Р Е Ш Е Н И Е
106/6.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На двадесети януари две хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2182 по описа на ШРС за 2014 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и
чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано
въз основа на искова молба от “Демолициони
помили С.Р.Л.“, фискален номер 05521460583 със седалище и адрес на управление
Република Италия, Фиано Романо-Рим, ул.“Делла Саракена“, представлявано от Р.П.,
чрез адв. С.З.С. от ШАК, съдебен адрес гр. Шумен, ул.“Добри Войников“ № 9-13,
кантора 32 срещу „Ексит“ ЕООД с ЕИК 127588372, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, бул.“Преслав“ № 234, представлявано от Д.П.П..
Ищцовото дружество
твърди, че с ответника били в договорни отношения, по силата на които ищецът продал
на ответника комплект употребявани резервни части от унищожени и рециклирани
леки автомобили на обща стойност 8 000 евро. За търговската продажба била
издадена фактура № 3047 от 09.07.2012г., като на 07.12.2012г. постъпило плащане
само на 4000 евро. Остатъка по фактурата не бил заплатен до момента на подаване на
исковата молба. Поради това и моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 4 000 евро, представляваща
незаплатената продажна цена по фактурата, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от
802.40 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 09.07.2012г.
до 20.08.2014г., както и направените по
делото разноски.
В законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК от страна на ответното дружество е депозиран
писмен отговор, в който се сочи, че фактическите твърдения в исковата молба не
отговарят на действителните такива. Сочи се, че през месец юли 2012г. била
уговорена покупката на около 20 бр. автомобили, но транспортирането им следвало
да се извърши с два транспортни автомобила, като всяка доставка бъде оформена с
отделна фактура и международна товарителница. Противно на уговорката при
натоварването на 10 автомобила била издадена една обща фактура за стойността на
19 автомобила. Затова и ответникът заплатил само половината от дължимата по фактура
сума. Тъй като и досега договорът не бил изпълнен от ищеца, те не дължали
остатъка от 4 000 евро. В заключение молят исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и да им бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание за
ищцовото дружество се явява представляващия лично, както и упълномощени представители
– адв. Б.Б. от ШАК и адв. С.З.С. от ШАК. Поддържа се исковата молба и се
оспорва писмения отговор. В съдебните прения се моли за уважаването на
исковете, като се излагат подробни аргументи за това.
За ответника не се
явява представляващия, не се изпраща представител, като не се депозира и
становище по иска.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.07.2012г. в
Монтеротондо Стационе Рим по силата на сключен между страните неформален договор за търговска
покупко-продажба, дружеството ищец продало на ответника употребявани резервни
части от унищожени и рециклирани общо 19
леки автомобила. Частите от автомобилите били натоварени от представители на
фирма-превозвач (осигурена от купувача), като за горното бил съставен опис, по
който била и съставена фактура № 3047/09.07.2012г. Във фактурата били подробно
описани следните резервни части от 19 броя автомобила: Форд Фиеста, шаси № WFOGXXGAJG9M89740, Двигател № F6JD9M89740; Рено Клио, шаси № VF1BR1J0H38141413; Пежо 1007, шаси №
VF3KMNFUC20012037; Хюндай Матрикс, шаси № KMHPN81CP4U148200; Пежо 406, шаси № VF38BRHZF81539315; Ауди А3, шаси WAVZZZ8LZWA003832, Двигател № AKL004875; Ауди А3, шаси № WAUZZZ8LZYA054682, Двигател № SJN002040029; Тойота PAB, шаси № JTEHG20VX00046579, Двигател № 0315043, Тойота PAB 4, шаси № JT17SC1000112107, Двигател № 3S1987950; Мерцедес CLK, шаси № WDB2083471E061326; Опел Фронтера;
Пежо 206, шаси VF32ARHYF41789455; Мерцедес клас А,
шаси № WDB1680331S467725; Нисан Алмера Тино,
шаси № VSKTDAV10U0089254; Фоксваген Каравел,
шаси № WVZZZZ70ZYH136307; Опел Зафира, шаси
№ W0L0TGF7542244682; Хюндай Гетц, шаси KMHBT51GP3U068386; Тойота Авенсис
Версо, шаси № JTEGH22B805018777; Рено Трафик, шаси
№ VF652HFA000023387. Фактурата, заедно
с международна товарителница били предадени на превозвача и стоката била
докарана до обекта на купувача в България, където била приета, заедно с
документите придружаващи стоката от ответното дружество. Видно от представена
по делото разпечатка на 07.12.2012г. ответника превел чрез банков превод сумата
от 4 000 евро, което било частично плащане по фактура № 3047/09.07.2012г.,
като към момента на завеждане на иска и към настоящия момент не е заплатена
останалата част от вземането по фактурата, а именно 4 000 евро.
В съдебно заседание
бяха дадени обяснения от представляващия ищцовото дружество - Р.П., в които се
сочи, че между страните не е имало уговорка превозването на процесната стока да
става на два пъти, както и не е имало разговори да бъде издаван корекционен
документ към фактурата, намаляващ нейната стойност. По делото бяха събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свид. К.Р.К., като съдът кредитира
неговите показания, тъй като кореспондират със
всички доказателства по делото и са вътрешно логични и безпротиворечиви.
От показанията на свидетеля се изясни,
че между страните е имало и предходни търговски отношения, като при преговорите
и товаренето на закупените части от автомобили присъствал Колев, както било и в
настоящия случай. В конкретния случай описът на стоката бил извършен след
натоварването на автомобилите, като фактурата била издадена въз основа на
съставения опис. Свидетелят е категоричен, че са натоварени всички описани във
фактурата части от автомобили, като сочи, че неколкократно е провеждал
разговори с представител на ответника във връзка със заплащане на дължимата
сума.
По делото е
назначена и съдебно-счетоводна експертиза, предвид необходимостта от специални
знания във връзка с пълното изясняване на фактите, като съдът кредитира неоспорено
от страните заключение, като пълно, обосновано и компетентно дадено.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства,
като въз основа на нея се формират следните правни изводи:
По отношение на
основателността на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ: Обект на доказване в настоящото производство е сключването и
съществуването на договорно
облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото главно
задължение. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от
ТЗ е консесуален. Доколкото договорът за продажба е и неформален, то писмената
форма не е условие за неговата действителност. Сключването му предпоставя
постигане на съгласие между страните относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената. Фактурата също се
приема за доказателство, установяващо договора за търговска продажба, когато
съдържа в себе си всички необходими елементи от съдържанието на сделката.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, както и отразяването ѝ в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея са все обстоятелства, имащи
значение за установяване на продажбеното правоотношение, във връзка с което
фактурата е издадена. В този смисъл е решен принципния въпрос за значението на
фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки
и оттам основание за плащане на уговорената цена по него - Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. №
454/2008г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.№
593/2009г. II т.о., Решение № 20
от 25.03.2013г. на ВКС, по т.д. № 206/2012г. I т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. на ВКС по т.д.№
588/2010г. II т.о. и други. Всички цитирани решения са постановени по
реда на чл.290 от ГПК и поради това са задължителни за приложение от съдебния
състав. В настоящия случай фактурата съдържа всички изискуеми реквизити на
чл.7, ал.2 от Закона за счетоводството – дата и място на съставяне, данни за
дружествата, вид и количество на стоката, стойност на сделката, начин на
плащане (по банков път). Макар и неподписана от купувача по договора издадената
фактура служи за доказателство за възникване на облигационно правоотношение
между страните, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В този
смисъл е Решение № 47 от 08.04.2013г. на
ВКС по т.д.№ 137/2012г.
II т.о.
От неоспореното
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че
процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, като ответникът
е включил фактурата в справката си декларация по ЗДДС и в Дневника за продажби
за процесния период. Поради това съдът намира, че съставената фактура доказва
по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение между страните
по повод на търговската продажба.
Ответникът твърди,
че остатъка по фактурата не бил заплатен и не се дължал, поради неизпълнението
на ищеца да предаде всички вещи. Следва да се отбележи, че поради консесуалния
характер на сделката, предаването на вещта и плащането на цената не са елемент
от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения на страните, като при липса на други
договорености чл.327, ал.1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Съдът намира, че безспорно е доказан
факта на предаване на всички вещи, описани във фактурата, поради следното:
Стоката, предмет на договора е описана, както във фактурата, така и в
международната товарителница. Това е документ, който придружава стоката при
пътуването й от предаващия стоката – продавач до получаващия стоката – купувач.
Неточното описание на стоката в придружаващите документи би затруднило
транспортирането ѝ. От друга страна само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника и включването в справката декларация по
ЗДДС за периода, представляват недвусмислено признаване на задължението и
доказват неговото съществуване. С тези си действия ответникът е признал, че
купувача е изпълнил коректно своите задължения и за него като купувач е възникнало
задължение да плати цената. Такова частично плащане ( в размер на половината от
задължението – 4000 евро) е направено
няколко месеца по-късно, като ответникът е останал задължен за остатъка по
фактурата. Видно от заключението на експертизата ответникът има осчетоводен
дълг към ищеца в размер на 7 810.64 лв. по тази фактура, което е левовата
равностойност на 4000 евро.
Предвид
гореизложеното, предявения главен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на иска
по чл.288 от ТЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: Обект на доказване е забава от страна на
длъжника и размера на неизпълненото акцесорно задължение. В случая се
претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 802.40
евро от 09.07.2012г. до 20.08.2014г. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД,
ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в
размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая началния момент на забавата е денят на съставяне и
подписване на фактурата, като се счита, че вземането е станало изискуемо на 09.07.2012г.
Предвид, че предявения главен иск се
явява основателен, неплащането на цената
в момента на получаване на стоката обосновава извода за основателността и на
акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
представеното по делото заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза се сочи, че размерът на дължимата законна лихва за забава върху
сумата 4000 евро (левова равностойност 7 823.32 лв.) за периода 09.07.2012г. до 20.08.2014г. е в
размер на 863.60 евро ( или левова равностойност 1689.06 лв.). Предвид това искът се явява основателен за
сумата, за която е предявен – 802.40 евро.
При преценката на
искането за заплащане на претендираните от ищцовото дружество разноски и
предвид изхода на делото, съдът намира, че разноските в общ размер на 1393.70
лв., следва да бъдат заплатени от ответника. В тази сума се включват 375.70 лв.
държавна такса, 8 лева преводни такси, 120 лв. възнаграждение за изготвената
експертиза, 20 лв. възнаграждение за преводач и 870 лв. възнаграждение за един
адвокат, съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЕКСИТ“ ЕООД с ЕИК 127588372 със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, бул.“Преслав“ № 234, представлявано от Д.П.П. да заплати на “ДЕМОЛИЦИОНИ ПОМИЛИ
С.Р.Л.“, фискален номер 05521460583 със седалище и адрес на управление
Република Италия, Фиано Романо-Рим, ул.“Делла Саракена“, представлявано от Р.П.,
чрез адв. С.З.С. от ШАК, съдебен адрес гр. Шумен, ул.“Добри Войников“ № 9-13,
кантора 32 сумата от 4 000 евро (четири хиляди евро) представляваща
остатъчно задължение за плащане на продажна цена по договор за търговска покупко-продажба
на употребявани резервни части от унищожени и рециклирани автомобили, за който
е съставена фактура № 3047/09.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.08.2014г. до
окончателното ѝ плащане, както и сумата от 802.40 евро (осемстотин и две евро и четиридесет евроцента),
представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от
09.07.2012г. до 20.08.2014г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЕКСИТ“ЕООД с ЕИК
127588372 да заплати на “ДЕМОЛИЦИОНИ ПОМИЛИ С.Р.Л.“, фискален номер
05521460583 сума в общ размер на 1393.70 лв. ( хиляда триста деветдесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляващи заплатени от ищеца деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: