РЕШЕНИЕ

 

664/17.12.2015г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На деветнадесети ноември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1809/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.О.А. ***, срещу Наказателно постановление №11-01-457/10.08.2015г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на лицето била наложена глоба в размер на 1500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.133, ал.2, вр. с чл.129, ал.1, предл.2 от ЗОП. Жалбоподателката счита, че не е налице административно нарушение, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката изпълнявала длъжността  кмет на Община Венец. Със Заповед № 313 от 30.12.2013г. същата упълномощила лицето Ф. А. С. –заместник-кмет „Евроинтеграция, стопански дейности и икономическо развитие“ да извършва действия в качеството на възложител по чл.7, ал.1 от ЗОП, да организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки и да сключва договорите за тях. С Решение №061 от 07.03.2014г. на Ф. С. била открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.16, ал.8 от ЗОП- „открита процедура“ за строителство с предмет „Благоустрояване на населените места в Община Венец с подобект “Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места в Община Венец, както следва: село Венец, село Осеновец, село Габрица, село Изгрев и село Боян”. Била назначена комисия за провеждане на процедурата, като с Решение №203/19.06.2014г. възложителят обявил класирането на участниците и определил изпълнител на обществената поръчка, в съответствие с извършеното от комисията класиране на кандидатите. Били посочени отстранените кандидати и мотивите за това. За изпълнител бил определен участника „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД-гр.Търговище, с когото на 23.07.2014г. бил сключен договор за обществена поръчка на стойност 1 153 998,30 лева без ДДС /1 384 797,96 лева с ДДС/, подписан за Община Венец от Ф. С.. В договора били включени всички предложения, въз основа на които дружеството било определено за изпълнител, а именно- срок за изпълнение на поръчката от 24 дни и цена -1 154 11561 лева без ДДС. Работата по изпълнение на поръчката започнала на 26.08.2014г., за което бил съставен съответен Протокол обр.2а по Наредба №3/31.07.2003г. за откриване на строителната площадка. От този момент, по силата на чл.11, ал.1 от договора, започнал да тече срокът за изпълнение на СМР. Договореният срок от 24 календарни дни обаче не бил спазен, тъй като строителството било спирано с три отделни Акта обр.10 за спиране на СМР и съответно продължавано: с Акт обр.10 от 29.08.2014г. за спиране на СМР и Акт обр.11 от 16.09.2014г. за продължаване на СМР; с Акт обр.10 от 19.09.2014г. за спиране на СМР и Акт обр.11 от 22.10.2014г. за продължаване на СМР и с Акт обр.10 от 31.10.2014г. за спиране на СМР и Акт обр.11 от 25.11.2014г. за продължаване на СМР. В Акт обр.10/19.09.2014г. като причина за спиране на строителството било посочено: „наличие на опасно наклонени зидани огради и свързаните с тях паянтови навеси, врати и стопански постройки, укрепени временно с дървени подпорни елементи, закотвени в зоната на уличната регулация по улица „Извора“, улица “Кирил и Методий“ и улица “Ален мак“ в с.Габрица и реалната опасност от срутването им при извършване на СМР по уличното платно и тротоарната зона, след навлизането и работа по трасето на тежка механизация /асфалтополагач, валяк и самосвали/“.  Впоследствие от И. П.Г.- главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция била извършена проверка за спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки от страна на Община Венец, при която изложените обстоятелства били установени. На 26.03.2015г. бил извършен оглед на посочените улици в с.Габрица, при който било констатирано, че след извършеното строителство само на ул.“Изгрев“ били налични на две къщи по един дървен подпорен елемент /греда/, долният край на които бил закотвен и циментиран в тротоара, като от направения преди строителството снимков материал били видни три броя такива дървени подпорни елементи. Проверяващата установила, че по протежение на ул.“Ален мак“ и ул.“Кирил и Методий“ в с.Габрица не били налични паянтови или наклонени огради и навеси. И по трите улици липсвали извършени видими ремонти по къщите, оградите и навесите. При извършената документна проверка проверяващата констатирала и че в Общината не е съставена и не е налична документация, касаеща изпълнението на заповедта за спиране на строителството, от която да е видно какви конкретни мерки е предписал възложителят до собствениците на „опасните сгради, стопанските постройки и навесите“ от с.Габрица с цел тяхното премахване или обезопасяване, като нямало и данни как са изпълнени тези мерки. За резултатите от проверката бил съставен съответен Констативен протокол от 26.03.2015г. Установените обстоятелства и конкретно липсата на промяна на състоянието на строежа преди и след спирането на строителството дали основание на проверяващата да приеме, че Акт обр.10 и Акт обр.11 са формално издадени, поради което на 23.04.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката, за това, че в качеството си на кмет на Община Венец и възложител по смисъла на чл.7, т.1 от ЗОП, без наличието на някое от предвидените в чл.43, ал.2 от ЗОП основания, е изменила условията на договор за обществена поръчка от 23.07.2014г., като с издадения Акт обр.10 за спиране на строителството от 19.09.2014г. незаконосъобразно е удължила срока да изпълнение на поръчката с 33 дни. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан от нея без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Н.А. била наложена глоба в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.43, ал.1 от ЗОП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката И. П.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същата не е заинтересувана от изхода на делото и не извлича полза от твърденията си, поради което не би могло да бъде счетена за пристрастна или предубедена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.19, ал.3, т.2 от Закона за администрацията кметовете на общини представляват териториални органи на изпълнителната власт и следователно се явявт възложители на обществени поръчки по чл.7, т.1, предл.1 от ЗОП. В това си качество жалбоподателката е подписала от името на Община Венец Акт обр.10 от 19.09.2014г. за спиране на строителството. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗОП забранява на страните по договор за обществена поръчка да изменят същия. Срокът за изпълнение е съществена част от договора и по силата на цитираната норма би могло да бъде изменян само в хипотезите на чл.43, ал.2, т.1, б.“а“, а именно- когато това се налага в резултат на непредвидени обстоятелства. В съответствие с това нормативно изискване, в чл.11, т.2 от Договора за обществена поръчка е предвидено, че срокът за изпълнение на същия може да бъде удължаван само при непредвидени обстоятелства съгласно чл.43 от ЗОП, които правят невъзможно цялостното завършване на строежа. В чл.44, ал.1 от договора също се предвижда, че изпълнителят няма да отговаря в случай на забава само, ако същата се дължи на действия или актове на възложителя или на непредвидени обстоятелства или действия на трети страни. Спирането на строителството за определено време по необходимост води до промяна на срока на договора, който се удължава с времето, през което строителството е било спряно. Поради това спирането на изпълнението на практика представлява промяна на срока за изпълнение на договора за обществена поръчка, което би могло да се осъществи законосъобразно само в посочените хипотези. Както в заповедта за спиране на строителството, така и в процесния Акт обр.10 не е посочено правното основание за това спиране. Видно е обаче, че не се твърди наличието на действия или актове на възложителя или трето лице, при което очевидно е било счетено, че е налице непредвидено обстоятелство. Легалната дефиниция на понятието „непредвидени обстоятелства“ се съдържа в т.14б. на §1 от ДР на ЗОП, според която това са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. В случая по никакъв начин не може да се счете, че са били налице непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната норма. Описаните в заповедта за спиране на строителството и в Акт обр.10 „опасно наклонени зидани огради и свързаните с тях паянтови навеси, врати и стопански постройки, укрепени временно с дървени подпорни елементи“ и т.н. съвсем не са възникнали след сключването на договора, а са съществували и преди това. Нещо повече- от показанията на св.Г. се установява, че същите не са били отстранени, а са били налични и след продължаването на строителните дейности. На следващо място, в процесния Акт обр.10 се посочва, че строителството може да продължи след изпълнение на предписани от възложителя до собствениците на опасните огради, стопански постройки и навеси мерки за тяхното премахване или обезопасяване. Липсват обаче данни каквито и да било мерки да са били предписани от възложителя на посочените собственици, а също и такива да са били изпълнявани. На практика на собствениците не е било указано извършването на някакви дължими действия и съответно те не са предприели никакви мерки за обезопасяване на района. В случая също така претендираните пречки, под формата на наклонени зидове и т.н., са били налични само на три улици в с.Габрица, но не се твърди да е имало такива в останалите подобекти, при което не е била налице невъзможност за продължаване на строителството в останалите населени места.  При това положение спирането на строителството се явява безспорно незаконосъобразно, тъй като не са били налице непредвидени обстоятелства по смисъла на §1, т.14б. от ДР на ЗОП. Следва да се отбележи, че не са необходими специални знания в областта на строителството, за да се прецени законосъобразността на спирането на договорените СМР, тъй като се касае за тълкуване на законова норма, съдържаща легална дефиниция на понятието „непредвидени обстоятелства“, като в случая от най-съществено значение е факта, че сочените за такива обстоятелства са съществували и преди сключването на договора. Напълно неясен остава и повода за възобновяване на строителството, при положение, че никакви конкретни мерки не са били нито набелязвани, нито изпълнявани. Налага се обаче извода, че действителните съображения за спирането и съответно продължаването на строителството не съвпадат с отразените в съставените за това документи. От материалите по делото е видно също, че изпълнителят е извършвал строителни действия по отделните подобекти и през времето, когато строителството е било спряно, като в противен случай не би могъл да се вмести в съответните срокове за изпълнение. С оглед горпеизложеното съдът намира, че жалбоподателката действително е осъществила вмененото й нарушение.  Действително, същата не е подписала анекс или др.под. към договора за обществена поръчка, с който пряко да е променила срока за изпълнение на строителството. Като е подписала обаче процесния Акт обр.10/19.09.2014г., с който противозаконно е било спряно строителството, същата на практика е продължила срока за изпълнение на поръчката с 33 дни- период от време, по-дълъг от договорения срок за изпълнение. С подписването на посочения документ е била заобиколена забраната по чл.43, ал.1 от ЗОП, като на изпълнителя е дадена възможността да изпълни задълженията си по договора в много по-дълъг срок от първоначално договорения, без негативни последици за него,  поради което жалбоподателката следва да понесе адмнистративнонаказателна отговорност за нарушение на посочената норма. Без правно значение е обстоятелството, че Акт обр.10 е бил подписан и от други лица, а не само от А.. В случая не се касае за решение на колективен орган, за което не се носи индивидуална отговорност от отделните членове. Лицата, подписали процесния Акт обр.10 се явяват страни по договор за обществена поръчка, а не орган, който взема колективно решение. Жалбоподателката е подписала този документ от името на Община Венец, а не като член на колективен орган, поради което личната й административнонаказателна отговорност не се изключва от обстоятелството, че Акт обр.10 е бил подписан и от други лица.

Не могат да бъдат споделени доводите от страна на процесуалния представител на жалбоподателката, че същата не е подписала посочения документ и че положеният подпис е различен от този на санкционираното лице. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока, поради което посочените твърдения следва да се счетат за голословни. Следва да се отбележи също, че съвсем не е налице видима разлика между положеният подпис от името на А. на процесния Акт обр.10 /л.97 от делото/ и подписите на лицето под други документи, приложени по делото, чието авторство не се оспорва.

Без правно значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е обстоятелството, че след проверката и в изпълнение на дадените от АДФИ указания Община Венец е предявила иск срещу изпълнителя за неустойка поради забавеното изпълнение на договора за обществена поръчка. Последващите действия и то на друго лице, а именно-Общината, не променят по никакъв начин факта на нарушението и не могат да обусловят отпадането на отговорността на нарушителя- в случая-Н.А..

За извършеното нарушение същата правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление нарушението е формулирано достатъчно пълно и ясно, като е позволило на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Не е налице нарушение на забраната  по чл.17 от ЗАНН. Касае се за три отделни документа Акт обр.10, с които строителството е било спирано трикратно, за различни периоди от време и следователно са налице  три отделни нарушения, за които по силата на чл.18 от ЗАНН следва да бъдат наложени и три отделни наказания. Административнонаказващият орган също така е издирил правилно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.129, ал.1 от ЗОП, предвиждащ специална санкция за възложител, който измени договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 43, ал. 1, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено в минимален размер, при отчитане на особеностите на случая, като законосъобразно същото е намалено наполовина по реда на чл.133, ал.2 от ЗОП, доколкото се касае за нарушение, извършено при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл.14, ал.3 от ЗОП.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от събраните по делото доказателства и особено от показанията на свидетелката се установява, че „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД е било избрано за изпълнител с оглед предложения от него най-кратък срок за изпълнение, независимо от предложената по-висока цена. С извършеното нарушение е дадена възможност на дружеството да изпълни задължението си в много по-дълъг срок от първоначално определения, с което неговото предимство пред другия участник е отпаднало, но въпреки това Общината е следвало да заплати по-високата цена.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №11-01-457/10.08.2015г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на Н.О.А., ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.129, ал.1, вр. с чл.133, ал.2, от ЗОП, е наложено административно наказание “глобав размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: