Р Е Ш Е Н И Е
253/30.3.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2203/2014 г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с правно основание чл.50 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда, ищецът Д.Е.Б., ЕГН **********,***, излага, че на 16.08.2014
г., около 16.00 часа, в гробищния парк на гр. Шумен била нападната и ухапана от
безстопанствени кучета, като са й били причинени наранявания в областта на
крайниците, от които преживяла големи болки и страдания. От друга страна ищцата
преживяла значителен стрес, предизвикан от страха и болката от нараняванията. Поради
гореизложеното моли съда да осъди ответника- Община – Шумен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от К.К. да й заплати сума, в
размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за така причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в
следствие ухапванията от безстопанствени кучета.
Ответникът,
действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Я.К., депозира
отговор, в който заявява, че счита предявеният иск за неоснователен, сочейки
аргументи. От една страна сочи, че липсват доказателства, обуславящи
отговорността на ответника за причинените вреди, а от друга възразява срещу
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между
страните, а се потвърждава и от събраните писмени и гласни доказателства,
кореспондиращи по между си, че на 16.08.2014 г., около 16.00 часа, в гробищния
парк на гр. Шумен, ищцата е била нападната и нахапана от кучета като, в
следствие нападението и ухапванията, са й били причинени наранявания в областта
на левия крак, а именно две разкъсноконтузни рани и хематом в областта на
лявото бедро, кръвонасядане и отток в областта на лявото коляно. В следствие
нараняванията й се наложило да изтърпи предписано лечение, включително и поставяне
на противобясна ваксина- пет апликации по схема. От събраните гласни
доказателства, става ясно, че в резултат от ухапванията, ищцата изпитвала
постоянен страх от кучета, изживяла значителен стрес, като не можела спокойно
да спи през нощта. Свидетелката Х., дъщеря на ищцата, заяви, че дълго време
след ухапването се налагало да помага на майка си при вършенето на домакинската
работа, тъй като ищцата трудно ставала и се придвижвала. И двете свидетелки
заявиха, че знаят за тези кучета на гробищния парк, като видимо животните са
безстопанствени /Също съм забелязала, че има навсякъде кучета. В никакъв случай
нямат каишки кучетата. Това са улични псета, които видимо са улични… По външен
вид са улични. Това е глутница кучета,…, събрани на едно място- свидетелства Х..;
Те са просто безстопанствени. Много пъти съм ги виждала там кучетата- са
показания на другия свидетел- А./. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй
като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви по между си, и са в синхрон с
останалия събран доказателствен материал. От друга страна и двете свидетелки са
близки на ищцата, т.е. са в състояние пряко и непосредствено да възприемат нейните
преживявания. Безспорно е и, че ищцата е преживяла и значителни емоционални
травми.
Съгласно
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. По смисъла на сочената разпоредба,
отговорността е обективна/ без виновна/. Тя е от категорията на т. нар.
гаранционна отговорност. Предпоставките за ангажирането й са следните: причинени
вреди от вещ или животно; вещта или животното да е собствена на лицето, чиято
отговорност се търси, респективно под чийто надзор се намира, причинна връзка,
пряка и непосредствена, между вредите и вещта /поведението на животното/.
Съгласно разпоредбата на чл.35, т.4 Закона за ветеринарномедицинската дейност от
05.06.1999 г., която остава в сила и след отмяната на този закон /параграф 3,
т.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/, кметът на общината има
задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури
финансови средства за провеждане на задължителни ветеринарномедицински
мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите.
Съгласно чл.70 от този закон /вр. с параграф 3, т.1 от закона/, безстопанствени
животни са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях
място. Тълкувайки текста на цитираните разпоредби се стига до извода, че дейността
по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета е вменена като
задължение на кмета на съответната община. Аналогични текстове има и в
разпоредбите на чл.47, ал.3, вр. с чл.50, т.2, вр. с чл.41 от Закона за защита
на животните. Имайки предвид изложеното, съдът заключава, че ищцата е доказала
механизма на увреждането, като в този смисъл е провела пълно и главно
доказване. Видно от установената по- горе фактическа обстановка, кучетата,
нахапали ищцата, са безстопанствени. Увреждането е настъпило на територията на
гр. Шумен, като оттук се ангажира отговорността на Община- Шумен. Ето защо
заключава, че на ищцата, в следствие ухапванията от безстопанствени кучета, са
й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Що се касае до конкретния размер на вредите, чл.52 от ЗЗД указва на съда да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Съобразявайки се с начина и характера на
увреждането, претърпените болки и страдания, проведените лечение и медицински
манипулации, както и с трайните последици от увреждането за емоционалното
състояние на ищцата, заключава, че предявеният иск за неимуществени вреди е частично
основателен и доказан за сума, в размер на 2 500 лв. За остатъка до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК, вр. с чл.83, ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ШРС, сума в размер на 100.00 лв., представляваща държавна
такса за водене на делото, определена съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявана
от К.К., да заплати на Д.Е.Б., ЕГН **********,***, сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съставляващи
изживени болки и страдания, настъпили в следствие ухапвания от безстопанствени
кучета, причинени на 16.08.2014 г. в гробищния парк на гр. Шумен.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния предявен
размер, като неоснователен.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: