Р Е Ш Е Н И Е

20/15.1.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети януари 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2172/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 124 от ГПК.

Искова молба от Г.М.М., ЕГН : **********,*** и А.М.И., ЕГН : **********,***, срещу И.И.А., ЕГН : ********** и Е.Х.А., ЕГН : **********, и двамата с адрес – с. ***, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците сочат, че били собственици по наследство на по ¼ ид.ч., за всеки от следните недвижими имоти :

1. НИВА с площ от 4001 /четири хиляди и един/ кв. м. в местността “***”, ПИ с идентификатор 17573.21.30 /седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и три, точка, двадесет и едно, точка, тридесет/, ІV /четвърта/ категория, в село ***, при граници: ПИ с № 17573.21.71, 17573.21.29, 17573.21.72, 17573.21.31.

2. НИВА с площ от 4682 /четири хиляди шестстотин осемдесет и два/ кв. м. в местността “ОСЕНЕ”, ПИ с идентификатор 17573.23.14 /седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и три, точка, двадесет и три, точка, четиринадесет/, ІІІ /трета/ категория в село ***, при граници: ПИ с № 17573.23.45, 17573.23.190, 17573.23.15, 17573.23.16.

3. НИВА с площ от 12 681 /дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и един/ кв. м. в местността “***” ПИ с идентификатор 17573.5.17 /седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и три, точка, пет, точка, седемнадесет/, V /пета/ категория, в село ***, при граници: ПИ с № 17573.5.29, 17573.5.16, 17573.5.37, 17573.5.18, 17573.5.39, 17573.5.4.

4. НИВА с площ от 15 662 /петнадесет хиляди шестстотин шестдесет и два/ кв. м. в местността “ОСЕНЕ”, ПИ с идентификатор 17573.23.25 /седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и три, точка, двадесет и три, точка, двадесет и пет/, ІІІ /трета/ категория в село ***, при граници: ПИ с № 17573.23.24, 17573.23.190, 17573.23.26, 17573.23.38.

Искат това да се признае за установено.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците подават отговор. Считат иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Твърди, че първите два имота и 1/3 от ид.ч. от вторите два имота, не са били част от наследството на наследодателката им М.К., тъй като първият ответник ги придобил по давност още през 2004г., както и останалите части от вторите два имота.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, лично и с представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че първите два от процесните имоти са възстановени на М. М. К., а вторите два на наследниците на И. А. М., с решения на поземлена комисия – Шумен - № 3-2 и 3-2, и двете от 21.07.1994г. От приложените удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници на М.И.А., починал преди двамата си родители И. А. М. и М. М. К., а ответникът е техен син. От показанията на свидетелите се установи и е служебно известно на съда, че в с. Г. е съществувало неформално сдружение на собствениците на възстановени земеделски земи, които били обработвани заедно като собствениците заплащали разходи за обработката и получавали продукция. Сдружението обработвало част от процесните земи с изключение на 8 декара – част от един от двете по големи ниви. В различни периоди от време, тази част се обработвала лично от ищеца А.И. или той я преотстъпвал на трети лица. Свидетелят П. с организационни функции в сдружението, не можа да конкретизира, кой конкретно е преотстъпил земеделските земи за обработка, за периода от възстановяването им до 2010г., от когато до стопанската 2013/14г. са приложени договори за наем подписани от него и ответника. В тях обаче последният е посочен като наследник на И. К. и син на М.. Свидетелят отбеляза, че записът е такъв защото собственик на земята е била М. К.. Свидетелят И.Х. – кмет на с. Г., посочва също че земеделските земи са на М. и на мъжа и И., а няколко месеца преди смърта и, ответниците искали да завери пълномощно от нея, с което да си прехвърлят земите, но той отказал, считайки, че поради болест, не е в състояние да изрази волята си. Ответните свидетели потвърждават част от установените от първата група факти, за частите от земеделската земя, които страните са обработвали лично или преотстъпвали на трети лица. Отделно първият – син на ответниците, посочва, че нивите били на баща му, защото от както се помни, той се занимавал с тях, а вторият, че нивите са на М., която му казала, че ги оставя на И. и нямала нищо против, че той ги работи. Не се посочиха, съответно събраха доказателства, за извършени от ответниците действия манифестиращи на останалите сънаследници на И. М., включително на М. М. К., от които да разберат, че отблъсква владението им над припадащите им се идеални части и ги владеят с намерение да стане собственик. Аналогично е положението и с възстановените на нея земи.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

По възражението на ответниците за придобиване на имотите по давност, с непрекъснато, недобросъвестно владение, в продължение на 10 години, през периода 1994г. – 2004г. – За осъществяване на фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два елемента – владение и срок. В случая е налице само изтичане на предвидения в закона срок. Анализа на доказателствата сочи, че намерението за своене на земеделските земи е възникнало у ответниците след смъртта на собственика на земеделските земи, на когото е следвало да бъде демонстрирано явно /за първите два имота и припадащата се 1/3 ид.ч. от вторите два на М. М. К./. Основните аргументи за този извод са момента на позоваване на изтеклата давност – след смъртта на собственика – НА № 108 по НД № 1525/2013г. и почти десет години след датата за която се твърди, че са придобити; желанието приживе на собственика да се сдобият с пълномощно за изповядване на сделка с „придобитите по давност преди това земи“ и сключването на договори за отдаването им под наем, с посочване в тях на качествата наследник и син, а не като собственик. Ако ответникът имаше съзнанието, че е собственик на процесните имоти, преди откриване наследството на М. М. К., необяснимо е поведението му в посочените случаи. Отделно от това, факта, че ответникът се е представял за техен собственик пред трети лица, или такива са останали с убеждение в тази насока, не означава, че е такъв. Съгласно ТР № 1/06.08.2012г. на ВКС по ТД № 1/2012г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС, в случая не се прилага, тъй като юридическият факт от който произтича съсобствеността е наследяване, или доказването, че ответника е владял имотите през посочения период, не значи, че ги е владял с нужното намерение за своене. Всичко изложено сочи неоснователност на ответното възражение.

На основание чл. 5, ал. 1 и 10, ал. 1 от ЗН, ищците са собственици по наследство на половината от процесните земеделски земи, а квотата на всеки е по ¼ ид.ч., от всеки имот.

Изложеното налага уважаване на предявените искове.

От последното, с оглед чл. 537, ал. 2 от ГПК, следва отмяна на НА № 108, НД № 1524/2008г. на нотариус № 024, с район на действие този на ШРС, в частта му където И.И.А., ЕГН : ********** е признат за собственик по наследство и давност на имоти с идентификатор №17573.21.30; 17573.23.14; 17573.5.17 и 17573.23.25, за повече от 1/2 ид.ч. от тях.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 1078 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.А., ЕГН : ********** и Е.Х.А., ЕГН : **********, и двамата с адрес – с. ***, че Г.М.М., ЕГН : **********,*** и А.М.И., ЕГН : **********,***, са собственици, всеки от тях на 1/4 ид. ч. от следните недвижими имоти :

ОТМЕНЯ НА № 108, НД № 1525/2013г. на нотариус № 024, с район на действие този на ШРС, вх. рег. № 9438/17.12.2013г., акт № 59, т. 28, дело № 4999/2013г. на СлВп - Шумен, в частта му където И.И.А., ЕГН : ********** е признат за собственик по наследство и давност на имоти с идентификатор № 17573.21.30; 17573.23.14; 17573.5.17 и 17573.23.25, за повече от 1/2 ид.ч. от тях.

ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН : ********** и Е.Х.А., ЕГН : **********, и двамата с адрес – с. ***, да заплатят на Г.М.М., ЕГН : **********,*** и А.М.И., ЕГН : **********,***, сумата от 1078 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: