Р
Е Ш Е Н И Е
601/24.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На осемнадесети ноември през две хиляди
и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 1810
по описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
11-01-458/10.08.2015г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция гр.София, с което на Н.О.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева на основание чл.129, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във вр.
чл.133, ал.2 от ЗОП, във вр. чл.127, ал.2 от ЗОП и чл.53, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания. Жалбоподателката моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като излага доводите си за това в
жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателката не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това. Предоставя и
писмени бележки в подкрепа на искането си.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Община Венец е с адрес на управление:
с.Венец, ул. „Кирил и Методий“ № 24 и по смисъла на чл.11, ал.3 от Закона за
публичните финанси е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни
кредити по общинския бюджет. За периода от
03.11.2011г. и до настоящия момент Община Венец се ръководи и
представлява от кмета Н.О.А..
По силата на Заповед №
ФК-10-257/26.02.2015г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция
на И.П.Г. – главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция
било възложено извършването на финансова инспекция на Община Венец. Съобразно
цитираната заповед поставената задача била “Проверка за законосъобразност, във
връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при
изразходването на средствата, предоставени на Община Венец на основание ПМС №
19/07.02.2014г. „За одобряване на средствата от резерва по чл.1, ал.2, раздел
втори, т.4.1.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г.“,
изменено с ПМС № 288/17.09.2014г. и ПМС № 333/17.10.2014г. за финансиране на
проект „Благоустрояване на населените места в община Венец“ в т.ч. актуалните,
платени и действително извършени СМР, както и проверка за наличие на двойно
финансиране”. В хода на изпълнение на поставената с цитираната по-горе заповед
задача била извършена фактическа проверка. В рамките на реализираната в периода
от 04.03.2015г. до 24.04.2015г. проверка било установено, че Кметът на Община Венец
е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/. Съобразявайки разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОП,
съгласно която възложителите или упълномощени от тях длъжностни лица
организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и
сключват договорите за тях, Кмета на Община Венец е издал Заповед № 313 от 30.12.2013г.,
с която е упълномощил Фатме Аптула Сали, в качеството му на заместник-кмет “Евроинтеграция,
стопански дейности и икономическо развитие“ да организира и провежда процедури
за възлагане на обществени поръчки, в които Община Венец е възложител по ЗОП и
да сключва договорите за тях. Впоследствие, с Решение № 061/07.03.2014г., Фатме
Сали, в качеството си на заместник кмет на Община Венец, открила процедура за възлагане на обществена
поръчка чрез „открита процедура“ по реда на чл.16, ал.8 от ЗОП за строителство
и с предмет: „Благоустрояване на населените места в Община Венец с подобект:
„Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в населените места в Община
Венец, както следва: село Венец, село Осеновец, село Габрица, село Изгрев и
село Боян“. С Решение № 120/22.04.2014г. на възложителя била назначена петчленна
комисия за провеждане на процедурата В състава на комисията били включени трима
външни експерти по чл.19, ал.2, т.8 от ЗОП. С Решение № 203/19.06.2014г.
възложителят обявил класирането на участниците, определил е изпълнител на
обществената поръчка, така, както са посочени класираните от комисията
кандидати и е посочил отстранените кандидати и мотивите за това. Впоследствие,
на 23.07.2014г. бил сключен договор за обществена поръчка с участника,
определен за изпълнител – „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД – гр.Търговище, на
стойност 1 153 998.30лв. без ДДС /1 384 797.96лв. с ДДС/, като
предметът на сключения договор включвал „Благоустрояване на населените места в
Община Венец с подобект: „Рехабилитация и реконструкция на улици и площади в
населените места в Община Венец“, съгласно остойностени количествено –
стойностни сметки и одобрен инвестиционен проект, както и били включени всички
предложения, въз основа на които фирмата била определена за изпълнител, а
именно: срок за изпълнение на поръчката – 24 дни и цена за изпълнение на
поръчката – 1 154 115.61лв. без ДДС. Започването на работите по
договора било документирано с Протокол от 26.08.2014г. за откриване на
строителната площадка, а първите актове образец 12 били съставени на
16.09.2014г. Също такаq съобразно чл.4,
ал.1 от цитирания договор била издадена фактура № 0000011886/27.08.2014г. за
аванс 415 481.62лв., възлизащ на 30% от стойността на сключения договор,
който бил платен на 29.08.2014г. Впоследствие, на 11.12.2014г. била издадена
фактура № 0000012008 за окончателно плащане съобразно чл.4, ал.3 от договора,
платена в 20-дневния срок от подписване на Акт образец 15 /подписан на
03.12.2014г./, като възложителят превел на 22.12.2014г. сума в размер на
969 316.34лв. с ДДС /807 763.62лв. без ДДС/. В рамките на осъществената
проверка било констатирана също, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от
договора, срокът за изпълнение на СМР бил 24 календарни дни и започвал да тече
от датата на съставяне на Протокол обр.2а по Наредба № 3/31.07.2003г. за
откриване на строителната площадка, т.е. започването на работите по договора
било документирано с Протокол обр.2а, подписан на 26.08.2014г. Проверяващият
финансов инспектор установил, че през периода от 26.08.2014г. /подписване на
Протокол обр.2а/ до 03.12.2014г. /подписване на констативен акт обр.15./ били
издадени следните 3бр. Акт обр.10 за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството и 3бр. Акт обр.11 за установяване състоянието на
строежа при продължаване на строителството, а именно: Акт обр.10 от 29.08.2014г.
за спиране на СМР и Акт обр.11 от 16.09.2014г. за продължаване на СМР; Акт
обр.10 от 19.09.2014г. за спиране на СМР и Акт обр.11 от 22.10.2014г. за
продължаване на СМР и Акт обр.10 от 31.10.2014г. за спиране на СМР и Акт обр.11
от 25.11.2014г. за продължаване на СМР, като трите броя актове обр.10 не били
оформени според изискванията на разпоредбата на чл.7, ал.3, т.10 от Наредба №
3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
/обн. ДВ, бр.72/2003г. и посл. изм. и доп./, т.к. не съдържат информация
относно конкретна причина от т.10 за спиране на строителството и точни данни за
състоянието на строежа, за извършените видове строителни и монтажни работи, за
доставените материали, за извършени работи, които подлежат на премахване, за
необходимите работи за осигуряване на здравината и пространствената устойчивост
при консервиране на строежа, както и други изисквания и мерки за замразяване на
строителството. В рамките на осъществената проверка било констатирано също, че
за периода на спиране строителството на обекта от 31.10.2014г. до 25.11.2014г. били
издадени Акт обр.10/31.10.2014г. за спиране на СМР и Акт обр.11/25.11.2014г. за
продължаване на СМР, като причина в Акта за спиране на строителството била
посочена: „авария на канализационна шахта в с.Изгрев, ул. „Васил Левски“ –
пропадане и невъзможност за преминаване на строителна техника“. За удостоверяване
на това обстоятелство били издадени съответно Заповед № 7/31.10.2014г. за
спиране на строителството на обекта и Заповед № 8/25.11.2014г. за продължаване
на строителството на обекта. При извършения по време на финансовата инспекция
на 26.03.2015г. оглед на място и от скицата на пътя било установено обаче, че в
горната част на ул. „Васил Левски“, включваща се в третокласен път, собственост
на „Областно пътно управление“ – гр.Шумен е налична една шахта, закрита с две
метални решетки, като вътрешните стени на шахтата са бетонови, поради което
проверяващият финансов инспектор приел, че така записаният мотив в Акт обр.10
за спирането на СМР „поради авария на канализационна шахта в с.Изгрев, ул.
„Васил Левски“ – пропадане и невъзможност за преминаване на строителна техника“
е некоректен, т.к. не отговаря на действителната ситуация доколкото понятието
„канализационна шахта“ било неприложимо в случая, понеже в населеното място не
била изградена централна канализация, не били документирани дейностите по
„новоизградения бетонов капак и съдържанието под него“, а в Акт обр.10 не се
съдържали изискуемите по чл.7, ал.3, т.10 от Наредба № 3 конкретните причини за
спиране на строителството, какви са набелязаните дейности и как същите са
извършени, за да се отстрани „аварията на канализационната шахта“ и да продължи
строителството. При финансовата инспекция било констатирано също, че в периода на
спиране на строителството /31.10.2014г.-25.11.2014г./ се извършвало
строителство на ул. „Демокрация“ в с.Осеновец по съставен Акт обр.12 от
24.11.2014г. и Окончателен доклад, като към 24.11.2014г. „Пътинженерингстрой.Т“
ЕАД било изпълнило цялото количество СМР за „направа на първи битумен разлив“
от 1 282.30м.кв. Освен това било установено, че фирмата изпълнител
оферирала и договорила срок от 24 дни за изпълнение на СМР по всичките 11
обекта, а в конкретния случай само за един обект – „авария на канализационна
шахта“ са й били необходими повече дни /25 дни/, като по този начин
„Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД и Община Венец не били изпълнили договореното по
чл.48, ал.6 от договора задължение „в случай, че засегнатата страна не изпрати
никакво известие, няма право да иска удължаване на датата на приключване на
договора“. Поради гореизложеното финансовият инспектор заключил, че в периода
от 31.10.2014г. до 25.11.2014г. за 25 дни неоснователно е било спряно
строителството в с.Изгрев, респективно мотивите в Акт обр.10/31.10.2014г. за
спиране на СМР и Акт обр.11/25.11.2014г. за подновяване на СМР счел, че се явяват
неотносими, понеже така изготвени двата акта били формално издадени, защото
изпълнителят през периода на 25-дневното спряно на улиците в с.Изгрев строителство
извършвал строителство на друг подобект /ул. „Демокрация“ с.Осеновец/ и с тези
25 дни се излиза извън срока за изпълнение на договора от 24 дни и поради
горното, не следвало да се приеме, че за строителството на улицата в с.Изгрев
са налице непредвидени обстоятелства, отговарящи на дефиницията по §1, т.14б от
ДР на ЗОП. Поради това обстоятелство финансовият инспектор счита, че подписаният
от Н.А.,*** Акт обр.10 за спиране на дейностите и Акт обр.11 за продължаване на
строителството били послужили за удължаване срока за изпълнение на поръчката с
25 дни и представлявали неоснователно изменение на условията на сключения
договор за обществена поръчка, а същевременно именно предложеният от
„Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, срок за изпълнение бил причината фирмата да бъде
определена за изпълнител на поръчката, въпреки че е предложила по-висока цена
от класирания на второ място участник в процедурата. За констатираното
нарушение на жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 11-01-458 от 23.04.2015г., като актосъставителят е посочил, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от Закона за
обществените поръчки, като е посочено, че нарушението е извършено на 31.10.2014г.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, като впоследствие е бил
предявен и подписан от нея без възражения. Впоследствие, жалбоподателката не се
е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 11-01-458/10.08.2015г. на Директора
на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на Н.О.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.129, ал.1 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/, във вр. чл.133, ал.2 от ЗОП, във вр. чл.127, ал.2
от ЗОП и чл.53, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителят И.П.Г., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелката И.П.Г. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че
наказателното постановление е било издадено от компетентния за целта орган и в
рамките на определената му компетентност – упълномощен от министъра на
Министерство на финансите, съгласно чл.127, ал.2 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/, във вр. чл.57, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените
поръчки, чл.66, ал.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки
/отм./ и чл.48, ал.2 от Закона за счетоводството е Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, видно от приложеното по делото заверено копие от
Заповед № ЗМФ - 1396/01.12.2014г. на министъра на Министерство на финансите.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че
правото на защита на жалбоподателката не е накърнено, както и отговарят на
изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, съответно чл.57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от Закона за обществените поръчки страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят. В алинея втора на цитираната правна норма се съдържат лимитативно хипотезите, при наличието на които, по изключение, договорът може да бъде изменян.
Настоящият съдебен състав счита, че
безспорно жалбоподателката, като длъжностно лице, възложител на обществени
поръчки е осъществила състава на визираното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение на
посочената по-горе императивна забрана подписвайки Акт обр. 10 от 31.10.2014г.
за спиране на СМР. Разпоредбата на ЗОП е
приета в защита на обществен интерес, което е и целта на закона. Възлагането на
определени дейности след провеждане на процедура за възлагане на обществена
поръчка има за цел гарантиране на прозрачност и равни условия при възлагането
на обществените поръчки, ефективност при разходване на бюджетни и извънбюджетни
средства, както и на средства свързани с извършване на определени от закона
дейности с обществено значение. Ето защо не може да бъде споделено становището
на процесуалният представител на жалбоподателката, че
административно-наказващият орган не бил съобразил изводите си с основните
цели, преследвани от ЗОП. В хода на
извършената от финансовия инспектор проверка е безспорно установено, че не са
налице предпоставките по чл.43, ал.2 от ЗОП, и по-конкретно на такива по т.1,
б.“а“ на цитираната правна норма, доколкото в процесния случай изменението
касае срока на договора. В тази връзка следва да се има предвид, че посочената
разпоредба допуска подобна промяна само тогава, когато са налице „непредвидени
обстоятелства“ по смисъла на закона, които да го налагат, като изменението на
договора следва да бъде обективирано в „допълнително споразумение“.
„Непредвидени обстоятелства“ по смисъла
на легалното определение, дадено с разпоредбата на § 1, т.14б от Допълнителните
разпоредби на Закона за обществените поръчки са обстоятелства, които са
възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или
бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на
дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. От
приложеният на л.44 от материалите по делото Договор от 23.07.2014г., сключен
между Община Венец, от една страна, в качеството на възложител и Пътинженерингстрой-Т“
ЕАД гр.Търговище, от друга страна, в качеството на изпълнител, става ясно, че в
съответствие с цитираната дефиниция е и установената в разпоредбата на чл.11,
ал.2 от сключения договор клауза: „Срокът за изпълнение на договора може да
бъде удължаван само при непредвидени обстоятелства съгласно чл.43 от ЗОП, които
правят невъзможно цялостното извършване на строежа.“. Цялостното извършване на
строежа обаче касае изпълнението на строителни работи в различни населени места
в Община Венец, а именно в с.Венец, с.Осеновец, с.Габрица, с.Изгрев и с.Боян,
при това на различни улици и площади от тях, общо 11 на брой видно от
приложените по делото писмени доказателства – Решение № 061/07.03.2014г. за
откриване на процедурата; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво – обр. 2а; Протокол за приемане на извършени СМР от
05.12.2014г. и др.
От друга страна, правилно административно-наказващия
орган е изложил в мотивите на обжалваното наказателно постановление, че не
приема, че към датата на извършване на нарушението – 31.10.2014г. са били
налице „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на разпоредбата на § 1, т.14б от
Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. В тази връзка
следва да се има предвид, че след извършена проверка на място и след проверка
на всички относими документи, финансовият инспектор е установил, че посочената
в Акт обр. 10 от 31.10.2014г. за спиране на СМР причина за спиране на
„цялостното изпълнение на строежа“ касае единствено дейности по улица от с.Изгрев.
Доколкото обаче предметът на договора за обществена поръчка включва строителни
работи в обща 5 /пет/ населени места, то дори и да се приеме за основателно, че
са били налице някакви пречки по отношение на дейностите в с.Изгрев, то не би
следвало да се спира строителството във всичките 5 населени места, а е следвало
да продължат ремонтите в с.Венец, с.Осеновец, с.Габрица и с.Боян, както и те
реално са продължили. Същевременно обаче съгласно подписаният от страните Акт
обр. 10 от 31.10.2014г. за спиране на СМР официално срокът на договора е спрял
да тече за цели 25 /двадесет и пет/ дни до издаването на Акт обр.11 от
25.11.2015г. за продължаване на СМР, без законово основание за това, като този
срок надхвърля уредения в чл.11, ал.1 от процесния договор за възлагане на
обществена поръчка 24 /двадесет и
четири/ дневен срок, като по този начин реално е удължен на вече сключения договор с
изпълнителя по обществената поръчка.
Ето защо подписвайки посоченият Акт обр.
10 от 31.10.2014г. за спиране на СМР към договора от 23.07.2014г. не само че не
може да изключи вината на жалбоподателката при извършване на санкционираното
нарушение, доколкото се касае за нейно собствено поведение, но това действие
демонстрира предварителното нейното намерение за последващото нейно действие в
нарушение на чл.43, ал.1 от
ЗОП, както правилно е било преценено и от административно-наказващия
орган. Освен това, разпоредбата на чл.7 от ЗАНН
въвежда изричната установеност в закон на случаите, при които
административно-наказателната отговорност на дееца не се ангажира при форма на
вината непредпазливост, а в ЗОП или в друг
закон не е предвидено нарушения като процесното да попадат в тази категория.
Поради това ненужно е да се обсъжда въпросът дали в конкретния случай става
въпрос умисъл или небрежност при осъществяване на административното нарушение,
като само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че административно-наказващия
орган правилно е квалифицирал формата на вина на дееца като пряк умисъл.
Установеният механизъм на извършване на деянието разкрива предварително
намерение за заобикаляне на забраната на чл.43, ал.1 от
ЗОП.
Административно-наказващият орган също
така е издирил правилно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание
на основание чл.129, ал.1 от
ЗОП, предвиждащ санкция за възложител, който не проведе процедура за възлагане
на обществена поръчка при наличие на основание за това или измени договор за
обществена поръчка в нарушение на чл.43,
ал.1, се наказва с „имуществена санкция“ в размер от 15 000 лв. до 50
000 лв. или с „глоба“ в размер от 3000 лв. до 10 000 лв., а лицето по чл.8, ал.2 или ал.3 - с „глоба“ в размер от
3000 лв. до 10 000 лв. Административно-наказващия орган правилно е наложил на жалбоподателката Н.О.А.
*** санкция, определена в нормативно-регламентираните граници и при съблюдаване
правилата за нейната индивидуализация, предвидени в чл.27 от
ЗАНН, както и при спазване изискването на чл.133,
ал.2 от ЗОП за намаляването наполовина. Санкционираното неизпълнение на
задължение не може да се квалифицира и като маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, във вр. чл.93,
т.9 от НК, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обикновените нарушения от съответния вид.
Настоящият съдебен състав не счита, че
неизлагането на доводи относно приложението на чл.28 от
ЗАНН в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, тъй
като видно от събраните доказателства се формира извод, че разглежданият случай
не е маловажен. Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид както бе посочено по-горе. Съдът споделя становището на
административно – наказващият орган за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото нарушението засяга пряко обществените отношения, регулиращи
възлагането на дейности, представляващи обект на обществени поръчки и финансовата
система и контрола върху обществените поръчки, въпреки липсата на вредоносни
последици. Самото нарушение е формално и не изисква настъпване на каквито и да
е вреди. Също така, следва да се отбележи и обстоятелството, че спрямо
жалбоподателката има издадени още две наказателни постановления за извършени от
последната нарушения по чл.43, ал.1 от ЗОП, следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е
инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият
орган е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, като наложеното наказание е в минимален
размер, при отчитане на особеностите на случая, като законосъобразно същото е
намалено наполовина по реда на чл.133,
ал.2 от ЗОП, доколкото се касае за нарушение, извършено при възлагане на
обществени поръчки на стойностните прагове по чл.14,
ал.2 от ЗОП, под т. нар. „европейски“ прагове“.
Поради изложеното съдът намира, че
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО
наказателно постановление № 11-01-458/10.08.2015г. на Директора
на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на Н.О.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.129, ал.1 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/, във вр. чл.133, ал.2 от ЗОП, във вр. чл.127, ал.2
от ЗОП и чл.53, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: