Р Е Ш Е Н И Е

 

576/17.11.2015г.,          гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1794 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0869-001125 от 21.07.2015г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.А.К. *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моля наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва  жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            Жалбоподателят Д.А.К. *** управлявал лек автомобил „Мерцедес С 350” с ДК № В 0035 ВА, собственост на Н.М.И., ЕГН ********** от гр.Провадия. Около 19.45 часа на същия ден в междублоковото пространство на ул.”Дедеагач” № 5 при маневра за излизане от реда на паркираните автомобили причинил ПТП, при което ударил предната броня вляво на паркирания на паркинга лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № Н 1536 АС, собственост на С.А.С.. На автомобила били причинени минимални щети. След настъпилото ПТП водачът Д.К. напуснал мястото на произшествието, не останал на място и не изчакал пристигането на представителите на МВР, като продължил управлението на  МПС. В този момент свидетелят С.А.С. бил на терасата на своя апартамент и силен чул шум откъм паркинга на междублоковото пространство на ул.”Дедеагач” № 5, виждайки сблъсъка между два автомобила. Бързо излязъл на паркинга, видял, че лек автомобил „Мерцедес С 350” с ДК № В 0035 ВА, тъмно сив металик на цвят, се отдалечавал по улицата. Поради това сигнализирал органите на полицията. Пристигналият служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен – свидетелят П.Г.М. провел разговор със собственика на пострадалия от ПТП автомобил – свидетелят С.А.С., след което съставил Докладна разписка за ПТП с напуснал участник от 23.05.2015г. При огледа на автомобила свидетелят М. констатирал, че в резултат от произшествието е деформирана предната броня вляво, като направил фотоснимки на пострадалото МПС. След като било установено, че процесния ден лек автомобил „Мерцедес С 350” с ДК № В 0035 ВА е бил управляван от жалбоподателят Д.К., той бил призован в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -  гр.Шумен. Жалбоподателят дал обяснения пред свидидетелят П.Г.М. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен, в които не отрекъл, че действително е бил на паркинга, че е охлузил бронята на паркирания на паркинга лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и е потеглил оттам управлявайки автомобила на 23.05.2015г. След установяване на водача на лекия автомобил, участник в процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1516899/01.07.2015г. На жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 1125 от 01.07.2015г., с бланкетен номер 970020.  Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Д.А.К. са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-001125 от 21.07.2015г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Д.А.К. *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.Г.М. и на свидетелите И.П.Д. и С.А.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите П.М., И.Д. и С.С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Мерцедес С 350” с ДК № В 0035 ВА при маневра за излизане от реда на паркираните в междублоковото пространство на ул.”Дедеагач” № 5 автомобили причинил ПТП ударяйки предната броня вляво на паркирания на паркинга лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № Н 1536 АС, собственост на С.А.С.. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетеля С., който е собственик на пострадалия автомобил и който в момента на ПТП-то се е намирал на терасата на апартамента си, имащ пряка видимост към мястото на ПТП, както и показанията на свидетелят П.Г.М., който е посетил ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко е възприел щетата по автомобила, пътната обстановка и разположението на паркираният автомобил.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 100 до 200 лева за водач, който поради нарушение на правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  минимума на санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1 от същия закон е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди.  Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което да са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. От описаната и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка в случая става ясно, че при възникването на ПТП няма втори участник в същото, който да го е възприел именно като такъв, доколкото се касае за ПТП, възникнало между движещо се МПС и паркирано такова, чиито водач, респ. собственик, въобще не се намира на местопроизшествието и няма как да е възприел ПТП като участник в него, а освен това, при липсата на такъв втори участник в ПТП, не става ясно в случая, как и с кого е трябвало да постигне съгласие соченото за нарушител лице, относно обстоятелствата, свързани с това ПТП. Т.е. безспорно е, че друг участник в произшествието, в смисъла вложен в разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП не бил на мястото на произшествието. При това положение несъмнено, между участници в произшествието било обективно невъзможно да се достигне до съгласие или несъгласие относно обстоятелствата свързани с възникналото ПТП. Казано по друг начин, в процесния случай не е установено между участниците в произшествието да няма съгласие, предвид факта, че собственикът на пострадалия автомобил - С.А.С., въобще не е присъствал на местопроизшествието, а е установил материалните щети по лекия си автомобил малко по - късно излизайки на паркинга и е уведомил за това органите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Шумен. В тази връзка отново не е налице основание за изпълнение на предписаното в тази норма поведение, доколкото не са налице предпоставките за това, но следва да се посочи, че в случая, дори и хипотетично да се приеме, че жалбоподателят Д.К., като водач на движещото се МПС - лек автомобил „Мерцедес С 350” с ДК № В 0035 ВА, е бил участник в това ПТП, същият просто е следвало да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, т.е. налага се извода, че деянието в такъв случай евентуално би било съставомерно по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, респ. при наличие на имуществени щети, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, т.е. евентуално поведението му би било съставомерно по  чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, но не и при посочената в акта за установяване на административно нарушение квалификация на деянието като такова по  чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е възпроизведена словесно и цифрово и в процесното наказателно постановление. Ето защо и процесното наказателно постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административно нарушение не е посочено както собствено, бащино и фамилно име на лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението, така и не е посочен ЕГН и конкретно описание на самите вреди съобразно императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН. Непосочването на собствено, бащино и фамилно име и ЕГН на лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението и описание на самите вреди не е и не може да бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната истина, понеже са налице достатъчно индивидуализиращи данни за лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението и за вида на  причинени минимални щети в съставения ведно с акта за установяване на административно нарушение Протокол за ПТП № 1516899/01.07.2015г.

Освен това, съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН законодателят не е посочил изрично броя на свидетелите, поради което настоящият съдебен състав приема, че при един свидетел не е нарушена разпоредбата на цитираната правна норма. Единствено в чл.40, ал.3 от ЗАНН е посочено, че свидетелите следва да бъдат двама изрично, но в настоящия случай не сме в хипотезата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като свидетелят е присъствал при установяване на нарушението. Освен това акта за установяване на дамнистративно нарушение е изготвен в присъствието на лицето, сочено за нарушител и на свидетел - полицейски служител, след което е предявен и връчен на санкционираното лице, като му е предоставена възможността да отрази своите възражения. В този смисъл, законосъобразно актът е съставен от полицейския служител П.Г.М., чиято процесуална функция е на свидетел при установяване на нарушението, при което не е налице соченото нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи – да бъде потвърдено, а по пункт втори – да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-001125 от 21.07.2015г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на  Д.А.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.  

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-001125 от 21.07.2015г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт втори, с която на  Д.А.К. *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.  

           

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: