Мотиви към присъда по НОХД № 1889/2015г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по бързо производство № 1072/2015г. по описа на РУ – гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Д.Г.Д., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 01.09.2015г. в гр.Шумен, по ул.“Станционна“ управлявал МПС – т.а. “Мерцедес 411 ЦДИ” с ДК № В 24 70 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,41 промила, установено по надлежния ред – с химическа експертиза № 158/03.09.2015г.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.54 от НК, а именно “лишаване от свобода” в размер около минималния, предвиден в закона размер. По отношение на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” счита, че е справедливо на подсъдимия да бъде наложено такова за срок от 7 /седем/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК предлага да се зачете времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Подсъдимият Д., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си. Освен това, подсъдимият се присъединява към предложението на прокурора касателно вида и размера на наказанието.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Г.Д. е правоспособен водач на МПС от 1984г. На 01.09.2015г., около 18.50 часа, след като употребил алкохол, поел управлението над товарен автомобил марка “Мерцедес 411 ЦДИ” с ДК № В 24 70 ВВ, собственост на„Експрес Гаранцион“ ООД гр.Шумен, като се движел в гр.Шумен, по ул.”Станцинна” в посока бул.“Плиска“. В района на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР - гр.Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBВ 0092 била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.64 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 032013/01.09.2015г. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0436363. Впоследствие подсъдимият се явил в указания му срок в ЦСМП – гр.Шумен и е дал кръвна проба за изследване. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 15-0869-000490 от 02.09.2015г. е било временно отнето свидетелството за управление на МПС на Д., като последния бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № 296 от 01.09.2015г. Изготвената в досъдебното производство съдебно-химическа експертиза № 158 от 03.09.2015г. е изчислила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.41 промила.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия Д.Г.Д., дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетеля К.К.В., на прочетените на основание чл.281, ал.5 от НПК във вр. чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля Н.В.Б., дадени пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.41 на хиляда, установена с химическа експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като Д. е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил алкохол, но въпреки това е поел управлението над автомобила, потеже не се чувствал повлиян от алкохола.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил със сравнително висока концентрация на алкохол в кръвта – 1.41 промила. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същия е с чисто съдебно минало. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова и по-конкретно направеното от негова страна признание и изказаното съжаление и разкаяние за постъпката му. Като такова следва да се възприеме и обстоятелството, че подсъдимия има едно единствено нарушение на ЗДвП, извършено от подсъдимия през дългогодишния му опит като шофьор от 1984г, което се установява от приложената като писмено доказателство по делото Справка за нарушител. Съдът отчете и финансовото положение на подсъдимия - безработен, което се доказва от обясненията му депозирани в хода на съдебното следствие.

Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Мрачната равносметка е, че е ежедневие по пътищата на страната водачи да управляват МПС след употреба на алкохол, оповестена от обявената статистика – явление, изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и санкционирането с премерена строгост на провинилите се водачи на МПС предвид социалния отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д.Г.Д., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе отекчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане на отегчаващите. За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 1 /една/ година. Съдът съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия Д. да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, в размер около минималния, предвиден в посочената по-горе разпоредба, а именно 4 четири/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия Д.Г.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения Д. към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Д.Г.Д., ЕГН ********** е бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № 296 от 01.09.2015г.

На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 15-0869-000490 от 02.09.2015г.

При преценка на това наказание съдът съобрази обсъдените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, като чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви, добросъвестно поведение в хода на производството, както и обстоятелството, че подсъдимият е имал едно единствено наказание за друго нарушение на ЗДвП през дългогодишния си опит като шофьор от 1984г. При определяне размера на това наказание съдът съобрази размера на констатираната алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия.

Съдът намира, че така определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Г.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 31 лева /тридесет и един лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: