Р Е
Ш Е Н
И Е
67/28.1.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на двадесет и шести
януари 2015 година
В открито заседание в
следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2167/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК.
Искова молба от пълномощник на Е.Т.Д., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – гр. ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – гр. ***, без посочено правно основание и цена от 803,20
лева.
Ищецът сочи, че служители на ответника съставили
констативен протокол, въз основа на който му начислили във фактура сумата от
803,20 лева. Ел. енергия на тази стойност не била употребявана. Считайки, че не
дължи отразената във фактурата сума, претендира да се признае за установено, че
не я дължи на ответника, както и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответника,
редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че исковете са допустими и
неоснователни. Сочи че претенцията за плащане на начислената на ищеца сума, е в
съответствие с общите условия на дружеството за продажба на ел. енергия и тези
на *** АД, за пренос на ел. енергия през електроразпределителни мрежи, които
важат между страните и подзаконов акт – ПИКЕЕ.
В открито съдебно заседание страните редовно
призовани, ищецът не изпраща представител, а ответният поддържа заявеното в
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и приетите писмени
доказателства сочат, че ищецът е потребител на ел. енергия, по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията с ответника се уреждат от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД и Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на “***” АД, в съответствие с чл. 98а от същият
закон. Няма спор и за това, че на 04.07.2014г., служители на “***” АД, са
извършили проверка на СТИ на ищеца, за което бил съставен протокол от с.д.,
подписан от тях и трето лице. При проверката било установено, отразено в
протокола, че СТИ неправилно измерва преминаващата ел. енергия, поради измерена
грешка – 74,25% и СТИ е сменено с ново. Въз основа на констатациите в протокола,
била извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е
начислена сумата от 803,20 лева, с ДИ № 0228435048/11.08.2014г., при корекция
на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ. Приетото заключение на СТЕ сочи
правилност в избора на методика при изчисляване на корекцията, поради точен
измерител на грешка, приета за – 70,04%.
Така приетото за установено доведе до следните
изводи :
Както се посочи ищецът е потребител на електрическа
енергия и се намира във валидно облигационно отношение с ответника,
регламентирано от споменатите общи условия и ПИКЕЕ. Според чл. 24 от първите и
чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ, ответникът може да извършва изчисляване и
коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия, за изминал
период, въз основа на представени от “***” АД, констативни протоколи и справки
за начислена енергия. Следователно основание за корекцията и за начисляване на
процесната сума представлява цитирания протокол от проведената проверка.
Протоколът е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила, поради което констатациите, в него, не обвързват съда. Това, че е
съставен в съответствие с чл. 61 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “***” АД, обвързващи
страните и/или чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ, не рефлектира върху доказателствената му
сила. Последната е определена от закона и е част от т.нар. публичен ред, и уговорки
в договор, независимо от разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, не могат да му
противоречат, съответно в случая ответникът не може да черпи права от съставен
от негови служители /такива на дружество с което са свързани лица/ частен
документ, установяващ единствено изгодни за него факти. Протоколът няма
посочената доказателствена сила и заради това, че се съставя съобразно правила
на държавна комисия. Не може да рефлектира върху този извод и обстоятелството, дали
протоколът е подписан от абоната/клиента/, или трети лица. В случая е подписан
от служители извършили проверката и трето лице. Отделно от това ответникът не
доказа, че начисленото количество ел. енергия, е доставено и реално употребено
от ищеца, което да обоснове дължимост на цената и. Установяването на това
обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което
нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при
който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена
стока. Основен принцип в облигационното право е този за еквивалентност на
престациите. При условие, че ответният представител твърди, че се намира в
„чисти облигационни“ отношения с ищеца, то не следва да получи плащане за нещо
което не е доставил, но е било възможно да достави. Предвидените в общите
условия методики /чл. 38/ и в ПИКЕЕ / чл. 48/, допускат изчисляване на
корекция, без да се вземе в предвид началния момент на неотчитане или неточно
отчитане на ел. енергия. От друга страна, поддържането на техническата
изправност на средствата за търговско измерване, е задължение на
електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена
последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената
корекция. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, за изпълнение на задълженията му за извършване
на периодични и контролни проверки за изправността на СТИ. В задължение на „***”
АД, собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, както по силата на
закона (чл. 44 от Закона за измерванията, съгласно който лицата,
които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им
изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка),
така и по силата на собствените си Общи условия, е да
извършва периодични и контролни проверки. Данни за извършвани периодични и
контролни проверки, по делото липсват. Настоящият състав намира, че евентуалното
неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на
електроразпределителното дружество „***”АД, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за
максимално предвидения срок от 180 /90 в ПИКЕЕ/ дни. При липса на данни за
извършени текущи проверки, остава неясно към коя дата, е налице неотчитане или
неточно отчитане на ел. енергия. В тази връзка възможността на ответника да
начисли и изисква плащането на определена сума като цена на стока/услуга, която в
количествено отношение, е неопределена и неопределяема, освен по методиките, или с
влязла в сила присъда сочеща период, предвид това, че манипулиране на СТИ, може
да бъде престъпление от общ характер според НК, макар и да не може да се
квалифицира като злоупотреба с право, поради липса на субективен елемент /чл.
289 ТЗ/, най-малко му дава възможност да се обогати неоснователно за сметка на
ищеца. Това, че безспорно е установена неправомерна намеса върху СТИ, не
означава, че тя е на потребителя, съответно не доказва негови неправомерни
действия, както е прието в Р № 487/29.11.2012г. по ГД № 1750/2011г. на ВКС, IVг.о..
В разгледаният случаи СТИ, е бил в имота на потребителя страна по делото,
докато в настоящият се намира в ел. табло на сграда етажна собственост. По
настоящото дело липсват каквито и да е доказателства за недобросъвестност на
ищеца. При липсата и, като и поради не установяване на периода, за който е отчитана
енергия, евентуално различна от консумираната, съответно при не положени грижи
за изправно СТИ, от ответника, последният не следва да има възможност да получи
цена за недоставена стока, поради теоретична възможност на потребителя да се
обогати неоснователно за негова сметка. Приетата в общите условия методика дава
възможност, сметка на абонат, да бъде коригирана едностранно от ответника, въз
основа на съставени от негови служители частни документи и с количество електроенергия,
което реално не е доставено и употребено.
Поради това следва да се приеме, че ответникът
не е доказал, основание на вземане срещу ищеца от 803,20 лева, представляващо
цена на електрическа енергия, поради което и предявеният отрицателен установителен
иск, е основателен и би следвало да се уважи.
Следва да се отбележи, че нормите в чл. 98а, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, не са основание за различен от горният извод. Това, че
доставчикът има нормативно закрепена възможност да извършва корекция на сметка
на свой клиент, не означава, че може да го прави при всяко установено от него
неправилно отчитана на преминаваща ел енергия, през собствените му устройства
за отчитане. Предпоставка за извършване на корекцията, е неизмерването,
неправилното и/или неточно измерване, да е в резултат от „неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3“.
Доказателствата по делото, не сочат неправомерно поведение на ищеца. Напротив, според
приетото заключение на СТЕ всички пломби на СТИ и таблото са били на ответника,
без да е нарушена целостта им. Това може да наложи извод за неправомерно
поведение на други лица, но не и на ищеца. Както е посочено и в Р №
38/15.05.2014г. на ВКС по ТД № 5/2013г., Iт.о., тежестта на
доказване, на неправомерното въздействие на клиента, е на доставчика на ел.
енергия. Както се спомена доказателства в тази насока, не са събрани, поради
което дали е възможно да се консумира определено количество ел. енергия от
клиента; правилно, или не отчита СТИ преминаващата ел. енергия; има или не
точен измерител на грешка, е без значение.
Съдебната практика, между която и задължителна,
обаче възприема становище, че е достатъчно да се установи въздействие върху СТИ,
без значение чие, което има резултат отчитане на ел. енергия, по-малко от
технически възможната за доставяне. Това по делото е установено и налага
отхвърляне на иска, като неоснователен, само заради споменатата практика.
При така посоченият изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 480 лева,
разноски в производството на настоящата инстанция.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Т.Д., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – гр. ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – гр. ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – да се
признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 803,20 лева цена на
ел. енергия по ДИ № 0228435048/11.08.2014г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Т.Д., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – гр. ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – гр. ***, сумата от 480 лева, разноски в
производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: