Мотиви към присъда по НОХД №1254 описа за 2015 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по бързо производство №727/2015 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Д.С.Д., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 17.06.2015 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Фолксваген Транспортер” с ДК№ Н 5312 АН с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.29 на хиляда, установена по надлежния ред.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно пробация, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца. Също така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК да му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

Подсъдимият Д., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.С.Д. е правоспособен водач на МПС. На 17.06.2015 год., около 01.20 часа, след като употребил алкохол, поел управлението над лек автомобил марка “Фолксваген Транспортер” с ДК№ Н 5312 АН, като се движел в гр.Шумен, по бул.”Симеон Велики” в посока ул.“Алеко Константинов“. В района на магазин „Биохимия“ бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР-Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARBВ0020 била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.29 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №953314/17.06.2015 год. и му бил издаден талон за медицинско изследване №0436405. Впоследствие подсъдимият се явил в ЦСМП – гр.Шумен, но не дал кръв за изследване. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №15-0869-000241 от 17.06.2015 год. е било временно отнето свидетелството за управление на МПС на Д., като последния бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №188 от 17.06.2015 год.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетеля Борис Йорданов Недев, на прочетените на основание чл.281, ал.5 от НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.3 от НПК показания на свидетеля П.Г.М., дадени пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.29 на хиляда, установена с химическа експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като Д. е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил алкохол, но е поел управлението над автомобила, тъй като е установил, че е изгубил документите си за самоличност и е тръгнал да ги търси.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил със сравнително висока концентрация на алкохол в кръвта – 1.29 промила. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същия е с чисто съдебно минало. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова и по-конкретно направеното от негова страна признание и изказаното съжаление и разкаяние за постъпката му. Като такова следва да се възприеме и обстоятелството, че подсъдимия има постоянна работа по трудов договор. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и липсата на извършени от подсъдимия други нарушение на ЗДвП през последните години, което се установява от приложената като писмено доказателство по делото Справка за нарушител.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление, поради което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. По отношение на първата пробационна мярка съдът определи периодичност два пъти седмично, като взе в предвид обстоятелството, че подсъдимият работи по трудов договор и с оглед естеството на упражняваната от него трудова дейност, налагането на първата пробационна мярка с по-голяма периодичност би довело до значителни затруднения по отношение на трудовите му задължения и не би изиграла своята превантивна и превъзпитаваща роля по отношение на него.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Д.С.Д., с ЕГН********** е бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №188 от 17.06.2015 год.

На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №15-0869-000241 от 17.06.2015 год.

При преценка на това наказание съдът съобрази обсъдените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, като чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви, добросъвестно поведение в хода на производството, както и обстоятелството, че подсъдимият не е имал наказания за други нарушение на ЗДвП през последните години.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще постигне целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: