Р Е Ш Е Н
И Е
507/22.6.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2044 по описа на ШРС за 2014г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и във
вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава и обратен осъдителен иск, предявения срещу
третото-лице помагач на страната на ответника по първоначалния иск с правна
квалификация чл.143 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от “****” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК: 831694000, със седалище и адрес на управление: гр.София
1113, бул. “****” № 99, представлявано от Е.Л. и С.И.В., чрез пълномощника си адв.
В.Г. от ШАК, със съдебен адрес:***-13, офис 18 срещу В.Д. Т., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***. По делото е привлечена подпомагаща страна на страната на
ответника – Г.Х.Г., ЕГН **********,***.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно сключен
на 24.01.2015г. Договор за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г.
отпуснало на кредитополучателя Г.Х.Г., ЕГН ********** кредит в размер на
10 000.00 /десет хиляди/ лева, със срок на издължаване 96 месеца, при
годишна лихва 6.95%. В исковата молба излагат, че за обезпечаване на вземането
на кредитополучателя по кредита, ответницата В.Д. Т. се задължила да отговаря солидарно за всички
задължения на кредитополучателя по този договор за кредит, като поръчител, като
договорът за поръчителство бил обективиран в самия договор за кредит. Твърди се
също, че кредитът станал предсрочно изискуем, считано от 30.10.2013г., на
основание чл.20, във вр. чл.19 и чл.19.1 и следващи от Договора за кредит, тъй
като кредитополучателят и неговият поръчител били просрочили вноски по кредита
в продължение на 18 месеца, за периода от 24.04.2012г. до 24.10.2013г. Сочат,
че след обявяване на предсрочната изискуемост ищцовото дружество“****” АД инициирало
производство по чл.417 от ГПК пред ШРС и било образувано ЧГД № 3138/2013г., с
искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и солидарно отговорното лице по повод, на което им била
издадена заповед за изпълнение. Излагат,
че въз основа на така издадените извънсъдебни изпълнителни основания, било
образувано изпълнително дело № 20138760401269 на ЧСИ Д.З. с район на действие –
Шуменски окръжен съд, като в законоустановения двуседмичен срок, срещу
заповедта за изпълнение не било подадено възражение от страна на длъжника по
кредита Г.Х.Г. и тя влязла в сила по отношение на него. Същевременно обаче възражение
било подадено от поръчителя – ответник в настоящото производство В.Д. Т. и тъй
като от страна на кредитора – ищцовото дружество не бил подаден установителен
иск в законоустановения месечен срок, с Определение от 28.02.2014г. на ШРС,
постановено по ЧГД № 3138/2013г. била частично обезсилена издадената заповед за
изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на
длъжника – поръчител В.Д.Г. /сега Т., тъй като на 11.04.2012г. било постановено
Решение по гр.д. № 5073/2011г. по описа на ШРС, с което бил прекратен бракът
между кредитополучателя Г.Х.Г. и неговия поръчител В.Д.Г., като с цитираното
решение на В.Д.Г. е възстановено предбрачното фамилно име – Т./. Поради това,
кредиторът – ищцовото дружество подал отново заявление по чл.417 от ГПК за
издаване на нова заповед за изпълнение и изпълнителен лист само срещу длъжника и
ответник в настоящото производство В.Д. Т., като пред Районен съд – гр.Шумен
било образувано ЧГД № 1190/2014г. по описа на ШРС и били издадени нова заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата В.Д. Т. в качеството й на
поръчител по описаното по-горе задължение на Г.Х.Г.. Сочи се, че въз основа на
така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20138760401269 на ЧСИ Д.З. с район на действие – Шуменски окръжен съд. От
страна на В.Д. Т. било подадено възражение по чл.414 от ГПК и срещу заповедта
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1190/2014г. на ШРС, поради това, за
кредиторът – ищец в настоящото производство, съществувал правен интерес да
предяви иск срещу В.Д. Т. – солидарен длъжник, в качеството й на поръчител по
процесния договор за кредит, за признаване за установено на задължението и да
заплати на кредитора дължимите по договора за кредит суми, при условията на
солидарност, с осъдения вече кредитополучател.
С настоящата искова молба предявяват положителен
установителен иск, като молят съда да признае за установено, че В.Д. Т., ЕГН **********
дължи на “****а” АД Република Гърция, чрез клона й в Република България “****а
– клон България” сумата от 6 588.64лв., от които просрочена главница:
5 685.70лв.; 746.56лв. - просрочена лихва върху редовна главница за
периода 24.03.2012г. до 29.10.2013г. включително; 156.38лв. - наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 24.04.2012г. до 30.10.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 29.04.2014г., както и направените по
заповедното производство разноски – 131.77лв., при условията на солидарност с
осъдения вече длъжник – кредитополучател Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
Молят ответницата да бъде осъдена да им заплати и направените по настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание представляващият ищцовото
дружеството не се явява и не изпраща упълномощен представител. С писмена молба
Рег. 7220/28.05.2015г. заявява, че поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен изцяло, като излага конкретни съображения в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответницата. В законоустановения едномесечен
срок от нейна страна бил депозиран писмен отговор, към който са приложени
писмени доказателства. Счита иска за процесуално допустим. Освен това излага,
че не оспорва, че в качеството на поръчител е подписала Договор за
потребителски кредит – Ваканция с № 170-80/2008г. от 24.01.2008г., сключен с “****а”
АД, чрез клона в Република България. Сочи,
че през 2012г. с Решение № 351 от 25.04.2012г. на Шуменски районен съд
прекратил брака й с кредитополучателя Г.Х.Г., като утвърдил постигнатото
помежду им споразумение, като в т.VІ от споразумението изрично било записано,
че към момента на подписването му – 11.04.2012г. ответницата изплатила на Г.Х.Г.
½ част от вече платените погасителни вноски, както и ½ от
оставащите за плащане вноски по кредитното задължение към “****а” АД клон
гр.София, имащо сила на влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че доколкото
ищецът по настоящото дело не е участвал в това споразумение и не го е
подписвал, поради това не може да му бъде противопоставено. С отговора правят
искане за привличане като трето лице –помагач на страната на ответника – Г.Х.Г.,
ЕГН **********, като твърдят, че правния им интерес произтича от факта, че предвид
солидарната отговорност, която съществува между длъжника Г.Х.Г. и ответницата В.
Т. по процесния договор за кредит, както и впоследствие постигнатото помежду им
споразумение, утвърдено от съда и касаещо кредитното задължение. В срока за
отговор ответницата предявява срещу третото лице – помагач и обратен иск на
основание разпоредбата на чл.219, ал.3 от ГПК, който предявява в условията на
евентуалност, а именно, ако бъдат уважени претенциите на ищцовото дружество,
като моли да бъде осъдено третото лице – помагач да й заплати сумата, за която
е уважен главния иск, както и направените по настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с
упълномощен представител – адв. Св. Д. от ШАК, като оспорват предявения иск и
молят иска да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание и в представени по
делото писмени бележки молят иска да бъде отхвърлен, като излагат конкретни
мотиви в тази насока. Също така поддържат предявения с отговора на исковата
молба обратен иск, като излагат аргументи за основателност на обратния иск и
молят същият да бъде уважен изцяло.
Съдът с определение № 2575 от 18.09.2014г. е
конституирал Г.Х.Г., ЕГН **********,***, като трето лице – помагач на страната
на ответника В.Д. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, по предявения срещу
нея иск от “****” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
с ЕИК: 831694000, със седалище и адрес на управление: гр.София 1113, бул. “****”
№ 99, представлявано от Е.Л. и С.И.В., чрез пълномощника си адв. В.Г. от ШАК,
със съдебен адрес:***-13, офис 18 на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като
същевременно е приел за съвместно разглеждане предявения при условията на
евентуалност, по реда на чл.219, ал.3 от
ГПК, обратен иск, предявен от В.Д. Т.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** срещу третото лице – помагач на страната
на ответника - Г.Х.Г., ЕГН **********,***.
Препис от исковата молба и молбата, с която се
предявява обратния иск са изпратени на третото лице – помагач, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор, в който заявяват, че намира предявения иск от ищцовото дружество за
допустим, но неоснователен. Твърди, че не е получавал волеизявление на
кредитора по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, че считано от конкретна дата смята
кредита за предсрочно изискуем, а уговорената предсрочна изискуемост не
настъпвала автоматично с факта на неплащане според волята на страните по
основния договор от 24.01.2008г. Сочи, че възразява, че спрямо бившата му
съпруга – ответница в настоящото производство липсвали предпоставките за
ангажиране отговорността й като поръчител, поради неупражняване правото на
кредитора в установения от чл.147 от ЗЗД преклузивен шестмесечен срок. По
отношение на предявения обратен иск излага, че счита същият също за допустим,
но неоснователен. Излага, че ежемесечно му се удържали парични средства от
трудовото му възнаграждение, което получавал и сумите отивали за покриване на
задължението му към “****” АД, до момента, в който ответницата В. Т. не
образувала изпълнително дело за издръжка срещу него и сумите от запора на
трудовото му възнаграждение в момента се внасяли по сметка на ДСИС, тъй като
издръжката се явявала привилегировано вземане.
Препис от отговора и молбата, с която се
предявява обратния иск са изпратени и на ищцовото дружество, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор, в който заявяват, че намира предявения иск от ищцовото дружество за принципно
допустим, но не бил аргументиран правният интерес от привличането на трето лице
помагач, както и че бил неоснователен.
В съдебно заседание третото лице-помагач на
страната на ответника и ответник по обратния иск Г.Х.Г. не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г. на 24.01.2008г. между „**** - Клон България“ АД, и третото лице - помагач Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, банката е отпуснала на кредитополучателя Г.Х.Г. потребителски кредит в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, а последният се е задължил да го върне на банката - кредитор в срок от 96 /деветдесет и шест/ месеца, като била договорена лихвата по кредита в размер на 6.95 %.
Ведно с договора за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г., сключен между кредитополучателя Г.Х.Г. и банката-кредитор „**** - Клон България“ АД, между банката-кредитор и ответника В.Д.Г. /понастоящем Т./ е сключен и договор за поръчителство, обективиран в цитирания договор за потребителски кредит, по силата на който поръчителят В.Д.Г. /понастоящем Т./ се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията на съпруга си Г.Х.Г. /кредитополучател по Договор за потребителски кредит – Ваканция № 170-80 от 24.01.2008г./ между „**** - Клон България“ АД и кредитополучателя Г.Х.Г. за сумата 10 000 лева за срок от 96 месеца и при лихва 6.95% годишно.
В поръчителския договор между ответника-поръчител В.Д.Г.
/понастоящем Т./ и банката - кредитор е уговорено, че поръчителят отговаря
солидарно с кредитополучателя Г.Х.Г. спрямо банката – кредитор „**** - Клон България“ АД.
Впоследствие, сключеният на 08.11.2003г., граждански
брак между ответницата В.Д.Г. /понастоящем Т./ и третото лице - помагач Г.Х.Г.
/кредитополучател/ бил прекратен с Решение № 351/25.04.2012г., постановено по
гр. дело № 5073/2011г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна
сила на 25.04.2012г., на основание чл.50 от СК. С постигнатото между ответницата
В.Д.Г. /понастоящем Т./ и
третото лице - помагач Г.Х.Г.
споразумение били уредени всички лични и имуществени отношения помежду им, а
именно: относно местоживеенето на родените от брака две деца, относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
както и относно ползването на семейното жилище и поетите задължения към „****“ АД, „***“ гр.Шумен и „***“ – гр.Шумен, издръжката между
съпрузите и фамилното име на ответницата.
По силата
на одобреното от съда споразумение по цитираното гр. дело двамата бивши съпрузи
декларирали, че поетите по време на брака задължения към „****- Клон България“ АД,
за в бъдеще ще се заплащат от третото лице - помагач Г.Х.Г.
/кредитополучател/ до окончателно погасяване на задълженията, като В.Д.Г. /понастоящем Т./ декларирала,
че е заплатила на Г.Х.Г.
½ част от внесените от последния погасителни вноски до 11.04.2012г.,
както и ½ част от дължимите погасителни вноски за в бъдеще. Непосредствено
след това третото лице - помагач Г.Х.Г. /кредитополучател/ преустановило заплащането на
дължимите месечни вноски. С цитираното решение на В.Д.Г. било възстановено
предбрачното фамилно име – Т..
Не се спори между страните, че банката - кредитор е изпълнила задълженията си по договора, като е отпуснала договорения кредит, но не е получила пълно и точно насрещно изпълнение от страна на кредитополучателя Г., поради което кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 30.10.2013г., като към тази дата броя на неплатените месечни вноски възлизал на 18 броя. Тъй като кредитополучателя Г. не им заплатил дължимата сума, било инициирало производство по чл.417 от ГПК пред Районния съд – гр.Шумен и образувано ч.гр.дело № 3138/2013г.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 06.11.2013г. от „**** - Клон България“ АД до Районния съд – гр.Шумен било инициирано цитираното производство по чл.417 от ГПК с искане за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните си книги за целия остатък от главницата – 5 685.70 лева, просрочена лихва върху редовната главница от 24.03.2012г. до 29.10.2013г. в размер на 746.56 лева и наказателна лихва в размер на 156.38 лева за периода от 24.04.2012г. до 30.10.2013г. Претендирана е със заявлението и законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2013г., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 536.96 лева.
Със заявлението по чл.417,
т.2 от ГПК сумите били претендирани от банката-кредитор солидарно срещу В.Д.
Т - поръчител по договора за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г., като е посочена
поименно в заявлението.
Районният съд – гр.Шумен издавал в полза на „**** - Клон България“ АД
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК за претендираните от банката-кредитор суми в нейна полза. Със
Заповед № 1670/08.11.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ съдът е осъдил длъжника Г.Х.Г. - в качеството му на кредитополучател
и длъжника В.Д. Т - в качеството му на
поръчител по договора за потребителски кредит, предоставен на кредитополучателя
Г.Х.Г., да заплатят солидарно на банката - кредитор претендираните със
заявлението суми. На същата дата било постановено от ШРС по посоченото дело и
разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на банката - кредитор - заявител. Кредитополучателя –
третото лице – помагач Г.Х.Г. не оспорил цитираната заповед в законоустановения
двуседмичен срок и същата влязла в законна сила по отношения на него.
След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3138/2013г. по описа на ШРС, на 16.12.2013г. въз основа на така издадените извънсъдебни изпълнителни основания било образувано изпълнително дело № 20138760401269 на ЧСИ Д.З. с район на действие – Шуменски окръжен съд. След връчване на длъжникът по изпълнение на препис от заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, по реда на чл.414, ал.1 от ГПК възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 3138/2013г. на ШРС, било подадено от длъжника – поръчител В.Д. Т.
Тъй като от страна на банката – кредитор „**** - Клон България“ АД
не бил
подаден установителен иск в законоустановения месечен срок, с Определение от
28.02.2014г. на ШРС, постановено по ЧГД № 3138/2013г. била частично обезсилена
издадената заповед за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист по отношение на длъжника – поръчител В.Д.Г. /сега Т., тъй като на 11.04.2012г.
било постановено Решение по гр.д. № 5073/2011г. по описа на ШРС, с което бил
прекратен бракът между кредитополучателя Г.Х.Г. и неговия поръчител В.Д.Г.,
като с цитираното решение на В.Д.Г. било възстановено предбрачното фамилно име
– Т./.
Впоследствие – на 29.04.2014г., банката – кредитор
„**** - Клон България“ АД
подала
отново заявление по чл.417 от ГПК за издаване на нова заповед за изпълнение и
изпълнителен лист само срещу длъжника - поръчител В.Д. Т., като пред Районен
съд – гр.Шумен било образувано ЧГД № 1190/2014г. по описа на ШРС. Със Заповед №
744/15.5.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
съдът е осъдил длъжника В.Д. Т - в качеството му на поръчител по договора за
потребителски кредит, предоставен на кредитополучателя Г.Х.Г., да заплати на
банката - кредитор претендираните със заявлението суми.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20138760401269 на ЧСИ Д.З. с район на действие – Шуменски окръжен съд. След връчване на длъжникът по изпълнение на препис от заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, по реда на чл.414, ал.1 от ГПК възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1190/2014г. на ШРС, било подадено от длъжника – поръчител В.Д. Т.
За подаденото възражение от длъжника по изпълнение В.Д. *** уведомил заявителя „**** - Клон България“ АД на основание чл.415, ал.1 от ГПК, с оглед осъществяване на правото да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК против възразилият длъжник в законовия едномесечен срок.
Съобщение било получено от „**** - Клон България“ АД на 03.07.2014г., а на 04.08.2014г. Районен съд – гр.Шумен е уведомен от „**** - клон България“ АД, че е предявил иск против възразилият длъжник по реда на чл.422 от ГПК, като е приложил екземпляр от исковата молба, заведена в РС – гр.Шумен с вх. № 11 226/04.08.2014г.
По тази искова молба било образувано настоящото
гр.дело № 2044/2014г. по описа на ШРС.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Договор за потребителски кредит – Ваканция номер 170-80/2008г. от
24.01.2008г.; Погасителен план; Извлечение от счетоводните книги на кредитора
към дата 31.10.2013г.; Копия от заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ЧГД № 3138/2013г. на ШРС; Молба за образуване на изпълнително дело
от 16.12.2013г.; Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20138760401269 на ЧСИ Д.З.; Определение на ШРС за частично обезсилване на
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по ЧГД № 3138/2013г. от
28.02.2014г.; Решение на ШРС по брачно гр.д. № 5073/2011г.; Доказателства за
заплатени такси по ИД № 20138760401269 на ЧСИ Д.З.; заверено копие от съдебно
решение № 351 от 25.04.2012г. по гр. дело № 5073/2011г. на Шуменския районен
съд , тъй като представеното копие от ищеца е нечетливо; Договор за
потребителски кредит – Ваканция № Р170-80/2008г., сключен с “****а” АД, чрез “****а
– клон България” – гр.София от 24.01.2008г.; Заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл.417 от ГПК с дата 08.11.2013г., издадена по
ч.гр.дело № 3138/2013г. на ШРС; Изпълнителен лист с дата 11.11.2013г. по ч.гр.
дело № 3138/2013г.; Изпълнителен лист с дата 15.05.2014г. по ч.гр. дело №
1190/2014г. на ШРС; Решение № 351/25.04.2012г. по гр. дело № 5073/2011г. на
Шуменския районен съд; Определение № 784/28.02.2014г. по ч.гр. дело №
5183/2013г. на ШРС; Покана за доброволно изпълнение по Изпълнително дело №
20148760400489 на ЧСИ Д.З., Пълномощно, материалите по ч.гр.дело № 1190/2014г.
по описа на ШРС; ч.гр.дело № 3183/2013г. по описа на ШРС и изпълнително дело №
20138760401269 по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие Окръжен съд – гр.Шумен.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от изготвената в хода на съдебното производство съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно дадена,
за установяване на размера на дължимите суми от ответника по издадената в полза
на бланката – кредитор заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр. дело № 1190/2014г.
Вещото лице дава заключение, че кредитополучателя Г.Х.Г. на 24.06.2008г. е
усвоил сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г., както и че общия размер на дължимите
към банката суми към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 29.04.2014г.
възлиза на обща стойност 6 859.26 лева, от които 5 685.70 лева –
главница; 746.56 лева – просрочена лихва върху редовна главница; 156.38 лева –
наказателна лихва и 270.62 лева – законна лихва. Експерта заключава също, че задължението
по кредита към 30.10.2013г. възлиза на обща стойност 6 859.26 лева, от
които 5 685.70 лева – главница; 746.56 лева – просрочена лихва върху
редовна главница; 156.38 лева – наказателна лихва, като банката е отнесла
счетоводно кредита като съдебен на 30.10.2013г. Освен това, вещото лице дава
заключение, че размера на дълга по изпълнително дело № 20138760401269 на ЧСИ Д.З.
общо с лихвите към 05.06.2015г. възлиза на стойност 8 224.26 лева, като
платените суми по изпълнителното дело са в размер на 319.71 лева. Експерта
заключава също, че заплатените от ответницата суми по кредита по изпълнително
дело № 20148760400489 на ЧСИ Д.З. възлизат на стойност 1 870.09 лева, като
платените суми в размер на 1 758.48 лева не са разпределяни по молба на
взискателя по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че кредитополучателя Г.Х.Г. и „**** - Клон България“
АД, са били
в облигационни отношения, като на основание сключен Договор за потребителски
кредит – Ваканция № 170-80/2008г. на 24.01.2008г. отпуснало на
кредитополучателя Г.Г. потребителски кредит в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Безспорно се установява също, че е
сключен и договор за поръчителство, обективиран в цитирания договор за
потребителски кредит, по силата на който поръчителят – ответника В.Д.Г.
/понастоящем Т/ се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията на Г.Х.Г. /кредитополучател по за потребителски кредит
– Ваканция № 170-80/2008г. от 24.01.2008г./ между „**** - Клон България“ АД и
кредитополучателя Г.Г. за сумата 10 000 лева за срок от 96 месеца и при лихва 6.95%
годишно, както и че в поръчителския договор между
ответника-поръчител В.Г. /понастоящем Т/ и банката - кредитор е уговорено, че
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя Г.Г. спрямо банката –
кредитор „**** - Клон България“ АД.
Установено е също, че посоченият
Договор за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г. от 24.01.2008г. и обективираният в него
Договор за поръчителство не са били оспорени
като неавтентичен /в частта относно подписа на ответника и на поръчителя/,
поради което, макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена тежест спрямо него, като доказва, че отразените в договора
неизгодни за страната факти са верни. Установява се, а и този факт се признава
и от страна на ответника, че търговското дружеството е изпълнило произтичащото
от договора задължение. Установява се, че банката е изпълнила произтичащото от
договора задължение, като видно и от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на подписания между страните договор
за потребителски
кредит – Ваканция № 170-80/2008г. на 24.01.2008г. кредита е бил усвоен на
24.06.2008г. от кредитополучателя Г.Х.Г.. В същото време кредитополучателят не е
изпълнил изцяло задължението си по договора, като последната погасителните
вноски по кредита е била заплатена
по договора на 26.03.2012г., когато е била заплатена сумата от 450.00 лева, от
които главница в размер на 301.10 лева и лихва в размер на 139.83 лева. По този
начин кредитополучателя осъществил плащане на 45 месечна вноска по отпуснатия
кредит.
С оглед постигната между страните
договореност в чл.20, във вр. чл.19.1 и чл.19.2 от договора следва да се
приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при
спиране на плащанията или неплащане на погасителна вноска. Наличието на тази
обективна предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, доколкото отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право на кредитора. Поради това, преценката дали да го упражни и
кога, принадлежи изцяло на последния. Следователно, настъпването на
предсрочната изискуемост на банковия кредит предпоставя кумулативно
осъществяване на два юридически факта – забава от страна на длъжника на
плащанията на договорените погасителни вноски по главница и/или лихви над 60
дни и волеизявление от страна на кредитора за отнемане, поради това на
преимуществото на срока с едностранно обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем било то чрез счетоводното му записване за такъв на определена дата,
било чрез подаване от кредитора на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Решение № 92/16.06.2009г. на ВКС по т.д. № 467/2008г., ІІ т.о.,
ТК, Решение № 58/15.04.2009г. на ВКС по т.д. № 584/2008г., ІІ т.о., ТК, Решение
№ 345/12.11.2012г. на ВКС по гр.д. № 481/2012г., ІІІ г.о, ГК, Решение №
172/25.03.2013г. на ВКС по т.д. № 849/2011г., І т.о., ТК и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
В настоящия случай, видно от представените по делото счетоводни документи и от
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
това е станало на 30.10.2013г. чрез счетоводното записване на кредита като
предсрочно изискуем, като датата 30.10.2013г., посочена в исковата молба за
дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е датата на която е
прехвърлен кредита счетоводно за задбалансово отчитане. Към тази дата - 30.10.2013г.
размерът на дължимите от кредитополучателя суми са в размер на: 5 685.70 лева,
представляваща общо дължимата неизплатена главницата по кредита,
отпуснат съгласно Договор за потребителски кредит – Ваканция № 70-80/2008г., 746.56 лева - просрочена
лихва върху редовна главница и 156.38 лева – наказателна лихва върху
просрочената главница.
Съгласно разпоредбата на чл.141 от ЗЗД и Раздел ІІІ
„Обезпечения“, чл.15 и следващите от Договора за потребителски кредит – Ваканция №
170-80/2008г., поръчителят
отговаря солидарно с главния длъжник за всички задължения на кредитополучателя.
В този смисъл ответникът отговаря изцяло за посочените по-горе суми, както и за
разноските по събиране на вземането, солидарно с главния длъжник. Договорът за поръчителство не
е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение между кредитор и
поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на
длъжника да отговаря за неговото задължение.
Законът не изисква съгласие на длъжника
за поемане на поръчителство. В този смисъл са поредица
решения на ВКС - Решение № 1647 от 3.12.1984г. по гр.
д. № 803/1984г. на ВКС, I г. о. и
Решение № 351 от 12.06.1995г. по гр. д. № 2635/1994г. на ВКС, V г. о. Или,
облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на
съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на
длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между
кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено, което е налице.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
процесуалният представител на ответника, че банката – кредитор „**** - Клон България“
АД, не е уведомила ответника по първоначалния иск за наличие на просрочие по
кредита и за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. По
изложените по-горе съображения, както бе отбелязано вече в решението,
настоящият състав намира, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
на 30.10.2013г. упражнявайки правото си да направи предсрочно изискуемо задължението
по договора за кредит, поради неизпълнението му от страна на длъжниците, а на 06.112013г.
е било подадено и заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ЧГД № 3183/2013г. по описа на ШРС.
Ответникът – длъжник В.Д. Т. е била уведомена за упражненото право на банката
да направи предсрочно изискуемо задължението по договора за кредит, като на същият
е връчена покана за доброволно изпълнение на задължението по образуваното въз
основа на издадения по ЧГД № 3183/2013г. по описа на ШРС изпълнителен лист –
изпълнително дело № 20138760401269 на ЧСИ Д.З.. Именно от датата на връчване на
тази покана – 18.12.2013г., ответника – длъжник Т. е уведомена за упражненото
право на банката да направи предсрочно изискуем кредита, като е поканен да
изпълни задължението си кредитора. Едва след като издаденият по ЧГД №
3183/2013г. по описа на ШРС изпълнителен лист срещу ответника – длъжник В. Т. е
бил обезсилен, на 29.04.2014г. е било подадено ново заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК, като е
образувано ЧГД № 1190/2014г. по описа на ШРС във връзка с което банката –
кредитор е предявила настоящия иск срещу ответника - длъжник. В настоящия
случай от момента на образуване на ЧГД № 3183/2013г. по описа на ШРС, в който
банката е реализирала своето право да направи предсрочно изискуемо задължението
по договора за кредит чрез подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е уведомила
ответника - длъжник за това, като му е дала и допълнителен срок за доброволно
изпълнение преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ЧГД № 1190/2014г. по описа
на ШРС. Ето защо по
отношение на ответника по първоначалния иск следва да бъде прието, че е бил
редовно уведомен за това.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на третото лице – помагач на ответната страна, че по отношение на
главницата е изтекъл предвидения в закона 6-месечен срок, с оглед на което е
отпаднала отговорността на ответника в качеството му на поръчител. По
изложените по-горе съображения, както бе отбелязано вече в решението,
настоящият състав намира, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
на 30.10.2013г., а на 29.04.2014г. е било подадено и заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК. Именно от
датата на превръщане на кредита в предсрочно изискуем започва да тече и
6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ГПК, в който кредиторът трябва да предяви
иск срещу длъжниците. В настоящия случай от началния момент на срока до
момента, в който банката е реализирала това свое право чрез подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК е изтекъл 5-месечен срок, поради което съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че е настъпила преклузия на
правото на банката да пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред.
Искът по чл.422 от ГПК е установителен. Целта на
предявяването му, при подадено възражение от длъжника в заповедно производство,
е да се установи безспорно наличието на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Това е сторено, като
искът следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен.
А с оглед на изложеното следва да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът В.Д. Т., ЕГН **********,
в качеството си на поръчител на кредитополучателя Г.Х.Г., ЕГН ********** дължи
на „****“ АД, Република Гърция, чрез клона й в Република България „**** – Клон България“ сумата от 6 588.64
лева, от които 5 685.70 лева – главница; 746.56 лева – просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 24.03.2012г. до 29.10.2013г. включително и
156.38 лева – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
24.04.2012г. до 30.10.2013г., представляваща неизплатена дължима сума по Договора
за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г. от 24.01.2008г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 29.04.2014г. до окончателното изплащане
на сумата.
При преценка на иска и неговия размер съдът
съобрази представените по делото счетоводни документи, както и заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като фактическите и правни изводи и
съображения на вещото лице относно размера на остатъка от главницата по
кредита, както и на договорените лихви за процесния период на договора се
споделят напълно от настоящия състав.
Следва да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество и сумата от 131.77лева, представляваща направените
съдебни разноски по заповедното производство, включващи държавна такса.
С оглед
уважаването на посоченият по-горе иск, настоящият състав намира, че следва да
се произнесе и по предявения от ответника обратен иск срещу третото лице –
помагач на страната на ответника. По отношение на този иск съдът съобрази от
правна страна следното:
Не се спори между страните, че между ответника по първоначалния иск и третото лице – помагач по същия е било налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит – Ваканция № 70-80/2008г. от 24.01.2008г., по силата на който третото лице – помагач на страната на ответника Г.Х.Г., в качеството си на кредитополучател е получила банков кредит „**** – Клон България“ АД в размер на 10 000 лева. Кредитът е трябвало да бъде погасен на 96 равни месечни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план. За обезпечение на изпълнението на задължението на кредитополучателят - ответника В.Д.Г. /понастоящем Т./, сключила договор за поръчителство, обективиран в цитирания договор за потребителски кредит, по силата на който се задължил да отговаря пред банката за изпълнението на задълженията на третото лице – помагач на страната на ответника за главницата, лихвите и разноските по сключения договор за банков кредит. С връчената на 18.12.2013г. покана за доброволно изпълнение на задължението по образуваното въз основа на издадения по ЧГД № 3183/2013г. по описа на ШРС изпълнителен лист – изпълнително дело № 20138760401269 на ЧСИ Д.З., ответника – длъжник Т. бил уведомен, че задължението по цитираният потребителският кредит е предсрочно изискуемо и предстои прилагане на мерки за събирането му, като бил поканен да изпълни задължението си към кредитора. Ответникът по първоначалния иск В.Д.Г. не се възползвал от предложението на банката, като след връчването му на препис от заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, по реда на чл.414, ал.1 от ГПК депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1190/2014г. на ШРС.
За подаденото възражение от ответника по
първоначалния иск В.Д. *** уведомил заявителя „**** - Клон България“ АД, на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, с оглед осъществяване на правото да предяви установителен иск
по чл.422
от ГПК против възразилият длъжник в законовия едномесечен срок, поради което било
образувано и настоящото гр. дело № 2044/2014г. по описа на ШРС.
По
изложените по-горе съображения при обсъждане на приложените писмени доказателства и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както бе
отбелязано вече в решението, настоящият състав намира, че процесният установителен иск по
чл.422 от ГПК спрямо ответника по първоначалния иск В.Д.Г. /понастоящем Т./ следва да бъде уважен изцяло, така,
както е предявен, като е установено безспорно наличието на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение.
А доколкото по изложените по-горе причини е
ангажирана отговорността на ответника по първоначалния иск В.Д.Г. /понастоящем Т./, то съгласно
разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, последната има право на иск срещу лицето -
длъжника по главницата, лихвите и разноските, за които е осъдена, след като го
е уведомила за предявения срещу нея иск, като той има право и на законната
лихва върху заплатените суми от деня на плащането.
В конкретния случай предвид представените
писмени доказателства по делото се установи, че ответника по първоначалния иск В.Д.Г. /понастоящем Т./ като
поръчител е осъдена да заплати получения от третото лице – помагач на страната
на ответника Г.Х.Г. от банка „**** - Клон България“ АД кредит на сумата от 6 588.64
лева, от които 5 685.70 лева – главница; 746.56 лева – просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 24.03.2012г. до 29.10.2013г. включително и
156.38 лева – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
24.04.2012г. до 30.10.2013г., представляваща неизплатена дължима сума по
Договора за потребителски кредит – Ваканция № 170-80/2008г. от 24.01.2008г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.04.2014г. до
окончателното изплащане на сумата. Третото лице – помагач на страната на
ответника Г.Х.Г. не твърди и не доказва да е възстановил тези суми на ищеца по
обратния иск.
В процесния случай предпоставките, визирани в
нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗД за реализиране на отговорността на третото лице
– помагач на страната на ответника Г.Х.Г. по спора са налице, защото е
безспорно установено, че ответника по първоначалния иск В.Д.Г. /понастоящем Т./
/в качеството си на поръчител/ е осъден
да изпълни задължение на третото лице – помагач на страната на ответника Г.Х.Г.
- като длъжник по сключен на 24.01.2008г. Договор за
потребителски кредит – Ваканция № 70-80/2008г.
Определящо
е, че ответника по първоначалния иск е осъден да заплати задължението на третото
лице – помагач на страната на ответника Г.Х.Г. и като изпълнил на задължението поръчител встъпва в правата,
които кредиторът има срещу длъжника /арг. от чл.146 от ЗЗД/. Същевременно съдът
съобрази обстоятелството, че по силата на одобреното от съда споразумение на основание
чл.50 от СК, сключеният на 08.11.2003г. граждански брак между ответника В.Д.Г. /понастоящем Т./
и третото лице - помагач Г.Х.Г.
/кредитополучател/ бил прекратен с Решение № 351/25.04.2012г., постановено по
гр. дело № 5073/2011г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна
сила на 25.04.2012г. С постигнатото между ответника по първоначалния иск В.Д.Г. /понастоящем Т./
и третото лице - помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск Г.Х.Г. споразумение били
уредени всички лични и имуществени отношения помежду им, а именно: относно
местоживеенето на родените от брака две деца, относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно
ползването на семейното жилище и поетите задължения към „****“ АД, „***“ гр.Шумен и „***“ – гр.Шумен, издръжката между
съпрузите и фамилното име на ответницата.
По силата
на одобреното от съда споразумение по цитираното гр. дело двамата бивши съпрузи
декларирали, че поетите по време на брака задължения към „****“ АД, клон България
за в бъдеще ще се заплащат от третото лице - помагач Г.Х.Г.
/кредитополучател/ до окончателно погасяване на задълженията, като В.Д.Г. /понастоящем Т./
декларирала, че е заплатила на Г.Х.Г. ½ част от внесените от последния погасителни
вноски до 11.04.2012г., както и ½ част от дължимите погасителни вноски
за в бъдеще. Непосредствено след това обаче третото лице - помагач Г.Х.Г.
/кредитополучател/ преустановило заплащането на дължимите месечни вноски. Съдът
няма нито правно, нито разумно основание да не зачете цитираното съдебно
утвърдено споразумение по чл.50 от СК,
щом очевидно не противоречи на повелителна правна норма на закона, има възможен
предмет, сключено е при свободна /неопорочена/ изява на воля, има за сключилите
го лица /страни/ правно обвързваща сила, все едно произтичаща от закона –
аргумент от разпоредбите на чл.7 от СК, във вр. чл.50, ал.4 от СК,
чл.365 от ЗЗД. Това документирано правно
съглашение, освен, че е доказателство за признание на страните за поетите
задължения към „****“ АД,
само по себе си не би могло да се третира като нещо различно от един особен вид
договор. От значение е регулиращата функция на този договор - сключилите го да
съобразяват за в бъдеще поведението си с това правно положение, което произтича
от него - чл.20а от ЗЗД, въплатена в израза: „задължения
към „****“ АД, клон България за в бъдеще ще се заплащат от третото лице -
помагач Г.Х.Г.
/кредитополучател/ до окончателно погасяване на задълженията, като В.Д.Г. /понастоящем Т./
декларирала, че е заплатила на Г.Х.Г. ½ част от внесените от последния погасителни
вноски до 11.04.2012г., както и ½ част от дължимите погасителни вноски
за в бъдеще“. Впрочем аргумент за тази задължителност и едностранна неизменяемост
- обвързваща регулираща функция, съдържа и самия текст на чл.50, ал.4 от СК,
който „съзнателно пропуска“ /идеята за правна сигурност/ да може да бъдат
предявявани искове, с насоченост преуреждане на вече уредени със споразумението
по ал.1 имуществени отношения при изменение на обстоятелствата /както допуска
единствено искове за относно
упражняването на родителските права и издръжката на децата/. Самото споразумение е юридически факт, който самият
закон превръща в самодостатъчно основание правата на развеждащите се съпрузи
след развода за даден обект на вещно право - елемент на прекратената СИО да бъдат такива, каквито волята им посочва.
Това е така, защото пред „свободата на договаряне“ по смисъла на разпоредбата
на чл.9 от ЗЗД не съществува изрично
предвидена законова пречка в тази насока, а ограничителят „ненакърняване на
добрите нрави“ по принцип няма как да е приложим. Фактът, че впоследствие бившият
съпруг - третото лице – помагач на страната на ответника и ответник на обратния
иск Г.Х.Г. по свои субективни приумици не зачита споразумението, въобще не
отнема правно обвързващата му за него сила. Щом едно лице се е задължило по
свободно изявена към момента на постигане на съгласие с друго лице воля,
последващото му поведение дължи коректно подчинение на това задължение /израз
на уважение и зачитане на правовия ред в обществото/, явяващо се тук своеобразно
обещание за действие - третото лице - помагач Г.Х.Г. /кредитополучател/ за в бъдеще да заплаща поетите по време на
брака задължения към „**** - Клон България“ АД до окончателно погасяване на задълженията.
Ето защо, предвид гореизложеното настоящия
съдебен състав намира, че настоящия обратен иск се
явява основателен и доказана в обема, приет за основателен и доказан и в
отношенията между страните по главния иск, поради което същия следва да бъде
уважен за същата сума.
Съдът като съобрази депозираната искова молба,
констатира, че предмет на настоящото производство e положителен установителен
иск с цена 6 588.64 лв. Ищцовата страна по първоначалния иск обаче не е
внесла пълния размер на следващата се държавна такса по настоящото дело. Видно
от приложеното ЧГД № 1190/2014г. по описа на ШРС по същото е била заплатена
държавна такса в размер на 131.77 лева, която представлява 2 % от дължимата
държавна такса по настоящото дело и която следва да бъде приспадната от общо
дължимата за иска държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс. Ето
защо съдът намира, че следва да бъде определен окончателен размер на дължимата
държавна такса, а именно – 263.54 лева. и доколкото не е заплатена в пълен
размер, ищцовото дружество по първоначалния иск следва да бъде осъдено да
довнесе държавна такса в размер на 131.77 лева.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и направеното искане, ответникът по първоначалния иск следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество по първоначалния иск направените от
него разноски в настоящото производство в размер на 206.77 лева, включващи държавна такса и разноски за изготвяне
на експертиза, заплатени в настоящото производство. При преценка на иска за
заплащане на посочените разноски съдът съобрази обстоятелството, че с
поведението си ответникът по първоначалния иск е станал причина за завеждане на
иска, както и обстоятелството, че същия е уважен изцяло от настоящия състав.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца по
обратния иск следва да се присъдят извършените от него разноски в настоящото
производство в размер на 988.55 лева, представляваща направени от негова страна
разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса по обратния иск и
възнаграждение за вещо лице.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК
на третото лице-помагач разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д. Т., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, чрез пълномощника й адв. С.Д. от ШАК ДЪЛЖИ “****а” АД Република Гърция, чрез клона й в Република
България “****а – клон България” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията, с ЕИК: 831694000, със седалище и адрес на управление: гр.София
1113, бул. “****” № 99, представлявано от Е.Л. и С.И.В., чрез пълномощника си
адв. В.Г. от ШАК, със съдебен адрес:***-13, офис 18 сумата
от 6 588. 64 лева /шест
хиляди петстотин и осемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, от
която:
5 685.70 лева /пет хиляди
шестстотин и осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
непогасена част от главницата по кредит, отпуснат съгласно Договор за
потребителски кредит – Ваканция № 70-80/2008г.
24.01.2008г.,
746.56 лева /седемстотин четиридесет
и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща просрочена лихва върху
главницата за периода от 24.03.2012г. до 29.10.2013г. и 156.38 лева /сто петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ –
наказателна лихва върху просрочената главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.04.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Д. Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез пълномощника й адв. С.Д. от ШАК ДА ЗАПЛАТИ НА “****а” АД Република Гърция, чрез клона й в
Република България “****а – клон България”АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията, с ЕИК: 831694000, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1113, бул. “****” № 99, представлявано от Е.Л. и С.И.В., чрез
пълномощника си адв. В.Г. от ШАК, със съдебен адрес:***-13, офис 18 сумата
от 131.77 лева /сто тридесет и един лева и седемдесет
и седем стотинки/, представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство - държавна такса за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА “****а” АД Република
Гърция, чрез клона й в Република България “****а – клон България” АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: 831694000, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1113, бул. “****” № 99, представлявано от Е.Л.
и С.И.В., чрез пълномощника им адв. В.Г. от ШАК, със съдебен адрес:***-13, офис
18 ДА ДОПЛАТИ по сметка на ШРС
сумата от сумата от 131.77 лева /сто тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща разликата до окончателния размер на дължимата държавна такса по
настоящото дело.
ОСЪЖДА В.Д. Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез пълномощника й адв. С.Д. от ШАК ДА ЗАПЛАТИ НА “****а” АД Република Гърция, чрез клона й в
Република България “****а – клон България” АД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, с ЕИК: 831694000, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1113, бул. “****” № 99, представлявано от Е.Л. и С.И.В.,
чрез пълномощника им адв. В.Г. от ШАК, със съдебен адрес:***-13, офис 18 сумата от 206.77 /двеста и шест лева и
седемдесет и седем/ лева, включващи заплатена държавна такса и разноски за
изготвяне на експертиза, заплатени в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Г.Х.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д. Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез пълномощника й адв. С.Д. от ШАК сумата от 6 588. 64 лева /шест хиляди петстотин и осемдесет и
осем лева и шестдесет и четири стотинки/, от която: 5 685.70 лева /пет хиляди шестстотин и осемдесет и
пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща непогасена част от главницата
по кредит, отпуснат съгласно Договор за потребителски кредит – Ваканция №
70-80/2008г. 24.01.2008г., 746.56 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща просрочена лихва върху главницата за периода от
24.03.2012г. до 29.10.2013г. и 156.38
лева /сто петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ – наказателна
лихва върху просрочената главница, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение – 29.04.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д. Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез пълномощника й адв. С.Д. от ШАК сумата от 988.55 лева /деветстотин
осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, включваща направените от
тяхна страна разноски за държавна такса по обратния иск, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението е постановено при участието на Г.Х.Г.,
ЕГН ********** като трето лице помагач на страната на ответника по
първоначалния иск – В.Д. Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от същото да се приложи
по ч.гр.дело № 1190/2014г. по описа на РС-гр.Шумен, с оглед на правните
последици по чл.416
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: