Решение по Гражданско дело 2124/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

433/1.6.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тринадесети май през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2124 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правна квалификация чл.93, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД – по отношение на връщането на двойния размер на платения по сключения на 19.12.2013г. договор за изработка на Доклад по опазване и въздействие върху околната среда във връзка с инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производството на пилета в птицеферма на „***“ ЕООД, находяща се в с.*** задатък /капаро/ и насрещния иск с правна квалификация чл.266 от ЗЗД - по отношение на претенцията за неплатени задължения на ответника – ищцовото дружество по първоначалния иск по договор за изработка от 19.12.2013г.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕООД, ЕИК 125551998, с адрес на управление: гр.Попово, обл.Търговище, бул. “***” № 94, представлявано от Х.И.Г. срещу ЕТ “*** – Д.Ш.”, с ЕИК 837004851, с адрес на управление: **** представлявано от Д.Н.Ш..

Ищцецът твърди, че представляваното от него дружество притежава птицеферма в ****, която била с определен капацитет. Понеже решил да увеличи капацитета й, потърсил съдействие от ответникът ЕТ “***-Д.Ш.”, представляван от собственика Д.Н.Ш., с оглед изготвяне на доклад и документи по ОВОС. В исковата молба твърди, че преди подписването на договора с писмо до ответника му предложил няколко срока, в които трябва да изготви доклада и съответно с различна цена на изготвянето. Сочи се, че при подписване на договора ответника избрал най-краткия срок – срок от шест месеца или до 19.05.2014г., в който ответникът се задължил да изработи необходимия доклад по ОВОС. Твърди, че след подписването на договора била съставена фактура с № 0000001845/19.12.2013г., като ищцовото дружество веднага наредило да бъде преведена по банковата сметка на ответника договорения в чл.3, ал.1 от договора задатък в размер на 5 760лв. с ДДС или 4 800 лв. без ДДС. Ищецът твърди, че договорът и фактурата били подписани от съпругата на ответника Е.Ш., която носела генерално търговско пълномощно. Твърди се, че след подписването на договора, тъй като ответникът не се обаждал, на 27.02.2014г му изпратил по електронна поща скица на имотите и копия от документите за собственост, като впоследствие – на 27.03.2014г. потърсил в гр.Шумен ответника и се срещнал със съпругата му Е.Ш., на която предал необходимите за изготвянето на доклада документи, за което бил изготвен протокол. Твърди се, че в течение на две седмици след срещата от страна на ответника не било предприето нищо, поради което на 11.04.2014г. било изпратено писмо с Изх. № 24, съдържащо искане по най-бързия начин да бъде уведомен съгласно чл.5, ал.2 от договора какво е извършено по изготвянето на доклада понеже до 11.04.2014г. не бил получавал никакъв отговор, а поради оставането само на един месец до крайния срок не могат да изготвят доклада и да изпълнят задълженията си, то на основание чл.8, ал.3 от договора развалят същия. Сочи, че след около две седмици получил подписано от Е.Ш. писмо с дата 22.04.2014г., в което се излагало твърдение, че ищцовото дружество не било предоставило своевременно необходимите им документи, както и че на 27.03.2014г. било изменено инвестиционното им намерение. Освен това, в цитираното писмо се сочило, че заданието и ДОВОЗ били написани, но без част от документите не можели да им го предадат, но впоследствие не било изпратено нищо.

Излага, че веднага след това изпратили второ писмо с Изх. № 28/30.04.2014г., в което посочили, че на 27.02.2014г. по електронната поща им били изпратени всички документи, както и впоследствие на 27.03.2014г. в гр.Шумен на Е.Ш. срещу протокол били предадени документите, част от които били изпратени и по електронен път. Освен това, в писмото заявили, че не считат, че ответното дружество са изпълнили задълженията си по договора, тъй като не им е предадено съгласно чл.6, ал.1 от договора изработеното и не е внесен в РИОСВ гр.Шумен доклада, съгласно договореното в чл.1, ал.1 от същия договор, като заявили, че проявяват разбиране и при наличие на твърдения за частично изпълнение по договора, то тогава не развалят същия, но поради невъзможността да изпълнят поетото задължение в договорения срок ще се възползват от правото си по чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.9, ал.2, предл. 2 от договора да намалят договорено възнаграждение. Цитираното писмо било изпратено препоръчано на адреса на ответното дружество, посочен в договора за кореспонденция, но им било върнато с отбелязване „непотърсено“. Поради тази причина, сочи, че още същия ден – 28.05.2014г. го изпратили по електронната поща на ответното дружество. Твърди се, че до настоящия момент ответното дружество не изпратило отговор и не е представило изработеното по заданието и доклада. Заявява, че с оглед поведението на ответника разваля сключения на 19.12.2013г. договор за изготвяне на Доклад по опазване и въздействие върху околната среда във връзка с инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производството на пилета в птицеферма на „***“ ЕООД, находяща се в с.***, поради пълното му неизпълнение от страна на ответника.

С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ЕТ “*** – Д.Ш.” гр.Шумен да заплати на “***” ЕООД гр.Попово сумата от 9 600.00 лева на основание чл.93, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, представляваща двойния размер на заплатен задатък /капаро/ в размер на 4 800лв. съгласно чл.3, ал.1 от договора, както и направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Първоначално в съдебно заседание представляващият ищцовото дружеството по първоначалния иск и ответник по насрещния иск се явява лично и с упълномощен представител – адв. Б. Б. от ВАК, който поддържа отговора на исковата молба. В последното съдебно заседание за ищцовото дружество се явява само упълномощения представител, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага конкретни мотиви в тази насока. Също така излага аргументи за неоснователност на насрещния иск и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника - търговец, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответника - търговец излага, че счита иска за неоснователен. В отговора сочи, че действително, на 19.12.2013г. между страните бил сключен договор, по силата на който ответника се задължил да изработи Доклад за ОВОС във връзка с инвестиционно предложение относно предстоящото разширение на собствения на ищеца обект – птицеферма в ****, като ищеца се задължил да му заплати договореното възнаграждение, както и че му било заплатено авансово по договора сумата от 5 760 лв., представляваща договорен аванс по договора. Излага, че не оспорват също факта, че с писмо изх. № 24/11.04.2014г. ищеца ги е уведомил, че прекратява договора на основание чл.8, ал.3 от същия и че с писмо от 22.04.2014г. бил уведомен ищеца за извършените от тях действия и че са в невъзможност да предадат това което е изработено до момента по договора поради неполучаване на отговорите на съгласуващите инстанции. Сочи, че не отговарят на истината твърденията на ищеца: 1. Че са получавали писмо с изх. № 28/30.04.2014г. по пощата или по друг начин, с което ищеца сменя позицията си, заявявайки, че не прекратява договора и изразява желание да му бъде представен изработения доклад и същият да бъде внесен за съгласуване в РИОСВ – гр.Шумен и 2. Че към датата, на която било поискано прекратяване на договора от страна на ищеца – 11.04.2014г., по договора не били извършени необходимите действия от тяхна страна и че работата по договора не би могла да бъде завършена в уговорените срокове. Твърди се, че към дата 11.04.2014г. всички необходими действия по изпълнение на договора от страна на изпълнителя били извършени, а именно: изработване на задание за обхвата и съдържанието на доклада на ОВОС; изработване на писма до всички институции, които по закон следва да дадат становище по инвестиционното намерение; изпращане на цитираните писма, заедно с изработеното задание за обхвата и съдържанието на доклада по ОВОС; наемане на няколко специалисти по въпросите на опазване на околната среда, които да изработят отделни части от доклада за ОВОС и изработване на Доклада по ОВОС, касаещ заданието на ишеца – възложител като експертен материал и документи, както и уведомяване на ищеца за стореното. Сочи се също, че срока за изпълнение на договора бил шест месечен съгласно чл.2, ал.1 от същия и изтичал на 19.06.2014г., поради което от датата на уведомяването им от страна на ищеца, че прекратява договора – 11.04.2014г. до крайният срок на изпълнение оставали повече от два месеца, достатъчни за получаване на липсващите становища от инстанциите и внасяне на доклада в РИОСВ – гр.Шумен. Излага се, че ищецът сам се отказал от ползването на изработения доклад по ОВОС, тъй като в нарушение на закона е пристъпил към фактически действия по изграждане на допълнителните мощности за отглеждане на животни и е започнал да експлоатира новото разширено производство, което променяло и административната процедура – изработване на комплексно разрешително, поради което процедурата по процесния договор изпълнение. Молят за присъждане на направените от тяхна страна деловодни разноски.

Предявяват и насрещен иск с правно основание чл.266 от ЗЗД, с който молят съда да постанови решение, по силата на което след като разгледа главния иск на ищцовото дружество по чл.93, ал.2, предл. 2 от ЗЗД и го отхвърли, да осъди ответника – ищцовото дружество по първоначалния иск да му заплати сумата от 3 840 лв., представляваща неплатени задължения на ответника – ищцовото дружество по първоначалния иск по договор за изработка от 19.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 10.10.2014г. до окончателното и изплащане.

На ищеца по първоначалния иск са били изпратени препис от насрещния иск, отговора на ответника и приложените към тях доказателства. В срока за отговор от името на ищеца по първоначалния иск е депозиран писмен отговор на насрещния иск, към който са представени писмени доказателства. В отговора търговеца - ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния иск излага, че счита насрещния иск за допустим, но неоснователен и недоказан, излагайки подробни съображение в тази насока.

В проведените по делото съдебни заседания ответникът – търговец не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Ст. О. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба. В последното съдебно заседание упълномощения представител от ответника – търговец по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, изразява становище, че предявеният първоначален иск се явява неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Същевременно излага аргументи за основателност на насрещния иск и моли същият да бъде уважен изцяло. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор за изработка от 19.12.2013г. ищцовото дружество “***” ЕООД, в качеството си на възложител възложило на изпълнителя ЕТ “*** – Д.Ш.” да изработи доклад по опазване и въздействие върху околната среда /ОВОС/, във връзка с инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производство на пилета в птицеферма на “***” ЕООД, находяща се в ****, обл.Търговище от 39 000 броя на 150 172 броя пилета, след което да го представи на възложителя за приемане и одобрение и да го внесе в РИОСВ – гр.Шумен за одобряване и издаване на разрешително. Възложителят се задължил да заплати възнаграждение на изпълнителя в общ размер от 8 000 лева без ДДС, която следвало да се заплати ни ищцовото дружество – възложител на две части, както следва: авансово при подписване на договора задатък /капаро/ в размер на 4 800 лева без ДДС и второ плащане в размер на 3 200 лева без ДДС, дължимо след одобряването на възложителя, приключване на работата по доклада от изпълнителя и одобрението му от компетентния орган - РИОСВ – гр.Шумен. Съгласно чл.2 от цитирания договор, докладът е следвало да се изработи в срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на подписване на договора. В изпълнение на договора, ищцовото дружество - възложител на 19.12.2013г. заплатило капаро в размер на 5 760 лева с включено ДДС /4 800 лева без ДДС/ по банков път на изпълнителя ЕТ “*** – Д.Ш.”, за което била съставена фактура № 1845 от 19.12.2013г. и преводно нареждане за кредитен превод от 19.12.2013г.

На 27.03.2014г. ищцовото дружество – възложител в изпълнение на договора предало на ответника – изпълнител необходимите за изготвянето на доклада документи, а именно: заверени копия от документи за имоти, собственост на животновъдната ферма на “***” ЕООД, за което бил съставен приемно – предавателен протокол от същата дата, подписан от управителя на ищцовото дружество - Х.А.Г. и от Е.П. Ш., пълномощник на ответника - изпълнител ЕТ “*** – Д.Ш.”. Освен това, с посоченият приемно – предавателен протокол страните се договорили, че при необходимост от допълнителни документи изпълнителят се задължава писмено да ги поиска от възложителя, като в писмото следвало да бъде уточнено вида на документа съгласно разпоредбата на чл.7, предл.2 от процесния договор.

С писмо Изх. № 24/11.04.2014г., получено от ответника ЕТ “*** – Д.Ш.” по пощата с обратна разписка на 17.04.2014г., ищцовото дружество уведомило ответника за желанието си да развали сключения договор за изработка на основание чл.8, ал.3 от същия, поради невъзможност за изпълнението му с оглед на оставащия период до изтичане срока на договора. С цитираното писмо също така ищцовото дружество – възложител по договора е изискало от ответника – изпълнител да изпрати незабавно справка за извършеното до момента съгласно договора, с оглед преценка дали извършеното може да бъде използвано във връзка с поставената задача, както и евентуално заплащане на определена сума съобразно извършеното и възможността за неговото използване.

Впоследствие, с писмо от 22.04.2014г. ответника - изпълнител ЕТ “*** – Д.Ш.” уведомил ищцовото дружество - възложител за извършените действия по договора, като изразил готовност да му предаде това, което било изработено по договора – Заданието и Доклада по ОВОС, но без отговорите на съгласуващите инстанции, съдържащи тяхното становище по инвестиционното намерение на ищцовото дружество, тъй като същите не били получени от изпълнителя.

По делото не е представен окончателен доклад по опазване и въздействие върху околната среда /ОВОС/, във връзка с инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производство на пилета в обекта, визиран в договора. Не представлява такъв доклад заданието за обхват и съдържание на доклад за ОВОС за инвестиционно предложение „Увеличаване производство на пилета бройлери от 39 000 броя на 101 690 броя в **** в имот № 093046 на „***“ ЕООД гр.Попово, който не удостоверява и не доказва цялостно и окончателно изпълнение от страна на ответника – изпълнител на възложеното му с договора за изработка. От приложените по делото писмени доказателства - Доклад за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в село ***, община Попово в имот № 093046” на “***” ЕООД гр.Попово и Задание за обхват и съдържание на Доклад за ОВОС за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в **** и документи от кореспонденция с институции /Община Попово, РЗИ – гр.Търговище, Басейнова дирекция за управление на водите – Дунавски район, “***” ЕООД, РИОСВ/ за становища по доклад за ОВОС за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в с.***, Община Попово в имот № 093046” на “***” ЕООД гр.Попово. е видно, че изпълнителят съществено се е отклонил от възложеното съгласно чл.1 от горепосочения договор за изработка.

Във връзка с проверка на посочените твърдения на ищцовото дружество и ответника касателно промяна на заданието за изработване на доклада по ОВОС по делото е изслушано заключение на съдебно-графическа експертиза.

Според заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза, се установява от вещото лице, че подписите положени срещу „управител“ в писмо с Вх. № 94-ГП-1153 от 03.04.2014г., депозирано до РЗИ – гр.Търговище и срещу „управител“ в писмо с Вх. № 30-935-1 от 03.04.2014г., депозирано до Община попово са опит за имитация на подписа на Х.А.Г., ЕГН ********** и са изпълнени от Е.П. Ш., ЕГН **********. Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно, обективно и пълно.

В хода на производството ответната страна ангажира гласни доказателства, посредством разпита на свидетелката Е.П. Ш.. В показанията си свидетелката Е. Ш. твърди, че и са и известни отношенията между ЕТ “***” и “***” ЕООД по повод изработването на доклад по ОВОС за производствения обект на “***” с.***, като били извършени всички възложени дейности по този договор и в началото на м. април 2014г. били готови със заданието и с доклада по ОВОС, като изчаквали обратните писма от две инстанции. Освен това, посочената свидетелка излага, че договорът бил сключен за увеличение на пилета от 39 000 на 150 000 и нещо, а изработеният от нея доклад бил за увеличение на 101 000 по настояване на управителя на “***”, който и написал бройката през м. февруари 2014г. по време на предаване на необходимите материали по изработването на доклада, но това не било отразявано в допълнително споразумение.

Представените от ищцовото дружество извлечение от разменена кореспонденция по електронна поща, съдът не обсъжда, тъй като са оспорени от ответната страна по смисъла на чл.184, ал.2 от ГПК, поради което не са годни доказателства. Същите не представляват валидно писмено доказателство – частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК. Съгласно посочената процесуална норма частните документи следва да са подписани от лицата които са ги издали и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. С оглед начина на водене на кореспонденцията – по електронен път, за да представлява същата валидно доказателство за съдържащите се в нея изявления, в нея следва да се съдържа недвусмислено електронен подпис по смисъла на чл.13 от ЗЕДЕП, т.е. да съдържа усъвършенстван или универсален електронен подпис или информация, свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен, който следва кумулативно да разкрива самоличността на автора, неговото съгласие с електронното изявление и да защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.

Останалите писмени доказателства, независимо че съдът ги е приел и приложил са ирелевантни, поради което същите не следва да се ценят в настоящото производство и съдът не следва да ги обсъжда по същество.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката Е.П. Ш., от приетите като писмени доказателства по делото: Ксерокопие на Договор от 19.12.3013г. за изработка на ДОВОС; Ксерокорие на Приемно – предавателен протокол от 27.03.2014г.; Ксерокорие на писмо Изх. № 24/11.04.2014г. с обратна разписка за получаване; Ксерокорие на писмо от 22.04.2014г.; Ксерокорие на писмо Изх. № 28/30.04.2014г. с обратна разписка за получаване; Ксерокорие на писмо, изпратено по електронната поща на 28.05.2014г.; Ксерокорие на писмо Изх. № 95/22.11.2013г. с обратна разписка за получаване; Ксерокорие на писмо Вх. № 30-935-1/03.04.2014г. до Община Попово, подадено от ЕТ “*** – Д.Ш.”, заедно със скица с № 3049/27.02.2014г. и копие от писмо с Изх. № 30-935-1#1/28.05.2014г. от Община Попово; Извлечение от ТР за регистрация на „***” ЕООД и ЕТ “*** – Д.Ш.”, Документ за внесена държавна такса, Ксерокорие на Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 245/20.11.2012г. от ОДБХ – гр.Търговище; Ксерокорие на Задание за обхват и съдържание на доклад за ОВОС по Инвестиционно предложени „Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 на 101 690 в **** в имот 093046 на „***” ЕООД гр.Попово; Ксерокорие на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложени „Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 на 101 690 в **** в имот 093046 на „***” ЕООД гр.Попово; Ксерокорие на 6бр. обратни разписки; Ксерокорие на Писмо изх. № 2512/11.04.2014г. на БДУВ на Дунавки район – гр.Плевен, Ксерокопие на Писмо изх. № 92-ГП-1153/08.04.2014г. на РЗИ - гр.Търговище; Ксерокорие на Писмо изх. № РД – 08-557/28.04.2014г. на „***“ ЕООД – гр.Разград; Ксерокорие на Писмо изх. № ВО-935-1/28.05.2014г. на Община Попово, Удостоверение от “***” ЕООД – гр.Разград, с Изх. № РД-08-1929/05.01.2015г.; Писмо от “***” с Изх. № 6317/13.01.2015г.; заверено копие от писмо до Х.А.Г. – управител на “***” ЕООД – гр.Попово, ведно със заверено копие от писмо до Община Попово от управителя на “***” ЕООД – гр.Попово, с Рег. № 30-935-1/03.04.2014г., заверено копие от писмо до “РЗИ” – гр.Търговище с Вх. № 94-ГП-1153/03.04.2014г.; писмени документи от Директора на Регионална здравна инспекция – гр.Търговище, депозирани с писмо с Рег. № 1791/09.02.2015г. по описа на ШРС, писмени доказателства, описани в съпроводителното писмо на Община Попово с Рег. № 2103/16.02.2015г. по описа на ШРС, под № 14 и № 15; преписка на Община Попово, образувана във връзка с подаденото през 2014г. от “***” ЕООД искане за становище от Община Попово, относно обхвата и съдържанието за изготвяне на Доклад за ОВОС на инвестиционно намерение: “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в ****”;Договор за правна помощ, ведно с пълномощно и преупълномощаване.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентно дадена, заключението на експерта по която съдът кредитира като компетентно, обективно и пълно.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия иск с правна квалификация чл.93, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, съдът приема от правна страна следното:

В настоящия случай съдът намира, че сключения между ищцовото дружество и ответника - търговец договор от 19.12.2013г. има характер на договор за изработка, поради следните правни съображения: Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД договора за изработка се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Съгласно правната доктрина изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение /чл.267 от ЗЗД/, не му се дължи възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл.258 от ЗЗД и чл.261, ал.1 от ЗЗД изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, в срок и качествено – така, че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изрично в подписания между страните договор за изработка са били упоменати условията на възложената работа, като са посочени индивидуализиращите параметри на конкретния доклад по опазване и въздействие върху околната среда /ОВОС/, а именно във връзка с инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производство на пилета в птицеферма на “***” ЕООД, находяща се в ****, обл.Търговище от 39 000 броя на 150 172 броя пилета, който възложетеля е желаел да бъде изработен. Именно от датата на подписване на посоченият договор за ЕТ “*** – Д.Ш.” в качеството му на изпълнител е възникнало задължението за изработване на доклад по опазване и въздействие върху околната среда /ОВОС/, след което да го представи на възложителя за приемане и одобрение и да го внесе в РИОСВ – гр.Шумен за одобряване и издаване на разрешително. Съгласно чл.2 от договора изпълнителя следва да изработи процесния доклад по ОВОС в срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 19.06.2014г. В тази връзка, на първо място, от събраните по делото доказателства е видно, че ответника - изпълнител съществено се е отклонил от възложеното съгласно чл.1 от горепосочения договор за изработка. От приложеното като писмено доказателство по делото копие на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в село ***, община Попово в имот № 093046 на “***” ЕООД – гр.Попово и Задание за обхват и съдържание на Доклад за ОВОС за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в село ***, община Попово и документи от кореспонденция с институции /Община Попово, РЗИ – гр.Търговище, Басейнова дирекция за управление на водите – Дунавски район, “***” ЕООД, РИОСВ/ за становища по доклад за ОВОС за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в село ***, Община Попово в имот № 093046” на “***” ЕООД – гр.Попово се установява, че цитираните доклад и задание по никакъв начин не доказват изпълнение на процесния договор. Цитираният Доклад за ОВОС и Задание за обхват и съдържание на Доклад за ОВОС за инвестиционно предложение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в село ***, Община Попово в имот № 093046” на “***” ЕООД – гр.Попово, не са възлагани от ищцовото дружество - възложител “***” ЕООД, поради което не могат да бъдат ползвани по предназначение, доколкото от приложеното с писмения отговор на дружеството - възложител Удостоверение за регистрация за животновъден обект № 245/20.11.2012г., става ясно, че “***” ЕООД – гр.Попово вече разполага с удостоверение за регистрация за животновъден обект с капацитет 101 690 броя птици бройлери за угояване за конкретната птицеферма, намираща се в землището на с.***.

Освен това, от материалите по делото се установява, че страните не са постигнали взаимно съгласие за изменение на предмета на договора, а именно за намаляване на бройките птиците - бройлери от 150 172 на 101 690, като твърдения на ответника – изпълнител в тази насока останаха недоказани. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно изискването, визирано в разпоредбата чл.13 от процесния договор за изработка, всички съобщения и уведомления между страните по същия следва да бъдат в писмена форма за действителност. А такива писмени съобщения и уведомления отправени до ответника – изпълнител ЕТ “*** – Д.Ш.”, целящи изменение на предмета на договора по инициатива на дружеството – възложител “***” ЕООД по делото липсват.

Още повече, от приетите по делото писма за становища до РЗИ и Община Попово относно обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС на инвестиционно намерение “Увеличаване производството на пилета бройлери от 39 000 до 101 690 в село ***, Община Попово в имот № 093046” на “***” ЕООД – гр.Попово, които бяха оспорени по реда на чл.192 от ГПК от страна на ищцивото – дружество - възложител, се установи, че същите не са подписвани от управителя на дружеството възложител. От заключението на съдебно-графологична експертиза е видно, че цитираните писма не са подписвани от управителя на дружеството -възложител, а от Е. Ш., която е подправила подписа на последния. Това действие само по себе си говори, че от страна на ответника – изпълнител ЕТ “*** – Д.Ш.” са били налице недобросъвестни действия по изпълнението на процесния договор, в отклонение от реално уговореното.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че Доклад и Задание за ОВОС на инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производство на пилета в птицеферма на “***” ЕООД, находящо се в ****, обл.Търговище от 39 000 броя на 150 172 броя пилета, в изпълнение клаузите на договора за изработка от 19.12.2013г. не е изготвян, не е представян за одобрение и приемане от възложителя и не е внасян в РИОСВ – гр.Шумен. Още повече за доклад с предмет съгласно чл.1 от процесния договор не са поискани и становища от съответните институции, доколкото от приложените по делото становища става ясно, че касаят друго инвестиционно намерение, а не предвидено в договора за изработка. Имайки предвид изложеното, настоящият състав намира, че изпълнителят не е изпълнил пълно и точно задълженията си по сключения Договор за изработка, тъй като приложените по делото писмени доказателства не доказват и не установяват изпълнение на процесния договор.

Същевременно от страна на ответника – изпълнител по процесния договор ЕТ “*** – Д.Ш.” не се недоказа, че не му е оказвано пълно съдействие от възложителя, че не са му представяни съответни необходими документи своевременно, както и че възложителят е бил причина за забава за изпълнението на предмета по договора за изработка.

Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика на ВКС възложителят има право да получи готовият резултат. Възложителят обаче разполага и с правото да откаже приемането на работата, ако не съответства на поръчката му и с правата по чл.265 от ЗЗД – да развали договора, ако е налице отклонение от поръчката. Още повече, съгласно нормата на чл.262, ал.2 от ЗЗД, ако стане ясно, че изпълнителят няма да изпълни в срок работата, възложителят може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила, като правото си да развали договора възложителят може да упражни преди изтичане на срока за изпълнение на договора. За ангажиране на предвидената в посочената разпоредба отговорност на изпълнителя за вреди следва да е налице виновно поведение от негова страна. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС уреждаща този въпрос, съгласно която особеното правило за разваляне на договора за изработка може да бъде реализирано без предизвестие от възложителя, ако стане явно, че изпълнителят няма да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежния начин. В този смисъл е Решение № 37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр. дело № 920/2009г., ІV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК е задължително за съдилищата. Съгласно съдебната практика, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да развали договора, като претендира и вреди от неизпълнението на договора, т.е. при тези обстоятелства страната, която е доказала, че е изправна по отношение изпълнението на задълженията си може да иска връщане на даденото по договора.

От представеното писмо Изх. № 24/11.04.2014г., получено на 17.04.2014г. от ответника – изпълнител ЕТ “*** – Д.Ш.” е видно, че ищцовото дружество - възложител е уведомило ответника – изпълнител за развалянето на процесния договор за изработка на основание чл.8, ал.3 от същия, т.е. в хода на настоящото производство се наведоха доводи и се ангажираха доказателства, че възложителят се е възползвал от правата си по чл.26 2 от ЗЗД, поради което същият - като страна по договор за изработка, който е бил развален, може да иска връщане на задатъка в двоен размер.

По своята правна същност задатъкът има две значения. От една страна, той е имуществена ценност, която едната страна дава като доказателство за сключването на договора и като обезпечение за изпълнението му. От друга страна задатъкът е и акцесорно, и реално съглашение, с което се уговаря даване на вещ или сума като доказателство за сключването на договора и като обезпечение за изпълнението му. Задатъкът може да обезпечава всички видове съглашения. Предметът на съглашението е винаги имуществено благо - пари, вещ, недвижим имот, ценна книга, а размерът на благото се определя по прогнозата на страните за очакваните вреди при неизпълнение. В случай, че престацията не може да се осъществи по причини, за които длъжникът отговаря, тъй като изправната страна не може да иска изпълнението на невъзможното, то тя разполага с право на избор между две възможности – отказ от договора или запазване на договора.

Според действуващата нормативна уредба задатъкът, уреден в нормата на чл.93 от ЗЗД е уговорка, според която вещ или парична сума, която едната страна дава при сключването на договора служи като доказателство, че договорът е сключен и за обезпечение на неговото изпълнение. Законът е признал право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка, или да иска в двоен размер даденият от самата нея задатък, ако другата страна не изпълни задължението си. Каква ще бъде функцията на задатъка решават страните при сключването на договора, като при липсата на специална уговорка се прилагат диспозитивните правила на разпоредбата на чл.93 от ЗЗД. Диспозитивният характер на нормата произтича от предоставената на страните възможност да договарят нещо различно от предвиденото в закона. Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството на задатък. В този смисъл е Решение № 71/09.07.2010г. по т.дело № 726/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при неизпълнение – ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка – в предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер.

Съдът намира, че ищцовото дружество доказа първото му вменено с доклада обстоятелство – наличието на договор, сключен между страните. По делото е представен договор за изработка от 19.12.2012г., обвързващ страните с вписаните в него клаузи.

Безспорно доказано по делото е и второто вменено на ищцовото дружество - възложител обстоятелство – плащането на задатъка и получаването му от ответника - изпълнител. В чл.3, ал.1 от договора, е обективирано плащането от страна на ищцовото дружество - възложител на сумата представляваща капаро /задатък/ в размер на 4 800.00 лева без ДДС или 5 760 лева с ДДС и респективно получаването му от страна на ответника - изпълнител.

Доказано в процеса е и виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като не е изпълнил задълженията си по процесния договор за изработка, не е изготвян Доклад и Задание за ОВОС на инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производство на пилета в птицеферма на “***” ЕООД, находящо се в ****, обл.Търговище от 39 000 броя на 150 172 броя пилета, в изпълнение клаузите на договора за изработка от 19.12.2013г., не е представян за одобрение и приемане от възложителя и не е внасян в РИОСВ – гр.Шумен.

Доказано е и последното вменено в доказателствена тежест на ищеца – възложител обстоятелство – че е развалил договора. Ответника - изпълнител е уведомен, че ищецът се е отказал от договора за изработка.

Обстоятелството, че заплатената по договора сума в размер на 5 760 лева, изпълняваща функцията на задатък, е действително предадена на ответника - изпълнител, с оглед реалния характер на уговорката, се установява от представените с исковата молба писмени доказателства. С Решение № 865 от 23.12.2010г. по гр. д. № 1831/2009г. на ВКС IV г. о., ГК, е прието, че за да се реализира успешно претенцията по чл.93, ал.2 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че се е отказал от договора или е развалил същия. В същото решение е възприет извод, че с подаване на исковата молба по делото, на практика, ищецът реално е упражнил правото си да се откаже от договора. Извършването на това процесуално действие – подаване на исковата молба, на практика манифестира волята на изправната страна по договора – че се отказва от договора за изработка. Законът е признал право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка или да иска в двоен размер даденият от самата нея задатък, ако другата страна не изпълни задължението си. Договорното неизпълнение поражда в полза на изправната страна правото на отказ от сделката и наред с това правото да претендира връщане на предварително платената цена в двоен размер като задатък. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Решение № 64 от 10.09.2012г. по т.д. № 193/2011г. на ВКС, ІІ-ро т.о.; Решение № 206/07.12.2010г. по т.д. № 623/2009г. на ВКС, ІІ-ро т.о. и д-р.

От материалите по делото се установява безспорно, че изпълнението на договора при предприетите действия от страна на ответника - изпълнител е станало невъзможно, а и поради забавата на същия то е станало и безполезно.

Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че иска с правно основание чл.93, ал.2, предл. 2 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Институтът на задатъка има гаранционна и обезщетително -наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. В случая, след като именно неизправната страна по договора – ответникът, е получила задатъка, то съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, следва да го върне на изправната страна – ищеца, в двоен размер. В този смисъл съдът, съобразявайки материалите по делото намира, че общия размер на дължимият от страна на ответника двоен размер на заплатеният му задатък е 9 600 лева.

По отношение на насрещния иск с правна квалификация чл.266 от ЗЗД, във вр. чл.258 от ЗЗД, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД договора за изработка се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е възмезден, като заплащането на възнаграждение е основно задължение на възложителя като страна по договора за изработка, респ. правото на възнаграждение за изработеното съобразно поръчката е основно право на изпълнителя според нормата на чл.266, ал.1 от ЗЗД. Възложителят дължи да заплати възнаграждение по приетата по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД работа и по аргумент от чл.266, ал.1 от ЗЗД плащане се дължи в момента на предаване и приемане на готовия трудов резултат, освен ако страните не са уговорили друг срок за плащане на възнаграждението /например авансово плащане при сключване на договора, уговаряне на плащане на части в процеса на извършване на отделни етапи от работата и др./. Съобразно правната доктрина обаче изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако работата му не даде резултат, не му се дължи възнаграждение. В този смисъл Решение № 196 от 05.03.2010г. по гр. дело № 747/2009г. на ВКС III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е прието, че в случаите на едностранно разваляне на договора, при вече започнало и обективирано частично изпълнение, явяващо се основание за плащане на възнаграждение, при оспорване от страна на възложителя, е от значение изричното приемане от страна на изработената част, причината, довела до незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече реализираното. В този случай следва да се съобрази дали съответната част от поръчката може да бъде полезна на възложителя, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Прието е, че право на частично възнаграждение изпълнителя ще има дори и когато впоследствие договорът е развален поради неговото неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна.

Обект на доказване в настоящото производство е договорно облигационно отношение между страните, изпълнението на задължението по доклада от страна на изпълнителя както и забава от страна на длъжника, началния момент на забавата, размера на неизпълненото задължение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в договорни отношения по силата на договор за изработка от 19.12.2013г. Също така безспорно установено е обаче, че Доклад и Задание за ОВОС на инвестиционно предложение относно предстоящо разширение и увеличение на производство на пилета в птицеферма на “***” ЕООД, находящо се в ****, обл.Търговище от 39 000 броя на 150 172 броя пилета, в изпълнение клаузите на договора за изработка от 19.12.2013г. не е изготвян, не е представян за одобрение и приемане от възложителя и не е внасян в РИОСВ – гр.Шумен. Още повече, от материалите по делото става ясно, че за доклад с предмет съгласно чл.1 от процесния договор не са поискани и становища от съответните институции, доколкото от приложените по делото становища е видно, че касаят друго инвестиционно намерение, а не предвидено в договора за изработка, поради което настоящият състав прие, че изпълнителят не е изпълнил пълно и точно задълженията си по сключения Договор за изработка, тъй като приложените по делото писмени доказателства не доказват и не установяват изпълнение на процесния договор.

Видно от материалите по делото възложителя не е приел изработената част, а и за последния няма полза от вече реализираното по процесния договор, тъй като изпълнението на договора при предприетите действия от страна на ответника - изпълнител е станало невъзможно, а и поради забавата на същия то е станало и безполезно за възложителя, като ответника - изпълнител е уведомен, че ищецът се е отказал от договора за изработка.

Поради изложеното, съдът намира, че иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.258 от ЗЗД, по който се претендира заплащане на главница в размер на 3 840 лева, представляваща част от дължима сума по договор за поръчка се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът – търговец следва да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в размер на 2068 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. При преценка на иска за заплащане на посочените разноски съдът съобрази обстоятелството, че с поведението си ответникът по първоначалния иск е станал причина за завеждане и на иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ “*** – Д.Ш.”, с ЕИК 837004851, с адрес на управление: **** представлявано от Д.Н.Ш., чрез адв. Ст. О. от ШАК ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, ЕИК 125551998, с адрес на управление: гр.Попово, обл.Търговище, бул. “***” № 94, представлявано от Х.И.Г. чрез адв. Б. Б. от ВАК сумата от 9 600 лева /девет хиляди и шестстотин лева/, представляваща задатък в двоен размер по чл.3, ал.1 от Договор за изработка от 19.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2014г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ “*** – Д.Ш.”, с ЕИК 837004851, с адрес на управление: **** представлявано от Д.Н.Ш., адв. Ст. О. от ШАК срещу “***” ЕООД, ЕИК 125551998, с адрес на управление: гр.Попово, обл.Търговище, бул. “***” № 94, представлявано от Х.И.Г. чрез адв. Б. Б. от ВАК иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.258 от ЗЗД за сумата от 3840 лева /три хиляда осемстотин и четиридесет лева/, като неоснователен.

ОСЪЖДА ответника ЕТ “*** – Д.Ш.”, с ЕИК 837004851, с адрес на управление: **** представлявано от Д.Н.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “***” ЕООД, ЕИК 125551998, с адрес на управление: гр.Попово, обл.Търговище, бул. “***” № 94, представлявано от Х.И.Г. чрез адв. Б. Б. от ВАК сумата от 2 068 лева /две хиляди и шестдесет и осем лева/, представляваща направените от него разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: