са били подадени множество декларации, изискуеми от закона, като не е установено това да се дължи на някаква извинителна причина. Възрастта на нарушителя не може да бъде отчетена като подобно извинително обстоятелство, тъй като от показанията на свидетелката се установява, че търговската дейност на практика се осъществява от синът на П.. Поради това обстоятелствата, свързани с личността на жалбоподателя не следва да бъдат отчетени, тъй като подобен подход би дал възможност за заобикаляне на закона, като се развива търговска дейност от името на възрастни роднини. При преценката на тежестта на нарушението не е без значение и обстоятелството, че и през тази година неизпълнението на задълженията за подаване на съответните декларации е продължило /видно от показанията на проверяващата/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 121537-F123357/29.10.2014г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на И.Р.П. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв., като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: