От Шуменска Районна прокуратура е внесен
в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт
по досъдебно производство № 1311/2013г. по описа на РУ – гр.Шумен, Вх. №
1697/2013г. по описа на ШРП, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу И.Й.Й., ЕГН **********,
роден на ***г. в гр.Ямбол, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес: гр.Лондон, Великобритания, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, осъждан /реабилитиран/,
за извършено от него престъпление от общ характер, а именно: по чл.183, ал.1 от
НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
в
периода от 01.10.2011г. до 31.05.2015г. включително, в гр.Шумен, след като бил
осъден с Решение № 908/27.07.2011г., постановено по гр. дело № 4908/2010г. по описа на Районен
съд – гр.Стара Загора, влязло в законна сила на 17.08.2011г., да издържа свой
низходящ – сина си К.И. Й., ЕГН ********** съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две вноски, а именно 44 /четиридесет и четири/ месечни
вноски по 80 /осемдесет/ лева, всичко на обща стойност 3 520 /три хиляди
петстотин и двадесет/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание нередовно призован
подсъдимият И.Й.Й. не се явява, като ход на делото е даден
при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” НПК, тъй като от доказателствата по
делото е видно, че лицето се намира извън пределите на Република България и
местоживеенето му не е известно, както и този ред на разглеждане на
делото не е пречка за разкриване на обективната истина по същото. За служебен
защитник на подсъдимият Й. се явява назначения в хода на досъдебното
производство адв. И.Х. от ШАК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда, при приложение на разпоредбата на чл.54 от НК, да определи наказание “лишаване
от свобода” в размер на 5 /пет/ месеца, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 /три/ години
Защитникът на подсъдимия предлага на
съда, ако подсъдимия бъде признат за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И.Й.Й. и свидетелката Р.Г.И. съжителствали на семейни
начала в гр.Стара Загора. От съвместния си живот имали едно дете – К.И. Й., роден на ***г.
През месец август 2010г. двамата се разделили, като свидетелката Р.И., заедно с
детето К. Й., се преместили да живеят в гр.Шумен, където същата започнала
работа.
С Решение № 908/27.07.2011г.,
постановено по гр. дело № 4908/2010г. по описа
на Районен съд – гр.Стара Загора, влязло в законна сила на 17.08.2011г., упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете – К.И. Й. било предоставено на майката – Р.И., а бащата И.Й. бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си К.И. Й. платима чрез майка му Р.И.,
в размер на 80.00лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
до настъпване на причина за изменяване или прекратяване на тази издръжка,
считано от 01.08.2010г.
Впоследствие, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело №
4908/2010г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, на 08.08.2011г. било
образувано изпълнително дело № 20118710400309 по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871,
с район на действие Окръжен съд – гр.Стара Загора. По цитираното изпълнително
дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия, но
впоследствие трудовият му договор бил прекратен и подсъдимия Й. заминал да
работи в гр.Лондон, Великобритания.
От месец октомври 2011г. подсъдимият И.Й.
преустановил изпълнението на алиментното си задължение, като за периода от
01.10.2011г. до 31.05.2015г. включително дължал 44 /четиридесет и четири/
месечни вноски по 80 лв. /осемдесет лева/ за детето си К.И. Й. на обща стойност 3 520 лв. /три хиляди
петстотин и двадесет лева/.
Изложената фактическа обстановка, съдът
счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият И.Й.,
направено както в хода на досъдебното производство, така и от показанията
на разпитаният в съдебно заседание свидетел Р.Г.И.. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението
му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема, че с горното деяние подсъдимият И.Й.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК,
поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията
на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите
се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице, което е било осъдено да издържа
свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като
чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на
своя низходящ – син К.И.
Й., по силата на влязло в сила съдебно решение, с
което е била осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от 2 /две/ месечни
вноски.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане
на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието
следва да се посочи финасовото затруднение на
подсъдимият за инкриминирания период.
При определяне на наказанието на
подсъдимият – И.Й.Й. за извършеното от него престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като ниска,
с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента
на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи
извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимият Й.:
- смекчаващите
вината обстоятелства - чисто съдебно минало; прави самопризнания в хода на
досъдебното производство; осъзнава вината си; проявява критичност към несвоевременното
плащане на издръжката; добросъвестно поведение в наказателния процес; тежко материално
положение - подсъдимият е бил във финансово затруднение през инкриминирания
период; полага грижи за друго малолетно дете;
- отегчаващи
вината обстоятелства - сравнително дългият период, в който подсъдимият не е
плащал издръжката - касае се за дължима издръжка в размер на 44 /четиридесет и
четири/ месечни вноски.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимият Й., като наказанието бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. Съдът
съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия Й. да определи наказание при приложение разпоредбата
на чл.54, ал.1 от НК, в размер около минималния, предвиден в посочената по-горе
разпоредба, а именно 4 четири/ месеца “лишаване от свобода”.
Съдът счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия И.Й..
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения Й. към
момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното
наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо
отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това
условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и
лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието.
Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за
да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай
подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане
целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от
НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този
смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение №
528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.
Определеният размер на това наказание,
съдът намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият.
Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а също
така ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: