Р Е Ш Е Н И Е

 

11/12.1.2015г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:  

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

 

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2006 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и чл.59 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът – М.Д.И., ЕГН **********,*** излага, че с ответника „Титан БКС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Н.Н., били в трудови правоотношения, като ищецът изпълнявал длъжността “инспектор екология, технологичен контрол”. Сочи се в молбата, че на 13.06.2014 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като в последствие- на 16.06.2014 г. му била връчена и Заповед №17/16.06.2014 г.за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване в щата. Ищецът счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не били спазени изискванията на разпоредбата на чл.333 от КТ, тъй като страдал от исхемична болест на сърцето, а преди уволнението не било изискано разрешение от инспекцията по труда. На следващо място твърди, че съкращаването на щата е фиктивно, като не били спазени и изискванията на нормата на чл.329 от КТ- не бил извършен законосъобразно подбор при съкращението. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да признае извършеното от ответника със Заповед №17/16.06.2014 г. уволнение, като същото бъде отменено; да се възстанови на заеманата при ответника, преди уволнението, длъжност- „инспектор екология, технологичен контрол“, както и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, като за шест месеца, считано от датата на уволнението, претендира сума от 5 266, 26 лв., ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът предявява и претенция за заплащане на сума от 300.00 лв., представляваща стойността на полагащото му се работно облекло за 2012 г., ведно с обезщетение за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът, в законоустановените срокове, изразява становище за неоснователност на претенциите, сочейки подробни аргументи. Твърди, че уволнението на ищеца е напълно законосъобразно, извършено при спазване на нормативните изисквания, като е налице реално съкращаване на щата и е извършен подбор съобразно изискванията на разпоредбата на чл.329 от КТ. На следващо място твърди, че не е знаел и е нямало как да узнае, че ищецът страда от сочената от него болест, за да се изиска, преди уволнението, разрешение от инспекцията по труда. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника, като е изпълнявал длъжността “инспектор екология, технологичен контрол”, считано от 05.01.2004 г. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства /трудово досие на ищеца/. Не се спори, а се установява и от Заповед №17/16.06.2014 г., издадена от управителя на ответното дружество, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, поради съкращаване в щата, считано от 17.06.2014 г. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните, изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението. В настоящата хипотеза, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ- съкращаване в щата, на първо място следва да се установи от ответника, в качеството му на работодател, че към датата на уволнението е налице действително намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При съкращаването на щата работодателят следва да посочи наименованието и броят на съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности- щатни бройки, се премахват. В случая ответникът представя щатно разписание при дружеството в сила от 01.09.2013 г. и щатно разписание в сила от 10.06.2014 г., утвърдени от работодателя, от които документи става ясно, че от 10.06.2014 г. е намален броят на длъжностите “инспектор, технологичен контрол, екология” от пет на три. На следващо място, съобразно изискванията на чл.329 от КТ при съкращаване на щата, работодателят следва да извърши подбор, когато съкращаването засяга една или повече от множество еднородни трудови функции, какъвто безспорно е настоящият случай. В конкретния казус правото на работодателя на подбор, става част от правото му на уволнение, като последното не може да бъде упражнено, ако не е извършен подбор, съобразно предвидените в нормата критерии. Съобразно разпределението тежестта на доказване изцяло в тежест на ответника е да установи, че е извършил подбор, съобразявайки се с предвидените в закона критерии. Критериите са два- квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа. Квалификацията, това е професионалната квалификация- образованието, знанието, уменията, сръчностите съобразно изискванията на съответната длъжност, независимо от това дали те са удостоверени със завършено по степен и вид образование. Нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. По делото ответникът представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че е извършен подбор при уволнението на ищеца- Заповед №55/10.06.2014 г. за назначаване комисия за извършване на подбор, протокол на комисията по извършване на подбор с дата 12.06.2014 г. От посочените писмени доказателства се установи, че работодателят е възложил на комисия с председател и двама членове да извърши подбор между служителите в дружеството, които заемат длъжността „инспектор екология, технологичен контрол“ и сходната на нея длъжност „инспектор технологичен контрол“. От протокола на комисията от 12.06. 2014 г. се установи, че комисията е обсъждала петима служители, заемащи сочените длъжности. В същия документ са отразени единствено изводите на комисията, че на работа следва да останат трима от служителите, посочени поименно, тъй като тяхната работа, в сравнение с тази на ищеца е по- добра и изпълнението на възложените задачи е на много по- високо ниво. По отношение на другия съкратен служител, комисията е отразила, че същият следва да бъде уволнен /съкратен/, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същия документ комисията е изложила, като мотиви, за предложението да бъде уволнен ищецът, обстоятелството, че същият е наказван дисциплинарно с предупреждение за уволнение за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системни закъснения и преждевременни напускания на работа и неизпълнение на посочени заповеди на работодателя. Също като мотив за уволнението е посочено и обстоятелството, че ищецът е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Имайки предвид посоченото, съдът намира, че в случая работодателят не проведе главно и пълно доказване на обстоятелството, че действително е извършил подбор съобразно законовите критерии, отнасяйки ги спрямо всеки един, заемащ длъжността „инспектор екология, технологичен контрол“ и сходната на нея длъжност „инспектор технологичен контрол“. Нещо повече, от горепосочения протокол на комисията по подбора, се установи, че същата при преценката си кой от служителите да бъде предложен на работодателя за уволнение е използвала само единия от законовите критерии- кой от служителите работи по- добре, като липсват изложени аргументи относно квалификацията на служителите. На следващо място от същия документ, а и от изявленията на представителя на ответника, става ясно, че са използвани и критерии, извън предвидените в текста на чл.329 от КТ, а именно- придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражнява по единствено възможен начин- в границите, установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Прилагането на разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ според точния й смисъл, съгласно принципа за законност, не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Критериите по чл.329 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето  на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос- кои работници и служители имат по- висока квалификация и работят по- добре. В този смисъл са разясненията по тълкуването на нормата на чл.329 от КТ, дадени в ТР №3/16.01.2012 г. на ВКС по т.д.№3/2011 г., ОСГК. В разглеждания казус, както е посочено по- горе, се установи, че комисията по подбора е взела решение за уволнението на ищеца, съобразявайки единствено качеството на работата на служителите, като липсват мотиви относно тяхната квалификация. На следващо място липсват ангажирани доказателства относно работата на останалите служители, участници в подбора, за да може съдът да извърши преценка правилно ли са формирани направените от комисията констатации за нивото и качеството на работата на всички участници. Ето защо заключава че не е налице законосъобразно извършен подбор, което е самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно. На следващо място, от представените по делото писмени доказателства, съпоставени със заключението по извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в неговата правилност и обективност, се установи, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето. Соченото обстоятелство предполага, че преди процесното уволнение, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, работодателят е следвало да изиска от инспекцията по труда предварително разрешение за уволнението на ищеца. Няма спор, че такова разрешение не е искано, респ. няма произнасяне от инспекцията по труда в този смисъл. Действително разпоредбата на чл.2 от Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, предвижда, че работниците, които страдат от болестите, посочени в чл.1, ал.1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Не се установи по безспорен и категоричен начин знаел ли е работодателят за заболяването на ищеца или не, но предвид изискванията на горе-цитираната разпоредба счита, че преди уволнението работодателят е следвало да положи необходимата грижа, за да събере нужната му информация. По делото са ангажирани от ответника гласни доказателства- показания на свидетелите Т.С., С.С. и И.К., като и тримата свидетели заявиха, че при връчване предизвестието на ищеца, служителката, връчваща предизвестието е задала въпрос на ищеца дали страда от някакво заболяване, поради което и ползва закрила по чл.333 от КТ, като ищецът е отговорил, че не страда от такава болест. От една страна, съдът преценява тези доказателства съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетелите, предвид факта, че същите са в трудови правоотношения с ответното дружество. От друга страна, съдът приема за недоказани твърденията на ответното дружество, че ищецът умишлено е скрил заболяването си, тъй като дори и да се приеме, че действително същият, към датата на връчване на предизвестието, е бил питан общо дали страда от някаква болест, поради което и ползва закрила по чл.333 от КТ, не се установява по някакъв начин, че му е бил задаван конкретен въпрос дали страда от исхемична болест на сърцето, в който случай би могло да се извършва преценка за наличието на умисъл при действията на ищеца, давайки отрицателен отговор. На следващо място и тримата свидетели заявиха, че този разговор на ищеца със служителката С. се е случил в деня на връчване на предизвестието. Съобразно тълкуването на текста по чл.333 от КТ, дадено в Решение №437/20.01.2012 г. по гр. д. №1594/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, разрешението или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието, в случай, че трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие. Поради изложеното съдът приема, че в случая работодателят не е положил необходимата грижа да събере сведения за наличието или липсата на предпоставките по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Ето защо при така установената фактическа обстановка и само на посочените по- горе основания, съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението- “инспектор екология, технологичен контрол”.

Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за да се произнесе, съобрази следното: Предпоставките на това обезщетение са: признаване на уволнението на работника за незаконно; вреда- тя се съизмерва с пропуснато брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това че е останал без работа, като според правната доктрина и константата съдебна практика, необходимо е работникът да е останал незает по трудово правоотношение, като няма значение заетостта на друго основание; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, т.е. оставането без работа да се дължи именно на това незаконно уволнение. В настоящия случай, не се спори между страните, а се установява и от представените страници от трудовата книжка на ищеца, че след процесното уволнение, същият не е работил по трудово правоотношение. Последното обстоятелство не бе оспорено и от ответната страна. От назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, заключението по която бе прието изцяло от съда като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните, заключава че полагащото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението до 17.12.2014 г. /за максимално предвидения в закона срок/, се равнява на сума от 5 266, 26 лв. Върху посочената сума се дължи и лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска- 28.07.2014 г., /Тълкувателно решение №3 от 19.03.1996 г. по гр.д. №3/95 г. на ОСГК/.

Касателно претенцията за заплащане на сума от 300.00 лв., представляваща стойността на полагащото се на ищеца работно облекло за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното: По делото не се ангажираха някакви надлежни доказателства, установяващи задължение на работодателя /наличието на действащ при ответника КТД/ да изплаща ежегодно суми за работно облекло на работниците и служителите. На следващо място не се представиха и доказателства, че през посочената година са изплащани такива суми на някои от работниците и служителите при ответника. Напротив, видно от заключението по приетата ССЕ, се установи, че след 2008 г. на работниците и служителите при ответника не са начислявани и изплащани суми за работно облекло. Ето защо заключава, че този иск е изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 310, 65 лв. и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно- медицинска експертиза, в общ размер на 150.00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважените искове, в размер на 964, 43 лв. Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като от една страна възнаграждението по отделните искове е съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга- е адекватно на фактическата и правна сложност на делото /проведени са две открити съдебни заседания, изслушани са две експертизи и са събрани както писмени, така и гласни доказателства/.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 18.86 лв.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на М.Д.И., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №*** г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ на Управителя на „Титан БКС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.И., ЕГН **********,*** на предишната заемана от него длъжност - “инспектор екология, технологичен контрол” при „Титан БКС” ООД, ЕИК ***.

ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Н.Н., да заплати на М.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 5 266, 26 лв. /пет хиляди двеста шестдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считано за периода от 17.06.2014 г. до 17.12.2014 г., ведно със обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 964, 43 лв. /деветстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.И., ЕГН **********,*** срещу „Титан БКС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Н.Н., обективно съединен иск, с правно основание чл.59 от КТ, за заплащане на сума от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща стойността на полагащото се на ищеца работно облекло за 2012 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Н.Н. да заплати в полза на Районен съд - гр.Шумен, държавна такса върху уважените искове, в размер на 310, 65 лв. /триста и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза и съдебно- медицинска експертиза, в размер на 150.00 лв. / сто и петдесет лева/.

 ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Титан БКС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Н.Н., сумата от 18, 86 лв. /осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: