Мотиви към присъда по НЧХД № 1254 по описа за 2012г. на ШРС

На 17.08.12г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от Г.С.С. срещу В.А.А. ЕГН ********** за извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.

В частната тъжба е посочено, че В.А.А. ЕГН ********** на 07.08.12г, в гр. Шумен причинил на Г.С.С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота– престъпление по чл.130 ал.1 от НК;

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител заявява, че поддържа предявения с частната тъжба граждански иск - в размер на 3000лв представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия по чл.130 ал.1 от НК.

Гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданския иск и предлага на съда да наложи на подсъдимия законосъобразно наказание и да уважи предявените гражданския иск за неимуществени вреди, като претендира и направените от доверителя му деловодни разноски.

Защитникът на подсъдимия, излага своите аргументи, поради които счита, че обвинението срещу него не е доказано по безспорен начин, като предлага подсъдимият да бъде оправдан .

Подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и желае да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител живеел на семейни начала с племенница на подс. В.А.А., като били разделени за кратко време. Този факт обаче довел до сериозно влошаване на отношенията между тъжителя и подсъдимия.

На 07.08.12г около 9,00часа двамата- подсъдимия и тъжителя , се видели на бензиностанцията в с. Венец докато зареждали автомобилите си. Последвал словесен спор при който подсъдимият нанесъл един удар на тъжителя в областта на главата – лицето.

От удара тъжителят получил следните травматични увреждания травматичен оток на горна устна външно – до левия устен ъгъл , подлигавично кръвонасядане на горна устна , травматичен оток на долна устна външно – до левия устен ъгъл, три дълбоки лигавични охлузвания на долна устна вляво, частично счупване на режещия ръб на короната на трети зъб горе в ляво на площ от около 0,1-0,2см, които увреждания причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

За случилото се тъжителят подал жалба до ОДМВР Шумен- РУП Хитрино за което била образувана преписка вх. № 17157 от 2012 и същият ден бил освидетелстван в ОСМ при МБАЛ Шумен, за което му било издадено СМУ № 280/2012г .

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид. С.Х.- баща на тъжителя , св. Н.Х.- полицейски служител работил по преписката образувана по случая , от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства,включително и приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение /стр. 6 / .

Съдът кредитира и показанията на свид. С.Х.- баща на тъжителя относно обстоятелствата свързани със здравословното му състояние непосредствено след инцидента и относно съобщеното от пострадалия непосредствено след случката.Показанията на този свидетел са последователни и логични и се подкрепят от приложените по делото документи . Освен горното същия носи отговорност за показанията си и е запознат с отговорността по чл. 290 от НК.

В с.з. проведено на 22.10.13г /стр.51,52/ той заяви: “....беше му разбита устата и видях че има кръв. Г. ми каза , че отишъл на бензиностанцията .......на бензиностанцията отишъл да зарежда и С. /В./. Станал скандал между двамата ............................С. казал на Г.:“Изчезвай от тук“, посегнал и го ударил по лицето в областта на устата с юмрук. Два пъти посегна ,един път го ударил по лицето …….. "

В своите показания св. Н.Х. /работил по преписката образувана по жалбата на тъжителя/ в с.з. от 18.12.14 заяви:”………...След като се запознах с жалбата , призовах В. срещу когото се жалваха ……….В. заяви, че само е ударил един шамар на Г. ….…..Затова беше предупреден с протокол……………..”.

В хода на производството са разпитани и св. Р. св. О. ,св. А. и св. М., чиито показания съдът не кредитира.

Св. Р. и св. О. не са присъствали на конкретния инцидент и нямат наблюдения за състоянието на пострадалия след него, както и за конкретните факти от случилото се .

Св. А. и М., са синът и жената с която живее на семейни начала подсъдимия, поради което съдът намира, че поддържат неговата защитна версия, като се стремят да го оневинят за случилото се.

Настоящият състав приема, че изложената от тъжителя теза се подкрепя освен от показанията на свидетелите С. Х., и от показанията на разпитания полицейски служител- св. Н.Х., който е работил по преписката вх. № 17157 от 2012 .

От назначената по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни, чието заключение е прието по делото, се установява, че травматичните увреждания получени от пострадалия са травматичен оток на горна устна външно – до левия устен ъгъл , подлигавично кръвонасядане на горна устна , травматичен оток на долна устна външно – до левия устен ъгъл, три дълбоки лигавични охлузвания на долна устна вляво, частично счупване на режещия ръб на короната на трети зъб горе в ляво на площ от около 0,1-0,2см. Експерта заключава, че тези увреждания могат да бъдат получени при нанесен удар/и с невъоръжена ръка , поради което съдът приема, че съответстват да са получени по начин съобщени от пострадалия .

Относно обясненията на подсъдимия съдът съобрази, че следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК съдът прие, че обясненията/ включително и допълнителните обяснения/ на подсъдимия представляват защитна теза, но не са убедителни, също и не се потвърждават от другите събрани доказателства по делото.

Настоящия състав не споделя и анализа на доказателствата направен от защитника на подсъдимия. Безспорно е, че пряк очевидец на инцидента между пострадалия и подсъдимия няма, но анализа на наличните косвени доказателства, според съда налага единствено възможен и несъмнен извод за авторството на подсъдимия в противоправното деяние по чл. 130 ал.1 от НКи относно обстоятелствата при които е осъществено .

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда .

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия, чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи – травматичен оток на горна устна външно – до левия устен ъгъл , подлигавично кръвонасядане на горна устна , травматичен оток на долна устна външно – до левия устен ъгъл, три дълбоки лигавични охлузвания на долна устна вляво, частично счупване на режещия ръб на короната на трети зъб горе в ляво на площ от около 0,1-0,2см, и е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, получите увреждания от тъжителя са в причинна връзка с поведението на подсъдимия. Експерта заключава, че тези увреждания могат да бъдат получени при нанесен удар/и с невъоръжена ръка.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

*от субективна страна престъплението е извършено с евентуален умисъл– подсъдимия е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал обществено опасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат, към който се е отнасял безразлично;

Като причина за извършване на престъплението по чл.130 ал.1 от НК следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Гореизложените обстоятелства по отношение на престъплението по чл.130 ал.1 от НК мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:

За престъплението по чл.130 ал.1 от НК законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 2 години или “пробация ”. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, той е неосъждан, за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК.

С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно1000лв.

Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави .

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на деянието от подсъдимия по чл.130 ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданския иск за деянието срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 800лв , като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на получените травматични увреждания, причинната връзка между тях. В останалата му част до пълния предявен размер иска по отношение на подсъдимия следва да бъде отхвърлен.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски-държавна такса, разноски за адвокатско възнаграждение и депозит на вещо лице , съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така също и да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :