Р Е Ш Е Н И Е

1733/4.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шести октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2108 описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.288 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Обединена Българска банка“ АД с ЕИК ..със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.“С.С.“ № 5, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. Д. Дочев от ВАК срещу М.П.М. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен между него и ответника на 01.02.2012г. Договор за потребителски кредит без обезпечение, ответникът, като кредитополучател получил парична сума в размер на 2980 лв., като кредитът е усвоен изцяло. Съгласно договора ответникът бил длъжен да извършва 60 анюитетни вноски всяка по 60.33 лв., на 25 – число на месеца, считано от 25.02.2012г. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си, то кредитът станал автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо предварително уведомление за това. Предвид неизпълнението на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №372/2014г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществувало вземане против ответника, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 01.02.2012г., в следните размери: за сумата от 2 980 лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания договор за потребителски кредит, сумата от 119.15 лева, представляваща договорна лихва от 25.02.2012г. до 03.02.2014г., сумата от 569.02 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 06.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските по заповедното и исковото производство.

В допълнително депозирана молба (стр.56 от делото) ищецът моли в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединени обективни искове с правно основание чл.422 от ГПК, да приеме за съвместно разглеждане обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника като го осъди да заплати общо сума в размер на 3 668.17 лв., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, включваща главница от 2980 лв., договорна лихва 119.15 лв. за периода от 25.04.2012г. – 03.02.2014г. и наказателна лихва в размер на 569.02 лв. за периода от 25.04.2012г. – 03.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. В уточняваща молба (стр.125 от делото) се сочи, че изискуемостта на вземането по договора за банков кредит била настъпила с подаване на исковата молба, като се счита че това е волеизявление на кредитора – ищец за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в постъпилия в законоустановения срок писмен отговор се твърди, че ответникът не е получавал сумата по банковия кредит, не е подписвал този договор, а дори и да го е подписал е бил въведен в заблуждение относно съдържанието на документите, като се оспорва съдържанието на договора за кредит.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Д. Д. от ВАК като се поддържат предявените искове и се моли за уважаването на установителните, а в условията на евентуалност и осъдителните искове, както и присъждане на разноските.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. С. С. от ШАК, като се поддържа писмения отговор и се оспорват исковете. В представените писмени бележки се развиват доводи за неоснователността на исковете, като се моли за отхвърлянето им и присъждане на разноските.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 372/2014г. на ШРС ищецът е подал заявление за издаване на заповед незабавно по чл.417 от ГПК против ответника, като била издадена Заповед за изпълнение № 219 от 07.02.2014г., по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сума 2 980 лв. главница по Договор за кредит от 01.02.2012г. , сума 119.15 лв. договорна лихва за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г., сума в размер на 569.02 лв. наказателна лихва за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г., както и разноски от заповедното производство в общ размер на 373.42 лв. Против тази заповед е постъпило възражение от длъжника за недължимост на така описаните суми.

Видно от представения в исковото производство Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.02.2012г. сключен между М.П.М. и „ОББ“ АД банката е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 2 980 лв. срещу задължението на последния да върне кредита в срок от 60 месечни анюитетни вноски чрез месечна вноска в размер на 60.33 лв. дължима на 25 число на съответния месец. Установява се също, че ответникът е поел задължението да заплаща и лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит – 7 % и договорна надбавка в размер на 0.5 или общо – 7.5%.

Видно от приложените извлечения от счетоводните книги на банката кредита е бил изцяло усвоен на 02.02.2012г. Поради неплащане на две поредни погасителни вноски, дължими на 25.02.2012г. и 25.03.2012г. кредита е станал предсрочно изискуем, като към 03.02.2014г. задължението възлизало общо в размер на 3 668.17 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че на превеждането на сумата по договора било с основание „погасяване на кредитна карта“ без писмено нареждане на титуляра на сметката. С отпуснатата по кредита сума било погасено служебно задължение по кредитна карта на ищеца възникнало през периода 23.01.2011г. – 24.01.2012г. Назначена е и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че неплатените вноски към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, изискуеми към този момент са 24, като са в размер на 1054.74 лв. главница, 384.42 лв. договорна лихва и 127.45 лв. наказателна лихва. Неплатените вноски, чиято изискуемост е настъпила след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до депозиране на исковата молба в съда са 6 на брой, като главницата била в размер на 289.75 лв., договорна лихва в размер на 72.23 лв. и наказателна лихва в размер на 8.90 лв. Заключенията по двете експертизи са приети в съдебно заседание, като не са оспорени от страните, като съдът я кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвена.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК:

Безспорно се установи по делото, че „ОББ“АД и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит без обезпечение от 01.02.2012г. Установява се и че кредита е изцяло усвоен на 02.02.2012г. Видно от чл.3 от Договора кредита се усвоява по конкретно посочена банкова сметка. ***ята на ответника, че сумата по кредита не била постъпила по сметката, посочена в договора, поради следното: Поетото от банката задължение по договор за кредит за отпускане на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказването на този факт не е необходимо издаването на нарочен документ. В този смисъл е Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д.№ 910/2012г. II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане от съда. В настоящия случай вещото лице в заключението си по експертизата (стр.243 от делото) е категорично, че сметката по договора BG36UBBS80021067451630, с титуляр ответника била заверена със сумата 2980 лв., представляваща сумата по кредита. Или съдът намира, че основното задължение на банката за предоставяне на кредита е изпълнено. Неснователно е и възражението, че ответникът бил заблуден от служителите в банката при подписване на договора. Видно от представена по делото молба вх.№ 01-1532/23.01.2012г. (стр.241 от делото), подписана лично от ответника, същия моли да му бъде закрита кредитната карта и и задълженията по нея да му бъдат преоформени в потребителски кредит.

Видно от договора за потребителски кредит, същия бил сключен за 60 месеца, като крайния срок за издължаването му бил 25.01.2017г. Между страните била договорена и изричната възможност за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две погасителни вноски. Видно от ч.гр.д.№ 372/2015г. на ШРС банката упражнила правото си да направи целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. Безспорно е по делото, че към 06.02.2014г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, такова изявление от банката, което да е достигнало до знанието на длъжника липсва. Затова и съдът намира, че нормата на чл.21 от Договора за потребителски кредит е неприложима, поради противоречието ѝ със точка 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т.18 от цитираното тълкувателно решение се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за банков кредит, като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно нея в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното. След като в заявлението въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№ 372/2014г. ШРС заявителя изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е извлечение от счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по съществуването именно на това вземане – по размер (общо 3668.16 лв.) и основание (настъпила предсрочна изискуемост). При положение, че предмет на заявлението не са отделни вноски по кредита, изискуеми и неплатени към датата на подаване на заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание, различно на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане.

Поради това предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни, поради това, че длъжникът не е уведомен изрично за предсрочната изискуемост на банковия кредит, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

По отношение допустимостта на осъдителните искове по чл.430, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност: Уведомлението на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба (стр.125 от делото), но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос има произнасяне и по ч.гр.д.№ 231/2015г. на ШОС. Предвид горното исковете по чл.430, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.288 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.

По основателността на исковете: Евентуалния иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая предвид частичното отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.

За установяване на валидно правоотношение между страните следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на задължението по договора също е доказано, като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение по договора за заплащане на месечните погасителни вноски по договора за кредит. Тъй като по осъдителния иск се претендира сумата по целия договор, то следва да се направи преценка били ли са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска. Съдът намира, че към датата на депозиране на исковата молба, длъжникът – ответник бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предвид, че за изричното волеизявление законодателя не е въвел изискване за форма, то волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем може да бъде направено и в заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. В настоящия случай съдът намира, че такова изявление в заявлението е обективирано и е достигнало до знанието на длъжника – ответник с връчването на издадената заповед за незабавно изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, като това е датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител на 14.04.2014г. (стр.29 от делото). Затова и към датата на депозиране на исковата молба пред съда, съдът намира, че е налице уведомяване на длъжника – ответник. Предвид това съдът намира, че осъдителната претенция за сумата от 2980 лв., представляваща главница по договор за кредит от 01.02.2012г. е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Ответникът дължи и договорната лихва върху неплатените вноски за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г., за които няма спор, че е налице неизпълнение на страна на ответника. Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза тази сума е в размер на 119.15 лв.

Ответникът дължи и наказателна лихва, съобразно договореното в договора за кредит, поради неизпълнението си задължението си за заплащане на вноските по него. За периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г. лихвата е в размер на 569.02 лв.

Всяка от страните претендира разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на установителните искове. По отношение на разноските направени по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира, че следва да бъдат уважени в пълен размер. В този случай в полза на ищеца по делото от направените разноски в общ размер на 1008.86 лв., съобразно представен списък за разноски, следва да се присъдят разноски в размер на 504.43 лв.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокат, както в заповедното, така и в исковото производство. Искането обаче е направено за първи път с писмените бележки по делото, към които е приложен и списък по чл.80 от ГПК. Съобразно точка 11 от Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция. Предвид това искането следва да бъде оставено без уважение, като преклудирано.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ с ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр.С.., район В.., ул.“С. С.“ № 5, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. Д. Д.от ВАК установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК срещу М.П.М. с ЕГН ********** *** за установяване в отношенията между страните за съществуване на вземане на банката по издадена Заповед за незабавно изпълнение № 219/07.02.2014г. по ч.гр.д.№ 372/2014г. по описа на ШРС за сумите както следва 2980 лв. главница по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 01.02.2012г., договорна лихва за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г. за сума в размер на 119.15 лв., наказателна лихва за просрочени главници за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г. в размер на 569.02 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2014г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.С.., район В…, ул.“С. С..“ № 5, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. Д.Д.от ВАК сума в размер на 2980 лв. (две хиляди деветстотин и осемдесет лева), представляваща неизплатени и изискуеми вноски от дължимата по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 01.02.2012г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.08.2014г., сума в размер на 119.15 лв. (сто и деветнадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г. и сумата от 569.02 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и две стотинки), представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 25.02.2012г. до 03.02.2014г.

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН ********** да заплати на „Обединена Българска банка“ АД с ЕИК .-… разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 504.43 лв. (петстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на ответника на направените от него разноски в заповедното и настоящото производство, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: