РЕШЕНИЕ
535/30.10.2015г.
гр.Шумен
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На пети октомври 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 1693/15г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от И.А.С. *** срещу Наказателно постановление №ДАИ-0000055/06.07.2015г.
на началника на отдел АНД в ГД „АИ“-гр.София, с което на лицето била наложена
глоба в размер на 1500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178а,
ал.7, т.1, пр.1 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, като счита също, че
наказателното постановление е постановено при непълнота на доказателствата. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Жалбоподателят бил председател на комисия, извършваща
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В това си
качество той изготвял съответните протоколи за периодичен преглед. На
10.06.2015г. същият извършил преглед за техническа изправност на лек автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н9348АТ, собственост на лицето М.Г.И.. Бил
издаден Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС
№8136541, в който бил посочен начален час на прегледа-11,04ч. и край-11,24ч. В
Протокола било отразено, че ППС се допуска да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване. Въз основа посочения Протокол жалбоподателят издал и знак
№07784567 и допуснал посочения автомобил да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване. Малко по-късно на същата дата, по сигнал от служители на
сектор „ПП“ при ОДМВР-Шумен за технически неизправен автомобил, бил извършен
повторен преглед на посоченото МПС, в присъствието на служители на
ОО“АА“-Шумен. Прегледът бил извършен в същият пункт за ГТП, с начало на прегледа
12,35ч. и край-13,31ч. При повторния преглед били установени значителни
неизправности, непозволяващи движението на автомобила. Конкретно било
установено изтичане на експлоатационни течности от автомобила, липса на
пожарогасител, предупредителен триъгълник, светлоотразителна жилетка и аптечка,
липса на шумозаглушително устройство, разкъсвания на задна дясна гума,
повредени части по кормилната уредба /по ляв и десен шарнир и ляв и десен
накрайник/- хлабина в кормилното задвижване. В автомобила липсвали пътнически
седалки, като едната предна седалка била закрепена с колан. Въз основа тези констатации на 11.06.2015г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че в качеството си на председател на комисия, извършваща периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е допуснал движението на
технически неизправно ППС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан с отбелязване, че има възражения. Писмени такива били депозирани
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на съставения акт на 06.007.2015г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на И.С. била наложена глоба в размер
на 1500,00 лв. за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“, във вр. с чл.31,
ал.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на
свидетелите Ц.Ю.В. и К.Л.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите по
никакъв начин не са заинтересувани от изхода на делото и не могат да се счетат
за предубедени, при което не са налице основания за съмнение в достоверността
на дадените от тях показания. С особено голямо значение за изясняването на
делото са приложените копия от протоколи за извършени прегледи за техническа
изправност на ППС, резултати от технически преглед, а също и копие от акт за
установяване на административно нарушение, съставен на М.Г.И..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б"
от Наредба № Н-32/2011 г. при извършване на периодичните прегледи на ППС
председателят на комисията следи за качествено и пълнообемно провеждане на
прегледа от страна на техническите специалисти, като не допуска извършване на
периодичен преглед в нарушение на изискванията за извършване на технически
прегледи, определени в наредбата, както и не издава документ за техническа
изправност, когато ППС не е представено на преглед или не отговаря на
изискванията, определени в наредбата. От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че жалбоподателят е издал съответен знак за преминат периодичен
преглед за техническа изправност и е допуснал движението на МПС, което в
действителност е било със значителни неизправности. От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя се привеждат доводи за недоказаност на
констатациите за наличие на такива неизправности, по съображения, подробно
изложени в съдебно заседание. Част от доводите в тази насока могат да бъдат
счетени за основателни. Действително, възможно е лицето, представило автомобила
за преглед, да е заело съответното оборудване /пожарогасител, аптечка и т.н/ и
да е върнало вещите веднага след прегледа. Измерването на нивото на шум също
така е било субективно, а не посредством децибеломер. Друга част от
неизправностите обаче са обективно установени и наличието им е доказано по
несъмнен начин. Така от показанията на свидетелите се установява изтичане на
експлоатационни течности от автомобила във видимо и не незначително количество;
гумите също така са били силно износени; липсвала е част от изпускателната
система и др. под. Както беше посочено, липсват основания показанията на
свидетелите да не бъдат кредитирани. Отделно от това, същите кореспондират
напълно на приобщените писмени доказателства и се подкрепят от тях.
Констатираните от проверяващите неизправности са били установени и от
полицейските служители, съставили АУАН на собственика на автомобила, като
неизправностите са били подробно описани в акта, приобщен като писмено доказателство
по делото. Твърде съществени са и разликите между двата протокола от извършени
периодични прегледи, изготвени от съответното техническо лице. При това
положение съдът приема, че процесният автомобил действително е имал съществени
неизправности, поради които е следвало да не бъде допускан за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Макар и правилно да е констатирано
наличието на административно нарушение, извършено от жалбоподателя обаче, при
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, обуславящи неговата отмяна. Жалбоподателят е подведен под административнонаказателна отговорност за
нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б."б" от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Същевремено както в съставения
акт, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление, нарушението текстово е
описано по следния начин: "в качеството си на председател на комисия за ППТИППС е допуснал извършването на периодичен преглед на ППС в
нарушение на изискванията във връзка с чл.31, ал.1 от Наредбата, като е допуснал движението на технически неизправно МПС“. По този начин административнонаказващият
орган е описал две различни нарушения, които имат и различна правна
квалификация: от една страна жалбоподателят е санкциониран за това, че като
председател на комисия за ППТИППС е допуснал
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за
извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата – нарушение на чл.
43, ал. 1, т. 1, б."б" от Наредбата, която разпоредба има бланкетен
характер и е във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от същата наредба. От друга страна, жалбоподателят е санкциониран и за
това, че като председател на комисия за ППТИППС е
допуснал движението на
технически неизправно МПС,
т.е. за това, че е издал документ за техническа изправност на посоченото МПС, което не е отговаряло на
изискванията, определени в наредбата. Съгласно
описанието нарушението е следвало да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б."а" от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г., каквато правна квалификация обаче не е посочена
в текста на обжалваното наказателно постановление. Касае се за противоречие
между словесното описание на констатираното нарушение и
дадената правна квалификация на същото, което представлява съществено процесуално нарушение и е основание за
отмяна на наказателното постановление. Анагогична непрецизност е била допускана и в други
случаи от наказващия орган, като съответните наказателни постановления са били отменени
от съдилищата поради наличие на съществени нарушения на процесуалния закон /Решение
№327/13г. по ВАНД№410/13г. на РС-гр.Шумен, Решение№1062/14г. на РС-гр.Сандански
и др./. В тази насока е и практиката на ШАС. В решението по КАНД№345/14г.
изрично се посочва, че наличието на разминаване между сочените като нарушени
законови норми и описанието на нарушението в наказателното постановление винаги
съставлява съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, защото не
става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно наказателната
отговорност на субекта. Поради това са без значение индициите, че
санкционираното лице вероятно е разбрало в какво е обвинено. В решението се
изтъква също, че държавните органи са задължени да опишат точно и ясно самото
нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно и текстовете от
закона, които са били нарушени, като от друга страна следва да е налице съответствие
на описаните такива в АУАН и тези, залегнали в издаденото въз основа на него
НП, тъй като изпълнението на това задължение е от съществено значение не само
за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно
правна норма е нарушена от него, за да организира защитата си в пълен обем, но
и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата
на административното право.
При така установеното съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила,
поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
Отменя изцяло Наказателно постановление №ДАИ-0000055/06.07.2015г. на началника на отдел АНД в ГД „АИ“-гр.София, с което на И.А.С. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДП, е наложена глоба в размер на 1500 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: