Мотиви към присъда по НОХД №1900 по описа за2015г. на ШРС
На
11.09.2015г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 67/2015г., по което
на 11.09.2015г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Х.А. ЕГН
**********, с постоянно местоживеене ***,
за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343 ал.1
б."а" от НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: на
22.03.2015г. по път I-7 на км. 90+300 между с. Венец и с. Хитрино, обл. Шумен, при управление на МПС – л.а. “Опел Комбо” с ДК № Н 12 07 ВМ, нарушил правилата за движение: -
чл. 20 ал.1 от ЗДвП: “водачите на пътни превозни средства са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват” и по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка
“Фиат”, модел „Добло“ с турски регистрационен номер
34 LE 40 86, собственост на И.И.М.
/с турски име И. С./, в размер на 9 434,35 лв.
Преди началото на съдебното заседание и по време на него,
не е постъпвала молба от пострадалото лица за конституиране в качеството му на
граждански ищец.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда
да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода за срок от една
година, като с редукцията по чл. 58а стане на 8 месеца, чието изтърпяване бъде
отложено за срок от три години.
Процесуалния представител на подсъдимия пледира за наказание
“пробация” в балансиран размер с първа и втора мярка.
В
съдебно заседание подсъдимия А. се възползва от диференцираните процедури по
НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 14.12.2015г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от
НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В хода
на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли да му бъде
наложено минимално наказание и заявява, че съжалява за извършеното от него.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна следното:
Подсъдимия
Р.Х.А. бил неправоспособен водач и никога не е притежавал свидетелство за
управление на МПС. Около 01.00ч. на 22.03.2015г. подсъдимия след като употребил
алкохол тръгнал управлявайки лек автомобил марка „Опел Комбо“
с рег. № Н 12 07 ВМ, по път I-7 от с.
Венец, обл. Шумен към с. Хитрино. На пасажерското
място в дясно до него седял брат му – свид. Р. Х.А., който бил собственик на автомобила и
спял. Времето било ясно, пътят сух. През това време по същия път, но в обратна
посока се движел св. Б. Р.. Той управлявал л.а. марка „Фиат Добло“
с турски рег. номер 34 LE 40 86,
собственост на И.И.М. /с турско име И. С./. В
автомобила на предната седалка до шофьора седяла свид.
Р.А.Ш., а на задната седалка по средата свид. М.Х. МА.нов.
На км. 90+300-ляв завой автомобилът „Фиат Добло“ се
движил след друг автомобил на къси светлини. Срещу него се движел автомобил
„Опел Комбо“. В завоя насрещно движещия се автомобил
„Опел Комбо“ не се вписва в кривата на завоя и
навлиза срещу нассрещно движещия се автомобил „Опел Добло“. Въпреки усилията на свид.
Р. да избегне удара такъв между автомобилите последвал, като те се приплъзнА. и продължили движението си като го преустановили
след това понеже попаднА. в канавките на пътя. На
мястото на ПТП пристигнали. служители на ОДМВР, като изпробвали двамата водачи
с техническо средство за наричие на алкохол. Било
установено, че подсъдимия А. е употребил алкохол, като уреда отчел 1.5 промила,
за което му бил съставен акт. Вследствие на удара на лек автомобил „Фиат Добло“ с турски рег. № 34 LE 40 86
били установени следните щети изискващи подмяна на повредените части: предна
броня комплект, преден ляв калник, лява предна врата, предна лява джанта,
лайсните на левите врати,стъклото на лявата врата ляво огледало, ляв праг и др.
От
заключението на изготвената автотехническа експертиза
се установява, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на
л.а. „Опел Комбо“, в случая подсъдимия. При
установената скорост на движение от 75 кв/час, той е
имал реалната възможност да преодолее безпрепятствено пътния участък, без да
навлиза в другата лента за движение.
В
резултат на произшествието на лек автомобил „Фиат Добло“
с турски рег. № 34 LE 40 86, собственост на И.И.М./ с турско име И. С./, били причинени имуществени в общ
размер на 9434.25 лева, включително вложени нови части и труд.
Описаният
престъпен резултата е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение, уредени в разпоредбата на чл. 20 ал.1 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“
Като
нарушил посоченото правило за движение по пътищата и с това причинил значителни
имуществени вреди на лек автомобил „Фиат Добло“ с
турски рег. № 34 LE 40 86, собственост на И.И.М. /с турско име И. С./, подсъдимия осъществил състава на
престъплението по чл. 343 ал.1 б. „а“ от НК във вр. с
чл. 342 ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия А. в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от
НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се
и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 343 ал.1 б.”а” вр. чл. 342
ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението
по пътищата;
* от обективна
страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила",
което съгласно константната практика на Върховния
съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните
последици.
Като причина за извършване
на престъплението следва да
се отбележи несъобразяването
и незачитането на правилата
за безопасност на движението
по пътищата от страна на подсъдимия.
При определянето
на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, както
и подбудите за извършване
на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. А.:
* смегчаващите вината обстоятелства - с добросъвестно поведение в наказателния
процес, осъзнал вината си, прави самопризнания.
* отегчаващи вината обстоятелства – неправоспособен водач на МПС.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия А. като наказанието бъде определено при условията на чл.58а
ал.1
от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира да са нА.це
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при прилагане
на разпоредбата на чл. 343ал. б.“а“ от НК, а именно: За престъпление по чл.
343 ал.1 б. „а“ от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една
години или „пробация“. Предвид на това, съдът,
намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде
определяне на наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК в
размер на 9 месеца, като след редуцирането му с 1/3 следва да стане от шест
месеца. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието посочени в чл.
36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, така че условното
осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за
превъзпитание на подсъдимия. В този смисъл съдът определи на подс. А. наказанието “лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, с три годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен Съдия: