Р Е Ш Е Н И Е
21/15.1.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
****ският районен съд, седемнадесети състав
На петнадесети януари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2123
по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от Е.И.И., ЕГН **********,
чрез адв. Р.К. от ШАК срещу С.И.И., ЕГН **********, в която твърди, че с ответницата живеели на семейни
начала през периода 1994г. – 2009г., след което сключили граждански брак на *****.
в гр.****, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0022 от 12.02.2009г.
Брака бил първи и за двамата съпрузи. Имали родени две деца – Б. Е.И., ЕГН **********
– към настоящият момент пълнолетен и А. Е.И., ЕГН **********. Излага, че
първоначално отношенията между тях били нормални, като имало разбирателство
между тях, като живеели в самостоятелно жилище и всеки според възможностите си
полагал усилия за благополучието на семейството. Впоследствие, съвместно с
ответницата открили магазин за дрехи втора употреба, където и към настоящият
момент продължава да работи ответницата. Сочи, че през последните няколко
години работил за различни периоди *****, като последно се завърнал в страната
през месец октомври 2013г. Излага, че тогава ответницата го посрещнала хладно,
като впоследствие непрекъснато намирала поводи за дразги и предизвиквала
конфликти, а и поради продължителното му отсъствие от дома отношенията им охладняли.
Твърди също, че след пореден скандал и грубо отношение от негова страна през
месец октомври 2013г. ответницата заедно с децата напуснала семейното жилище,
установявайки се на квартира в гр.****. Три дни по-късно обаче децата се
върнали при него и оттогава живее съвместно с тях, а с ответницата прекъснал
всякакви връзки и оттогава са във фактическа раздяла. Излага, че ответницата
изтеглила всички семейни спестявания, които били депозирани на влог на нейно
име.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което: да прекрати гражданския брак между тях, без да се произнася по въпроса
за вината; да му предостави упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете А., като определи режим на лични контакти на детето с
нейната майка всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, 15 дни през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск; да бъде осъдена майката да заплаща ежемесечна
издръжка на детето А. на основание чл.149 от СК в размер на 100 лв., считано от
месец ноември 2013г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.08.2014г. и
за в бъдеще в размер на 100 лева, считано от датата на завеждане
на иска до настъпване на обстоятелства, изключващи и прекратяващи правото на
издръжка с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска; след прекратяване на брака желае съпругата
му да възстанови предбрачното си фамилно име Р. семейното жилище, намиращо се в
гр.****, ул******, лична собственост на ищеца, моли да му бъде предоставено за ползване, като съдът
констатира, че ответницата го е напуснала, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и разноските за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Е.И.И. се явява лично
и с упълномощен представител - адв.Р.К. от ШАК, като поддържат изцяло
предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК от нейна страна не е бил депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично
и не изпраща упълномощен представител.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Е.И.И. и ответницата С.И.И. живеели на
семейни начала през периода 1994г. – 2009г., след което сключили граждански
брак на *****. в гр.****, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0022
от 12.02.2009г. От съвместното си съжителство имали родени две деца – Б. Е.И.,
ЕГН ********** – към настоящият момент пълнолетен и А. Е.И., ЕГН **********.
Първоначално отношенията между тях били нормални, като живеели в самостоятелно
жилище. През месец октомври 2013г., след завръщането на ответника в РБългария
от РГермания, където през последните няколко години работил за различни
периоди, започнали проблемите между тях, породени от предизвиканите от
ответницата дразги и конфликти. През месец октомври 2013г., след пореден
скандал и грубо отношение от страна на ищеца, ответницата заедно с децата напуснала
семейното жилище, установявайки се на квартира в гр.****. Няколко дни по-късно
обаче децата се върнали при ищеца и оттогава живеят съвместно, а с ответницата
прекъснал всякакви връзки и оттогава са във фактическа раздяла. От тогава до
настоящия момент двамата не поддържат контакти. Ответницата не се интересувала
от децата, не им изплащала издръжка и
не им правела подаръци. Ищецът работи като строителен работник в “***” ООД, гр.****
и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 600 - 700 лева, като
извършва и допълнително частна дейност, от която реализира доходи в размер на
около 500 лв. месечно. Ответницата работи като продавач – консултант магазин “***”
ЕООД, гр.****, като получава брутно трудово възнаграждение в размер на 350 лева
месечно, както и социална помощ от ДСП – гр.**** на основание чл.7, ал.1 от
ЗСПД в размер на 50 лева месечно. Детето Б. Е.И., ЕГН ********** – към
настоящият момент пълнолетен, а детето А. Е.И. е на 16 години, ученичка в
десети клас в ПГ по Икономика, гр.****.
По време на брака си съпрузите не са придобивали
недвижими имоти или ограничени вещни права върху такива. Семейното им жилище
било придобито преди брака и е собственост на ищеца, като ответницата го е
напуснала и не изразява претенции за неговото ползване.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелите Е.Р.М. и М.Р.М. и на детето А. Е.И., изслушано в съдебно заседание
на основание разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК; Удостоверение за сключен
граждански брак от *****.; заверено копие от следните документи: Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********. на Община ****;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** от ****.
на Община ****; нотариален акт за покупко – продажба № ***, том VII,
рег. № 16 382, нотариално дело № *****. на нотариус С.С. с рег. № ** от
регистъра на НК; вносна бележка от 04.08.2014г. за платена държавна такса,
пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищецът и ответницата е дълбоко и непоправимо
разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във
фактическа раздяла, която е продължила повече от една година и три месеца. Това
обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Е.Р.М.
и М.Р.М., които са близки на ищеца и има преки впечатления върху
обстоятелствата, свързани със семейния живот на съпрузите, последвалата
фактическа раздяла и причината за нея. От изложеното може да се направи
категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид,
че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от месец октомври
2013г. говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и
имуществени, поради което и никой от тях не желае продължаване на брака.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и
не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването
на нормалните съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла
е продължила дълъг период от време – около една година и три месеца, а според
константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно
обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. От страна на
ответницата не са представени доказателства, които да оборват или да поставят
под съмнение така установената по-горе и приета от настоящия състав фактическа
обстановка.
Поради изложеното съдът намира, че запазването
на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никоя от страните по делото не е
поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Предвид обстоятелството, че родените от брака на
съпрузите деца - Б. Е.И., ЕГН ********** – към настоящият момент е пълнолетен,
а А. Е.И., ЕГН ********** е на 16 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът
намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно
упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето
А. и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
претенция за присъждане на родителските права върху детето е направена от
страна на ищеца още в исковата молба. В този смисъл съдът като съобрази
изложеното, както и изразеното в съдебно заседание становище на детето А., че
желае за в бъдеще да живее при своят баща, счита за справедливо родителските
права върху детето А. да бъдат предоставени на неговият баща Е.И.И., да бъде
определено местоживеене на детето при него, а на майката да бъде определен
подходящ режим на лични контакти с детето.
При преценка на въпроса за упражняването на
родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете А. следва да бъдат
преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях
грижи и умения за възпитание на детето, моралните качества на родителя,
социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето,
привързаността му с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна
на трети лица и др. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция
за присъждане на родителските права върху детето е направена от страна на ищеца
още в исковата молба. При преценка на въпроса за предоставянето на родителските
права съдът съобрази, че детето е момиче на шестнадесет годишна възраст. Освен
това съдът съобрази и обстоятелството, че същото през последната година, докато
майката е отсъствала от дома е било отглеждано от баща си. Последният е
осъществявал основните грижи по отглеждането, възпитанието и прехраната на
детето. През изминалия период от време детето е свикнало със създалата се
ситуация, приспособило се е към нея, изградило е свои навици и всяка една
промяна в установената по този начин обстановка би довела до ненужен стрес в
неговото развитие и възпитание. В тази връзка съдът съобрази и становището на
детето А. Е.И., споделено при неговото изсушване в съдебно заседание, от което
става ясно, че детето за в бъдеще желае да живее при своят баща, в семейното
жилище в гр.****, ул.“***“ № 10, ап.26, където се чувства добре и му харесва. По делото не са налице доказателства за укоримо или
непристойно поведение на бащата, което от своя страна да наложи извода, че
същият няма необходимите качества да отглежда и възпитава детето и че влиянието
й върху детето би довело до някакви отрицателни последствия спрямо нея. При
преценка на въпроса за родителските права съдът съобрази и обстоятелството, че след
датата на фактическата раздяла между съпрузите до настоящия момент за него се е
грижил основно неговият баща, като майката рядко е търсила възможност за
контакт с детето, но не е изплащала издръжка или каквито и да е други
средства.
При обсъждане на въпроса за възможностите за
помощ от трети лица, съдът съобрази заключението на изготвения по делото
социален доклад, от който става ясно, че ищецът може да разчита на помощ от
страна на своите родители. От тяхна страна същият получава не само морална, но
и финансова помощ.
В този смисъл съдът като съобрази изложеното,
счита за справедливо родителските права върху детето А. да бъдат предоставени
на неговият баща Е.И.И., да бъде определено местоживеене на детето при него, а
на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че личните контакти на детето с неговата майка биха
му оказали положително въздействие и биха спомогнали за неговото правилно
възпитание и израстване. В тази връзка съдът съобрази и изразеното в съдебно
заседание становище на детето А., че желае и за в бъдеще да се вижда със своята
майка. В тази връзка съдът намира, че на ответницата следва да бъде определен
режим на лични контакти по отношение на детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
с приспиване, както и петнадесет дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. При определяне режима на
лични контакти на майката с детето съдът съобрази и становището на социалния
работник, изготвил социалния доклад по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. По отношение искането на
ищецът за определяне на месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на
детето А. съдът съобрази материалното състояние на всеки един от родителите, техните
доходи и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, родителските
грижи, които ще бъдат осъществявани от бащата, възрастта на детето, обичайно
необходимото за деца на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло,
средства за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими
за ежедневно посещение на училище и за неговите специфични потребности. От
материалите по делото и по-специално от изготвения социален доклад се
установява, че ответницата към настоящия момент работи като продавач –
консултант магазин “***” ЕООД, гр.****, като получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 350 лева месечно, както и социална помощ от ДСП –
гр.**** на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 50 лева месечно. В същото време,
по делото липсват данни за влошено здравословно състояние. Поради изложеното,
съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето,
която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право,
съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и
очертаното фактическо материално състояние на родителите, съдът намира, че
ежемесечната издръжка по отношение на детето А. следва да бъде в размер 190
лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се
разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат
предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от
страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки предвид
изложеното относно доходите на ответницата, липсата на други задължения и
доказани разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва в
издръжката със сумата в размер на 100 лева, който размер е съобразен с
възможностите й и няма да затрудни нейната собствена издръжка. Останалата част
от издръжката в размер на 90 лева, следва да се поеме от бащата, който ще
продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно
Постановление на МС № 419 от 17.12.2014г. от 01.01.2014г. е определен размер на
минималната месечна работна заплата за страната в размер на 360 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 12.08.2014г. и е
дължим до 5-то число на месеца, за който се отнася, до настъпване на законни
причини, водещи до изменение или до прекратяване на правото на издръжка и ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното изплащане на сумата.
Доколкото в исковата молба се съдържа претенция
от ищцата за изплащане на издръжка на малолетното дете А. от страна на
ответника за минало време с правно основание чл.149 от СК, за периода от
01.11.2013г. до датата на предявяване на настоящия иск – 12.08.2014г., то съдът
дължи произнасяне и по този въпрос, като съдът намира същия за основателен,
поради изложените по-горе съображения. В тази връзка следва да се добави, че от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответницата не е
заплащал издръжка на малолетното дете А. от момента, в който е напуснала
семейното жилище. Доколкото ответницата и ищецът са във фактическа раздяла от
около една година и три месеца, през този период от време малолетното дете А. е
живяло при своят баща, а по делото липсват доказателства, ответницата да е
полагала грижи за нея и да й е заплащала каквито и да е парични средства. С
оглед на изложеното съдът намира, че иска за заплащане на издръжка за минало
време за периода от 01.11.2013г. до 12.08.2014г. се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 100 лева месечно. Ответникът дължи и
законната лихва върху така определение размер на издръжката, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По отношение задължението на съда, служебно да
се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Съгласно §1 от Допълнителните
разпоредби на Семейния кодекс семейно жилище по смисъла на този кодекс е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Видно от материалите по делото семейното жилище по смисъла на §1 от Допълнителните
разпоредби на Семейния кодекс е намиращото се в гр.****, ул.“***“ № 10, ап.26
жилище, поради което същото следва да бъде предоставено за ползване на ищецът,
която и понастоящем живее в него, заедно с детето. В същото време съдът констатира,
че ответницата го е напуснала и няма претенции за неговото ползване.
Досежно фамилното име на ответницата, съдът
съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела
фамилното име И., а в настоящото производство ищецът прави искане да бъде
възстановено предбрачното й фамилно име Руфадова. При преценка на този въпрос
съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за
възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга,
променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на
брачното фамилното име или неговата
промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и
мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото не е
налице изявление от страна на ответницата, че желае след развода да възстанови
предбрачното си фамилно име Руфадова, то настоящия състав намира, че искането
на ищеца в тази насока не следва да бъде уважено.
Доколкото никоя от страните не прави искане за
изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва
да се произнася и по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид
представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл държавна такса в
размер на 40 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответницата
следва да бъде осъдена да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а
именно – 25 лева, както и държавна такса върху определения размер на издръжката
в размер на 288 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329,
ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината,
съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи,
както са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е.И.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и С.И.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** сключен с Акт за граждански брак № 0022/*****., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права върху детето А. Е.И., ЕГН ********** на бащата Е.И.И.,
ЕГН **********, като определя РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката С.И.И., ЕГН ********** с детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
с приспиване, както и петнадесет дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А.
Е.И. при неговият баща Е.И. ***.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********
да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А. Е.И., ЕГН ********** чрез
неговият баща и законен представител Е.И.И., ЕГН ********** в размер на 100
/сто/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 12.08.2014г. до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********
да заплати на малолетното си дете А. Е.И., ЕГН ********** чрез неговият баща и
законен представител Е.И.И., ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА за минало време за периода от 01.11.2013г. до 12.08.2014г. в размер на 100 /сто/ лева месечно,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 12.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването
на семейното жилище, находящо се в
гр.****, ул.“***“ № 10, ап.26 на мъжа Е.И.И., ЕГН ********** с детето А. Е.И.,
ЕГН **********, като констатира, че жената С.И.И., ЕГН ********** го е напуснала.
След прекратяване на брака ответницата С.И.И. ще продължи да носи брачното си фамилно име И..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната
такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** да заплати по сметка
на ШРС сумата от 10 /десет/ лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** да заплати по сметка
на ШРС сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лева /, представляваща
държавна такса върху присъдената с решението издръжка.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ****ски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: