Мотиви към присъда по НОХД № 1993 по описа за 2014г. на ШРС постановена на 28.04.15г

На 20.08.07г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 291/2007г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Д.С.М., с ЕГН ********** роден на *** ***, бълг гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.155 ал.5 т.2 вр. ал.1 от НК вр. чл. 63 ал.1 т .3 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че че на 14.05.2014 в гр.Шумен склонил ненавършилата 18 години, Р.Я. Я. към проституция, като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен , но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, престъпление по чл.155 ал.5 т.2 вр. ал.1 от НК вр. чл. 63 ал.1 т .3 от НК .

Преди началото на съдебното следствие подсъдимия заявява на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 28.04.2015г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 6 месеца “лишаване от свобода” което при условията на чл.58а от НК да бъде намалено с една трета до 4 месеца ,и да бъде приложен чл. 66 от НК като бъде определен 3 годишен изпитателен срок .

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено условно наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдмият не е осъждан. През месец май 2014 г. подс. Д.С.М. се запознал със св. Р.Я.Я., която била настанена в Кризисен център за деца в гр. Шумен. Двамата станали приятели. Подс. Д.М. решил да склони Р.Я. към извършване на развратни действия с други лица срещу получаване на парична облага, като получените от проституирането пари двамата да си поделят. Първоначално св. Я. не се съгласявала, но подс. разказал на различни лица в гр. Шумен, че познава момичета които извършват сексуални услуги срещу заплащане, като посочвал св. Р.Я.Я.. На 14.05.2014 г. сутринта св. Р.Я. избягала от Кризисния център, в който била настанена, заедно със св. Н.А.М.. Двете момичета отишли в дома на подс. в **********, където пили кафе и пушили марихуана. По късно двете момичета ,подсъдимия и св. А.К.Ф. излезли да се разходят и отишли до стрелбището в гр. Шумен. Подсъдимият казал на св. Я., че е намерил клиент, с който да прави секс срещу заплащане.Свидетелката Я. тъй като била под влияние на употребените психо-активни вещества се съгласила.

На стрелбището пристигнал св. С.С.Х. с л.а. Мерцедес МЛ 270 с рег. № Н 9202 ВК и подсъдимия казал на св. Я. да се качи в автомобила. Св. Я. и св. Х. се отправили по пътя към с. Лозево, и на една отбивка от пътя Х. спрял, двамата слезли и правили секс край автомобила. След като приключили акта св. Х. дал сумата от 15 лева на св. Я., качили се отново в автомобила и се върнали обратно.

Св. М.А.А. разбрал, че св. Р.Я. извършва сексуални услуги срещу заплащане от подсъдимия. На 14.05.2014 г. той също решил да се възползва от тях. Около 18,00 ч. позвънил на подсъдимия и казал, че иска да прави секс със Я. . Двамата се уговорили да се срещнат пред дома на подсъдимия, тъй като там се намирала и св. Я.. Св. А. отишъл до дома на подсъдимия с л.а. Мерцедес. Тримата се отправили с автомобила към паметник „1300 години България”. По пътя към паметника св. А. заявил на подсъдимия, че има само двадесет лева и само толкова може да плати, за да прави секс със св. Я., при което М. се съгласил. Св. А. отбил автомобила в гората и спрял. Двамата със св. Я. слезли от автомобила, отдалечили се в гората, където правили секс. След като приключили св. А. дал сумата от 20 лева на св. Я. и се върнали при автомобила. В края на деня св. Я. дала част от парите на подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание, на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- разпити на свидетелите Р.Я., Н.М. , С.С., М.А. , В. С. , Св.И. и от изготвените съдебно психиатрични експертизи. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми чл.155 ал.5 т.2 вр. ал.1 от НК вр. чл. 63 ал.1 т .3 от НК защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват спазването на моралните норми установени в обществото относно половото общуване между хората и половата нравственост ;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е склонил лице от женски пол –непълнолетната Р. към проституция, чрез мотивационно въздействие върху нея с цел да я мотивира да участва в съвкупление срещу получаване на материална облага въздействие за встъпване .

* субект на престъплението - - непълнолетно вменяемо лице – като подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си видно от приложената по делото съдебно психиатрична експертиза ;

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на съставомерния резултат; т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

Квалификацията на престъплението е при условията на чл.63 от НК поради обстоятелството, че подсъдимият е непълнолетен към момента на деянието ,като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си .

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане спазването на моралните норми установени в обществото относно половото общуване между хората и половата нравственост .

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието , която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява като невисока предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението. Съдът преценява, като смекчаващо отговорността обстоятелства единствено младата възраст на дееца.

При определяне на наказанието съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство факта, че непълнолетната Р., мотивирана от подсъдимия макар и за кратък период от време, е водила живот, изпълнен с порочна практика да реализира доходи от нетипична и вредна за възрастта и дейност, разрушаваща моралните и представи и ценностна система за живота. Следва да се отчете, че подсъдимият се е възползвал от незряла възраст на момичето, от липсата на финансови средства и злоупотребявайки с това я мотивирал да проституира. Съдът намира, че не са налице предпоставки наказанието да се определи при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, тъй като не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл. 372, ал.4, вр. чл. 58а от НК , съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, като на основание чл. 58а ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета. В този смисъл от предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ до 3г. съобразно редукцията на чл. 63 от НК за непълнолетни, съдът намира за адекватно налагането на наказание 6 месеца “лишаване от свобода“ , като на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК намали срока на наказанието с 1/3 и постанови подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца .

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в случая не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Р. № 401/2002г. на ВКС, Р. № 528/1993г. на ВКС, Р.№ 386/1973г. на ВКС и др./.

Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията извършени от подсъдимият и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият , а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски, в размер на 310лв / от които 295 лв следва да се внесат по сметка на ОЗМВР Шумен , а 15 лв по сметка на ВСС/.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: