Р Е Ш Е Н
И Е
62/27.1.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2233 по описа на ШРС за 2014г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от П.Р.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, със
съдебен адрес: ***** чрез адв. М.В. от ШАК срещу
Д.Т.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес:***.
Ищецът твърди, че с ответницата били бивши
съпрузи, като бракът им, сключен на 30.09.1984г., бил прекратен с Решение №
87/12.04.2006г., постановено по бр. дело № 336/2005г. по описа на ВПРС на
основание чл.100 от СК /отм./. Сочи, че с цитираното споразумение, относно
имуществените отношения, разделили притежаваните в режим на СИО недвижими имоти
– апартамент № 21, придобит през 1996г., по силата на договор за издръжка и
гледане, и апартамент № 22, придобит през 1989г. от ЖСК, находящи се в *****
Освен това, излага, че по силата на същото споразумение, бившата му съпруга
станала собственик на Апартамент № 21, със застроена площ 64.69кв.м., състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещение, с идентификатор по КК на гр.Ш., №
83510.671.252.5.21, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор №
83510.671.252.5, построена в ПИ с идентификатор № 83510.671.252, с адрес: гр.*****,
ведно с принадлежащата Изба № 5, със застроена площ 3.30кв.м., заедно с 1463/100
000ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: за
апартамента – на същия етаж – 83510.671.252.5.22; под обекта –
83510.671.252.5.18; над обекта – 83510.671.252.5.24; за избено помещение –
изток – коридор; запад – изба 2; юг – изба 4; север – вентилационно помещение.
Ищецът станал собственик на Апартамент № 22 със застроена площ 75.67кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с идентификатор по КК на
гр.Ш. № 83510.671.252.5.22, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор
№ 83510.671.252, с адрес: гр.*****, ведно с принадлежащата изба № 6, със
застроена площ 3.24кв.м., заедно с 1747/100 000ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, при съседи: за апартамента – на същия етаж –
83510.671.252.5.21; под обекта – 83510.671.252.5.19; над обекта –
83510.671.252.5.25; за избеното помещение – запад – коридор; изток – коридор;
север – изба 7; юг – 83510.671.252.
Ищецът твърди също, че от 2005г. заедно с
четирите си деца, родителските права по отношение на които били предоставени на
него, живеел в гр.***, където са родителите му, като му помагали в
непосредствените грижи за тях.
Сочи, че от 2007г. започнал работа в Обединени
Арабски емирства, като се връщал в България един път в годината, за около
месец, по време на отпуската си. При връщането си в страната през есента на
2008г. с изненада установил, че бившата му съпруга, възползвайки се от
отсъствието му, се е настанила и живее в собственото му жилище. Излага, че разбрал
от съседи, че е продала своя апартамент през 2007г., което обстоятелство
впоследствие се потвърдило при направена справка в Служба по вписванията.
Твърди, че въпреки многократно отправяните от
него покани ответницата да освободи имота му, последната отказвала да го
напусне, като продължавала да живее там и понастоящем.
Сочи, че след прекратяването на брака,
ответницата си възстановила предбрачното фамилно име – Д. Излага, че в случай,
че това обстоятелство не било отразено в документа й за самоличност и по лична
карта е с неговата фамилия – С., моли съда да приеме за установено по делото,
че имената “С.” и “Д.”са фамилни имена на едно и също лице.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признаете за установено по отношение на ответницата, че е собственик на
процесния недвижим имот и да осъди ответницата да му отстъпи собствеността и
предаде владението върху собствения му недвижим имот. Моли ответницата да бъде
осъдена и да му заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явяват лично.
За него се явява упълномощен
представител – адв. М.В. от ШАК, като поддържа иска изцяло, а в съдебно
заседание излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения
едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, към които са
приложени писмени доказателства. В отговора ответницата оспорва иска изцяло и
по основание, и по размер, като моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен, необоснован и недоказан. В отговора ответницата излага, че
процесният апартамент е нейна лична собственост и никога не е бил семейна
общност, за да може да се включи като такава и да бъде променен статута му, и да
бъде обект на делба между съпрузите, както било направено в настоящия случай.
Освен това, сочи, че още през месец януари 2005г. го е продала с предварителен
договор на квартирантката си С.П.В., при условие, че си запази правото да живея
в кухнята на това жилище до края на живота си, където и до момента живее, като
в останалите стаи живее купувачката, заедно с дъщеря си.
В съдебно заседание ответникът Д.Т.Д. се явява
лично и с упълномощен представител -
адв. Н. М. от РАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли
иска да бъде отхвърлен изцяло, като излага конкретни мотиви в подкрепа на
искането си.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът П.Р.С. и ответницата Д.Т.Д. са бивши
съпрузи, като гражданският им брак, сключен на 30.09.1984г., бил прекратен с
Решение № 87/12.04.2006г., постановено по гр. дело № 336/2005г. по описа на
Районен съд – гр.В. П., влязло в законна сила
на 12.04.2006г., на основание чл.100 от СК /отм/. С постигнатото между ищеца П.С.
и ответницата Д. Д. споразумение били уредени всички лични и имуществени
отношения помежду им, а именно: относно местоживеенето на родените от брата
четири деца, относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище и
собствеността на придобитите по време на брака недвижими имоти и МПС,
издръжката между съпрузите и фамилното име на ответницата. По силата
на одобреното от съда споразумение по цитираното гр. дело двамата бивши съпрузи
разделили притежаваните в режим на СИО недвижими имоти, а имено: апартамент №
21, придобит през 1996г., по силата на договор за издръжка и гледане, и
апартамент № 22, придобит през 1989г. от ЖСК, находящи се в гр.*****, като ответницата
Д. Д. станала собственик на Апартамент № 21, със застроена площ 64.69кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещение, с идентификатор по КК на
гр.Ш., № 83510.671.252.5.21, находящ се на втори етаж в сграда с
идентификатор № 83510.671.252.5, построена в ПИ с идентификатор №
83510.671.252, с адрес: гр.*****, ведно с принадлежащата Изба № 5, със
застроена площ 3.30кв.м., заедно с 1463/100 000ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, при съседи: за апартамента – на същия етаж –
83510.671.252.5.22; под обекта – 83510.671.252.5.18; над обекта –
83510.671.252.5.24; за избено помещение – изток – коридор; запад – изба 2; юг –
изба 4; север – вентилационно помещение. Ищецът П.С. станал собственик на
Апартамент № 22 със застроена площ 75.67кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с идентификатор по КК на гр.Ш. № 83510.671.252.5.22,
находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № 83510.671.252, с адрес: гр.*****,
ведно с принадлежащата изба № 6, със застроена площ 3.24кв.м., заедно с
1747/100 000ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи:
за апартамента – на същия етаж – 83510.671.252.5.21; под обекта –
83510.671.252.5.19; над обекта – 83510.671.252.5.25; за избеното помещение –
запад – коридор; изток – коридор; север – изба 7; юг – 83510.671.252. По силата
на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том VІ, рег. № 18573,
дело № 972/2006г. на нотариус с рег. № 222 по регистъра на Нотариалната камара
ищеца бил признат за собственик на процесния имот, на основание съдебно решение
по чл.100 от СК /отм./ и чл.101 от СК /отм./.
След прекратяване на брака им, ищецът заедно с
четирите си деца, родителските права по отношение на които били предоставени на
него, се установили да живеят в дома на родителите му, находящ се гр.***, като
последните му помагали в непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на децата. През 2007г. ищецът започнал работа в Обединени Арабски емирства,
като се връщал в РБългария веднъж годишно по време на отпуската си.
В началото на месец юни 2007г. ответницата
продала своя апартамент, като възползвайки се от отсъствието на ищеца се
настанила да живее в собственият му апартамент № 22, находящ се в *****
Въпреки многократно отправяните от ищеца покани
ответницата да освободи имота му, последната отказвала да го напусне, като
продължавала да живее там и понастоящем.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Т. П. Р., Р. П. Р., С. В. Ж. и
К. С. Г.,
от приетите като писмени доказателства по делото: Решение № 87/12.04.2006г. по
бр. д. № 336/2005г. на ВПРС; Констативен нотариален акт № ***.;
Схема на самостоятелен обект; Удостоверение за данъчна оценка; Нотариален акт №
***.; Заверен препис от акредитивен документ за търсене на
работа, издаден от документ за собственост на процесния имот; Заверен препис от
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство са
три кумулативно дадени предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на вещта,
обект на спорното материално право, че вещта се намира във владение или
държание на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. От
материалите по делото и по-конкретно от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № *** на нотариус с рег. № 222 по регистъра на
Нотариалната камара се установява по безспорен начин, че ищеца е бил признат за
собственик на процесния имот, на основание съдебно решение по чл.100 от СК
/отм./ и чл.101 от СК /отм./, а именно: Решение № 87/12.04.2006г., постановено
по гр. дело № 336/2005г. по описа на Районен съд – гр.В. П.,
влязло в законна сила на 12.04.2006г.
Бракът на страните е прекратен при действието на
отменения СК от 1985г. - на 12.04.2006г., т.е. преди действието на новия СК от 01.10.2009г.
Процесният апартамент, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 83510.671.252.5.22 по кадастралната карта
на гр.Шумен, е бил отстъпен срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг –
ответницата Д.Т.С. като обезщетение по време на брака им с Нотариален акт за
собственост на жилище № *** на И. Т. –
районен съдия при Районен съд – гр.Ш.. Процесният имот е бил
придобит на името на ответницата Д.Т.С. срещу заем от ДСК в размер на
16 646 лева, за който в нотариалния акт е вписано, че следва да се впише
законна ипотека. Тази констатация в нотариалният акт не беше оспорена от
ответницата, респективно не е оборена с никакви доказателства.
Действително, последователната трайно установена
съдебна практика - ПП
№ 5 от 31.10.1972г. на Върховния съд, Решение №
348/22.06.2009г. на ВКС по гр. д. № 2212/2012г., II гр. о.; Решение № 415/2012г. на
ВКС по гр. д. № 231/2012г., I гр. о.; Решение №
549/30.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 3218/2008г., I гр. о., приема, че
когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в
обезщетение недвижим имот, макар това да е станало по време на брака,
собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена
общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Всички действали семейни
кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска
имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на брака,
като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното.
Презумпцията на чл.19,
ал.3 от СК от 1985г. /сега чл.21,
ал. 3 от новия СК/ обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и
вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права,
придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл.20 от
СК /отм./, респективно чл.22 от
действащия СК. Когато стойността на дадения в обезщетение имот е покрита
изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос в
придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква
съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобиване на
правото на собственост. Констативният нотариален акт, който се издава на
основание чл.134,
ал.4 от Закон за териториално и селищно устройство /отм./ не създава права,
а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го
заповед по чл.100
от Закон за териториално и селищно устройство /отм./, с която се предоставя
недвижим имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот
може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива
изцяло от стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на
формата, предвидени в чл.102
от Закон за териториално и селищно устройство /отм./. Щом съпругът, от
който не е отчуждаван имот не фигурира в заповедта, с която е даден в
обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот или няма
прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл.102
от Закон за териториално и селищно устройство /отм./, върху получения в
обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност и издаването на
констативен нотариален акт не може да създаде права. В този смисъл е Решение №
145 от 27.06.2013г. на ВКС по гр. дело № 1352/2013г., І н.о., ГК, което е постановено
по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК е задължително за съдилищата. В процесния случай
обаче стойността на дадения в обезщетение имот не е покрита изцяло от
стойността на отчуждения имот, а придобивната му стойност в размер на
16 646лв. е изплатена от двамата съпрузи чрез заем от ДСК, следователно
другият съпруг има принос в придобиването на процесния имот, поради което върху
получения като обезщетение имот възниква съпружеска общност.
На следващо място, СК императивно регламентира
съпружеската имуществена общност като имущество, придобито в резултат на
съвместен принос. Това означава, че в такъв режим е само такова имущество,
което е придобито в резултат на този принос, независимо от това на чие име то е
придобито. Касае се до законова презумпция, която е оборима, което се приема не
само от съдебната практика, но произтича и от нормата на чл.21
от СК от 1985г. /отм./, но действащ към момента на прекратяване на брака между страните /сега чл.23 от
новия СК/. От това следва, че
при имущество, придобито по възмезден начин по време на брака, бившите съпрузи
могат да правят възражения за трансформация, на които съдът следва да отговори
съобразно това дали ангажираните от тях доказателства оборват законовата
презумпция. В настоящия случай се касае до специална хипотеза на възникнала собственост
в резултат на прекратена с развод СИО, в която съдът има задължението да
установи действителните права на участниците в съсобствеността преди
прекратяването на брака помежду им. В разглеждания случай от приложеният по
делото Нотариален акт за собственост на жилище № 42, том ІV, дело № 1537/1984г.
става ясно, че за построяването на процесния апартамент са вложени средства от
заем на ДСК, който е бил обслужван от двамата съпрузи и за който е вписана
законна ипотека, в деня на сделката /безспорно обстоятелство/ и тези средства за
придобития имот не са незначителна част от цената на същия по смисъла на чл.23,
ал.2 от СК. При това положение не следва да се приеме за оборена
презумпцията за съвместен принос, а следва да се приеме за доказана презумпцията,
че ищеца е участвал с лични средства при закупуване на процесния имот. Съдът
намира за безспорно между страните, че сумата, необходима за построяването на
процесния имот е заплатена с общи на бившите съпрузи средства, респективно за
придобиването на апартамента в режим на СИО. С прекратяването на брака тази
общност е прекратена, като процесният имот - апартамент № 22 с идентификатор №
83510.671.252 по КК на гр.Ш. е предоставен в дял на
ищеца, т.е. с постановеното по гр. дело № 336/2005г. по описа на Районен съд –
гр.В. П. съдебно решение №
87/12.04.2006г по чл.100 от СК /отм./ и чл.101 от СК /отм./ се определя като лична
собственост на ищеца процесния апартамент. Същевременно по силата на одобреното
от съда споразумение по цитираното гр. дело двамата бивши съпрузи разделили
притежаваните в режим на СИО два недвижими имота, като другия апартамент № 21,
придобит през 1996г., по силата на договор за издръжка и гледане, с
идентификатор № 83510.671.252.5.21 по КК на гр.Шумен, е бил предоставен на
ответницата Д. Д. и същата е станала негов едноличен собственик.
От друга страна, правен аргумент за
несъществуване на претендираните „лични дялове“ от страна на ответницата в
структурното съдържание на правото на собственост върху процесното жилище се
извлича от факта на сключеното между бившите съпрузи и съдебно утвърдено споразумение по чл.101 от СК
/отм./, съгласно решение № 87/12.04.2006г по гр. дело № 336/2005г. по описа на
Районен съд – гр.Велики Преслав, съдържащо волевите им изявления, че „относно
имуществените отношения се споразумяват за средното: П.С. получава в дял и
стана собственик на Апартамент № 22 с идентификатор № 83510.671.252.5.22 по КК
на гр.Ш., находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор №
83510.671.252, с адрес: *****.“ и „. . . че никоя от страните няма и няма да
има в бъдеще претенции от имуществен характер към другата“. Съдът няма нито
правно, нито разумно основание да не го зачете - то, щом очевидно не
противоречи на повелителна правна норма на закона, има възможен предмет,
сключено е при свободна /неопорочена/ изява на воля, има за сключилите го лица
/страни/ правно обвързваща сила, все едно произтичаща от закона – аргумент от
разпоредбите на чл.20а от СК /отм./, във вр. чл.9 от СК /отм./, във вр. чл.101, ал.3 от СК
/отм./, чл.365 от ЗЗД. Това документирано правно
съглашение, освен, че е доказателство за признание на страните за равенство в
участието им в съсобствеността, противоречащо на последвалите им претенции за
права, различни от самоустановените от тях в документа „споразумение“, само по себе си не би могло да се третира като
нещо различно от един особен вид договор. Този договор е без значение дали
касае 1/ прието от тях правно имуществено положение, различаващо се от
действителното, имплицитно /без изрично да е казано/, включващ по идеен строеж
задължителен конститутивен елемент на преуреждане с взаимни отстъпки на
имуществени отношения, ако и да биха съществували в миналото факти на частична
или пълна трансформация в придобиването на правото на собственост, които биха
могли да служат като основание някой от тях да търси ефекта й чрез личен дял,
т.е., ако и да съществуват такива, последиците им се заличават и никоя от
страните няма да се позовава на тях /да има характер на спогодбата по смисъла
на чл.365, ал.1 и ал.2
от ЗЗД/ или 2/ установява обема на правата им в съсобствеността при
прекратяващата се СИО, такива, каквито са
в действителност /арг. от чл.8, ал.1 от ЗЗД/. От значение е
регулиращата му функция - сключилите го да съобразяват за в бъдеще поведението
си с това правно положение, което произтича от него - чл.20а от ЗЗД, въплатена в израза: „ никоя
от тях няма и няма да има в бъдеще претенции от имуществен характер към другата“.
Впрочем аргумент за тази задължителност и едностранна неизменяемост -
обвързваща регулираща функция, съдържа и самия текст на чл.101, ал.3 от СК
/отм./, който „съзнателно пропуска“ /идеята за правна сигурност/ да може да
бъдат предявявани искове, с насоченост преуреждане на вече уредени със
споразумението по ал.1 имуществени отношения при изменение на обстоятелствата /както
допуска единствено искове за относно
упражняването на родителските права и издръжката на децата/. Самото споразумение е юридически факт, който самият
закон превръща в самодостатъчно основание правата на развеждащите се съпрузи
след развода за даден обект на вещно право - елемент на прекратената СИО да бъдат такива, каквито волята им посочва,
т.е. тази воля може да визира освен прехвърляне на цялото вещно право от единия
съпруг на друг /т. нар. разпределение на имущество/, създаване на конкурентно
съучастие в структурното съдържание на вещното право, различаващо се от
презумптивното по закон равенство - чл.27 от СК
/отм./, сега чл.28 от новия СК
и „своеобразен отказ“ от вече възникнало някога назад във времето от обективно
гледище право на личен дял от структурното съдържание на вещното право въз
основа на факт на вложение на лично имущество в придобиването, който отказ е
извършен от единия в полза на другия съпруг или от двамата едновременно, т.е.
при взаимни отстъпки. Това е така, защото пред „свободата на договаряне“ по смисъла
на разпоредбата на чл.9 от ЗЗД не съществува изрично
предвидена законова пречка в тази насока, а ограничителят „ненакърняване на
добрите нрави“ по принцип няма как да е приложим. Фактът, че впоследствие бившата
съпруга - ответницата по свои субективни приумици не зачита споразумението,
въобще не отнема правно обвързващата му за нея сила. Щом едно лице се е
задължило по свободно изявена към момента на постигане на съгласие с друго лице
воля, последващото му поведение дължи коректно подчинение на това задължение /израз
на уважение и зачитане на правовия ред в обществото/, явяващо се тук
своеобразно обещание за бездействие - да не претендира пред другия нещо, което
е несъвместимо със споразумението.
В настоящия случай не може да се приеме, че
имота е бил придобит по давностно владение от страна на ответницата. В тази
връзка, за да приемем, че ответницата е придобила по давност правото на
собственост върху имота, следваше да бъде установено, че последната е
упражнявала фактическа власт върху него повече от десет, респективно пет
години, че го е владяла за себе си и че е отблъснала владението на ищецът, като
е манифестирала ясно пред него намерението си да владее имота само за себе си.
Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на първоначалният
собственик върху имота, които действия да са станали достояние на това лице. В
същото време от материалите по делото и по-конкретно от всички събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства се установя, че по делото липсват
категорични доказателства в тази насока. Промяната в намерението, с което
същата е започнала да упражнява фактическата власт върху имота, е следвало да
бъде демонстрирано по категоричен начин и не може да се предполага. В настоящия
случай от ответната страна не са представени доказателства, които да
установяват по категоричен начин, че последната е държала имота само за себе си
и че това обстоятелство е станало достояние на нейния бивш съпруг. В тази
насока е константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Решение № 382 от
24.06.2010г. на ВКС по гр.дело № 323/2009г., І г.о., което е постановено по
реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009г. на ОСГТК има задължителен характер.
Но дори да бяха налице доказателства, че ответницата
е владяла имота за себе си в продължение на десет години, доколкото това
обстоятелство и намерението му за своене на имота не е станало достояние на ищеца,
то това обстоятелство не води до извода, че е осъществен състава на
придобивната давност по чл.79 от ГПК. Липсват доказателства, от които да се
направи извод, че по някакъв начин ответницата е манифестирала намеренията си
пред ищеца.
А доколкото липсват доказателства за явно
манифестиране на намеренията на ответницата, независимо че ищецът рядко е
посещавал имота, доколкото собствеността не се губи, само поради неизползването
на имота, не бихме могли да приемем, че от страна на ответницата са били
извършени или предприети някакви конкретни действия, които да са достигнали до
ищеца и да са имали за цел манифестиране на желание и намерение от нейна страна
да се разпореди с имота само в своя полза. Ето защо, ответната страна, с оглед
наличието на настоящия спор за собственост, следваше да докаже, че от тяхна страна
са били извършени действия, с които са обективирали спрямо действителния
собственик намерението да владее имота само за себе си. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012г., на
ОСГК.
Липсата на фактически действия, чрез които
ответната страна да е манифестирала спрямо ищеца субективното си отношение за
своене на процесния имот, както и липсата на доказателства, установяващи, че
ищецът е разбрал за промененото отношение на владеещия несобственик, да упражнява
фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че не е налице
явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което от своя
страна да е довело до придобиване на собствеността по давност от страна на
ответницата Д.Т.Д.. А с оглед на изложеното, се налага извода, че ответницата
владее имота без правно основание.
По отношение на самото владение между страните
по делото не съществува спор, че към момента на депозиране на исковата молба
спорния имот се владее именно от ответницата. Това обстоятелство се признава от
ответницата в отговора на исковата молба, а се доказва и от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С. В. Ж. и
К. С. Г.,
които в показанията си потвърждава факта, че преди Д. е живяла в апартамент №
21 с идентификатор № 83510.671.252.5.21 по КК на гр.Ш., но сега към този
момент живее в процесния апартамент № 22 с идентификатор № 83510.671.252.5.22
по КК на гр.Шумен и че това е след продажбата на собственият й апартамент през 2007г.
Съдът намира за недоказани твърденията на
ответната страна, че процесния имот е бил продаден през 2005г. на лицето С.П.В.
чрез сключването на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот, респективно, че ищецът е изгубил правото си на собственост върху него. Съдът
намира за недоказани и ирелевантни към настоящия спор твърденията на ответницата,
че лицето С.П.В. през 2014г. е депозирала иск с правно основание чл.19, ал.3 от
ЗЗД за сключване на окончателен договор по предварителния договор от 2005г. за
покупко – продажба на процесния недвижим имот.
С оглед изложеното се налага извода, че са
налице и трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а именно: ищецът е собственик на
въпросния недвижим имот, същият се владее от ответницата и то без правно
основание. С оглед на изложеното искът, като основателен и доказан следва да
бъде уважен изцяло, като бъде осъдена ответницата да предаде на ищца владението
върху имота, предмет на настоящия спор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода
на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
негова страна разноски, включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и такса за вписване на исковата молба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, че П.Р.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****,
действащ чрез пълномощника си адв. М.В. от ШАК, със съдебен адрес: ***** е
собственик на недвижим имот - Апартамент № 22 със застроена площ 75.67кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с идентификатор по КК на
гр.Ш. № 83510.671.252.5.22, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор
№ 83510.671.252, с адрес: гр.*****, ведно с принадлежащата изба № 6, със
застроена площ 3.24кв.м., заедно с 1747/100 000ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, при съседи: за апартамента – на същия етаж –
83510.671.252.5.21; под обекта – 83510.671.252.5.19; над обекта –
83510.671.252.5.25; за избеното помещение – запад – коридор; изток – коридор;
север – изба 7; юг – 83510.671.252.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** ДА ПРЕДАДЕ на П.Р.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, действащ чрез пълномощника си адв. М.В.
от ШАК, със съдебен адрес: ***** владението върху недвижим имот -
Апартамент № 22 със застроена площ 75.67кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с идентификатор по КК на гр.Ш. № 83510.671.252.5.22,
находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор № 83510.671.252, с адрес: гр.*****,
ведно с принадлежащата изба № 6, със застроена площ 3.24кв.м., заедно с
1747/100 000ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: за
апартамента – на същия етаж – 83510.671.252.5.21; под обекта –
83510.671.252.5.19; над обекта – 83510.671.252.5.25; за избеното помещение –
запад – коридор; изток – коридор; север – изба 7; юг – 83510.671.252.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** да заплати на П.Р.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, действащ чрез пълномощника си адв. М.В.
от ШАК, със съдебен адрес: ***** сумата от 1 536.53 лева /хиляда
петстотин тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, включваща заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за вписване на исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: