Р Е Ш Е Н И Е

322/23.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2085 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, по чл.221, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и по чл.224, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.В.Р. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.К. от ШАК съдебен адрес гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 4А срещу Политическа партия „Атака“ с Булстат 131458114 със седалище гр.София, ул.“Врабча“ № 1, представлявана от В.Н.С.. Ищеца излага следните фактически твърдения в исковата си молба: По силата на трудов договор № 240/ 11.07.2011г. заемал длъжността “технически секретар” с място на работа – клуб на политическа партия „Атака“ в гр.Шумен. Договора бил сключен със срок за изпитване 6 месеца, като от 11.01.2012г. станал безсрочен. Със заповед № 199/02.02.2012г. на основание чл.327, т.2 от КТ ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата. С исковата молба се претендира дължимото трудово възнаграждение за периода от месец юли 2011г. до месец февруари 2012г. в размер на 2 569.55 лв., както и сумата от 723.20 лв., представляваща лихва за забава върху трудовите възнаграждения за периода от 11.07.2011г. до 06.08.2014г., сума в размер на 382.70 лв., представляващо обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, както и сумата от 98.07 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за периода от 03.02.2012г. до 06.08.2014г., сума в размер на 191.40 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 11 дни, както и сумата в размер на 49.04 лв., представляваща лихва за периода 03.02.2012г. до 06.08.2014г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

В писмения отговор ответника признава частичната дължимост на претендираните суми само в размер на 914.28 лв. представляваща неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците ноември, декември 2011г., януари 2012г. и част от февруари 2012г. По отношение на останалите претенции, ги считат за неоснователни, тъй като възнагражденията са били изплатени на ищеца. Поради това моли съда да уважи претенциите отчасти, като присъди направените разноски в производството.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител – адв. К. от ШАК, който поддържа иска. Прави се изменение на размерите на исковете, чрез тяхното намаляване, като същите се коригират съобразно представеното заключение по счетоводната експертиза, като с протоколно определение изменението е допуснато. Моли да бъдат уважени исковете, като бъдат присъдени и разноските по делото, за което представя списък.

За ответникът се явява адв. М.М. от САК, редовно преупълномощена от адв. М.С. от ШАК. Сочи се, че исковете са частично основателни в размер на 914.28 лв. дължими заплати за ноември, декември 2011, януари и част от февруари 2012г., както и лихва в размер на 242.61 лв.. Извън тези размери исковете били недължими и несъществуващи, като се излагат аргументи в съдебно заседание и в писмени бележки по делото. Моли се за присъждане на разноски.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото бил сключен Трудов договор № 240 от 11.07.2011г., по силата на който ищеца бил назначен на длъжността „технически секретар“, с място на работа клуб на ПП“Атака“ в гр.Шумен. Първоначално договора бил със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като след 11.01.2012г. договорът станал за неопределено време. Между страните било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 382.70 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при работодателя, което следвало да се изплаща ежемесечно, без конкретно посочване на дата. Бил договорен и размер на платен годишен отпуск от 20 дни.

Видно от представен разходен ордер № 1783/08.09.2011г. на ищеца му била изплатена сума в размер на 500 лв., като е отразено основание в него, че сумата е за заплати за м.юли и м.август (2011г.).

Поради неизплащането на трудовите възнаграждения със Заповед № 199/02.02.2012г. на работодателя, трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 02.02.2012г., на основание чл.327, т.2 от КТ.

Ищецът е оспорил своевременно автентичността на подписа си, като получател на сумата в разходния касов ордер, като съдът е допуснал производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документа. Счел е, че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ищеца, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. Заключението на изслушаната по делото съдебно-графилогична експертиза доказва, че подписа положен в оспорвания документ е на ищеца.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, като съдът го кредитира като пълно и обосновано дадено от лице със специални знания. Вещото лице заключава, че полагащото се брутно трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2011г. и месеците януари 2012г. и част от февруари 2012г. възлиза на 2569.55 лв., като нетното е в размер на 2014.29 лв. За неизползвания отпуск от 11 дни се дължало обезщетение от 191.40 лв. брутно и 172.26 лв. чисто, а това по чл.221, ал.1 от КТ било в размер на 382.70 лв. бруто и 300 лв. чисто. Така също в съдебно заседание се уточнява от вещото лице, че сумата за неизплатени брутни възнаграждения е 1514.28 лв., а лихвата върху тази сума е 415.02 лв. Сочи се, че не са налице разплащателни ведомости за изплатени заплати и обезщетения, освен представения по делото разходен касов ордер.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обуславя следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Настоящите претенции са допустими, като предявени от лице, което има правен интерес и отсъстват отрицателни предпоставки, водещи до недопустимостта им.

По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ: За уважаването на иска е необходимо да се докаже наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, за който не е получил договореното между страните трудово възнаграждение.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че страните са били във валидни трудовоправни отношения в периода на исковата претенция. Не се спори, че ищецът, в качеството му на служител - на длъжността “технически секретар” е изпълнявал трудовите си задължения, съгласно изискванията на работодателя от 12.07.2011г. до 02.02.2012г. С оглед на това за работодателя е възникнало задължението да заплати на служителя си възнаграждението за извършената работа в установените срокове. С оглед представените и приети доказателства се установява, че сумата от неизплатени брутни възнаграждения за месеците от 12.07. 2011г. до 02.02.2012г. е в размер на 2 569.55 лв., а нетни 2014.29 лв.

По отношение откритото производство на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за оспорване авторството на подписа, положен срещу „получил сумата“ в разходен касов ордер № 1783/08.09.2011г., съдът установи следното: От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-графическа експертиза се установява, че почеркът, с който е изпълнен подписът положен срещу „получил сумата“ в разходния касов ордер, принадлежи на лицето С.В.Р. с ЕГН **********. Заключението на вещото лице е категорично и при изготвянето му са взети образци от сравнителен материал от различни източници, включително и от подадените от лицето заявления за издаване на български документи за самоличност, както и е взет сравнителен материал от лицето с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 17.03.2015г. Съдът няма основание да поставя под съмнение специалните знания и обективността на вещото лице, поради което намира, че така даденото заключение е пълно и обективно и следва да бъде кредитирано изцяло. С оглед на изложеното съдът намира за недоказано оспорването авторството на подписа в посочения по-горе писмен документ, поради което същия следва да бъдат кредитиран и ценен в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал.

Или от сумата 2014.29 лв. следва да се извади сумата от 500 лв. изплатени заплати за месец юли и август 2011г., която ищецът е получил на 08.09.2011г., видно от разходен касов ордер № 1783 от същата дата. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ е основателен в размер на 1514.28 лв., така както е изменен от ищеца в съдебното заседание.

По отношение на възраженията от страна на ответника, че по делото има безспорни доказателства за извършени плащания към ответника на трудови възнаграждения, направени по банков път – представени са вносни бележки (стр.54, 56 и 57 от делото), съдът ги намира за неоснователни. Видно от приложените вноски бележки в никоя от тях не е посочено основанието, на което е направено плащането, като в част от тях липсва и име на вносител, или като вносител е посочено физическо лице, без да се изясни връзката между вносителя и работодателя. Затова и тези частни документи не представляват безспорно доказателство за извършена насрещна престация от страна на работодателя срещу осъществен от служителя труд.

По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД: Гореизложеното се отнася и за акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба. По отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху който се начислява лихвата, като съдът възприема посоченото от вещото лице в съдебно заседание, че размерът е 415.02 лв.

По предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ: Необходимо и достатъчно условие, за да се дължи това обезщетение е да е налице безсрочен трудов договор, прекратен при условията на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В настоящия случай тези обстоятелства са налице, като размера на обезщетението се определя като брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това, съгласно чл.228 от КТ, което възлиза на 382.70 лв., като нетно възнаграждението възлиза на 300 лв. Следователно исковата претенция е изцяло основателна и следва да бъде уважена.

По предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ: Безспорно се установява по делото, че ищеца има право на 11 дни платен годишен отпуск за претендирания период, както и, че същите са останали неползвани. Искът е доказан по своето основание. По отношение на размера на иска съдът взе предвид заключението на вещото лице, което не е оспорено и съгласно което размерът в бруто на обезщетението на ищеца, изчислен по правилата на 177 от КТ, възлиза на 191.40 лева, а нето в размер на 172.26 лв. С оглед на това съдът счете предявеният иск по чл. 224, ал.1 от КТ за основателен в пълния му размер.

Исковете по чл.86 от ЗЗД: Акцесорното право на обезщетение за забавено плащане на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ и на обезщетение по чл.224 от КТ е в зависимост от уважаването на главните искове. Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за тяхната основателност. Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, то длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато обаче няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В Кодекса на труда липсва уредба относно датата, от която се дължат обезщетенията, затова и следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. Поради това, че вземането по обезщетенията е безсрочно и няма определена дата на която да се заплатят, то поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Тъй като по делото няма доказателства, нито твърдения, ищеца да е поканил ответното дружество да му изплати дължимите обезщетения по чл.221, ал.1 от КК и по чл.224, ал.1 от КТ, то намира, че исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 76.88 лв. - върху сумата от 300 лв. обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, както и обезщетение за забавено плащане в размер 44.17 лв. върху сумата от 172.26 лв., представляваща обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ и двете за периодите от 03.02.2012 г. до 06.08.2014 г.се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени в целия си предявен размер.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявеният от него иск е уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска, а именно дължащите се държавни такси в размер на 210.57 лв. и разноски за експертиза в размер на 136.17 лв., като в останалата си част разноските са за сметка на държавния бюджет.

Направено е искане от ищеца да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. В писмените бележки по делото от адв. С. се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. По отношение на допустимостта на искането с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическа и правна сложност на делото. Това искане се заявява от страната след запознаване с претендираните разноски, като настоящия случай това е могло да бъде сторено още със запознаване с материалите по делото, тъй като списък за разноски е представен от адвоката на ищеца към исковата молба. Ето защо срокът за предявяване на искане по чл.78, ал.5 от ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноските. Подобно оспорване и искане за намаляване размера на възнаграждението не е било направено към тогава, а за първи път такова се прави с писмените бележки, депозирани от ответника, поради което и страната няма право да прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Определение №13 от 17.01.2013 год. на ВКС по гр.дело №1161/2012 год., ІV г.о., ГК, Определение №113 от 07.03.2013 год. на ВКС по ч.гр.дело №1414/2013 год., ІІ г.о., ГК и др.

Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената и прекратена част на иска в размер на 832.17 лв.

Направено е искане от страна на ответника разноските направени от ищеца да му бъдат възложени на него на основание чл.78, ал.2 от ГПК. Искането е неоснователно, доколкото за приложението на цитираната разпоредба ( с правна последица възлагането на разноските по делото на ищеца, респективно държавния бюджет) следва кумулативно да са налице две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, както и да е признал иска. В случая повод за завеждане на делото е именно поведението на ответника, който не е изплатил дължимо и уговорено трудово възнаграждение. Така също не е налице признание на иска, доколкото ответника признава частичната дължимост на вземането.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с отхвърлената и прекратена част от исковете, като същото е в размер на 124.18 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „АТАКА“ с Булстат 131458114, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Врабча“ № 1, представлявана от В.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ НА С.В.Р. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Шумен, пл.”Оборище” № 4А, чрез адв.Ц.К. от ШАК сумата от 1 514.28 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неизплатена част от дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от месец септември 2011 г. до 02.02.2012 г. с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на иска - 07.08.2014г. до окончателното й изплащане, сумата общо от 415.02 лв. ( четиристотин и петнадесет лева и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху размера на неизплатените трудови възнаграждения с периода от деня на изпадане в забава за заплащането на всяко отделно възнаграждение до 06.08.2014г. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, , сума в размер на 300 лв. ( триста лева), ведно със законната лихва върху нея от 07.08.2014г. до окончателното й изплащане на основание чл.221, ал.1 от КТ, както и сума в размер на 172.26 лв. ( сто седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки) на основание чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея от 07.08.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 76,88 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, както и 44.17 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ и двете за периода от 03.02.2012 г. до 06.08.2014 г., като неоснователни и недоказани.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от ищеца С.В.Р. с ЕГН ********** оспорване авторството на подписа, положен срещу „получил сумата“ в разходен касов ордер № 1783/08.09.2011г.

ОСЪЖДА Политическа партия „Атака“ с Булстат 131458114 да внесе по сметка на Районен съд – Шумен сума в размер на 346.74 лв. (триста четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща държавна такса и възнаграждение за вещите лица, съобразно уважената част от исковете.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на ответника от 20.04.2015 г. Направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като недопустимо.

ОСЪЖДА Политическа партия „Атака“ с Булстат 131458114 да заплати на С. В. Р. с ЕГН ********** сумата от 832.17 лв. ( осемстотин тридесет и два лева и седемнадесет стотинки), представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска и представен списък за разноски.

ОСЪЖДА С. В. Р. с ЕГН ********** да заплати на Политическа партия „Атака“ с Булстат 131458114 сумата от 124.18 лв. ( сто двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска, съгласно представени адвокатско пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: