Р Е Ш Е Н И Е
458/4.6.2015г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д.№2130 по описа за 2014 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.318 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът – „ЕЛСИСТЕМ“ ООД със седалище гр.
Шумен и адрес на управление ***, ЕИК
***, представлявано от Б.П.М., действащ чрез процесуален
представител адвБ.Б. от ШАК излага, че между
ищцовото дружество и ответника- „БИЛДИНГ СТРОЙ ЕКСПРЕС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ***, ЕИК ***, представлявано от Т.С.И., през периода
от 2008 до 2011 г. съществували трайни търговски отношения, като по силата на
същите били сключени договори за търговска продажба на стоки, обективирани и в
посочени по делото фактури. Ищецът твърди, че ответникът е получил стоките,
предмет на договорите, но не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане, в
уговорения срок, цената на същите. Поради изложеното моли съда да постанови решение,
по силата на което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми:
1. Сумата от 8868, 64 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 6434/31.08.2010 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
2. Сумата от 2 727, 56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в размер на 8868, 64 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г. - датата на
подаване на исковата молба в съда.
3. Сумата от 3925, 36 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 6627/14.10.2010 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
4. Сумата от 1207, 25 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 3925, 36 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда.
5. Сумата от 941, 77 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7429/30.04.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
6. Сумата от 289,64 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 941, 77 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда.
7. Сумата от 321,24 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7430/02.05.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
8. Сумата от 98, 80 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 321,24 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г. -
датата на подаване на исковата молба в съда.
9. Сумата от 8 190, 29 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7546/01.06.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
10. Сумата от 2 518, 91 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 8190, 29 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда.
11. Сумата от 2 107, 25 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7547/01.06.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
12. Сумата от 648,10 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 2107,25 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда.
13. Сумата от 260,52 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7679/30.06.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
14. Сумата от 80,11 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 260,52 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г. -
датата на подаване на исковата молба в съда.
15. Сумата от 1841,50 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7712/09.07.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до окончателното
й изплащане.
16. Сумата от 566,35 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 1841,50 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда.
17. Сумата от 28,52 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 7713/09.07.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
18. Сумата от 10 832,68 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 8310/30.11.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
19. Сумата от 3331, 60 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 10832, 68 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014
г. - датата на подаване на исковата молба в съда.
20. Сумата от 8 646, 38 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 8320/01.12.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
21. Сумата от 2659,19 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 8646,38 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда.
22. Сумата от 5522,58 лв. - главен дълг, по данъчна фактура № 8321/01.12.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2014 г., до
окончателното й изплащане.
23. Сумата от 1698,47 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главен паричен дълг в
размер на 5 522, 58 лв. за периода от 12.08.2011 г. до 12.08.2014
г. - датата на подаване на исковата молба в съда. Ищецът претендира и
присъждане на извършените по делото разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че
счита част от главните и акцесорните искове /подробно описани/ за
неоснователни, сочейки аргументи. Претендира и разноски. Ответникът оспорва главните
претенции, основаващи се на представени от ищеца десет броя фактури с
№№7429/30.04.2011, 7430/02.05.2011 г., 7546/01.06.2011 г., 7547/01.06.2011 г.,
7679/30.06.2011 г., 7712/09.07.2011 г., 7713/09.07.2011 г., 8310/30.11.2011 г.,
8320/01.12.2011 г., 8321/01.12.2011 г., ведно с претендираните към тях
обезщетения за забава. Основните възражения на ответника са, че не дължи
плащане по тези фактури, тъй като не е получил стоките, предмет на същите.
Заявява, че подписалото фактурите, от името на ответника, лице не е оторизирано
да закупува стоки от името на дружеството.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Прието е
за безспорно между страните, че между двете търговски дружества, през периода
от 2008 до 2011 г. са съществували трайни търговски отношения, по силата на
които ищецът имал задължението да доставя стоки на ответника, а последният от
своя страна- да заплаща цената на стоките. Ответникът признава част от
претенциите, а именно тези, обективирани във фактури №№6434/31.08.2010 г., на
стойност от 8 868, 64 лв. и 6627/14.10.2010 г., на стойност от 3 925,
36 лв. По делото са представени 12 броя фактури както под формата на официално
заверени преписи, така и в оригинал, издадени в периода от 31.08.2010 г. до
01.12.2011 г., с приложени към същите приемателно- предавателни протоколи, с
описание на предадени от ищеца на ответника стоки, които носят подписите както
на представител на ищцовото дружество, така и на ответното. Ответникът оспори
десет от фактурите, респ. съпътстващите ги приемателно- предавателни протоколи,
като заяви, че не е получил описаните в документите стоки, тъй като лицето,
положило подпис в документите- Т. В. не е било сред оторизираните лица, имащи
право да получават стоки. За установяване на твърденията си ответникът
представи документ, издаден от управителя на ответното дружество, който
документ представлява заповед №7/17.03.2008 г. на управителя на търговеца. От
този документ става ясно, че през март 2008 г. законният представител на
дружеството е определил четири лица- И. Б. В., С. Р. С., И. Т. М. и В. С. М.,
които следва да закупуват материали от името на дружеството. От изготвеното
заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че фактури №№6434/31.08.2010 г., на стойност от 8 868, 64 лв. и
6627/14.10.2010 г., на стойност от 3 925, 36 лв., са осчетоводени и от
двете дружества, като при ответника са включени като задължение в сч. сметка
411 „Доставчици“ със стойности, които са идентични със стойностите, които са
описани във фактурите, включени са в дневниците за покупки, респ. в справките-
декларации по ЗДДС на дружеството, и по тях е ползвано право на данъчен кредит
по ЗДДС. Процесните фактури от 2011 г. не са осчетоводени от ответното
дружество, а само от ищеца, като при последния са включени в дневниците за
продажби. В заключението е посочено, че в по- голяма част от процесните фактури
и прилежащите към тях приемателно-
предавателни протоколи съществува несъответствие между кода /шифъра/, описан
във фактурите и кода /шифъра/, описан в приемателно- предавателните протоколи,
но наименованието на стоките/материалите, описани във фактурите съответства на
наименованието на стоките/материалите, описани в приемателно- предавателните
протоколи. ВЛ посочва, че разликите в кода /шифъра/ се дължи на
обстоятелството, че в ищцовото дружество се използват два програмни продукта
/за склада програмен продукт „Степ-софт“, а за счетоводството- програмен
продукт „Ажур“/ с две различни номенклатури. Но ВЛ категорично посочва, че
наименованието на стоките/материалите и количеството на същите, описани във фактурите,
съответстват на стоките/материалите и количеството на последните, описани в
прилежащите към тях приемателно- предавателни протоколи. По делото е разпитано, в качеството му на
свидетел, лицето Т. В., работещ при ответника, от чийто показания става ясно,
че във връзка с работата му като ел. техник, управителят на дружеството му е
възложил ангажимента да купува ел. материали, тъй като бил наясно с този вид
стоки. Свидетелят заяви, че понякога ходел сам, а друг път- заедно с други
служители на фирмата, като основно стоките се закупували от ответното
дружество. От същите показания се установи, че при закупуването на стоките, в
магазина на ищеца се съставяли приемателно- предавателни протоколи, като
стоките се описвали в протоколите и се предавали директно на свидетеля,
действащ от името на ответника или, ако са по- обемисти, са превозвани от ищеца
до обектите, за които са били предназначени. Този свидетел категорично заяви,
че представената от ответника по делото заповед №7/17.03.2008 г. е видял за
първи път преди година, година и половина, но дори и след като се запознал с
този документ, по нареждане на управителя на дружеството, пак се налагало той
да ходи да взема материали от ищцовото дружество и да подписва документите във
връзка с взетите стоки - „Имаше телефонно обаждане между мен и управителя В. И..
Той ме извика, защото бяха дошли да предоставят пролетните фактури за месеците
април, май и юни, където фигурираше името на А.. Аз подписах фактурите пред
вратата на стаята на управителя, защото той беше зает. Това стана така: Аз бях
на обект в гр. Шумен. В. И. ми звъни и ме вика при него да отида. Отваря
вратата и казва: „Аз съм зает, подпиши фактурите, за да не чакат хората“. От
„Елсистем“ бяха дошли да донесат фактурите“. Тези показания кореспондират с
показанията на другия, разпитан в полза на ищеца свидетел- К., работещ при
ищцовото дружество, който е бил от лицата предавал стоките на ответника, чрез
служителите на последния- „Т. В. най- често и ако е възпрепятстван и не може да
дойде идваше А., но не мога да му назова фамилията“. Съдът няма основания да се
съмнява в обективността и верността на показанията на първия свидетел, тъй
като, от една страна той е служител на ответното дружество както през процесния
период, така и по време на провеждане на разпита му. От друга страна неговите
изявления се подкрепят както от другите гласни доказателства, така и от
събраните писмени доказателства. Нещо повече, неоспорените от ответника
документи- фактури №№6434/31.08.2010 г., на стойност от 8 868, 64 лв. и
6627/14.10.2010 г., на стойност от 3 925, 36 лв., респ. приложените към
тях приемателно- предавателни протоколи, издадени след представената от
ответника заповед №7/17.03.2008 г., също носят подписа на свидетеля В.,
действащ като представител на дружеството за получаване на описаните в
документите стоки. Тези факти също дават основание на съда да кредитира
изявленията на В. относно устните нареждания на работодателя му да получава
стоки от негово име от дружеството- ищец. На следващо място, един от процесните
приемателно- предавателни протоколи - №12030/28.05.2010 г. /стр.133 от делото/,
носи подписа на едно от оторизираните според заповед №7/17.03.2008 г. лица- С.
С.. Описаната в този протокол стока е част предмета на фактура №8310/30.11.2011
г.
Предвид
изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че през
процесния период между страните са съществували трайни търговски
взаимоотношения, основаващи се на валидно сключвани договори за търговска
продажба на стоки, като ищецът е имал качеството продавач на стоките, а
ответника- купувач. Съгласно диспозитивното правило на разпоредбата на чл.327,
ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати
уговорената цена при предаване на стоката или документите, даващи му право да я
получи. Основният спор между страните е предадени ли са процесните стоки на
ответника или не, за да възникне задължението на последния да заплати на ищеца
тяхната цена. Договорът за търговска продажба на стоки /движими вещи/, съгласно
чл.318, ал.1 от ТЗ е консенсуален, неформален, т.е. сключването му предпоставя
постигане на съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените
елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на
продажба и цената. С постигането на съгласие, за купувача възниква задължението
да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елементи от фактическия състав
на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от
договора задължения, като при липса на други договорености- чл.327, ал.1 от ТЗ
поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата, като документ,
обичайно оформян при сключване на търговска продажба на стоки, може да се
приеме за доказателство, установяващо сключването на договора, когато съдържа
всички необходими елементи на сделката- вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място
на съставянето й. В разглеждания казус, представените от ищеца фактури, ведно с
приложените към същите приемателно предавателни протоколи съдържат всички
гореописани обстоятелства. На следващо място по делото се установи, че
управителят на ответното дружество е бил наясно, че през процесния период са
закупувани стоки от името на дружеството от лицето, подписало фактурите и
приемателно- предавателните протоколи, нещо повече това лице е приемало стоките
именно по нареждане на законния представител на дружеството. Дори и да се
приемат за верни доводите на ответника, че лицето, подписвало процесните
документи няма представителна за ответника власт, то в случая влиза в действие
разпоредбата на чл.301 от ТЗ, приложима при всички видове търговски сделки,
каквито безспорно са процесните, която предвижда, че когато едно лице действа
от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От
друга страна, безспорно се установи, че по- голямата част от закупените стоки
са вложени от ответника по предназначение /за различните обекти, които
ответното дружество е изработвало/, т.е. в случая приемането
/оползотворяването/ на предадените на служителя на ответника стоки е
равнозначно на приемане /сключване/ на сделката /арг. от разпоредбата на чл.292
от ТЗ/, предвид установените между страните трайни търговски отношения. Ето
защо съдът приема, че ищецът е изпълнил
задължението си да предаде на ответника уговорените стоки, като за ответника е възникнало
задължението да заплати тяхната цена. От заключението по извършената ССЕ, се
установи, че общият сбор по процесните фактури се равнява на сума от
51 486, 73 лв., като няма спор, а се установява и от доказателствата по
делото /ССЕ/, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати горепосочената
стойност на стоките, предмет на договорите за търговска продажба. поради гореизложеното
заключава, че така предявените главни искове са изцяло основателни и доказани и
следва да се уважат.
По отношение акцесорните претенции, с правно основание чл.86
от ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главните вземания, безспорно и
предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от
деня на забавата. В настоящата хипотеза срокът за изпълнение на задължението на
ответника е определен, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД заключава, че длъжникът изпада в
забава след изтичане на уговорения срок за плащане, /падежът на задължението е
отразен във фактурите/. По делото бе установено, че ответникът не е изпълнил
задълженията си на падежа, поради което е изпаднал в забава. С оглед на
гореизложеното и след като съобрази представеното по делото заключение по
допуснатата ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, и
неоспорено от страните в тази му част, заключава, че общият размер на
обезщетението за забавено изпълнение, изчислен върху посочените по горе главни
задължения, за процесния период /от 12.08.2011 г. до 12.08.2014 г./, се равнява
на сума от 15, 825, 98 лв. Ето защо,
предвид установената изискуемост на вземанията на ищеца и оттук забавата на
длъжника
и акцесорните претенции за присъждане на мораторно обезщетение са изцяло
основателни и доказани, и следва да се уважат. Следва да се уважи и претенцията за присъждане на обезщетение
върху главните задължения, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на главниците.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от
него деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 9 894, 82 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като отчита действителната фактическа и правна сложност на
делото, в това число събраните по делото както гласни, така и писмени
доказателства /последните в значителен обем/, проведените две открити съдебни
заседания и изслушването на две експертизи. На следващо място, предвид броя на
исковете, съдът отчита и работата на представителя при изготвянето на
необходимите книжа по делото, включително и подготовката и защитата му във
връзка с молбата за обезпечение на исковете.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „БИЛДИНГ
СТРОЙ ЕКСПРЕС“ ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, ЕИК ***, представлявано от Т.С.И., да заплати на „ЕЛСИСТЕМ“ ООД със седалище гр.
Шумен и адрес на управление бул.***, ЕИК ***, представлявано от Б.П.М., сума в общ размер на 51 486,
73 лв. /петдесет и една хиляди четиристотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща общ сбор от главни
задължения, съставляващи цена на доставена от ищеца на ответника стока, за
които търговски сделки са оформени фактури №№6434/31.08.2010 г., на стойност от
8 868, 64 лв.,
6627/14.10.2010 г., на стойност от 3 925, 36 лв., 7429/30.04.2011, на
стойност от 941, 77 лв., 7430/02.05.2011 г., на стойност от 321, 24 лв., 7546/01.06.2011
г., на стойност от 8 190.29 лв., 7547/01.06.2011 г., на стойност от
2 107, 25 лв., 7679/30.06.2011 г., на стойност от 260, 52 лв.,
7712/09.07.2011 г., на стойност от 1 841, 50 лв., 7713/09.07.2011 г., на
стойност от 28, 52 лв., 8310/30.11.2011 г., на стойност от 10 832, 68 лв.,
8320/01.12.2011 г., на стойност от 8 646, 38 лв., 8321/01.12.2011 г., на
стойност от 5 522, 58 лв., както и сумата от 15, 825, 98
лв. /петнадесет хиляди
осемстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представлявваща обезщетение за забавено изпълнение върху посочените по-
горе главни задължения, считано за периода от 12.08.2011
г. до 12.08.2014 г., ведно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковете- 12.08.2014 г. до окончателното изплащане на главниците, както и да му
заплати сумата от 9 894, 82 лв. /девет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: