Р Е Ш Е Н И Е

 

682/30.12.2015г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                    Председател: Кр. Кръстев  

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1866 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 26-26/12.08.2015г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, със седалище гр.Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на М.В.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 4 кг. риба от вида шаран /FСР/, 5 /пет/ броя хрилни мрежи с обща дължина 500 м, 1 бр. гумена лодка /уфимка/, 1 бр. седалка и 2 бр. гребла и на чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено да заплати в полза на Републиканския бюджет обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 24 /двадесет и четири/ лв. съгласно т.24 от приложението към чл.1, във вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинените вреди на рибните ресурси. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.  

За Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София – административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което се оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробно съображения за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Към месец март 2015г. язовира край с. Овчарово, обл.Шумен се стопанисвал от предприемачи. Във връзка със зачестилите кражби и бракониерски риболов от язовира свидетелят Р.С.Р. помагал при охраната му, тъй като бил в роднински връзки със същите.

На 04.03.2015г. свидетелят Р.Р. отишъл на язовира, за да го охранява, като предупредил и назначения пазач също да следи за бракониери. Вечерните часове на посочената дата – около 19.30 часа, жалбоподателят М.В.В. заедно със своите приятели В. С. В. и П.К.П. придвижвайки се с МПС – л.а. „Опел Фронтера“ посетили язовир “Овчарово”, находящ се край с.Овчарово, обл.Шумен, с оглед извършването на риболов. Забелязвайки ги, пазача на язовира се обадил на свидетеля Р. и му съобщил, че във водата на язовира са влезли хора с лодка. Свидетелят Р.Р. се приближил и видял два силуета във водата на язовира с лодка да пускат мрежи, и един силует да обикаля по стената на язовира, но поради тъмнината не могъл да разпознае лицата. Веднага след това се обадил на свои приятели за съдействие, като ги помолил да препречат с автомобила си пътя, който води от язовира към селото, с оглед залавяне на бракониерите, както и бил подаден сигнал на телефон 112 от собственика на язовир “Овчарово”. След като лицата си тръгнали с автомобила, свидетелят Р. тръгнал след тях. Не след дълго жалбоподателят М.В., заедно с приятелите му В. В. и П.П. спрели автомобила, с който се придвижвали, тъй като пътят им бил препречен от приятелите на свидетеля Р.. Тогава свидетелят Р.Р. накарал жалбоподателят В. и приятелите му да се върнат заедно на язовира и да влязат вътре с лодката, за да извадят мрежите. В този момент свидетелят П.П. избягал през полето в тъмнината. Междувременно, малко по-късно същата вечер в 22.00 часа по повод подадения на телефон 112 сигнал от собственика на язовир “Овчарово” пристигнали служители на Териториално звено -  гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София и служители на полицията, като била извършена проверка. При проверката, било установено, че жалбоподателят М.В.В. осъществявал стопански риболов чрез 5 бр. хрилни мрежи с обща дължина 500 м., поставени в работно положение, във водоем различен от Черно море и река Дунав, без разрешително за стопански риболов. Също така, констатирали, че с мрежата била уловена риба от вида шаран с тегло 4 кг на стойност 24.00 лв., като в последствие уловената риба била върната в язовира. Въз основа на установените факти бил съставен констативен протокол № 2/04.03.2015г. За констатираното нарушение на 04.03.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № А 0009860 - за това, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов във водите на язовир “Овчарово” чрез 5 бр. хрилни мрежи с обща дължина 500 м., в работно положение, във водоем различен от Черно море и река Дунав, без разрешително за стопански риболов, като е посочено, че нарушението е извършено на 04.03.2015г. в 22.00 часа, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ по смисъла на параграф 1, т.28, изречение второ от ДР на ЗРА. Актът е бил връчен на нарушителя и подписан от него с възражение. Като възражения е изложил, че такива ще изложи по-късно в писмен вид. Впоследствие, жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 26-26/12.08.2015г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, със седалище гр.Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на М.В.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 4 кг. риба от вида шаран /FСР/, 5 /пет/ броя хрилни мрежи с обща дължина 500 м, 1 бр. гумена лодка /уфимка/, 1 бр. седалка и 2 бр. гребла и на чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено да заплати в полза на Републиканския бюджет обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 24 /двадесет и четири/ лв. съгласно т.24 от приложението към чл.1, във вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинените вреди на рибните ресурси.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Р.Т.С., на свидетелите Д.Н.Д. и Р.С.Р. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Р.Т.С., Б.Д.Б. и Р.С.Р. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е било издадено от компетентния за целта орган – упълномощен от министъра на Министерство на земеделието и храните, съгласно чл.91, ал.1 и ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” със седалище в гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, видно от приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 09-25/21.01.2014г. на министъра на Министерство на земеделието и храните.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Настоящият съдебен състав счита, че безспорно жалбоподателят е извършил визираното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

Разпоредбата на чл.17 от ЗРА урежда режима на стопанския риболов. Риболов по смисъла на легалното определение за тази дейност, дадено с  разпоредбата на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Легално определение за стопански риболов се съдържа в §1, т.28 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, според която „риболов – стопански“ е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 от ЗРА, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24, ал.3 от цитирания закон количества. Уредите, посочени в чл.24, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите са въдици /пръчки/ за риболов. Следователно от анализа на легалната дефиниция следва, че количеството уловена риба може да не бъде кумулативен признак от обективна страна на деянието, като за съставомерността е достатъчно извършване на риболова с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 от ЗРА.

В процесния случай е констатирано и се потвърждава от гласните доказателства, че жалбоподателят М.В. на посочената дата и място е извършвал риболов посредством пет броя хрилни мрежи. Риболовните уреди са били в работно положение /спуснати във водата/, а с оглед техническите си характеристики мреженият уред служи за улов на риба и други водни организми в големи количества. Предвид уреда, с който в случая е извършван риболовът, следва да се приеме, че извършвания риболов е „стопански“ по смисъла на §1, т.28 от  Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, във връзка чл.24, ал.1 и ал.3 от същия закон. Настоящият съдебен състав намира, че административното обвинение се потвърждава от събраните доказателства, които са категорични, обективни и убедителни. Нарушението е констатирано непосредствено от контролните органи на ИАРА въз основа на личните им наблюдения и актът за установяване на административно нарушение е съставен веднага при констатирането. Установените с АУАН обстоятелства са потвърдени от актосъставителя Р.С., Б.Б. и Р.Р. - очевидци, разпитани като свидетели по делото. Показанията на посочените свидетели безпротиворечиво установяват, че на 04.03.2015г. в тъмната част на денонощието около 22.00 часа на язовир „Овчарово“, жалбоподателят М.В. е наблюдаван и впоследствие заловен да извършва стопански риболов заедно с приятелите си В. С. В. и П.К.П., посредством 5 бр. хрилни мрежи, потопени във водата, в работно положение, с обща дължина 500 м в обект, различен от р. Дунав и Черно море. Свидетелите еднозначно сочат, че хрилните мрежи принадлежат на нарушителите.

Според настоящия съдебен състав установените и доказани по делото факти релевират съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като административно нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА.

Съгласно санкционна норма на чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл.17 се наказва с глоба от 1 500 лв. до 3 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА в случаите по чл.56 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата, а според алинея 2 на цитираната правна норма при установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се дължи обезщетение съгласно наредбата по § 4.

 При това положение законосъобразен и съответен на закона се явява извода на административно-наказващия орган за извършено от страна на жалбоподателя М.В. нарушение по смисъла чл.17, ал.1 от ЗРА, за което правилно му е наложено административно наказание, определено в законово установения минимален размер, визиран в разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗРА, а именно „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, както и на основание чл.90, ал.1 от цитирания закон административно-наказващия орган е постановил отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението - 5 /пет/ броя хрилни мрежи с обща дължина 500 м, 1 бр. гумена лодка /уфимка/, 1 бр. седалка и 2 бр. гребла и уловената риба - 4кг. от вида шаран /FСР/, като основание на чл.90, ал.2 от ЗРА е постановил нарушителя да заплати в полза на Републиканския бюджет обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 24/двадесет и четири/ лв. съгласно т.24 от приложението към чл.1, във вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинените вреди на рибните ресурси. Що се отнася до определеното наказание, то е в размер на минималния относно наложената глоба, поради което и следва да бъде потвърдено, при липса на доказателства, сочещи отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства. Изложените изводи са относими и досежно отнемането в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението, като в случая и при установено нарушение по чл.17 от ЗРА, законодателят е приел като задължително кумулативно наказание /чл.90, ал.1 и ал.2 от ЗРА/ и то фиксирайки го точно, без да е оставил на преценката на наказващия орган определянето му съобразно личността на нарушителя и останалите факти и обстоятелства.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на процесуалния представител на жалбоподателя за издаване на атакуваното наказателно постановление в противоречие с разпоредбата на чл.33 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че съгласно алинея първа на чл.33 от ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува, а съобразно алинея втора от посочения законов текст когато се установи, че деянието, за което е образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Съдът като съобрази систематичното място на правната норма, която е в Глава трета на ЗАНН – „Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания“, намира, че прекратяването на административно-наказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл.47 от ЗАНН, а не на съда. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН има предвид производството пред органа до момента на издаването на наказателното постановление. След като то е вече издадено, неговото изменяне, потвърждаване или отмяна се осъществяват само по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН. Висящото производство по обжалване на наказателното постановление не е процесуална пречка за наказателно преследване на нарушителя, както и последното не влияе върху хода на съдебното обжалване на акта. /в т. см. Определение № 6530 от 8.07.2004г. на ВАС по адм. д. № 5662/2004г., V о./.

Освен това, не е налице и допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.

Също така, съдът не споделя доводите, застъпени от процесуалния представител на жалбоподателя във въззивната жалба, че извършеното административно нарушение е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. №  1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я е приложил. В процесния случай не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по -ниска степен на обществена опасност. Неголямото количество на уловена риба не е смекчаващо отговорността обстоятелство за конкретното нарушение. От анализа на легалната дефиниция по §1, т.28 от ДР на ЗРА следва, че количеството уловена риба може да не бъде кумулативен признак от обективна страна на деянието – за съставомерността е достатъчно извършване на риболова с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 от ЗРА. Доходите на касатора са от значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката дали случаят е типичен или малозначителен. Настоящият съдебен състав, счита че от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да притежава значително по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.

В тази връзка, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-26/12.08.2015г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав”, със седалище гр.Русе към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на М.В.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, като на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 4 кг. риба от вида шаран /FСР/, 5 /пет/ броя хрилни мрежи с обща дължина 500 м, 1 бр. гумена лодка /уфимка/, 1 бр. седалка и 2 бр. гребла и на чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено да заплати в полза на Републиканския бюджет обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 24 /двадесет и четири/ лв. съгласно т.24 от приложението към чл.1, във вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинените вреди на рибните ресурси, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: