Р Е Ш Е Н И Е

 

605/25.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1874 по описа на ШРС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704310/25.06.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 201056573, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Блян 2 - партер, представлявано от Д.С.Б. - П., с ЕГН ********** в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител. От името на упълномощен представител е депозирано писмено становище в деловодството на ШРС, в което заявява, че поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде изменено, като наложената санкция бъде намалена до размер от 100 лева.

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2015 г. в обекта на дейност в гр. Шумен, а след това и на 14.05.2015г. и 27.05.2015г. – по документи, били извършени проверки по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. По време на същите било констатирано, че в обекта на дружеството-жалбоподател – магазин „ТЕМАКС“, находящ се в гр. Шумен, ул. Ришки проход № 191 работи лицето Д.Д.Т., с ЕГН ********** на длъжност работник зареждане на рафтове, като на същата не бил изплатен гарантирания размер на трудовото възнаграждение за месец януари 2015г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка, съставен на 28.05.2015г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. За констатираното нарушение на 28.05.2015г., свидетелката В.Ж. И. – главен инспектор при Д „ИТ“ гр. Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-2704310, като посочила, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.245,ал.1 от Кодекса на труда. Актът  бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, като същият го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. На 19.06.2015г. било депозирано писмо вх. № 250611, в което специалист ТРЗ при „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ “, уведимили Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, че на лицето Д.Д.Т. са били начислени и изплатени дължимите суми за периода м. януари - м. април 2015г. в общ размер 180 лева. Приложено било и заверено копие от фиш за заплата от м. май 2015г. на Д.Т.. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 27-2704310/25.06.2015г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.415в,ал.1 от КТ на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 201056573, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Блян 2 - партер, представлявано от Д.С.Б. - П., с ЕГН ********** била наложена в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Ж.И. и на свидетеля М.М.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и на  наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват  правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че въпреки, че с Постановление на МС № 429/17.12.2014г., считано от 01.01.2015г. е бил приет размер на минималната работна заплата за страната – 360 лева, видно от приложения като писмено доказателство по делото Трудов договор № 92/20.04.2011г. основното месечно трудово възнаграждение на работника към месец януари 2015г. е било 233 лева. Същото не е било съобразено с минималната работна заплата за страната и с допълнително споразумение № 97/25.02.2015г., с което считано от 01.03.2015г. основната работна заплата на Тодорова е била променена от 233 лева на 310 лева. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Ж.И. и М.М.М.. Това обстоятелство се доказва и от представените като писмени доказателства по делото ведомости за заплати на работниците и служителите за месец януари 2015г. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на дружеството-жалбоподател. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изплатило на лицето Д.Д.Т. гарантирания размер на трудовото възнаграждение за месец януари 2015г. в уговорения между страните срок, посочен в т.7 от трудов договор № 92/20.04.2011г., а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението е нарушило чл.245,ал.1 от КТ. Имайки предвид, че настоящия казус касае трудовото възнаграждение за положения труд през м. януари 2015г., то същото е следвало да бъде изплатено до 15.02.2015г. Доколкото датата 15.02.2015г. е почивен ден, то срокът следва да се счита за изтекъл на 16.02.2015г. Следователно на 17.02.2015г. чрез бездействие е било осъществено посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение на разпоредбите на чл.245,ал.1 от КТ.

Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган, както и с оглед липсата на данни за някакви други вредни последици за работника Д.Т., съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.415в,ал.1 от КТ. Съдът намира, че административно наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер близък до максималния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. В същото време от показанията на разпитаната в открито съдебно заседание, актосъставителка – В.Ж., както и на свидетеля М. се установява, че на около 20 – тина работника не е било изплатено гарантираното трудово възнаграждение за месец януари в магазина на жалбопдателя в гр. Шумен. Не на последно място, нарушението е било отстранено едва след извършената проверка и увеличението за месец януари 2015г. е било изплатено на работника едва на 15.06.2015г., като видно от допълнително начислената сума от 180 лева, съдът намира, че е достатъчна за разликата, касаеща месец януари 2015г., но не и за разликите за месеците февруари, март, април и май. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер над минималния предвиден в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, а именно „имуществена санкция” в размер на 250 лева.

 В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

                                                           Р Е Ш И:  

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-2704310 изд. на 25.06.2015г. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.415в,ал.1 от КТ на “ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 201056573, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, ул. Блян 2 - партер, представлявано от Д.С.Б. - П., с ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, като правилно и законосъобразно. 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: