РЕШЕНИЕ

526/28.10.2015г. гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На пети октомври 2015 година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1730/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.В.К. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-000129/11.02.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 120 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 01.02.2015г., около 14,10 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди А6 Куатро” с ДК№ ВР8187АТ по ул.”Цар Освободител” в гр.Шумен. На кръстовището на посочената улица и ул.“Панайот Волов“ същият спрял поради наличието на пътен знак „Б-2” /“Стоп“/. Същевременно по ул.”Панайот Волов”, в посока – пл.Кристал се движел лек автомобил „Киа Спортидж“ с ДК№ Н3237АР. Посочената улица била обозначена като път с предимство, но жалбоподателят навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил, в резултат от което последвал удар между двата автомобила. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които след извършена проверка на всички обстоятелства, на същата дата съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Киа Спортидж“, с което е причинил ПТП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.02.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.К. била наложена глоба в размер на 120 лева за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.П.П. и Х.П.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая пътят, по който се е движел жалбоподателят, е бил сигнализиран с пътен знак „Б-2”-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Жалбоподателят е потеглил, без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил, с което е предизвикал ПТП-обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на нарушителя. Последният твърди в жалбата, че причината за произшествието е била високата скорост, с която се е движел другият автомобил. От показанията на св.П. обаче е видно, че щетите по двата автомобила не са били съществени и следователно скоростта на движещото се по пътя с предимство МПС не е била голяма. При това положение съдът приема, че жалбоподателят действително е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че последният не е извършил виновно административно нарушение, тъй като е спрял на знак „стоп”, а след като е потеглил е бил ударен от другия автомобил. Изложените доводи не могат да бъдат споделени. Жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на правилата за предимство, а не за несъобразяване с пътните знаци, при което е правно ирелевантно обстоятелството в конкретния случай дали същият е спрял на посочения знак. В същото време съдебната практика приема изрично, че водачите на моторните превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение, решение за движение /маневра/ в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично безопасно движение (в този смисъл е Решение № 534 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 587/2009 г., III н. о., НК).

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мястото на нарушението е посочено точно, като е конкретизирано кръстовището, на което е възникнало произшествието, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата следва да бъдат счетени за неоснователни. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила непосочването в акта на ЕГН и адреса на свидетеля. Според константната практика на ШАС критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /в този смисъл е решението по КАНД№52/09г. и др./. В случая процесуалните права на санкционираното лице не са били накърнени, тъй като непосочването на всички данни за свидетеля не е довело до затруднения при идентифицирането на последния. Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.179, ал.2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради неспазване на правилата за предимство причини ПТП, какъвто е и настоящият случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, липсват данни за наличието на каквато и да било пречка движещият се по пътя с предимство автомобил да бъде възприет своевременно, при което и няма извинителни причини за настъпването на произшествието. По отношение жалбоподателя също така са били издадени изключително голям брой наказателни постановления за нарушения на ЗДП, което обуславя извода за повишената му склонност към незачитане на нормите, установени с оглед безопасността на движението по пътищата. Предвид това обстоятелство налагането на наказание в размер над минималния, установен в закона, се явява правилно и законосъобразно, като не са налице основания същото да бъде намалено.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 15-0869-000129/11.02.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Т.В.К. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.179, ал.2 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 120,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: