Р Е Ш Е Н И Е
100/5.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четвърти февруари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2170 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите -
по отношение на претенцията за заплащане на сумите по Договор за паричен заем
от 09.04.2010г. и иск по чл.86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за
заплащане на мораторна лихва.
Депозирана е искова молба от Г.М.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, кантора 32, чрез адв. Б.Б. от *** срещу Х.К.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *******
Ищецът Г.М. твърди, че между него от една
страна, в качеството на заемодател и ответника Х.М. от друга страна, в
качеството заемополучател имало сключен на 09.04.2010г. устен договор за
паричен заем за сумата от 3 000.00лв. Сочи, че на същата дата –
09.04.2010г. предал в заем сумата от 3 000.00лв. /три хиляди лева/ на
ответника – заемополучател Х.М., като за обезпечаване на паричния заем, Х.М.
издал обезпечителен запис на заповед с дата на издаване 09.04.2010г. в полза на
ищеца с падеж 30.09.2010г. Впоследствие, поради затрудненото финансово
положение на длъжника Х. М., двете страни са договорили нов падеж за връщане на
заемната сума от 3 000.00лв., а именно: 30.06.2012г., обективирано в
писмено споразумение на 19.06.2012г. На посочената дата 30.06.2012г.,
ответникът в качеството на длъжник не върнал на кредитора, получената сума от
3 000.00лв., а едва на 21.02.2014г. върнал на ищеца сумата от 500.00лв., с
която сума следвало да бъде намалено главното задължение на ответника. След
частичното плащане от 500.00лв., сочи, че ответникът му дължи сумата от
2 500.00лв., която не била върната до днес. Излага, че ответника му дължи
и мораторни лихви в размер на 628.73лв., тъй като според споразумението от
19.06.2012г., ответникът /заемополучателят/ бил длъжен да върне на заемодателя
/ищеца/ сумата от 3 000.00лв. на 30.06.2012г. Ответникът не бил платил на
падежа сумата от 3 000.00лв., поради което от 01.07.2012г. бил в забава и
му дължал сумата от 504.14лв., представляваща обезщетение на забавено
изпълнение на паричен дълг в размер на 3 000.00лв. за периода 01.07.2012г.
до 21.02.2014г. /датата на частичното плащане от 500.00лв./, а за периода от
22.02.2014г. до 19.08.2014г. върху сумата от 2 500.00лв., ответникът му
дължал обезщетение за забавено изпълнение на паричен дълг в размер на 124.59лв.
или общото обезщетение за забавено изпълнение е в размер на 628.73лв.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника Х.К.М. да му заплати
следните суми, както следва: сумата от 2 500.00лв., представляваща главен
дълг въз основа на договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава
върху сумата от 2 500.00лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 19.08.2014г., до окончателното й заплащане и сумата от
628.73лв., представляваща сбор от: сумата от 504.14лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричен дълг в размер на 3 000.00лв.
за периода 01.07.2012г. до 21.02.2014г. /датата на частичното плащане от
500.00лв./ и сумата от 124.59лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричен дълг в размер на 2 500.00лв. за периода от
22.02.2014г. до 19.08.2014г., както и заплащане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищeцът не се явява лично.
За него се явява упълномощен
представител – адв.Б.Б., който поддържа изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника чрез назначеният му особен
представител, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е
бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява
лично, а за него се явява назначения му особен представител – адв. Гр. Г. от ***,
който счита предявения от ищеца иск за основателен.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2010г. между ищеца Г.М., в качеството
на заемодател и ответника Х.М., в качеството на заемополучател бил сключен
устен договор за паричен заем за сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/,
която следвало да бъде заплатена в срок до 30.09.2010г. Ведно с договора за
паричен заем,
с оглед обезпечаването му, бил издаден запис на заповед с дата на издаване
09.04.2010г. в полза на ищеца, с падеж 30.09.2010г. Още същият ден -
09.04.2010г. ищецът Г.М. предал в заем сумата от 3 000 лв. /три хиляди
лева/ на ответника – заемополучател Х.М..
Впоследствие, поради затрудненото финансово
положение на длъжника Х. М., двете страни били договорили нов падеж за връщане
на заемната сума от 3 000 лв., а именно: 30.06.2012г., обективирано в
писмено споразумение на 19.06.2012г. На посочената в писменото споразумение дата
30.06.2012г., ответникът, в качеството на длъжник не върнал на ищеца, в
качеството на кредитор получената сума от 3 000 лв.
На 21.02.2014г. ответникът Х.М. върнал на ищеца Г.М.
сумата от 500.00лв., представляваща част от задължението му по договора за
паричен заем, а останалата дължима сума в размер на 2 500.00лв. по
цитирания договор, не била върната до настоящият момент.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално:
Запис на заповед, издаден на 09.04.2010г., с падеж 30.09.2010г.; Споразумение
от 19.06.2012г.; Приходен касов орден от 21.02.2014г. за сумата от 500.00лв.;
Справки за мораторни лихви – 2бр.; Данъчна фактура на адв. Б.Б.; Договор за правна
защита и съдействие и адвокатско пълномощно; Квитанция за внесена държавна
такса.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен
иск с правно основание чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите съдът
приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство е
договорно облигационно отношение между страните по смисъла на чл.240 от ЗЗД, а
именно паричен заем с произтичащите от това права и задължения. Доколкото
заемът е реален и неформален договор, който се счита сключен в момента, когато
въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата
– получи в заем пари, то законът не е поставил условия за писменото
обективиране на насрещните волеизявления като условие за действителност или
като необходимо условие за неговото доказване. За съдържанието и основанието на
дължимата престация е меродавна волята на страните, която следва да бъде
разкрита чрез тълкуване, съобразно правилата, установени в чл.20 от ЗЗД.
В настоящия случай, съобразявайки материалите по
делото и по-специално приложената като писмено доказателство по делото запис на
заповед от 09.04.2010г. се установява по безспорен начин, че ищецът е дал, а
ответникът е приел сумата от 3 000 лева. Въпреки, че самият запис на
заповед, като частен свидетелстващ документ, не е договор за заем, тя доказва
неговото сключване и удостоверява факта на получената по договора за заем сума.
Това обстоятелство не се оспорва и от страна на ответника М..
От събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че сумата е била дадена в
заем, а не на друго основание. В тази връзка съдът съобрази приложеното като
писмено доказателство Споразумение от 19.06.2012г., в което ответникът по
недвусмислен начин заявява, че на 09.04.2010г. е вземал пари назаем от ищеца Г.М.Г.,
за което е подписана Запис на заповед с падеж 30.09.2012г., както и че е изтекъл
падежа и приемат нова дата на падеж – 30.06.2012г. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че посочените по-горе изявления на ответника са отразени в споразумение,
поради което същите следва да бъдат ценени в гражданския процес като
извънсъдебно признание на отразените в тях факти и обстоятелства, което важи
срещу своя издател. В тази връзка е и константната съдебна практика и
по-специално Решение № 360 от 09.07.2010г. на ВКС по гр.дело № 2402/2008г., І
г.о., ГК.
В подкрепа на изложения извод е и факта, че
посочената в записа на заповед сума в размер на 3 000 лева напълно съвпада със
сумата, която ответникът е дължал по сключен устен договор за паричен заем от
09.04.2010г.
От събрания доказателствен материал и по-специално
с приложеният като писмено доказателство по делото Приходен касов орден от
21.02.2014г. за сумата от 500 лева става ясно, че част от този паричен заем е
бил погасен в размер на 500 лева, т.е. налице е само частично изпълнение на
договора.
От друга страна, липсва какъвто и да е писмен
документ относно предаването на останалата част от дължимата сума в размер на
2 500 лева, представляваща паричен заем по сключения на 09.04.2010г. устен
договор за паричен заем.
Поради изложеното, съдът намира, че от събраните
и обсъдени по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че между
страните по делото е бил сключен договор за заем, по силата, на който ищецът е
предал в заем на ответника сумата от 3 000 лева, като е налице е само частично изпълнение на договора
в размер на 500 лева От страна на ответника не са представени доказателства остатъка
от сумата в размер на 2 5000 лева, представляваща главен дълг да е била
върната, поради което искът на ищецът се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло. Поради изпадането си в забава, длъжникът дължи и
заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 19.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение иска с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, т.е. такава лихва се дължи при
неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е
определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. Доколкото взетата в
паричен заем сума в размер на 3000 лева е следвало да бъде върната на 30.06.2012г.,
видно от приложеното като писмено доказателство по делото Споразумение от
19.06.2012г., то ответникът е изпаднал в забава именно след изтичане на
посочената дата, а именно 01.07.2012г. По делото са ангажирани доказателства за
периода и размера на претенцията си с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, а
именно 2бр. Справки за мораторни лихви и Споразумение от 19.06.2012г.
С оглед на гореизложеното, съдът, като съобрази 2бр.
Справки за мораторни лихви и разпоредбата на чл.162 от ГПК намира, че иска за
заплащане на мораторна лихва върху дължимата сума в размер на 3 000 лева за
периода от 01.07.2012г. до 21.02.2014г. /датата на частичното плащане от 500 лева/
на стойност 504.14 лева, както и за забавено изпълнение на паричен дълг в
размер на 2 500 лева за периода от 22.02.2014г. до датата на предявяване
на иска – 19.08.2014г. на стойност
124.59 лева се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 628.73лв. /шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща сбор от: сумата от 504.14лв. и сумата от 124.59лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричен дълг.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1 296.01
лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
особен представител, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Х.К.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.”***” № 6а да заплати на ищеца Г.М.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, кантора 32, чрез адв. Б.Б. от *** сумата в общ размер на
3 128.73 лева /три хиляди сто
двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, от които сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/,
дължима по договор за заем, сключен между страните на 09.04.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска –
19.08.2014г. до окончателното й изплащане и сумата от 628.73 лева /шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща сбор от: сумата от 504.14 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричен дълг в размер на 3 000 лева
за периода 01.07.2012г. до 21.02.2014г. /датата на частичното плащане от 500 лева/
и сумата от 124.59 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричен дълг в размер на 2 500 лева за периода от 22.02.2014г. до датата
на предявяване на иска – 19.08.2014г.
ОСЪЖДА ответника Х.К.М., ЕГН **********
да заплати на ищеца Г.М.Г., ЕГН **********
чрез адв. Б.Б. от *** сумата от 1 296.01 лева /хиляда двеста деветдесет и шест
лева и една стотинка/, представляваща направените от него разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: