Р Е Ш Е Н И Е
126/11.2.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 15 (петнадесети) януари Година 2015
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2791 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание:
– чл.
430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и
– чл.
430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба и след допуснато изменение на
предявени претенции от установителни в осъдителни, ищецът „УниКредит Булбанк”
АД гр. София, представлявано от Л.К.Х. твърди, че на 11.01.20078 г. сключил с М.В.М.,
в качеството й на кредитополучател и с ответника Д.В.М., в качеството му на солидарен
длъжник, договор за ипотечен кредит, по силата на който предоставил на първата
от тях сума в размер на 25000,00 лева. Кредитополучателят се задължил да
погасява отпуснатата сума на месечни вноски с падеж – всяко първо число на
месеца, като крайния срок на погасяване бил определен на 01.01.2033 г. Изрично
била уговорена дължимостта на лихви върху сумата. Тъй като кредитополучателят
не изпълнил задължението си да издължава месечните вноски на падежа, банката се
възползвала от предвиденото в договора и съгласно чл. 16.2 от същия, предвид
настъпилата предсрочна изискуемост, пристъпила към принудително събиране на
цялата дължима от ответниците сума. Моли съда да постанови решение, по
силата на което ответникът Д.М. да бъде осъден да му заплати следните суми: в
размер на 24506,23 лв., представляващо задължение за връщане на заета
сума по договор за банков ипотечен кредит от 11.01.2008 г.; в размер на 6419,32
лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 01.08.2009
г. до 23.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, като претендира
и разноските по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подава
отговор на исковата молба /с която първоначално са предявени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК/, като оспорва исковете. Сочи, че договора е
сключен със срок от 25 години, а се претендира плащане още на четвъртата
година. Излага, че са извършвани редовни плащания от страна длъжниците. Моли,
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно
от приложения договор за ипотечен кредит № 3050 от 11.01.2008 г. е, че „УниКредит
Булбанк” АД гр. София предоставило на М.В.М. сума в размер на 25000,00 лв. за текущи
нужди. Договорът е подписан и от Д.В.М., в качеството на солидарен длъжник. В
чл. 7 от договора е предвидено, че срокът на същия е до 20.11.2027 г.,
ежемесечно на първо число, а в чл. 8.1 – че в полза на банката се учредява
ипотека върху жилищен имот, находящ се в гр. Шумен. Съгласно чл. 12.2 от
сделката, кредитополучателят ще издължава главницата по кредита, ведно с
дължимата върху нея лихва, на месечни вноски, съгласно двустранно подписания
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Съдът констатира,
че в чл. 16.1 е предвидено, че кредитът, заедно с лихвите за просрочие и
разноските в пълен размер, стават по преценка на кредитора предсрочно изцяло
или частично изискуеми от датата на настъпване на изброените по-долу основания.
В чл. 16.1. като такова основание е посочено – ако кредитополучателят допусне
просрочие на анюитетна вноска, съответно погасителна вноска по кредита по
кредита или съответните лихви за всеки един от договорените падежи. Според чл.
16.2 от договора, в тези случаи, кредиторът има право по свой избор и преценка
да пристъпи едностранно, без предизвестие към незабавно събиране на изискуемите
суми. Като приложение към обсъждания договор е посочен погасителен план, но
такъв не е представен по делото. На 24.01.2012 г. ищецът е депозирал пред ШРС
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М.М. и Д.М. за
сума в размер на 24506,23 лв., представляваща дължима главница по договора за
кредит и за сума в размер на 6419,32 лв., представляваща дължима договорна
лихва по договора за кредит, като е обосновал искането си с настъпила
предсрочна изискуемост, съгласно чл. 16.1 от същия. Посочил е, че длъжниците са
изпаднали в забава, поради просрочие на погасителна вноска. По делото са представени
вносни бележки, от които се установяват извършвани плащания от името на М. М.
по договора за кредит.
Съгласно заключението на извършената
по делото съдебно-счетоводна експертиза от 26.11.2014 г., за периода от
11.01.2008 г. до 24.01.2012 г. по договора за кредит са извършени плащания в
общ размер 8267,38 лв. Налице са счетоводни отразявания на забава спрямо
съответните падежи на дължимите от заемателя и солидарния му длъжник вноски по
главницата и лихвите, подробно описани от вещото лице за периода 01.06.2009 г.
– 01.09.2011 г., като размера на просрочените задължения е за главница –
24547,00 лв., за договорна лихва – 4565,87 лв. Заключава, че остатъкът по
договора към 24.01.2012 г. е, както следва: главница – в размер на 24547,00 лв.
и договорна лихва – 4565,87 лв. Вещото лице описва извършени след 24.01.2012 г.
частични погасявания, като сочи, че общо са постъпили 9147,44 лева, като след
съобразяване на същите, към 25.11.2014 г. задълженията по договора са, както
следва: главница – 24547,00 лв., договорна лихва 392,10 лв. В съдебно
заседание, проведено на 26.03.2013 г. вещото лице сочи, че установило наличието
към кредитното досие по процесния договор, на погасителен план, неподписан от
кредитополучателя и солидарния длъжник.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, а и не се спори между страните по делото, че на 11.01.2008
г. между ищеца, от една страна и М.В.М. и Д.В.М. бил сключен договор за банков ипотечен
кредит. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ).
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал.
1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ),
при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 18.01.2008
г. процесната сума, възлизаща на 25000,00 лв., е отпусната на заемателя. В обсъждания
договор за банков кредит, в съответствие с нормата на чл. 121 от ЗЗД, е
предвидена солидарност между ответника и кредитополучателя. По силата на същия,
Д.М. се задължил спрямо ищеца да отговаря за изпълнение на всички задължения на
М.М. по договора за кредит. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по
смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит.
„УниКредит
Булбанк“ АД гр. София обосновава вземането си срещу ответника с
обстоятелството, че поради неизпълнение на задълженията на заемателя по
договора за кредит, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем в
съответствие с предвиденото в чл. 16.1 и чл. 16.2 от договора. Обявяването на
предсрочна изискуемост, обаче /тъй като съобразно клаузите на процесния
договор, в него не е предвидена автоматична такава/, предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Установи се, че в случая, ищецът не е
уведомил Д. М., че счита кредита за предсрочно изискуем. В конкретната хипотеза,
предвид последващото изменение на искови претенции, след развило се по
заявление на банката заповедно производство срещу ответника, би могло да се
приеме, че „УниКредит Булбанк“ АД гр. София е уведомила последния, считано от
датата на получаване от ответника на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ,
ведно с издадената заповед за незабавно изпълнение срещу него. Според съда,
обаче, и към този момент, не са били налице обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Нито
в заявлението по чл. 417 от ГПК, нито в исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, ищецът не сочи конкретно кои дължими месечни вноски
не са били погасени, респ. са били забавени от заемополучателя или солидарния
длъжник. Горното се явява пречка да бъде направен извода, че в полза на ищеца е
възникнало потестативното право по чл. 16.1 от договора. Освен това, по делото
не е представен погасителния план, за който се сочи, че е неразделна част от
договора за кредит между страните – обстоятелство, лишаващо съда от
възможността да прецени налице ли е неизпълнение от страна на солидарните
длъжници. Вещото лице, изготвило ССЕ по делото излага, че му е представен
погасителен план, който обаче, не носи подписите на последните. Тоест, дори и
да се приеме, че съществува погасителен план /липсващ като доказателство по
делото/, то следва да се счита, че на заемополучателя и солидарния му съдлъжник
не е било известно какъв е размера на дължимите от тях месечни погасителни
вноски. Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа неизпълнение на
задълженията на М.М. и Д.М. по договора за кредит от 11.01.2008 г., поради
което „УниКредит Булбанк“ АД гр. София не разполага с възможността да обявява
вземанията си по същия за предсрочно изискуеми. Поради това и ответникът не
дължи претендираните суми, представляващи задължение за връщане на предоставена
сума по обсъждания договор за кредит.
Предвид така установеното от
фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр.
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и поради това следва
да бъде отхвърлен.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по валидно сключения
договор за банков кредит и в съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от
ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва.
Направените
по-горе изводи касателно дължимостта от ответника на претендираната главница,
напълно се отнасят и за претенцията за договорна лихва. Поради това и този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 1253,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК ***, със седалище: гр. София,. *** представлявано от Л.К.Х. срещу Д.В.М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
24506,23 лв. (двадесет и четири хиляди петстотин и шест лева и 23 стотинки),
представляваща задължение за връщане на отпусната парична сума по
договор за банков ипотечен кредит № 3050 от 11.01.2008 г., сключен със
заемателя М.В.М. и солидарния й съдлъжник Д.В.М., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, гр. София срещу Д.В.М. иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД,
за сумата 6419,32 лв. (шест хиляди четиристотин и деветнадесет лева и 32
стотинки), представляваща задължение за плащане на договорна лихва за
периода от 01.08.2009 г. до 23.01.2012 г.по договор за банков ипотечен кредит №
3050 от 11.01.2008 г., сключен със заемателя М.В.М. и солидарния й съдлъжник Д.В.М.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД гр. София да заплати на Д.В.М.
направените разноски по делото в размер на 1253,20 лв. (хиляда двеста петдесет
и три лева и 20 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: