На 13.08.2015. от Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №62/2015г., по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Й.И.М.
ЕГН **********,
роден на ***. в с.Стара Кресна общ
Кресна обл. Благоевград, български гражданин,
със средно образование, женен, пенсионер ,
неосъждан, за
извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл.149, ал.1 от НК .
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на
02.07.2015 в гр.. Шумен извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по
отношение на лице не навършило 14
годишна възраст – М.
А. Д. ЕГН **********, родена на ***г,
-престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Преди началото на съдебното
следствие подсъдимия заявява, че на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 22.10.2015г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие на основание чл.373
ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода ” при условията на чл.58а от НК което след намаляване с една трета да остане
1 година „лишаване от свобода „ и да бъде изтърпяно ефективно при ОБШ режим
в затворническо общежитие от открит тип .
Защитникът на подсъдимият предлага
да бъде наложено на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ при
условията на чл. 66 от НК мотивирайки се с множество смекчаващи вината
обстоятелства.
В хода на съдебното
следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен , признава се за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият, моли
да му бъде определено условно наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подсъдимият Й.И.М. ЕГН ********** работел като
охрана в шивашки цех , собственост на
„П. и сие“ в гр. Шумен, находящ се в гр. Шумен на бул .“Преслав“ №25.
На 02.07.2015г в 7,00 часа започнал
работа, като смяната му следвало да приключи в 7 часа на 03.07.15г.Докато бил
на работа през деня подсъдимият М. изпил
около 200 гр ракия. Около 19,00часа,
докато се намирал пред сградата
на шивашкия цех, който охранявал, видял малолетната М. А. Д. ЕГН **********, която си играела на оградата намираща се
около сградата.
Подсъдимият я извикал при себе си
и я попитал какво търси тук, на което детето отговорило, че си играе. М. предложил
на детето да влезе при него в стаята
му и да
хапне пължола.
М. А. Д.
се съгласила и двамата влезли в стаята,
намираща се на първият етаж на сградата . Подсъдимият дал хляб и пължола на детето, след като хапнало, му казал да легне на дивана в стаята. Събул гащичките под роклята с която била облечена и започнал
да я опипва с ръце и да я ближе
по срамните устни, като я ухапал
по тях. М. извикала от болка. Подсъдимият
извадил през ципа на панталона, пениса си и я попитал дали
иска да го лапне. Детето отказало
и се обърнало настрани. М., хванал ръката на му и сам я поставил върху пениса
си, след което отново я облизал по срамните устни . Малолетното дете заявило, че
иска да отиде при майка си. Подсъдимият обул гащичките на детето и го извел
пред входа на сградата .
М.Д. се свързала по телефона с приятеля на майка си и му съобщила , че била „открадната“. Св. И. веднага уведомил майката, която прибрала детето у дома и там, пред
майка си и пред сестра си, М.
разказала за случилото се .
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа
на: самопризнанията на подсъдимия в
хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание, на основание чл.371 т.2 от НПК,
който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти
чрез разпит. Освен това съдът намира,
че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283
от НПК- показания на св. Г. , св. Д. ,св.
Г., св. С., св. В.,св. И.,св. Г.,св. А.Г. , от докладна записка, от протокол за оглед на местопроизшествие, албум, заключение на съдебно медицинска
експертиза за освидетелстване на живо
лице по писмени данни № 189/15г,
заключение на комплексна
психиатрична психологична експертиза
на подсъдимия, заключение на комплексна
психиатрична психологична експертиза на пострадалата ,протокол за
доброволно предаване .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда. Съдът, като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.149, ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и отношенията
възникващи по повод правилното духовно и физическо развитие на
подрастващите ;
* от обективна страна подсъдимия е извършил действия
по отношение на малолетната М.
А. Д. ЕГН **********, родена на ***г,
които по своето естество целят да
възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление. Обективното
проявление на действията на подсъдимия са
опипване с ръце по срамните устни, близане по срамните устни и хапане по срамните устни на
пострадалата, като в същото време поставил ръката на детето върху пениса си;
*
субект на престъплението –пълнолетно вменяемо лице -подсъдимият не страда от психично разстройство и е могъл да
разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, което се установява от приложената по делото комплексна психиатрична психологична експертиза;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че ще извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице ненавръшило 14 годишна възраст
- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици; Тъй като пострадалата е
малолетна съгласно българското законодателство, а малолетните не могат да формират правно валидна воля, блудството с такова малолетно лице,
независимо от това дали има съгласие или не,
винаги е престъпление .
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от
страна на подсъдимия на половата
неприкосновеност личността .
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на
деянието, която съдът преценява като много висока, степента на обществена опасност на
подсъдимия – която съдът преценява като невисока,
предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание и чистото съдебно
минало. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието за престъплението по чл. 149 ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.58а
ал.1 от НК, при прилагането на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.149 ал.1 от НК
е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 6 години съгласно действащото към датата на
деянието законодателство . Съдът, счита,
че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" в размер 12 месеца ». На
основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде
изтърпяно наказание в размер на 8
месеца “лишаване от свобода”.
Именно поради преценката, в конкретния случай на степента на обществена опасност на деянието, която съдът приема за много висока, не се споделя становището на защитника на подсъдимия, че адекватно в случая би било налагането на условно наказание. Не следва да се обсъжда приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия, поради обстоятелството, че евентуално условно осъждане в процесния случай би противоречало на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, при преценката дали да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод не би могъл да бъде направен. Съдът прецени обществената опасност на дееца съобразявайки много високата обществена опасност на самото деяние, поради което намира, че не е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./ Поради гореизложеното съдът определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете времето през което подсъдимият е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража„ по настоящото производство, считано от 02.07.15г. На основание чл.25 ал.2 от НК се зачете и приспадна изтърпяната част от наказанието.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението извършено от
подсъдимия и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият , а освен това съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция. На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски, в размер на 1054,20лв, от които да се внесат по сметка на ОДМВР Шумен
954,20лв и по сметка на ШРС да се
внесат 100лв
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия