Р Е Ш Е Н И Е
97/5.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Бистра
Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2024 по описа за 2014г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№2024/2014г. по описа на ШРС е
образувано по повод предявени искове, с правно основание чл.127 ал.2 във връзка
с чл.123 от СК, чл.127а от СК и 76 т.9
от ЗБЛД от Г.С.Г. ***, в качеството й на майка на малолетното дете С. Д. Д. срещу Д.В.Д. за упражняване на родителски
права, определяне местоживеене на детето и др.обективно съединени искове. В
исковата молба се излагат факти относно липсата на разбирателство между
страните, тяхната раздяла и липса на грижи по отношение на детето Същото се
отглеждало от майка си, след реинтеграция последвала период на отглеждане в
приемно семейство. Ответника не бил дал съгласие детето да пътува в чужбина.
Ищецът иска да бъде заместено необходимото по закон съгласие на бащата за
издаване на международен паспорт и пътуване на детето извън границите на
страната неограничен брой пъти до навършване на пълнолетието й. В допълнителна
молба сочи конкретен времеви период на пътуване и дестинация.
Ответникът, е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представляван от особен
представител. Иска определяне на режим на лични контакти и по-кратък период на
пътуване.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
От съжителство си на семейни начала страните имат родено едно дете- Стефани,
родена на ***г. Към настоящия момент същите не живеят заедно, като детето живее
при майката от раздялата им през месец юни 2010г. Видно от представеното Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №***г., детето е малолетно. Двамата родители
са живели в Кралство Испания, където се радила С.. Към момента майката живее и отглежда
дъщеря си в с.И.,
обл.Ш.,
а за бащата не беше безспорно установено дали все още се намира в Испания.
Същия не поддържа контакти с детето си и не дава издръжка. От негова страна
липсва и съгласие детето да напуска границите на страната, като такова е дадено
само за завръщането му в България. Видно от изготвения социален доклад, майката
има необходимия родителски капацитет и е създала много подходящи условия за
отглеждането на Стефани. Детето е в добро здравословно състояние и посещава
редовно подготвителна група във II-ро
Основно училище „Петър Берон“ в гр.Шумен. За последно е видяла баща си през
2011г., когато той й е подарил велосипед. Контакти с него не осъществява дори
чрез телефон.
Трайната фактическа раздяла между
страните, която продължава дълъг период от време налага разрешаването на
въпроса досежно концентрацията на родителските функции у единия родител и
личните отношения на детето с другия родител. Изхождайки от събраните по делото
доказателства и интереса на детето, съдът намира, че то следва да живее при
своята майка, която да упражнява родителските права върху него.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти на
детето с другия родител. Преценявайки събраните доказателства за пълното
дезинтересиране на бащата от детето в продължение на години, съдът намира, че с
отговора е поискан прекалено разширен режим на лични контакти. Същия следва да
бъде определен от съда, в интерес на детето, което има напълно прекъсната
емоционална връзка със своя родител. Следва да бъде определен режим на лични
контакти на ответника с детето, както следва всяка първа неделя от месеца от 09:00
часа до 18:00 часа, без преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск. Така определения режим подлежи на изменение при
наличието на нововъзникнали обстоятелства.
По делото липсва предявен иск за
издръжка, но съгласно чл.127 ал.2, във връзка с чл.59 ал.2 и чл.143 от СК,
издръжка се дължи от родителите и следва да бъде определена служебно от съда. Установи
се, че към настоящия момент детето живее при ищцата и от раздялата между
страните, за него се грижи изключително майката с помощта на трето лице. Страните
са в трудоспособна възраст, не сочат обективни пречки препятстващи възможността
им за упражняване на трудови функции, поради което и съдът приема, че същите са
в състояние да реализират средната работна заплата за страната. Като съобрази
горните обстоятелства съдът счита, че на детето С. следва да бъде
определена обща месечна издръжка в размер на 150 лв., от които майката следва
да заплаща 60 лв., а останалите 90 лв. следва да се заплащат от бащата, като
по-малкото участие на майката е предвид непосредствената тежест от грижите по
отглеждането и възпитанието на детето, които тя ще полага. Така определеният
размер на издръжката, който е минималния законово регламентиран, се дължи от
подаване на исковата молба- 30.07.2014г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпването на законните основания за изменение или
прекратяване на същата.
По
предявения иск с правно основание чл.127а
от СК и 76 т.9 от ЗБЛД, съдът намира следното: При извършване на
преценката, дали следва да се разреши на детето да пътува извън граница следва
да се съобрази преди всичко интересът на детето. Съдът намира, с оглед на така
установената фактическа обстановка, липсват обективни причини, които да
обосновават отказа на ответника да даде съгласието си детето да пътува в
чужбина. В интерес на детето е да му бъде предоставена възможност да пътува извън
страната, където да посещава свои роднини. Съдът отчете и факта, че при липсата
на съгласие от страна на бащата, съответно- от разрешение на съда детето да
пътува без да е необходимо съгласие на този родител, биха се накърнили негови основни
права като гражданин на страната да се придвижва свободно, без да бъде
ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази
свобода. Освен това, съгласно чл. 3 и чл. 10 от Конвенцията за защита на
правата на детето, висшите интереси на детето са от първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата, като детето, чиито родители живеят
в различни държави има право да поддържа лични отношения и преки контакти и с
двамата си родители редовно, освен при изключителни обстоятелства. Поради което с оглед
интересите на детето, следва да му бъде дадено необходимото разрешение за
пътуване. Следва да се отбележи, че съдът намира, че е морално укоримо родител,
който не желае да вижда детето си и който сам живее преимуществено в държавата
до където се иска разрешение да пътува детето му/с оглед на наличните данни по
делото/, да не дава съгласие и да ограничава по този начин интересите на детето
си, като по този начин ограничава и своите контакти и възможности да
осъществява лични отношения с детето. Съдът намира, че е неоснователна
претенцията на майката на детето за даване на разрешение от страна на съда
детето да пътува извън пределите на страната за срок до навършване на пълнолетна
възраст или следващите тринадесет години. Съдът намира, че искания срок е
твърде дълъг, за да се направи преценка за интереса на детето, доколкото за
този период би могло да настъпят други обстоятелства, зависими от волята на
двамата родители, за които ако не бъде постигнато споразумение, може да се
постанови ново съдебно решение. Ето защо конкретното разрешение следва да бъде
ограничено за срок от седем години. След преценка на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде
дадено разрешение на детето С. да пътува извън
границите на Република България до Кралство Испания, придружавано от майка си Г.Г.
или друго упълномощено от нея лице, за периода от 24 декември на текущата
година до 10 януари на следващата година, от 5 април до 10 април и от 15 юни да
15 септември ежегодно за срок от седем години, считано от влизане на настоящето
решение в сила, както и да й бъде издаден международен паспорт.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски /адвокатски
хонорар и платена държавна такса и др./, съобразно списъка от разноски.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определеният размер на
издръжката за три годишните й платежи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето С. Д. Д.
с ЕГН:**********
на Г.С.Г. с ЕГН: ********** *** в качеството й на майка,
като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при
нея.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата Д.В.Д. с ЕГН: ********** *** с
детето С. Д. Д. с
ЕГН:**********, всяка първа неделя от месеца от 09:00 часа до
18:00 часа, без преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН: **********
да заплаща на детето си С. Д. Д. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законна представителка Г.С.Г. с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 90лв. /деветдесет
лева/, считано от 30.07.2014г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата.
РАЗРЕШАВА
издаване и получаване на документ за самоличност– паспорт на малолетната С. Д. Д. с
ЕГН:********** с родители, както следва:
майка Г.С.Г. с ЕГН: ********** и Д.В.Д. с ЕГН: **********.
РАЗРЕШАВА на Ст. Д. Д. с
ЕГН:********** да напуска пределите
на Република България за срок от седем години, считано от влизане на настоящето
решение в сила, за периода от 24 декември на текущата година до 10 януари на
следващата година, от 5 април до 10 април и от 15 юни до 15 септември ежегодно с
дестинация- Кралство Испания, с придружител майка й
Г.С.Г. с
ЕГН: ********** или трето упълномощено от нея лице.
Постановеното разрешение замества волята и съгласието на бащата Д.В.Д.
с ЕГН: ********** за пътуването на
детето С. Д. Д. с
ЕГН:********** извън пределите на
Република България.
Допуска предварително
изпълнение на настоящото решение на осн.чл.127а ал.4 от СК.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН: ********** да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжката в
размер на 129,60лв. /сто двадесет и
девет лева и шестдесет стотинки/ по сметка на ШРС.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН: ********** да заплати на Г.С.Г. с
ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 750лв./седемстотин и петдесет лева /.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: