Р Е Ш Е Н И Е

224/24.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети март през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2048 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.208, ал.1 от КЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.И. В.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №91, ет.1, чрез адв.С. Д. от ШАК срещу ЗАД „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”***” №2, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К..

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег.№***, по отношение на който имал сключена доброволна застраховка „Пълно Автокаско на МПС“ с ответното дружество. Застрахователният договор бил обективиран в застрахователна полица №0306В116546, с времетраене от 12.10.2013 год. до 11.10.2014 год. Застрахователната сума, посочена в договора за застраховка била 21500 лева. На 01.06.2014 год. посочения по-горе автомобил бил паркиран пред дома на родителите на приятелката на ищеца в гр.В.ки Преслав, ул.“***“ №96, като на сутринта установил, че автомобилът му е блъснат от друг автомобил и че са му причинени видими щети. След като уведомил представител на застрахователя, на 03.06.2014 год. бил извършен оглед на автомобила и бил съставен опис-заключение на причинените щети. Била образувана преписка – щета №36014030100322/2014 год.. Впоследствие бил направени и допълнителен оглед, с цел установяване на скритите повреди по автомобила. С писмо изх.№ I-6320 от 17.06.2014 год. ответното дружество му отказали изплащане на застрахователно обезщетение по сключената застраховка, като отказът им бил мотивиран с факта, че в качеството си на застрахован не е предоставил достоверна информация за настъпването на застрахователното събитие и е налице несъответствие между механизма на събитието и характера на настъпилите по колата щети. Твърди, че за възстановяване на щетата заплатил сумата от 4815 лева. С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника ЗАД „***“, да му заплати сумата от 4815 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът П.И.В. се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Д. от ШАК, като поддържат иска и молят същия да бъде уважен изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва предявения иск, като счита същия за допустим, но неоснователен. Твърдят, че съгласно т.14.8 от Общите условия, които са неразделна част от договора за застраховка, не се покриват вреди, причинени от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие. В тази връзка излагат, че ищецът е декларирал, че е намерил автомобила си ударен в паркирано състояние на посочения адрес, като автомобилът е бил ударен в предната му част. При извършения оглед на место от представители на застрахователя не били открити остатъчни следи от друго МПС, нито части от него или следи от спирачен път. Считат, че при удар на место с подобна сила застрахованият автомобил е следвало да бъде изместен от мястото си, а в случая автомобилът е бил разположен успоредно на бордюра, без никакви следи от провлачване на гумите или някакво изместване. Доколкото следите от контакт се намирали ниско долу, в дясната част на бронята, считат, че същите не са причинени от друго МПС. В същото време твърдят, че детайлите по предната част на автомобила били със силни увреждания, характерни за събитие, настъпило в движение, а не в паркирано състояние. Оспорват иска и по размер, като считат, че при застрахователно събитие застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение, равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Правят и възражение за прихващане със сумата от 298.25 лева, представляваща неплатената от ищеца 4-та вноска от застрахователната премия по процесната полица с падеж 11.07.2014 год. Молят предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и да им бъдат заплатени направените деловодни разноски.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.К. П. от САК, като моли иска да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът П.И. Велков е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег.№***, по отношение на който имал сключена доброволна застраховка „Пълно Автокаско на МПС“ с ответното дружество. В тази връзка бил сключен застрахователен договор, обективиран в Комбинирана застрахователна полица №0306В116546, с времетраене от 12.10.2013 год. до 11.10.2014 год., при застрахователна сума 21500 лева. На 01.06.2014 год. по повод ПТП с участието на посочения автомобил, ищецът уведомил ответното дружество на посочения в застрахователната полица телефонен номер. Тъй като денят бил почивен, оглед не бил насрочен на този ден, а на първия работен ден – 02.06.2014 год. Преди извършване на огледа ищецът попълнил уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, в която декларирал, че събитието е настъпило в паркирано състояние на 01.06.2014 год. в гр.В.ки Преслав, ул.“***“ №96 и че са били нанесен ищети по предната броня и предната решетка. Посочените обстоятелства са били декларирани и в декларация при ПТП на паркинг, извършване на маневра, самокатастрофа и с неизвестно МПС от 03.06.2014 год. При извършения оглед на автомобила на 03.06.2014 год. от представители на застрахователя бил съставен опис-заключение на причинените щети, в който подробно са посочени констатираните повреди по автомобила и била образувана преписка – щета №36014030100322/2014 год.. Впоследствие бил направен и допълнителен оглед, с цел установяване на скритите повреди по автомобила.

С писмо изх.№ I-6320 от 17.06.2014 год. ответното дружество уведомило ищеца, че му отказват изплащане на застрахователно обезщетение по сключената застраховка, поради факта, че в качеството си на застрахован не е предоставил достоверна информация за настъпването на застрахователното събитие и е налице несъответствие между механизма на събитието и характера на настъпилите по автомобила щети.

Ищецът възстановил автомобила за своя сметка, като заплатил общо сумата от 4815 лева. Съгласно фактура №1062 от 23.06.2014 год. стойността на демонтаж и монтаж на определени елементи и детайли била 400 лева с включен ДДС, а съгласно фактура №1000004467 от 23.06.2014 год. стойността на всички останали дейности по ремонта на автомобила била в размер на 4415 лева с включен ДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. Х. Ш., М. С. С., П. Г. Х., Д. В. К. и С. М. А. и от следните писмените доказателства: Комбинирана застрахователна полица №03068116546/11.10.2013 год., Опис–заключение по щета №36014030100322/2014 год., Опис на претенция №36014030100322/02.06.2014 год., Фактура №1000004467 от 23.06.2014 год., фактура №1062 от 23.06.2014 год., Писмо изх.№Л-6320/17.06.2014 год., Писмо изх.№100-3483/09.07.2014 год., Предписание от 03.06.2014 год., Жалба вх.№00042/23.06.2014 год., Извлечение от търговския регистър по партидата на ЗАД „***“, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /“Каско“/, Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /“Каско“/, Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 02.06.2014 год., Декларация от 03.06.2014 год., Фотоалбум по щета №36014030100322/2014 год., Пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначените в хода на съдебното производство съдебно автотехническа експертиза и тройна съдебно-автотехническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от КЗ при настъпване на покрито от договора за застраховка застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати в уговорения срок на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208, ал.3 от КЗ.

В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори между страните, че между тях е било налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в Комбинирана застрахователна полица №0606В116546/11.10.2013 год. по отношение на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег.№***. Не се спори и че в срока на валидност на договора /05.12.2011 год. - 07.12.2012 год./ е настъпило застрахователно събитие.

Единственият спорен момент между страните е дали е настъпило основание, освобождаващо застрахователя от задължението да заплати застрахователно обезщетение. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в раздел IV, т.14 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“ на ЗАД „***“ са изчерпателно посочени обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността на застрахователя. В настоящия случай ответното дружество е отказало заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на обстоятелството, посочено в раздел IV, т.14.8, а именно „заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие“. В отговора на исковата молба твърдят, че в уведомление – декларация за щета от 02.06.2014 год. и в декларация от 03.06.2014 год. ищецът е декларирал, че е намерил автомобила с увреждания, причинени му в паркирано състояние в гр.В.ки Преслав, на ул.“***“ №96, а в действителност приемат, че автомобила е бил ударен в движение.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че страните по едно застрахователно правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основания за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази връзка те са ограничени от разпоредбата на чл.211 от КЗ. Съгласно последния законов текст застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1.при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2.при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и 3.в други случаи, предвидени със закон. Приложението на чл.211, т.2 от КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. По аргумент на чл.211, т.2 от КЗ, клаузите в Общите условия към договора, предвиждащи като санкция за неизпълнение на изрично посочени задължения неплащането на застрахователното обезщетение, имат силата на закон за страните, само ако неизпълненото задължение е значително за интереса на застрахователя, като доказателствената тежест за установяване на тази причинна връзка и на факта на неизпълнение на посоченото задължение е именно на застрахователя, съгласно правилото на чл.154 от ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №49 от 29.07.2013 год. на ВКС по т.д. №840/2012 год., I т.о., ТК, Решение №4 от 21.03.2012 год. на ВКС по т.д. №81/2011 год., II т.о., ТК и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.

В настоящия случай, анализирайки материалите по делото не може да се направи категоричен извод, че ищецът, в качеството си на застрахован е заблудил застрахователя относно застрахователното събитие и че това обстоятелство е способствало за настъпване на застрахователното събитие или че е оказало друго въздействие върху него, или пък е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. В тази връзка съдът съобрази заключението на изготвените по делото съдебно-автотехническа и тройна съдебно-автотехническа експертизи, по които вещите лица не изключват по категоричен начин възможността посочените увреждания да са настъпили по начина, сочен от застрахования. Ответното дружество мотивира твърдението, че уврежданията не са настъпили в паркирано състояние и на посоченото от застрахования место, с факта, че липсват следи от отместване на автомобила и следи от течност под автомобила. В тази връзка обаче следва да бъде отчетен факта, че липсата на следи от теч под автомобила се дължи на липсата на пробити механизми, като масления радиатор и интеркулера /радиатор и дифузер/, които съдържат течност и от които евентуално би се получил теч при тяхното нараняване. В тази връзка следва да бъде отчетено, че и двете експертизи сочат, че масленият радиатор на автомобила е с променена геометрия, но няма теч на масло, което обяснява липсата на теч от автомобила. В същото време и двете експертизи допускат уврежданията да са били причинени на посоченото от застрахования место, в паркирано състояние, от по-тежко ППС, движещо се на заден ход със сравнително невисока скорост. В тази връзка съдът напълно кредитира заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза, по която вещите лица обясняват липсата на отместване на автомобила при евентуален удар от друго ППС, движещо се на заден ход, със сравнително голямото тегло на увредения автомобил и факта, че по същия не са настъпили деформации или повреди по основни носещи детайли, при чиято деформация би могло да се получи преместване на автомобила. В същото време липсата на следи от друго МПС по увредения автомобил, собственост на ищеца, се обяснява с факта, че е възможно щетите да са нанесени от облицовка на броня на друго МПС с черен цвят и с факта, че облицовките на броните са доста еластични и е възможно да не са счупени при удар, а само да са деформирани. В този смисъл е заключението на вещите лица по т.6 от тройната съдебно-автотехническа експертиза. В подкрепа на изложеното са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Х. Ш., М. С. С. и П. Г. Х., които са възприели щетите по автомобила непосредствено след тяхното констатиране от ищеца и които са били преки свидетели на разговора на В. с представител на ответното дружество, който го е уведомил, че поради факта, че нямат дежурен служител в почивни дни не са в състояние да извършат оглед на автомобила.

В същото време, дори да приемем, че ищецът в качеството си на застрахован е заблудил застрахователя относно застрахователното събитие, липсват доказателства, че това обстоятелство е способствало за настъпване на застрахователното събитие или че е оказало друго въздействие върху него, или пък е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието или да бъдат правилно установени. В тази връзка отново от заключенията на изготвените автотехнически експертизи се установява, че констатираните увреждания и повреди по автомобила на ищеца дават възможност на автомобила да се придвижи на собствен ход. Дори да приемем, че автомобилът е бил ударен в движение, доколкото от констатираните увредени детайли, единствено масления радиатор и интеркулера /радиатор и дифузьор/ могат да окажат влияние за предвижването на автомобила, а същите не са увредени по начин да препятстват неговото движението, се налага извода, че предвижването на автомобила след нанесените щети не е довело до някакво въздействие върху него или до невъзможност да бъдат установени с точност нанесените му щети. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. В. К. и С. М. А., които в съдебно заседание заявяват, че практика в тяхната компания е при настъпило ПТП собственикът да закара автомобила за оглед в техен офис, а не огледът да бъде осъществен на местото, където е настъпило ПТП-то.

С оглед на изложеното, предявения иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в размера, посочен от вещите лица и по двете изготвени в хода на съдебното производство автотехнически експертизи /единична и тройна/, а именно – 3990.04 лева, като за разликата до пълния предявен от ищеца размер от 4815 лева, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за прихващане със сумата от 298.25 лева, представляваща неплатена от ищеца четвърта вноска от застрахователната премия по посочената по-горе застрахователна полица. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.202, ал.3 от КЗ, съгласно която в случаите на разсрочено плащане на вноските по застрахователната премия, когато застрахователното събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение. С оглед на изложеното и при липса на доказателства посочената вноска от застрахователната премия да е била издължена от ищеца, то направеното възражение се явява основателно.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 965.77 лева, включващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответното дружество също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 181.95 лева, представляващи направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”***” №2, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. да заплати на П.И. В.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №91, ет.1, чрез адв.С. Д. от ШАК сумата от 3691.79 лева /три хиляди шестстотин деветдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на 01.06.2014 год. по Комбинирана застрахователна полица №0306В116546/11.10.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 4815 лева, като неоснователен и недоказан и поради извършено прихващане с дължима и незаплатена четвърта вноска от застрахователната премия.

ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”***” №2, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. да заплати на П.И. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №91, ет.1, чрез адв.С. Д. от ШАК на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 965.77 лева /деветстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, включваща заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА П.И. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №91, ет.1, чрез адв.С. Д. от ШАК да заплати на ЗАД „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.”***” №2, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. сумата от 181.95 лева / сто осемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: