Р Е Ш Е Н
И Е
118/10.2.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на петнадесети
януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2115 по описа за
2014г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д№ 2115/2014г. е образувано по
депозирана искова молба от Кооперация “Единство”, с.Радко Димитриево- в
ликвидация, с ЕИК-***, представлявана
от В. Р. З., срещу Й.М.Д.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с***. В молбата се твърди, че ответникът е бивш
председател на кооперацията, като в периода 1999– 2000 г. неправомерно отчуждил
склад за семена, представляващ метална конструкция от железни профили– 30т., с
ширина 12м. и дължина– 60м., площ от 720кв.м. и капацитет 3000 куб.м. на
стойност от 24 000 лв., от които за кооперацията 47.13 %; редосеялка за
царевица СС716 и дискова брана. Моли ответника да бъде осъден да заплати сумата
от общо 14 341,20лв., които представлявали стойността на липсващите активи
на кооперацията, както и всички деловодни разноски. В първоначална искова молба
се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно със стойността на
липсващите активи ***та, поради което същия дължал връщане на стойността им по
пазарни цени, поради което исковете са квалифицирани и разгледани, като
предявени на осн.чл.59 от ЗЗД. При новото разглеждане на делото, от петитума на
исковата молба е видно, че след уточнението й са предявени 1. осъдителни искове
с правно основание по чл.24, във връзка с чл.26 от Закона за кооперациите, за
сумата общо 11841,20лв.-главница, представляваща обезщетение за причинени
вреди, а именно стойност на метален навес и стойност на редосеялка. и 2.
осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2500лв.,
представляваща стойност на дискова брана. С определение в закрито съдебна
заседание, съдебното производство по
отношение на вреди, следствие на разпореждане с редосеялка в размер от 530лв.
до пълния предявен размер от 1100лв. е било прекратено, поради отказ от иска.
Ответникът е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК и излага възражения по основателността на
исковете. В отговора ответникът сочи, че иска е недопустим и неоснователен.
Твърди, че в негова полза е изтекла погасителна давност. С 5-годишен срок било
погасено правото на иск за водене на такъв по реда на чл.59 от ЗЗД от страна на
ищеца, тъй като вещите, предмет на производството са били отчуждени от
кооперацията в периода от 1996г.– 1997г. Твърди още, че сеялката е била
бракувана с акт за брак и се намира на съхранение в с. ***,
а конструкцията е била продадена, за което има отчетни документи. С част от
сумите била закупена брана, а с остатъка бил увеличен дяловия капитал на член
кооператорите. Относно дисковата брана– сочи, че последната била продадена и
била изплатена сумата от 2500 лв. С отговор по уточнената искова молба оспорва
по основание и размер предявените искове. При условията на евентуалност
предявява възражение за прихващане в общ размер на 20 000.00лв., представляващи
възнаграждение като пазач на сеялка и обезщетение за ползване на 30.00кв.м.
лично дворно място, заето от редосеялка. Възражението не е прието за съвместно
разглеждане.
След
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното от фактическа и правна страна:
От
представените писмени доказателства, се установи, че Кооперация
„Единство”- с. Радко Димитриево е вписана в Регистъра за кооперативните
организации при Шуменски окръжен съд с Решение от 21.06.1995 год. и в
качеството на Председател на кооперацията е бил вписан ответникът Й.М.Д.. С
Решение на ШОС от 10.03.1999 год. Кооперация „Единство”, с.Радко Димитриево е
обявена в ликвидация, като е определен срок за ликвидацията 2 месеца, а за
ликвидатор е бил назначен Ц. С. К.. С Решение от
13.11.2010 год. за ликвидатор е вписан Васил Райнов Златев, като срока на
ликвидацията е бил удължен до 31.03.2011 год., като впоследствие срока на
ликвидацията е бил удължен до 31.12.2012 год.
Предмет на исковото производство по чл.24, във връзка с
чл.26 от ЗК е установяване на специална имуществена отговорност на Председателя,
която произтича от съществуващите между него и кооперацията два вида
правоотношения- договорно и органно. Основните подлежащи на доказване факти от
сложния фактически състав на този вид гражданска отговорност са деяние на
председателя/действие или бездействие/, противоправност на деянието с оглед на
разпоредбите на договор или нормативен акт, от което са последвали вреди за
кооперацията, както и причинна връзка между деянието и вредата и вина. Основна
материално-правна предпоставка за реализиране на имуществената отговорност на
председателя е наличието на взето решение на Общото събрание на кооперацията по
чл.15 ал.4 т.15 предложение последно от ЗК за предявяване на този иск. /В този
смисъл е и Определение №882 от 05.08.2010г. по гр.д.№1895/2009г., 3гр.о. на
ВКС/. В настоящия казус, не се твърди наличието на такова решение и такова не е
представено. В Протокол от Общо събрание от 25.06.2011г., член кооператорите са
упълномощили ликвидатора, ако обстоятелствата го изискват, да потърси правата
на кооперацията по съдебен ред срещу задължените и отговорни лица. В решението
не се посочва нито конкретна вреда, нито срещу кое лице да бъдат насочени съдебните претенции, поради което
настоящия състав намира, че няма валидно взето решение за ангажиране на
отговорността на ответника. Първите два главни иска следва да бъдат отхвърлени
само на това основание, но за по-голяма пълнота, съдът ще разгледа и останалите
предпоставки на чл.24 от ЗК.
Въпреки събрания обемен доказателствен материал по делото,
по-голямата част от който ирелевантен, не се установяват другите елементи от
фактическия състав на деликта. С Протокол от 24.11.1995 год. е било извършено
разделяне на движимо и недвижимо имущество, придобито с дялов капитал, между
представители на правоимащите, представители на Кооперация „Единство”-с.Радко
Димитриево и представители на сдружение от 23 собственика. По силата на
посочения Протокол Кооперация „Единство” е получила собственост върху
имущество, между което и вещите, предмет на настоящото производство, а именно
навес– метална конструкция– склад за семена и редосеялка за царевица. С Договор
за покупко-продажба от 05.08.1996 год. е бил продаден металния навес, като
купувачът ЕТ „Н. К.” на 07.08.1996 год. е превел припадащата се част
от сумата на Кооперация „Единство”- с Радко Димитриево в размер на 200 000
лева по банкова сметка ***. От приложените писмени доказателства по делото-
дневно извлечение от 07.08.1996г., нареждане за платежно нареждане, Авизо по
платежно нареждане, нареждане– разписка и Фактура №0000000916/18.10.1996 год.,
се установява, че по банкова сметка на Кооперация „Единство”, с.Радко
Димитриево с номер ***,
на 07.08.1996 год. е постъпила сумата от продажбата на вещта, поради което не
се установи твърдяната от ищеца нанесена вреда на кооперацията.
По отношение на втория иск съдът
установи, че с Протокол за бракуване на основно средство №1 от 26.02.1997 год.
е било извършено бракуване на собствената на Кооперация „Единство” редосеялка за
царевица модел СС 716, като протоколът за брак бил подписан от комисия в състав
Л. К. и Й. З.. След извършеното бракуване, редосеялката
е била оставена на съхранение в двора на Й.М.Д., което обстоятелство е било
отразено и в част от протоколите от проведените общи събрания на кооперацията.
Не се установи бракуването на вещта да е било „привидно“ или в нарушение на
процедурата за същото. Доколкото не е била извършена продажба и такава не се
твърди, не следва да се обсъждат наведените доводи в исковата молба за
противоречие на ЗК. Липсва доказана вреда на кооперацията. С оглед на
изложеното,
съдът намира предявените
първи два главни иска за
сумата от 11 311,20лв.-главница, представляваща обезщетение за причинени вреди-
стойност на метален навес и 530лв.- стойност на редосеялка за неоснователни.
По отношение на третия иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД ищеца следваше да докаже
наличието на елементите, включени във фактическия състав, а именно–
деяние осъществено на 09.03.2007г. от ответника Д., който не е имал качеството
на Председател на кооперацията към този момент, противоправност на деянието,
вреда в размер 2500лв., причинна връзка между деянието и вредата и вина, което
не беше направено при условията на пълно и главно доказване. От приетите
писмени доказателства се установи, че на 11.02.2007 год. е било свикано Общо
събрание на член кооператорите на Кооперация „Единство”, на което е взето
решение за продажба на дискова брана, собственост на кооперацията за сумата от
2500 лева, като за целта се публикува обява във вестник „Шуменска заря”. Вещта
е била продадена за посочената сума на 09.03.2007 год., като продажбата била
обективирана в Договор за покупко-продажба на дискова брана БДЛ 2.0, нотариално
заверен на 09.03.2007 г. в кметство село ***, със
страни Кооперация „Единство”- с.Радко Димитриево, представлявана от Й.М.Д. и Н. Д. А., с ЕГН**********, в качеството на
купувач. С Разходен касов ордер №5 от 19.03.2007 год. на В. Р. е била изплатена сумата от 484 лева,
като е посочено, че сумата представлява получена сума от продажба на дискова
брана. Поради което не се установи вреда на кооперацията в размер на 2500лв.,
понеже получените от продажбата средства, са били разпределени между член –
кооператорите.
По
отношение направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност, съдът установи следното: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, като съгласно чл.115, ал.1, б.”д” от ЗЗД, давност не
тече за вземания за обезщетения на юридически лица срещу техните управители,
докато последните са на служба. С оглед на събрания доказателствен материал, петгодишния
давностен срок не е изтекъл към датата на завеждане на исковата молба в съда по
отношение на трите главни иска.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника направените
от него деловодни разноски по настоящото съдебно производство в размер общо на 600лева-адвокатско
възнаграждение и по гр.д.№ 3275/2011г. на ШРС в размер на 360 лева, по в.гр.д.№
780/2012г. на ШОС в размер на 300лв., представляваща направените от тяхна
страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените списъци.
На
основание чл.77 от ГПК ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 30 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за явяване в съдебно заседание на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводните експертизи по гр.д.№ 3275/2011г. на ШРС.
Водим
от горното, Шуменският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Кооперация
“Единство”, с.Радко Димитриево - в ликвидация, с ЕИК: ***,
представлявана от В. Р. З., с ЕГН**********
срещу Й.М.Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***
искове с правно основание по чл.24, във връзка с
чл.26 от Закона за кооперациите, за сума представляваща обезщетение за
причинени вреди в размер на 11
311,20лв./единадесет хиляди триста и единадесет лева и двадесет стотинки/- стойност
на метален навес от железни профили– 30 тона, с ширина 12 м. и дължина – 60 м.,
площ от 720 кв. м. и 530лв./петстотин и
тридесет лева/- стойност на редосеялка за царевица СС716, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация “Единство”,
с.Радко Димитриево - в ликвидация, с ЕИК: ***, представлявана от В. Р. З., с ЕГН********** срещу Й.М.Д., с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: ***
иск с правно основание чл.45
ал.1 от ЗЗД за сумата от 2500лв./две
хиляди и петстотин лева/, представляваща стойност на дискова брана, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Кооперация
“Единство”, с.Радко Димитриево- в ликвидация, с ЕИК: ***,
представлявана от В. Р. З., да заплати на Й.М.Д., с ЕГН********** сумата
1260.00лева /хиляда двеста и шестдесет лева /, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, представляваща направените по настоящото дело и по гр.д.№ 3275/2011г.
на ШРС и в.гр.д.№ 780/2012г. на ШОС разноски.
ОСЪЖДА Кооперация “Единство”, с.Радко
Димитриево- в ликвидация, с ЕИК: ***, представлявана от В. Р. З., на основание чл.77 от ГПК да заплати в
полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 30 лева /тридесет лева/, представляваща допълнително възнаграждение
за явяване в съдебно заседание на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводните
експертизи по гр.д.№ 3275/2011г. на ШРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: