Р Е Ш Е Н И Е

 

117/9.2.2015г. ,  гр. Шумен  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2025 по описа за 2014 година на ШРС, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.547, вр. с чл.542 от ГПК.

В молбата си до съда молителят- И.Х.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, излага, че в издаденото му от Община Велики Преслав удостоверение за наследници на лицето Ш.С.Ш., изх. №111/23.04.2014 г., е допусната грешка, изразяваща се в неправилно правоприлагане на материалния закон. Молителят твърди, че е единствен наследник по закон на лицето С.Х.С., негова сестра, която от своя страна е единствен законен наследник на починалото преди нея нейно дете- Ш.С.Ш.. Сочи се в молбата, че в издаденото от Община Велики Преслав удостоверение за наследници на лицето Ш.С.Ш., изх. №111/23.04.2014 г. неправилно е вписано, като наследник и лицето Й.Ш.М., която е леля на починалото лице по бащина линия. Молителят излага подробни правни доводи, обосноваващи тезата му, че в горепосоченото удостоверение е налице грешка, формирана с оглед неправилно прилагане на материалния закон, която счита, че следва да бъде отстранена по реда на чл.547, вр. с чл.542 от ГПК. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че лицето Й.Ш.М. не е наследник на починалото лице Ш.С.Ш., с оглед на което неправилно и грешно е посочено като такова под №1 в удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г. на Община Велики Преслав, както и, че молителят И.Х.Н. е наследник на починалото лице С.Х.С., която погрешно не е посочена като единствен наследник в удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г. на Община Велики Преслав с единствен свой наследник с подномер на нейната номерация- И.Х.Н., ЕГН **********,*** Преслав задължителни указания за отстраняване на така допуснатите грешки.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, предоставен на заинтересованите страни за становище по молбата, Й.Ш.М., ШРП и ТД на НАП, гр. Шумен не изразяват становище по молбата. В съдебно заседание страните са редовно призовани, като Й.Ш.М. и ТД на НАП, гр. Шумен, не се явяват, респ. не изпращат представители за даване на становище по молбата. ШРП изпраща представител, който заявява, че счита молбата за основателна, поради което следва да бъде уважена.

Община Велики Преслав депозира писмен отговор, в който сочи, че счита молбата за недопустима, излагайки аргументи, като моли делото да бъде прекратено.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложения по делото частно заверен препис от удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г. на Община Велики Преслав, се установи, че на основание чл.9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, Община Велики Преслав е издала удостоверение за наследници на лицето Ш.С.Ш., ЕГН **********, починало на 30.05.2012 г., в което е отразено, че негови законни наследници са молителят- И.Х.Н., ЕГН ********** и лицето Й.Ш.М., ЕГН **********. В графата „Родство“ е посочен текстът на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН. От издадено по- рано удостоверение за наследници на същото лице, с изх. №000274/05.07.2012 г. на Община Велики Преслав, става ясно, че малко повече от два месеца след смъртта на Ш.Ш. е удостоверено от общината, че негов единствен законен наследник е майка му- С.Х.С.. От удостоверение за наследници изх. №88/31.03.2014 г. на С.Х.С., се установи, че същата е починала на 26.03.2014 г., като в т.1 е удостоверено, че неин наследник е Ш.С.Ш., а в т. 2- И.Х.Н.. От удостоверение за наследници, изх. №24/12.05.2014 г. на Община Велики Преслав, кметство с. Троица, се установи, че молителят и лицето С.Х.С. имат общ родител- И. Н. Н.. С писмо изх. №2222/08.05.2014 г., Община Велики Преслав е уведомила молителя, по повод подадена от същия до общината жалба, че счита, че не е налице грешка в издаденото му удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г., като се обосновава, сочейки разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН. Така издаденото от Община Велики Преслав удостоверение за наследници е атакувано и пред АС, гр. Шумен, като съдът е оставил жалбата на молителя без разглеждане, тъй като е счел същата за недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл.542 от ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставения е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. В чл.547 от ГПК е предвидена възможността в производството за установяване на факти и със същите правни последици да се поправят грешки в документите по чл.542 от ГПК, когато законът не предвижда друг ред за поправянето им. Следователно, по реда на охранителното производство по чл.542 и сл. от ГПК /“Установяване на факти“/, е допустимо да се установяват факти с правно значение, за чието удостоверяване, законът е предвидил съставянето на нарочен официален документ, респ. да се поправят грешки в такива документи относно тези факти. Безспорно, обстоятелството дали едно лице е наследник на друго по закон е факт с правно значение. За удостоверяването на този факт, законът е предвидил и съставянето на официален документ, какъвто е удостоверението за наследници. Удостоверението за наследници, като официален свидетелстващ документ, е предназначено да удостовери наследниците по закон на определено починало лице. Предвид същността на документа, същият носи материална доказателствена сила, т.е. съставлява доказателство, че удостоверените в него факти са се осъществили така, както е отразено в него и до оборването му по съответния ред, лицата на които е представен, са длъжни да се съобразят с него. Ето защо съдът счита, че в случая удостоверението за наследници е сред документите, по отношение на които  разпоредбата на чл.542 от ГПК, респ. чл.547 от ГПК намира приложение. В случая законът не предвижда някакъв друг /административен/ ред за поправянето им. На следващо място, не е предвиден и нарочен исков път за защита на лицето, черпещо права от удостоверението, срещу допусната в документа грешка. Не е предвидена възможността за предявяване на самостоятелен установителен иск за установяване на процесното обстоятелство и ако бъде предявен такъв иск, то същият ще бъде недопустим /арг. от текста на чл.124, ал.3 от ГПК/. Въпросът дали едно лице е наследник по закон на друго не може да бъде решаван извън конкретно повдигнат правен спор, разглеждан в дадено исково производство, в което се търси защита на едно застрашено или накърнено право. Но за да е допустимо образуването на исково производство, едно от задължителните условия е да е налице правен интерес на лицето, сезирало съда. В разглеждания случай, молителят излага твърдения, че удостоверението за наследници му е необходимо, с оглед представянето му пред НАП, като нито в молбата, нито в представеното от Община Велики Преслав становище са наведени твърдения за наличието на някакво противопоставяне от страна на другото, заинтересовано от процесното удостоверение лице, отразено в документа като наследник. На следващо място, това лице, отразено от общината като друг наследник на починалия Ш., в качеството му на заинтересована страна в настоящото производство, е редовно уведомявано и призовавано, като същото не е обективирало някакви възражения срещу молбата, респ. срещу твърденията за направена грешка от Община Велики Преслав при прилагането на материалния закон. Ето защо счита, че в случая не съществува гражданскоправен спор между молителя и трето лице, заинтересовано от процесния документ, за да намери приложение разпоредбата на чл.536 от ГПК. В настоящото производство, молителят излага твърдения за допусната от Община Велики Преслав грешка, изразяваща се в неправилно прилагане на материалния закон, като с оглед на тези твърдения и предвид изнесените по- горе аргументи, съдът стига до извода, че молбата е допустима, и следва да бъде разгледана по същество. Следва да се отбележи, че законът не предвижда ограничения относно вида и същността на грешката, като текстът на чл.547 от ГПК не се отнася единствено до случаи на допусната техническа грешка в документите по чл.542 от ГПК.

По същество на молбата, съобрази следното:

Безспорно от коментираните по- горе писмени доказателства, молителят, съгласно нормата на чл.8, ал.1 от ЗН, е единствен наследник по закон на починалата му на 26.03.2014 г. сестра- С.Х.С.. Установи, че лицето Ш.С.Ш. е починало на 30.05.2012 г., като негов единствен наследник съгласно чл.6 от ЗН е майка му- С.Х.С.. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия, т.е. при смъртта на наследодателя се открива възможността за неговите наследници да придобият правата и задълженията, които той е имал и които не се погасяват с неговата смърт. Основен принцип в наследственото право е, че кръгът на наследниците по закон се определят към момента на откриване на наследството, т.е. към датата на смъртта на наследодателя. Глава втора от ЗН изчерпателно посочва кръга на законните наследници и принципа на наследяване. В разглеждания случай, се установи, че лицето Ш.С.Ш. е починало на 30.05.2012 г., като към датата на смъртта му негов единствен наследник е майка му- С.Х.С. /наследник от втори ред/, тъй като починалото лице не оставило наследници от първи ред, т.е. наследството като съвкупност от права и задължения, по силата на наследственото правоприемство, е преминало към майката на починалото лице- С.Х.С.. Последната също е починала /26.03.2014 г./, като съгласно ЗН неин единствен наследник по закон е молителят /наследник от трети ред, тъй като починалата не е оставила наследници от първи и втори ред/. Предвид изложеното съдът стига до извода, че като е отразила в удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г. като наследник на Ш.С.Ш. лицето Й.Ш.М.,*** Преслав е допуснала грешка, изразяваща се в неправилно прилагане на материалния закон. Й.М. не е наследник по закон на починалия си племенник Ш.Ш., тъй като към датата на смъртта на последния е бил налице наследник от втори ред, което обстоятелство изключва възможността на същата да го наследи. Издавайки процесния документ Община Велики Преслав не се съобразила с датата на смъртта на починалото лице и изискванията на материалния закон при определяне на наследниците по закон. Ето защо заключава, че така подадената молба е основателна и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Велики Преслав, че лицето Й.Ш.М., ЕГН ********** не е наследник на починалото лице Ш.С.Ш., ЕГН **********, с оглед на което неправилно и грешно е посочено като наследник под №1 в удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г. на Община Велики Преслав, както и, че молителят И.Х.Н., ЕГН ********** е наследник на починалото лице С.Х.С., ЕГН **********, която погрешно не е посочена като единствен наследник в удостоверение за наследници с изх. №111/23.04.2014 г. на Община Велики Преслав, с единствен свой наследник с подномер на нейната номерация- И.Х.Н., ЕГН **********.*** Преслав да издаде ново удостоверение за наследници на Ш.С.Ш., ЕГН **********, в което посочи, че С.Х.С., ЕГН ********** е единствен наследник на починалото лице Ш.С.Ш., ЕГН **********, с единствен свой наследник с подномер на нейната номерация- И.Х.Н., ЕГН **********.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Велики Преслав за изпълнение на дадените указания.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: