Мотиви към присъда по НОХД № 1729 по описа за 2015г. на ШРС

 

            На 24.08.2015г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС – гр. Шумен обвинителен акт по ПД №65/2015г., по който на 24.08.2014г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Т.П.Т.,***, с ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено: че през периода от 05.08.2014г до 05.07.2015г. в гр. Шумен, след като е бил осъден с Решение № 589 от 18.07.2014г. постановено по гр. дело № 1486/2014г.по описа на РС – Шумен, влязло в законна сила на 18.07.2014г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Н.Т.П., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски по 120 лв. на обща стойност от 1440 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК;

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 месеца с приложение на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Подсъдимия заявява, че няма какво да каже. В последната си дума също така заявява, че няма какво да каже.

            Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият  се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като заявява, че няма работа и поради това не си плаща издръжката.

            След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия Т.П.Т. и свидетелката И. Е.М. са бивши съпрузи. От съвместния си съпружески живот имат родено едно дете – Н.Т.П., родена на ***г.

С Решение № 589/18.07.2014г. постановено по гр. Дело № 1496 по описа за 2014г. на ШРС, влязло в законна сила на 18.07.2014г. подсъдимия Т. бил осъден да изплаща месечна издръжка на детето си Н.Т.П. чрез нейната майка и законна представителка И. Е.М. с адрес *** в размер на 120 / сто и двадесет/ лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

От 05.08.2014г. подсъдимия Т. престанал да изпълнява алиментното си задължение, като за периода от 05.08.2014г. до 05.07.2015г. дължал 12 /дванадесет/ месечни вноски по 120 лв. за детето си Н., на обща стойност 1440.00 лв.

            Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, прочетените показанията на свидетелката И. М., както и от приетите в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, като всички доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

            Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК, защото:

            * обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

            * от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решения, с което е бил осъден да ги издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски;

            * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящи;

            * от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко я е целял.

            Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като родител.

            При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока с оглед значителния срок и размер на неиздължението; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му не може да се направи извод, че той е личност с висока степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Т.:

            * смекчаващите вината обстоятелства -  прави самопризнания;

            * отегчаващи вината обстоятелства – има възможност да изплаща издръжката, но не го прави доброволно, а чрез съдебен изпълнител.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като то бъде определено при наличие на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една години или "пробация”. Въз основа на гореизложеното, както и предвид факта, че подсъдимият желае да излезе в чужбина, където да работи и изплаща издръжката си, съдът намира, че е справедливо да определи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като неговото изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

            По този начин  и  с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

            Водим от  горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                            Районен съдия: