Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1871/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Темакс България” ООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 27-2704289/25.06.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита размерът на наложената санкция за необосновано голям, поради което моли съда да постанови решение, с което да намали административното наказание до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира писмени бележки в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва обект- магазин „Темакс“, намиращ се на бул.“Ришки проход“ №191 в гр.Шумен. Лицето А.М.И. работело за дружеството на длъжност „работник зареждане на рафтове“, по силата на трудов договор, сключен на 20.04.2011г. На 25.02.2015г. било сключено и допълнително споразумение, с което трудовото възнаграждение на служителя било променено от 233 лева на 310 лева. На 12.05.2015г. от св.М.М.М.-***, била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството. Била извършена и съответна документна проверка, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 28.05.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, не е изплатило на лицето А.И. гарантирания размер на трудовото възнаграждение за м.февруари 2015г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 25.06.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Темакс България” ЕООД-гр.Варна било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите М.М.М. и В.Ж.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. От събраните по делото доказателства се установява, че през м.февруари 2015г. на служителя А.И. е било изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 310 лева- обстоятелство, което не се оспорва от страна на санкционираното лице. Същевременно към този момент установената за страната минимална работна заплата е възлизала на 360 лева, считано от 01.01.2015г. При това положение и при липсата на данни за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на служителя за дружеството е възникнало задължение да изплати на същия брутно трудово възнаграждение в размер от поне 360 лева. След като на служителя е било изплатено възнаграждение в по-нисък размер от посочения, съдът намира, че дружеството –жалбоподател несъмнено не е изпълнило задължението, установено с разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказанието е определено правилно, на основание чл.415в от КТ. Според посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произлезли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Съдът намира, че в настоящия случай действително са били налице условията за приложение на посочената норма, тъй като наказващият орган е установил, че нарушението е отстранено незабавно, като е счел, че липсват вредни последици за работещия. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелството, че неизпълнението е резултат от поведение на определено физическо лице-служител на дружеството е правно ирелевантно, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна /безвиновна/ и подобни обстоятелства биха могли да обусловят реализирането на дисциплинарна отговорност спрямо съответния служител, но не и да доведат до отпадането на отговорността на самото дружество за констатираното административно нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в размер над средния, предвиден в закона, но в НП не са изложени мотиви за това. Поради това и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-2704289/25.06.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „Темакс България” ЕООД-гр.Шумен, ЕИК:201056573, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.415в от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 250,00 лева на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: