Мотиви по Наказателно дело 1118/2013г.

Мотиви към присъда по НОХД № 1118 по описа за 2013г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 1609/2012г. по описа на РУ „Полиция“ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Ш.С.Ш., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес в с.*., обл*, ул. “*” № , български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан и М.С.Ш., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес в с.*., обл.*, ул. “*” № *, български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, за извършено от тях престъпление от общ характер, а именно по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 29.09.2012г. в с.*., обл.* в съучастие като съизвършители, причинили на Ф.С. ***, лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяващи се в контузия на гръдния кош в дясно и на гръдната кост /оток с изразена палпаторна и спонтанна болка в дясно на гръдния кош от предна аксиларна линия към гръдната кост, обхващаща и мечовидния израстък на ниво около от 4 до около 8 ребро/, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото лице не предявява граждански иск за причинените му имуществени вреди.

В проведеното на 18.06.2014г. съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен на основание чл.287, ал.1 от НПК изменя възведеното с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.130, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на двамата подсъдимите Ш.С.Ш. и М.С.Ш., като повдига ново такова, както следва: за това, че на 29.09.2012г. в с.*., обл.* в съучастие като съизвършители, причинили на Ф.С. ***, средна телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето /екстракция на зъб 4.1 - първи зъб долу в дясно, наложила се от луксацията на същия/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на подсъдимият Ш.С.Ш. е посочено, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив и е квалифицирано по чл.131а от НК, във вр. чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

След допускане изменението от съда, предявяването му и нА.чието на желание от страна на подсъдимите и защитата за подготовка по новото обвинение, делото продължава по новоизмененото обвинение.

С определение от 20.06.2014г., постановено по настоящото дело в открито съдебно заседание, съдът съобразявайки закона и обстоятелството, че в хода на съдебното следствие по реда на чл.287, ал.1 от НПК в проведеното на 18.06.2014г. съдебно заседание обвинението срещу двамата подсъдими Ш.С.Ш. и М.С.Ш. е изменено за по – тежко наказуемо престъпление, изискващо разглеждането на делото от различен, разширен законен състав съобразно правилата на чл.28, ал.1 от НПК, намери, че е наложително всички съдопроизводствени действия да бъдат повторени от законния да разгледа измененото обвинение състав. Промяната се наложи и от изискването за неизменност на състава на съда, визирано в разпоредбата на чл.258 от НПК и задължаващо съдът, който постановява присъдата да е извършил цялата дейност по допускане, събиране и проверка на доказателствата. Поради тази причина и съобразно константната съдебната практика на ВКС в тази насока, съдебното следствие започна отначало от нов разширен съдебен състав, поради изискването за неизменност.

След направеното изменение на обвинението спрямо подсъдимите, в правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото лице не предявява граждански иск за причинените му имуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа нововъзведенотото обвинение по отношение и на двамата подсъдими и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК на двамата подсъдими Ш.С.Ш. и М.С.Ш.. Счита, че е справедливо да бъде наложено на подсъдимия Ш.С.Ш. наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, а на подсъдимия М.С.Ш. предлага на съда да наложи наказание “пробация” чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 9 /девет/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично по отношение на първата мярка, като излага конкретни мотиви в тази насока. Освен това, по отношение на подсъдимият Ш.С.Ш., представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен предлага на съда да определи общо наказание на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК между наказанията, наложени с настоящата и с предходната присъда.

В хода на съдебното следствие подсъдимия Ш.С.Ш. заявява, че не се признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние, както и новоизмененото обвинение, като в защитната си реч и в предоставеното му право на последна дума заявява, че желае да бъде оправдан, защото смята, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Защитникът на подсъдимия Ш.С.Ш., счита, че от доказателствата по делото обвинението не е доказано по категоричен начин, че Ш. е съпричастен към извършването на престъпното посегателство, в което е обвинен, като в пледоарията си излага мотиви в тази насока. Моли съда за оправдателна присъда. Подсъдимия се присъединява към предложението на защитника си.

Защитникът на подсъдимия М.С.Ш., счита че подсъдимият не е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, както и новоизмененото обвинение, като моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК и да го оправдае, като излага доводите си за това. Подсъдимия М.С.Ш. не се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, както и измененото такова в съдебно заседание. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по възведеното с обвинителния акт и по измененото обвинение в своя защита. Присъединява се към предложението на защитника си, като в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Ш.С.Ш. и М.С.Ш. са братя, като през месец септември 2012г. живеели в с.*., обл.*.

На 29.09.2012г., около 22.30 часа подсъдимият М.Ш. и свидетелят С.А.А., който му е племенник, се срещнали в центъра на с.*.. Подсъдимият М.Ш. бил употребил алкохол и започнал да псува свидетеля С.А.А.. Последният се ядосал от това и блъснал подсъдимия М.Ш. с ръце, който се подхлъзнал от удара и паднал. След като станал подсъдимият М.Ш. му отвърнал на удара, като го съборил на земята и започнал да го души. Това било забелязано от свидетелите Ф.С.Ш. и И.М.И., които по това време били пред магазина, който се намирал в центъра на селото и консумирали бира. Тогава свидетелят Ф.Ш. отишъл до подсъдимия М.Ш. и свидетеля С.А. и ги разтървал. След това свидетелите Ф.Ш. и С.А. подгонили подсъдимият М.Ш., като се придвижили до дома на свидетеля С.А.. Пред посоченият дом свидетелят Ф.Ш. с ръка нанесъл на подсъдимият М.Ш. удар в областта на лицето. След това подсъдимият М.Ш. си тръгнал, заплашвайки свидетеля Ф.Ш., че ще извика бодигард. Тогава свидетелите Ф.Ш. и С.А. го подгонели, като подсъдимият М.Ш. бягайки се придвижил до дома на свидетелката Н.Б.И., а двамата свидетели останали в центъра на селото. От силната умора и изтощение от бягането подсъдимият М.Ш. паднал на стълбите на площадката на къщата на посочената свидетелка Н.И.. Там подсъдимият разказал за случилото се на свидетелката Н.И. и дъщеря й – свидетелката Н.М., след което му оказали помощ, а малко след това придружаван от двете свидетелки подсъдимият М.Ш. се върнал до центъра на селото. В този момент дошъл и подсъдимият Ш.Ш., който се връщал от с.КА.но, където ходил заедно със свидетеля А.А., за да си купи цигари. След като слязъл от автомобила на А.А., подсъдимият Ш.Ш. се видял с брат си М.Ш.. Последният му разказал за случилото се. Разбирайки за случилото се, подсъдимият Ш.Ш. взел един камък от купчина пясък, която се намирала в близост до къщата на свидетеля С.М.Х. ***, и го хвърлил срещу свидетелят Ф.Ш., удряйки го в областта на гърдите. В резултат на удара свидетелят Ф.Ш. паднал на земята. След това двамата подсъдими М.Ш. и Ш.Ш. започнали да ритат Ф.Ш. по тялото и главата, като не му позволявали да се изправи. В този момент свидетелят С.Х. чул викове и излязъл на улицата, за да провери какво се случва. Той отишъл до мястото на побоя и заедно с брата на подсъдимите – лицето Г.Ш. изблъскал подсъдимите М.Ш. и Ш.Ш. настрани, като по този начин прекратили побоя над пострадалия Ф.Ш., а пострадалият се прибрал в дома си. След това подсъдимият Ш.Ш. поискал от свидетелят С.Х. мобилният му телефон и подал сигнал на телефон 112. Бил изпратен дежурният полицейски екип в състав – свидетелите С.В.Б. и Д.И.Д.. Пристигналите полицейски служители отишли в сградата на кметството заедно със свидетелят С.Х. и двамата подсъдими, където последните разказали за случилото се. След като дали сведения за инцидента, подсъдимият Ш.Ш. откарала брат си в спешното отделение на МБАЛ-гр.Шумен, където му бил извършен преглед, след което същите се прибрали в с.Близнаци. Вследствие на нанесения му побой от двамата подсъдими пострадалият Ф.Ш. получил следните травматични увреждания: палпаторна болка на ограничена площ в областта на ляво слепоочие; кръвонасядане с лек оток на дясно подочие; контузия на гръдния кош вдясно и на гръдната кост /оток с изразена палпаторна и спонтанна болка вдясно на гръдния кош от предна аксиларна линия към гръдната кост, обхващаща и мечовидния израстък, на ниво около от 4 до около 8 ребро/; кръвонасядане с охлузване в долна трета на гръдната кост, обхващащо част от коремната област, кръвонасядане и охлузване по задната страна на ляво рамо; едно дълбоко охлузване и повърхностни охлузвания по задната страна на гръдния кош вляво, до поясната област; охлузване на дясно коляно; охлузване по вътрешната страна на коляното; охлузване по външната страна на ляво коляно; охлузвания по предно-външната страна на лява подбедрица в горна трета; охлузване на външния глезен на ляв крак; охлузване на вътрешната страна на дясна пета; хематом на долната устна в областта на 4.1 зъб /първи зъб долу в дясно/; патологична подвижност на 4.1 зъб във вестибуло палатинална посока.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, по - конкретно отчасти от обясненията на подсъдимите Ш.С.Ш. и М.С.Ш., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите Ф.С.Ш., А.Р.А., И.М.И., С.А.А., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, С.М.Х., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, Н.Б.И., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, Н.Н.М., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, С.В.Б. и Д.И.Д.; а също и от заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Ф.С.Ш., съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на подсъдимия М.Ш., съдебно-психиатрични експертизи на подсъдимия М.Ш. и подсъдимия Ш.Ш., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Очевидци на началото на инцидента освен двамата подсъдими М.Ш. и Ш.Ш. и пострадалия Ф.С.Ш. са само свидетелите С.А.А. и С.М.Х.. С най - голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на пострадалия Ф.Ш. и на свидетелят С.А. и като пострадал от инкриминираните деяния свидетелят Ш. поначало да е заинтересуван от изхода на делото и да не може да се счете за непредубеден и безпристрастен свидетел, не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Както на досъдебното производство, така и пред съда, същият е излагал последователно и логично твърденията си. Последните следва да бъдат кредитирани и защото се подкрепят от тези на свидетелите С.А. и С.Х., които непосредствено са възприели действията на двамата подсъдими. Показанията на посочените двама свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. От особено голямо значение за изясняването на делото са тези на свидетелят С.А.А.. Същият е възприел инцидента от непосредствена близост, а свидетелят С.М.Х. се е намесил и съдействал за преустановяването на побоя. Свидетелят С.А.А. познава както пострадалия, така и подсъдимите, с които е роднина – техен племенник, но няма данни да е бил в особено близки или влошени отношения с когото и да било от тях. При това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в показанията на посоченият свидетел, поради което същите се явяват от първостепенно значение за формирането на фактическите изводи на съда. Наличието на известни несъществени противоречия в хода на отделните разпити лесно може да се обясни с изтеклия значителен период от време и не разколебава извода за достоверност на показанията на свидетелят С.А.. Същите кореспондират напълно на твърденията на пострадалия, а и на тези на свидетелят С.Х., за които също не са налице основания да не бъдат кредитирани. Свидетелят С.Х. ***, няма данни свидетелят да е бил в някакви специални отношения с пострадалия или подсъдимите следователно да е бил предубеден. Показанията на свидетелите Ф.Ш., С.А. и С.Х. са последователни и житейски логични, като между показанията на тази група свидетели няма противоречия, те са синхронни помежду си и подкрепят напълно, дори за детайлите, версията, изнесена в показанията на пострадалия.

Показанията на останалите свидетели - А.Р.А., И.М.И., Н.Б.И., Н.Н.М., С.В.Б. и Д.И.Д. не са от съществено значение за изясняването на делото и особено за инкриминирано деяние, тъй като пряко не са възприели инцидента. При това положение съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат отчитани при формирането на фактическите изводи на съда само в частите, кореспондиращи на останалите доказателства по делото /основно за случилото се процесната вечер преди и след инцидента с пострадалия Ф.Ш./.

В обясненията си пред съда подсъдимият Ш.Ш. твърди, че не е нанасял удари на пострадалия, както и че само го бутнал с ръка и пострадалия паднал в тревата. В своите обяснения пред съда подсъдимият М.Ш. описва как е нанасял безразборно удари на пострадалия с ритници 2-3 пъти, като твърди, че удари с юмруци не си спомня да е нанасял. Същевременно обаче в прочетените на основание разпоредбата на чл.279, ал.1, т.4 от НПК обяснения на подсъдимия М.Ш., депозирани пред друг състав по настоящото дело, подсъдимият излага, че е ударил пострадалия с 2 - 3 юмрука в лицето. Доколкото обясненията на подсъдимия представляват не само източник на фактически данни, но са и важно средство за защита и предвид обстоятелството, че посочените твърдения не се подкрепят от показанията на никой от свидетелите - очевидци, съдът намира, че същите са недостоверни и не могат да разколебаят обвинителната теза.

При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът се основава не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо значение е съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото. В настоящия случай това на първо място са издадените съдебно-медицински удостоверения № 353/2012г. и № 53/02.10.2012г., които са използвани и при формирането на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза пострадалия Ф.Ш.. Съдебният лекар е прегледал пострадалия Ф.Ш. и е констатирал множество травматични увреждания – палпаторна болка на лявата слепоочна област; кръвонасядане с оток на дясното подочие; контузия на гръдния кош в дясно и на гръдната кост; кръвонасядане с охлузване в областта на гръдната кост; охлузвания на задната страна на гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания на ляво рамо; охлузвания в областта на ляво и дясно коляно и на лява подбедрица, на дясната пета. Същевременно и лекар по дентална медицина е прегледал пострадалия Ш. и е констатирал наличие на луксация на 4.1 зъб с хематом на долната устна в областта на същия зъб. В посочените съдебно-медицински удостоверения са закрепени действителните находки по тялото на пострадалия, които поради естеството си са неповлияеми от някакъв субективизъм. Всички тези увреждания не биха могли да възникнат без нанасяне на удари, нито могат да се обяснят с едно „бутане”, а още по-малко могат да се счетат за някакви самонаранявания в резултат от падане в тревата. Очевидно е, че на данните от съдебно-медицинските удостоверения, закрепили обективно констатираните увреждания, причинени на свидетелят Ф.Ш., кореспондират единствено показанията на последния и тези на свидетелите С.А.А. и С.М.Х., което е решаващото основание същите да бъдат кредитирани изцяло.

Предвид гореизложеното съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата подсъдимите са причинили на пострадалия Ш. множество увреждания, най-тежкото от които - избиване на първи зъб долу в дясно, което е довело до затруднение в дъвченето. Неоснователни са доводите за недоказаност на авторството на деянието, а именно - че не е установено, че именно двамата подсъдими са нанесли удара, довел до луксация на 4.1 зъб с хематом на долната устна в областта на същия зъб на Ш.. От показанията на свидетелят - очевидец С.А.А. се установява, че подсъдимите са поставили началото на инцидента, като първоначално подсъдимия Ш.Ш. е ударил с камък пострадалия, който паднал от удара, след което двамата са нанесли му множество удари ритайки го в областта на главата и тялото. Няма данни удари в тази конкретна област да са му били нанасяни и от други лица, като такива обстоятелства не се сочат и от самия пострадал. Ако такъв удар му е бил нанесен и от друго лице, трудно биха могли да се намерят основания свидетелят Ш. да не съобщи за това. Доколкото е безспорно установено, че подсъдимите са нанесли силни удари в областта на лицето на пострадалия не би могло да се приеме, че не тогава е бил причинен хематом на долната устна в областта на 4.1 зъб, както и избиване на същия зъб. Данни в такава насока липсват, при което тази възможност е чисто хипотетична. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че според константната практика на ВКС налице е съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент /в т. смисъл Решение № 352/1994г. на ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др./. По делото не са налице данни, че посоченото травматично увреждане е причинено впоследствие от други лица, но дори и в тази насока да е било възможно да се съберат достатъчно и убедителни доказателства, това не би довело до отпадане на наказателната отговорност на подсъдимите - деяние, квалифицирано като извършено в съучастие. В тези случаи също така дори не е необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки един от съучастниците /арг. от Решение № 356/2011г. на ВКС, І н.о./, като всички отговарят за общия съставомерен резултат, поради което правно ирелевантно кой точно е нанесъл удара, довел до избиване на зъба на пострадалия. Достатъчно е резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца /в т. см. Решение № 59/1975г. на ОСНК на ВС и др./. По този начин не са нарушени процесуалните права на подсъдимите, тъй като съдебната практика приема, че обвинението за съучастие под формата на съизвършителство с по -широк кръг лица е обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност и е релевантно при индивидуализацията на наказанието /в т. см. Решение № 356/2011г. на ВКС, І н.о./. По изложените съображения съдът приема, че подсъдимите следва да понесат наказателна отговорност за причиненото на пострадалия увреждане, изразяващо се в избиване на първи зъб долу в дясно, което е довело до затруднение в дъвченето.

Характерът и механизмът на причиняване на травматичните увреждания се установява в най-голяма степен от заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза описаните травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обусловено от контузията на гръдния кош в дясно и на гръдната кост, като останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, а екстракцията на 4.1 зъб, наложила се от луксацията на същия, е причинила затруднение в дъвченето, като срокът на затруднение зависел от навременната стоматологична помощ, както и след избиването на зъба имало затруднение в говора и нарушен процес на отхапване. Вещите лица дават заключение, че посочените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/ и е възможно да бъдат получени по начин, описан от пострадалия. В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението, като поясняват, че в резултат от тази луксация е настъпила екстракция, която смущава дъвченето. Сочат, че именно констатираното затруднение в дъвченето се квалифицира по медико-биологичния признак като средна телесна повреда. Вещите лица уточняват също, че действително е било установено налично заболяване на венците, но е нямало разклащане на други зъби в устатата, като причината за екстракцията на зъба е нанесеният силен удар. С оглед необходимостта от установяване по несъмнен начин на характера на процесното увреждане, съдът назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да определи преди инкриминираното деяние избитият зъб изпълнявал ли е пълноценно предназначението си по дъвчене или говорене, като се отчете наличното заболяване на венците. От решаващо значение за определянето на характера на процесното увреждане е заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза. Вещите лица са се запознали с материалите по делото, като са достигнали до заключението, че няма основание за промяна в първоначалната медико-биологична квалификация на телесното увреждане на пострадалия. В заключението, което вещите лица поддържат категорично и в съдебно заседание, е посочено също, че преди инкриминираното деяние посоченият зъб не е бил силно разрушен или разклатен, имал е известно затруднение при отхапването на твърда храна, но по никакъв начин не е бил неизличимо болен, както и че при адекватно лечение би могъл да бъде пълноценен, а също така е изпълнявал пълноценно функциите си по отношение на говора. Предвид последователността на експертните заключения, които са подробно обосновани, съдът не намира никакви основания за съмнение в достоверността на същите и ги кредитира изцяло.

Освен това, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото и разкриване на обективната истина по същото, както и с оглед проверка на обясненията на подсъдимите, настоящият съдебен състав изиска справка от Дирекция „Национална система телефон 112“, районен център 112 – Варна и от Директора на „МБАЛ – Шумен“ АД. От приетата и приобщена по делото информация от Дирекция „Национална система телефон 112“, районен център 112 – Варна става ясно, че действително на 30.09.2012г. в 01.25 часа от телефонен номер ******** е регистрирано обаждане, като обаждането е от лице представило се като Ш.Ш., както и по време на обаждането е осъществена конферентна връзка с дежурен РУ “Полиция“ гр.Шумен. Освен това, сигналът бил регистриран с електронен картон и предаден в 01.39 часа на дежурен ОДЧ при ОД на МВР – гр.Шумен и на ЦСМП – гр.Шумен.

Въз основа на депозираната медицинска документация за проведено изследване на подсъдимия М.Ш. – копие на журнал на Спешно отделение на МБАЛ – Шумен“ АД, съдът назначи съдебно-медицинска експертиза. От заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 169/2014г. е видно, че от данните в медицинската документация на подсъдимия М.Ш. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на лявото коляно; охлузвания по лявото коляно. Вещото лице дава заключение, че посочените травматични увреждания са причинили на подсъдимия болка и страдание и че същите са причинени по начин, съобщен от подсъдимия – падането му на земята в началото на процесната вечер много преди инцидента с пострадалия Ш., както и впоследствие – падането му на колене от умора и изтощение пред къщата на свидетелката Н.И.. Също така, вещото лице дава заключение, че подсъдимия Ш.Ш. не е изпадал в пълно безсъзнателно състояние след травмата.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимите Ш.С.Ш. и М.С.Ш. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на подсъдимият Ш.С.Ш. деянието е извършено при условията на опасен рецидив и е квалифицирано по чл.131а от НК, във вр. чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадА.я е причинено травматично увреждане на избиване на първи зъб долу в дясно, което е довело до затруднение в дъвченето.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с вина под формата на пряк умисъл – всеки един от подсъдимите е предвиждал, че нанасяйки ударите на пострадалият ще предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.

При определяне квалификацията на деянието съдът съобрази нанесените на пострадалия травматични увреждания и по-специално избиването на първи зъб долу в дясно, което от своя страна е причинило затруднение в дъвченето на пострадалия, което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, поради което, квалификацията на деянието следва да бъде по чл.129, ал.1 от НК. В този смисъл е и Постановление № 3 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС; Решение № 28/19.01.1983г. на ВКС, І н.о., НК; Решение № 174/13.03.1971г. на ВКС, ІІ н.о., НК; Решение № 57/06.03.1998г. на ВКС, І н.о., НК и др.

Квалификацията на престъплението при условията на т.12 на чл.131, ал.1 от НК по отношение на двамата подсъдими се определя от обстоятелството, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Тази квалификация е налице, тъй като същите са целели чрез причинената телесна повреда да покажат явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Според Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987г., хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които се изразява открито висока степен на неуважение към личността. Съдът намира, че процесното деяние се отличава с такива особености. В посоченото постановление изрично се приема, че хулиганските действия могат да бъдат извършени и при евентуален умисъл, като и при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да е налице хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. В процесния случай деянието е извършено на публично място, като на същинския побой са присъствали очевидци, поради което същите са действали по хулигански подбуди, със съзнание, че по този начин нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Освен това, самата проявена агресия без повод и на публично място обуславя наличието на квалифициращото обстоятелство „по хулигански подбуди”. В този смисъл е и Постановление № 2 от 29.06.1974г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/1974г.; Решение № 65/08.03.2010г., по н.д. № 718/2009г., І н.о., НК, Решение № 47/22.04.2013г. на ВКС по н.д. № 2349/2012г., І н.о., НК, Решение № 487/2012г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др. Действително, в случая повод за нанасянето на побоя е било спречкването по-рано процесната вечер от страна между пострадалия и подсъдимия М.Ш.. Съдебната практика обаче трайно приема, че хулиганските действия не са несъвместими с чисто личните; тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство /Решение № 65/2010г. на ВКС, І н.о., НК и др./. Поводът също така е незначителен, поради което деянието следва да се счете за извършено по хулигански подбуди, тъй като при хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля личния мотив и пряко преследваната цел /Решение № 487/2012г. на ВКС, ІІ н.о., НК/.

Квалификацията на престъплението при условията на чл.131а от НК по отношение на подсъдимия Ш.С.Ш. се определя от обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен рецидив, който се определя във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, тъй като същия е извършил деянието след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъждан с Присъда № 1515 от 30.10.2007г., постановена по НОХД № 588/2007г. по описа на ШРС, , влязла в законна сила на 14.11.2007г. на 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”, с Присъда № 28 от 26.06.2007г., постановена по НОХД № 304/2007г. по описа на РС-гр.Шумен, влязла в законна сила на 29.04.2008г. на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода” и със Споразумение № 188/24.08.2012г., постановено по НОХД № 1283/2012г. по описа на РС - гр.Шумен, влязло в законна сила на 24.08.2012г. на 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”. От момента на изтърпяване на наказанията по посочените по-горе присъдите до реализиране на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали пет години.

Квалификацията по чл.20, ал.2 от НК е нА.це по отношение и на двамата подсъдими, тъй като деянието е извършено от две лица, които са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т.е. всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Според правната теория и константната практика на ВКС, налице е съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент /в т. см. Решение № 352/1994г. на ВКС, І н.о., НК; Решение № 545/2011г. на ВКС, ІІ н.о., НК и др./. По делото безспорно са нА.це данни и доказателства, че в инцидента са взели участие и двамата подсъдими, което води до квалифициране на деянието като извършено в съучастие. В тези случаи също така дори не е необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки един от съучастниците /в т. см. Решение № 356/2011г. на ВКС, І н.о., НК/, като всички отговарят за общия съставомерен резултат, при което е правно ирелевантно кой точно е нанесъл удара, избил първи зъб долу в дясно, което е довело до затруднение в дъвченето на пострадалия.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяване и незачитане на обществените отношения и правото на неприкосновеност на човешкото здраве, както и ниската правна култура.

Липсват основания да се възприеме твърдението на процесуалният представител на двамата подсъдими, че последните са действали при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, тъй като в показанията на никой от свидетелите - очевидци не се съдържат данни за създадена от пострадалия непосредствена опасност от нападение; започнало изпълнение, което поставя в опасност обществените отношения - обект на нападението или въздействие върху обекта на нападението, при което е започнало неговото увреждане, но последното не е завършено /арг. от „Наказателно право. Особена част”, Ал.С./. Извън обясненията на подсъдимите не са събрани никакви доказателства, които да установяват наличието на някаква агресия от страна на свидетеля Ф.Ш. към подсъдимите непосредствено преди неговото нападение. Да, действително на единия от подсъдимите, на М.Ш. са били нанесени два удара от страна на пострадалия, които обаче не са довели до сериозни наранявания, видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза, а още повече към момента, в който подсъдимите са нанасяли удари на пострадалият Ф.Ш., последният не ги е нападал, а нападението е било приключено много по-рано същата вечер. Освен това, неизбежно отбрана не може да се допусне при завършено нападение /в т. см. Постановление № 12 от 1973г. на Пленума на Върховния съд/. Подсъдимите не са действал и в състояние на афект по смисъла на чл.132, ал.1 от НК, а именно - в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. На първо място, пострадалият не е извършил подобни противоправни действия. Същият не е упражнил насилие, не е отправял заплахи или тежки обиди и т.н. Не са налице достоверни доказателства свидетелят Ф.Ш. да е отправял тежка обида или клевета по смисъла на посочената разпоредба при приближаването на подсъдимите към него, за да се счете, че в резултат от това при тази обстановка биха могли да настъпят някакви последици за извършителя. Съдебната практика приема изрично, че не е налице противоправно поведение по смисъла на чл.132 от НК, ако деянието на пострадалия не причинява и не може да причини настъпването на тежки последици за извършителя или негови близки /в т. см. Решение № 513/2003г. на ВКС, ІІ н.о., НК; Решение № 472/1994г. на ВСК, І н.о., НК и др./. Правната теория също така определя тежката обида или тежката клевета като особено съществени посегателства върху честта и достойнството на виновния или на неговите ближни. Клеветата е тежка, когато клеветническите твърдения засягат особено съществено обществената оценка на наклеветения или са довели до сериозни отрицателни последици за него. /арг. от „Наказателно право. Особена част”, Ал.С./. Обидата и клеветата също така са престъпления против конкретна личност и пострадал от такива деяния може да бъде само определено физическо лице. В случая никой от присъстващите не твърди, че пострадалият е обидил или наклеветил подсъдимите или конкретен техен близък. От друга страна, в практиката си ВКС приема, че състоянието на силно раздразнение представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражнено противозаконно действие. По делото липсват данни за подобна бурна нервна реакция от страна на подсъдимите. От значение в тази насока е и заключението на назначените в хода на съдебното производство съдебно-психиатрични експертизи на двамата подсъдими. Според същото при извършването на деянието подсъдимите не са изпадали в състояние на силно раздразнение, кореспондиращо с понятието физиологичен или патологичен афект. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия М.Ш. също приема, че по време на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на силно раздразнение или афект, а участието му в инцидента може да се коментира единствено като импулсивно по типа стимул – реакция и алкохолно улеснен. Сочи се, че липсва афектогенен момент и мотив в механизмите на извършените действия. Поради продължителното отсъствие от страната на вещото лице, изготвили заключението и при липсата на съгласие от страна на защитата за приемане на последното без разпит на вещото лице, съдът замени отсъстващия експерт с друг, в съответствие с установената в тази насока съдебна практика. В съдебно заседание вещото лице С.Н. заявява, че поддържа заключението, както и представя ново такова в писмен вид. Съдът кредитира приетата от вещите лица теза за липса на физиологичен афект, доколкото същата кореспондира на заключението на първоначално назначената експертиза, а и на останалите данни от делото.

По изложените съображения съдът намери, че не са налице основания за по-лека правна квалификация на деянието, поради което призна подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл. чл.131, ал.1, т.12, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на подсъдимият Ш.С.Ш. за деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.131а от НК. Съдът намира за необходимо да посочи, че искането на защитата подсъдимите да бъдат признати за невиновни по това обвинение, тъй като не е несъмнено доказано, че са причинили средна телесна повреда на пострадалия, са напълно неоснователни не само по изложените по-горе съображения, но и защото според разпоредбата на чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато извършеното деяние не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение. Поради това, дори и да е била налице невъзможност да се съберат достатъчно доказателства, че именно подсъдимите са нанесли удара, причинил процесното увреждане /а в случая, напротив, в тази насока има напълно достатъчно и достоверни доказателства/, съдът би следвало да признае подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Като са нанесли с нищо непредизвикан побой на пострадалия, на публично място, същите безспорно са извършили непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото по смисъла на посочената разпоредба, а при липсата на съществени изменения на обстоятелствената част на обвинението относно действията на подсъдимите съдът по начало е оправомощен да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

При определяне на наказанието на подсъдимите Ш.С.Ш. и М.С.Ш. за извършените от тях престъпления, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяния, която съдът преценява като висока - касае се за средна телесна повреда, довела до затруднение в дъвченето на пострадалия, степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, която съдът преценява с оглед данните за личността им, както и подбудите за извършване на престъпленията и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Съдът преценява, че за подсъдимия Ш.Ш. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – наличието на удари от страна на пострадалия спрямо подсъдимия М.Ш., предшестващи значително процесното деяние и прекратени към момента на извършването му, обремененото материално положение на подсъдимия, тежкото му семейно положение – същият живее с баща си, безработен е към момента на извършване на деянието, оказаното пълно съдействие в хода на съдебното производство. Като смегчаващо отговорността обстоятелство спрямо Ш.Ш. съдът възприема продължителността на процеса, воден срещу него. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки предвид, че деянието е извършено на 29.09.2012г., а постановяването на настоящата присъда е в период от две години и шест месеца по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в некачествено разследването на делото в досъдебната фаза, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение № 545/05.10.2004г. на ВКС по н.д. № 72/2004г., ІІІ н.о. Съдът обаче констатира наличието на лоши характеристични данни, предвид множество му предишни осъждания, които отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на него.

Съдът преценява, че за подсъдимия М.С.Ш. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – наличието на удари от страна на пострадалия спрямо него, предшестващи значително процесното деяние и прекратени към момента на извършването му, обремененото материално положение на подсъдимия, тежкото му семейно положение – същият живее с баща си, безработен е към момента на извършване на деянието, прави пълни самопризнания, оказаното пълно съдействие в хода на съдебното производство, чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието и към настоящия момент. Като смегчаващо отговорността обстоятелство спрямо М.Ш. съдът възприема продължителността на процеса, воден срещу него. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки предвид, че деянието е извършено на 29.09.2012г., а постановяването на настоящата присъда е в период от две години и шест месеца по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в некачествено разследването на делото в досъдебната фаза, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение № 545/05.10.2004г. на ВКС по н.д. № 72/2004г., ІІІ н.о.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на всеки един от подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК предвид нА.чие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изчерпателно посочени по-горе.

За престъплението по чл.131а от НК, във вр. чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 5 /пет/ до 12 /дванадесет/ години. Съдът съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия Ш.С.Ш. ще бъде налагане на наказание при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер под средния, но над минимума при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 5 /пет/ месеца “лишаване от свобода”.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия Ш.С.Ш. намери основание за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на Ш.Ш. измежду наложените му наказания по настоящата присъда и със Споразумение № 304/17.12.2012г. по НОХД № 799/2012г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 17.12.2012г. и със Споразумение № 38/28.02.2014г. по НОХД № 360/2014г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 28.02.2014г. в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца.

Съдът намира, че са налице основанията за определяне на общо наказание измежду наложените наказания на подсъдимия Ш.Ш. по посочените по-горе присъди, тъй като деянията по всяка една от присъдите е извършено преди да има влязла в сила присъда, по което и да е от тях. Освен това не е налице друг вариант за кумулиране на посочените присъди, който да се явява по-благоприятен за подсъдимия. Така определения размер на общото наказание по отношение на подсъдимия, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

По отношение на наложеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди и същото следва да се счита изтърпяно изцяло на 06.08.2014г.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 /две/ до 10 /десет/ години. Съдът съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия М.С.Ш. ще бъде налагане на наказание при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер под средния, но над минимума при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 5 /пет/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия М.Ш.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в размер около минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ш.С.Ш., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 557.50 лева /петстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.С.Ш., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 447.50 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: