Р Е Ш Е Н И Е

 

554/6.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                       Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1769 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №ДАИ-0000051/01.06.2015 год. на Началника на отдел АНД в ГД „АИ”, гр.София, с което на Т.С.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.178а, ал.7, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен представител – адв.Б.Г. от ШАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви в тази насока.

            За ИА „АИ” - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. 

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т.С.Д. е член на комисия за провеждане на периодични технически прегледи на ППС в технически пункт №1376 на „Перфект Ауто Шумен - 2014” ЕООД, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав” №61. На 18.05.2015 год. в посочения пункт била извършена проверка от длъжностни лица при ОО „АА“ – Шумен, като предмет на проверката бил Протокол №7942639 от 14.05.2015 год. Същият отразявал резултатите от проведена проверка на техническата изправност на лек автомобил марка „Фиат Линеа“ от категория М1, собственост на Ю. Б.. Било констатирано, че жалбоподателят, в качеството си на член на комисията не е отразил в посочения протокол позиция 8.3, а именно, че е проверил дали има изтичане на експлоатационни течности. По този повод на 19.05.2015 год. му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2014, №200423, в който било посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б.”а” от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. Актът е подписан от нарушителя, след като е изложил, че е съгласен с констатациите. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №ДАИ-0000051/01.06.2015 год. на Началника на отдел АНД в ГД „АИ”, гр.София, с което на Т.С.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.178а, ал.7, т.2 от ЗДвП..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Х.С., на свидетелите К.Л.К., Ц.Ю.В. и Ф.Б.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното: 

Разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б.”а”  от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която е посочена като нарушена от страна на жалбоподателя предвижда задължение за техническия специалист, участващ в комисия при извършване на периодични прегледи на ППС да извършва визуалната проверка на превозното средство, съгласно част II, раздел I от методиката по чл.31, ал.1 и да отразява данните от прегледа в протокола по приложения №9, 10 и 11. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че при проведения периодичен преглед на техническата изправност на лек автомобил марка Фиат Линеа, с рег.№Н4101ВМ, собственост на Ю.Б.Б. от комисия в състав: председател – Ф.Б.К. и технически сътрудник – Т.С.Д., последният не е отразил резултата от извършеното изследване на вредното въздействие и по-конкретно има ли или не изтичане на експлоатационни течности. Следователно, като не е отразил резултата от посочената проверка в пункт 8.3 от протокола, жалбоподателят в качеството си на технически сътрудник е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ф.Б.К., който заявява, че лично той, а не техническия специалист е извършвал попълването на протокола. Изложеното само по себе си доказва, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредбата задължение да отрази данните от прегледа в протокола.  

Съдът не кредитира изложените в жалбата твърдения за липса на субективния елемент от състава на нарушението. В тази връзка съдът намира, че изложените съображения относно неяснотата на посочените в протокола термини не може да бъде споделена. Както в пункт 8.3 така също и в останалите пунктове от бланката на протокола недвусмислено е посочен критерия, респективно резултата от проведеното изследване. В този смисъл, доколкото раздел 8 отразява вредното въздействие от съответната система на автомобила върху околната среда, категорично следва да се приеме, че при отчитане на показателя „изтичане на експлоатационни течности“ при един технически изправен автомобил, при положение, че не е констатирано изтичане на експлоатационни течности единствения възможен, правилен и недвусмислен отговор е „не“. Посочването на  отговор „да“ би означавало, че при автомобила има наличие на изтичане на експлоатационни течности и следователно, че същият не е технически изправен.

Съдът не кредитира и твърдението, че основната причина поради която този отговор не се е попълвал в протокола, е особеност на софтуерния продукт, с който работи съответния пункт за технически прегледи, съгласно който при въвеждане на отговор „не“ по пункт 8.3 програмата не позволявала да се премине към следващата стъпка. Дори да приемем, че използваният от жалбоподателя софтуер действително притежава посочения недостатък, това обстоятелство само по себе си не може да доведе до пренебрегване на конкретна законова норма и до оправдаване извършването на нарушение от рода на посоченото по-горе. Жалбоподателят е имал техническата и практическа възможност след приключване обработката на протокола, преди да предаде същия на клиента, ръчно, под формата на забележка или по друг подходящ начин да отбележи, че е извършил посоченото измерване и съответно какъв е резултата от него.

Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази  обстоятелството, че нарушението засяга особено значими обществени отношения, свързани с осъществяването на дейността по извършване на проверка за техническата изправност на пътните превозни средства, която дейност цели осигуряване на условията по безаварийното и безопасното им движение. Нарушенията свързани с осъществяването на прегледите на техническото състояние на автомобилите се отличават с по-висока степен на обществена опасност, доколкото от изправността на пътното превозно средство  непосредствено зависят живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Касае се за формално нарушение, при което наличието на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав, поради което липсата на такива не следва да се преценява като смекчаващо вината обстоятелство, респективно като основание за преценка на случая като маловажен. Имотното състояние на санкционираното лице и липсата на други простъпки от този вид, предвид по-високата обществена опасност на деянието също не следва да се отчитат като основания за квалифициране на случая, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При преценка на въпроса за обществената опасност на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, имаща за цел да определи еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, несъответствието по пункт 8.3 - изтичане на течност, което е вероятно да навреди на околната среда или да породи риск за безопасността на други участници в пътното движение е посочено като значително и опасно. Именно с оглед на обществената опасност на деянието, настоящия състав намира, че не може да бъде споделен извода за маловажност на нарушението, поради което правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за посоченото в наказателното постановление нарушение. В този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение № 34 от 6.02.2014 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 531/2013 г., Решение № 259 от 2.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 245/2011 г. и др.

Административно-наказващият орган правилно е издирил и посочил приложимата в случая санкционна норма, налагайки на жалбоподателя наказание по чл.178а, ал.7, т.2 от ЗДвП, предвиждаща наказание  «глоба» в размер на 1500 лева за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който не въведе данните от извършен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство съобразно на изискванията по чл.147, ал.1. 

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ДАИ-0000051/01.06.2015 год. на Началника на отдел АНД в ГД „АИ”, гр.София, с което на Т.С.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.178а, ал.7, т.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: