Р Е Ш Е Н И Е

196/16.3.2015г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2112 по описа за 2014г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№2112/2014г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна срещу Е.С.Я. ***. Ответникът бил задължен към дружеството за цена на консумирана електрическа енергия за периода 05.07.2012г.- 08.10.2012г. в размер на 824,36лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 140,75лв. за периода от падежа на всяка фактура до 15.04.2014г. и законната лихва върху главницата от 11.08.2014г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. Ищецът сочи, че електрическата енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1240/2014г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор. Сочи, че исковата молба не са отразени относими за спора обстоятелства, а именно, че в качеството си на потребител, бил уведомен че при извършена контролна проверка на средството за търговско измерване на 29.06.2012г. с КП №0039214/29.06.2012г. било констатирано неточно измерване на консумирана електрическа енергия и сметката му за конкретния период била преизчислена. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли искът, както и да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№1240/2014г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за цена на консумирана електрическа енергия за имот, намиращ се в гр.Ш., *** за периода 05.07.2012г.- 08.10.2012г. в размер на 824,36лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 140,75лв. за периода от падежа на всяка фактура до 15.04.2014г. и законната лихва върху главницата от 11.08.2014г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответника възразил и не е оттеглил възражението си, поради което заявителят е предявил настоящите искове, с цел установяване на вземането си.

Безспорен между страните е фактът, че ответникът Е.С.Я. е потребител на електрическа енергия на адрес *** в гр.Ш., като ползваната енергия на този адрес се заплаща на ответника по негова партида с клиентски № 1300102373 и абонатен № 0107304277. Ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление и в това си качество, е обвързан от публично известни Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ, надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган.

От приетият като доказателство по делото, представен с отговора Констативен протокол за техническа проверка на СТИ с номер 0039214/29.06.2012г. се установи, че на същата дата служители на „Е.ОН България Мрежи” АД гр.Варна извършили техническа проверка за изправност на електромер с фабричен №0059320, отчитащ потребената енергия на адреса. При проверката било констатирано, че единият болт на шунта е развит и по този начин използваната енегрия не се отчита от СТН и не се плаща. Проверката на СТИ била документирана чрез протокол, съставен в отсъствието на ответника, но в присъствие на св.М. С. М., посочен като негов представител. По делото липсва представено пълномощно и съдът не може да приеме за доказано дали лицето действително е било представител на потребителя. Въз основа на Констативния протокол била издадена Справка за корекция при неточно измерване на електрическа енергия № 24222 от 03.07.2012г., с което било одобрено начисляването на допълнително количество електрическа енергия за процесния период, както и дебитно известие към фактура № 0090854575/05.07.2012г. на основание чл.38 ал.3 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. На ищеца била начислена корекционна сума в размер на 796,45лв. с ДДС, за 4224 квтч. Приобщена по надлежния ред по делото е и справка за потреблението на ел. енергия от 02.01.2012 г. до 02.06.2014 г. , от която е видно, че ищеца е потребявал месеци наред енергия на стойност от 0.00лв. или нулева консумация, 2,56лв. до процесната стойност 796,45лв. Две години по-късно, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу потребителя.

С оглед характера на иска по чл.422 от ГПК, а именно положителен установителен иск за установяване съществуването на оспореното парично притезание, в тежест на ищеца по иска беше, провеждайки пълно и главно доказване да докаже, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставил определеното количество електроенергия, така както е посочено в справката за корекция на сметка, че това количество не е било отчетено, поради което е начислила служебно сума съответстваща на доставената и потребена електрическа енергия, което не беше направено. От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът направи извода, че ищецът по делото не установи и доказа, че точно количеството електрическа енергия остойностено като 824,36 лева е доставено на ищеца за релевирания период. Във връзка с продажбата на електрическа енергия са приложими общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.

Приетите като доказателство по делото Констативен протокол 0039214/29.06.2012г. и Справка и Фактури и др., съставляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в тях факти. Същите удостоверяват изгодни за издателя им факти и се преценява от съда по свое убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства. Видно от писмено заключение на вещо лице- инж.К. и Д.Д. по допуснатата комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, няма представени документи за извършена метрологична проверка на електромера след датата на монтирането му от ответното дружество. Описаното в КП, развиване на болтове на напреженова бобина е вмешателство в конструктивната заводски изпълнена схема, на СТИ, в следствие на което предоставената енергия за обекта не може да бъде измерена и отчитана.

Съгласно чл.61 от Общите условия на „Е.ОН България Мрежи”АД констативният протокол следва да бъде подписан от ползвателя или упълномощено от него лице, а при отсъствие или отказ да се подпише от тези лица, следва да се подпише от свидетел, който не е служител на дружеството. По делото не се установява да са били налице предпоставки за съставяне на протокола при хипотезата на чл.61 ал.2- в отсъствието на потребителя или при негов отказ и съдът намира, че КП е съставен в нарушение на процедурата в ОУ. Изготвената справка и Становище за начисление на енергия са съставени въз основа на оспорения КП и не удостоверяват безспорно вземането на ответника.

В Протокола не се съдържат констатации за нарушения в целостта на СТИ и поставените пломби, а само за намеса в неговата функционалност. По делото липсват други доказателства установяващи този факт, поради което съдът намира, че техническата неизправност не е безспорно доказана, включително и със заключението на експертизата, доколкото същото е изготвено въз основа на оспорените частни свидетелстващи документи, съставени от ответника и на справка за предходни месеци, също изготвена от ответника.

В чл. 37 ал. 1 от ОУ ДПЕЕЕМ са изброени конкретните хипотези, а в чл. 38 начина на изчисляване на корекцията. За да се приложи отговорността за плащане на коригираното количество, следва да се  установи по безспорен начин неточно измерване поради техническа неизправност, като съответно и методиката за изчисляване при коригиране на количествата е различна при различните хипотези. В настоящия случай, съдът приема експертното заключение, в частта му касателно липсата на техническа неизправност, а наличие на неправомерно въздействие върху СТИ, което предпоставя приложението на методологията на чл.38 ал.2 от ОУ. Освен това, извършената корекция на сметки при неточно измерване на енергия на основание чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, е съставена при действащите към момента ЗЕ и Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в които не е предвидена възможност за извършване на корекции на подадена електроенергия едностранно от електроразпределителното предприятие, поради което липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща енергия извън установената със СТИ.

Корекционната процедура по настоящото дело е извършена по реда на отменените разпоредби на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с Решение №П-1 от 10.04.2007 г., обн. в ДВ бр.38/11.05.2007 г., но същите не уреждат установяването на случаите на неточно измерена електрическа енергия, в какъвто смисъл е изискването на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в редакцията й с изменението с ДВ бр.54/2012 г. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ПИКЕЕ/отм./, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия. Следователно, в тази си част правилата не са съобразени с новата редакция на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и препращат към процедурата в договора за покупко-продажба съответно по ОУ ДПЕЕ. На това основание и съгласно разпоредбата на §199 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/2012 г./, нормата на чл.45 ал.1 ПИКЕЕ не следва да се прилага. В този смисъл е константната практика на ВАС/ Решение по в.т. дело №  436 по описа за 2013 г. , в.т.д.№ 521 от 2014г. и др./. Поради изложеното, вземането на ответника не е установено по основание и размер.

Отделно от изложеното, с решение №189/11.04.2011г. по т.д.№39/2010г. на ВКС, е приета за неравноправна клауза и нищожна нормата на чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от трето електро-разпределително дружество, аналогична на нормата на чл. 24 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, съобразно която е изчислена и коригирана сметката на ответника. Тази съдебна практика се споделя и от най-актуалните решения на ВКС, постановени при приложението на изменението на ЗЕ.

Предвид горното, предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, на осн.78 ал.1 ГПК съдът присъжда в тежест на ищеца, направените съдебно- деловодни разноски от ищеца, представляващи заплащане на възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на един адвокат общо 440,00 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-про Продажби”АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс с ЕИК:*** срещу искове за признаване на установено, че Е.С.Я. *** дължи на търговското дружество сумата 824,36лева /осемстотин двадесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/- главница, представляваща потребена и незаплатена електрическа за периода 05.07.2012г.- 08.10.2012г. за обект, намиращ се на *** в гр.Ш., с партида с клиентски № *** и абонатен № *** и мораторна лихва върху нея в размер на 140,75лв. /сто и четиридесет лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура /27.07.2012., 27.08.2012г., 25.09.2012г. и 08.10.2012г./ до 15.04.2014г. и законната лихва върху главницата от 09.05.2014г. до окончателно заплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№1240/2014г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Енерго-про Продажби” АД с ***, да заплати на Е.С.Я. с ЕГН:********** сума в размер на 440.00 лева/ четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: