Р Е Ш Е Н И Е

540/2.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1873 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2704311/25.06.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК201056573, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. Възраждане, ул.”Блян 2”-партер, представлявано от Д.С.Б.- П., с ЕГН********** е наложена в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител. От името на упълномощен представител е депозирано писмено становище на 15.10.2015 год., в което заявяват, че поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде изменено, като наложената им санкция бъде намалена до размер от 100 лева.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално на 12.05.2015 год., а след това и на 14.05.2015 год. и 27.05.2015 год., били извършени проверки по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен от страна на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. По време на същите било констатирано, че в обект на дружеството-жалбоподател – магазин „ТЕМАКС“, намиращ се в гр.Шумен, ул.“Ришки проход“ №191 работи лицето Д.С.П., с ЕГН********** на длъжност работник зареждане на рафтове, като на същия не бил изплатен гарантирания размер на трудовото възнаграждение за месец януари 2015 год. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка, съставен на 28.05.2015 год., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. За констатираното нарушение на 28.05.2015 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-2704311, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, като същият го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но на 19.06.2015 год. е депозирал писмо вх.№250688, в което декларира, че на лицето Д.С.П. са били начислени изплатени дължимите суми за периода м.януари-м.април 2015 год. Прилагат и фиш за заплата от м.май 2015 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-2704311/25.06.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК201056573, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. Възраждане, ул.”Блян 2”-партер, представлявано от Д.С.Б.- П., с ЕГН********** е наложена в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Ж.И. и на свидетеля М.М.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че въпреки, че с Постановление на МС №429/17.12.2014 год., считано от 01.01.2015 год. е бил приет размер на минималната работна заплата за страната – 360 лева, видно от приложения като писмено доказателство по делото Трудов договор №131/07.06.2011 год. основното месечно трудово възнаграждение на работника е било 233 лева. Същото е било съобразено с минималната работна заплата за страната едва с допълнително споразумение №101/25.02.2015 год., считано от 01.03.2015 год. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Ж.И. и М.М.М.. Това обстоятелство се доказва и от представените като писмени доказателства по делото ведомости за заплати на работниците и служителите за месец януари 2015 год. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на дружеството-жалбоподател. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподателят, като не е изплатило на лицето Д.С.П. гарантирания размер на трудовото възнаграждение за месец януари 2015 год. в уговорения между страните срок, посочен в т.7 от трудов договор №131/07.06.2011 год., а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението. Имайки предвид, че настоящия казус касае трудовото възнаграждение за положения труд през м.януари 2015 год., т същото е следвало да бъде изплатено до 15.02.2015 год. Доколкото датата 15.02.2015 год. е почивен ден, то срокът следва да се счита за изтекъл на 16.02.2015 год. Следователно на 17.02.2015 год. чрез бездействие е било осъществено посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение на разпоредбите на чл.245, ал.1 от КТ.

Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган, както и с оглед липсата на данни за някакви други вредни последици за работника П., съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.415в, ал.1 от КТ. В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер близък до максималния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2704311/25.06.2015 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК201056573, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. Възраждане, ул.”Блян 2”-партер, представлявано от Д.С.Б.- П., с ЕГН********** е наложена в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 250 /двеста и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: