Р Е Ш Е Н И Е

238/26.3.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и трети март 2015 година

В открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2240/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба от “***” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. *** срещу В.Р.А., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 6284,57 лева.

Ищецът сочи, че имал договор с ответницата за кредитна линия от 28.01.2006г. за сумата от 8000 лева. След обявяването му за предсрочно изискуем имал вземане срещу нея за сумата от 6284,57 лева, представляваща 5133,76 лева главница; 1108,17 лева договорни лихви, за периода 19.09.2012г. – 26.02.2014г.; 42,64 лева наказателни лихви, за същия период. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 593/2014г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди нищожност на договор, поради противоречие със закона и добрите нрави и погасяване на главницата и лихвите по давност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 28.01.2006г. ищецът отпуснал кредит на ответницата – кредитна линия от 8000 лева, ползван чрез банкова карта. Според приетото заключение на ССЕ ответницата ползвала през картата общо 12740 лева и погасила 13125 лева, а съгласно ищцовите счетоводните записвания, към датата на подаване заявлението по ЧГД № 593/2014г., по описа на ШРС, задължението и било 5133,76 лева главница 1108,17 лева редовна лихва и 42,64 лева наказателни лихви. Няма данни ответницата да е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на 05.04.2013г., от ищеца.

Така приетото за установено, доведе до следните изводи :

Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са неоснователни, не единствено заради приетото разрешение в ТР № 4/2014г. на ВКС, ОСГТК, т. 18. Банката не е уведомявала ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем, преди да подаде заявление по ЧГД № 593/2014г.. Исковата молба по настоящото дело, не е уведомление, също и връчената на ответницата заповед. Независимо, че процесуалното действие е извършено преди да е знаел, за споменатото разрешение в ТР, даденото тълкуване е факт, настъпил в хода на производството, който съдът следва да вземе в предвид и отхвърли предявените искове, като неоснователни.

За ясното между страните следва да се отбележи, че ответните възражения за погасяване вземанията с изтичане на предвидената давност са неоснователни. Не така стоят нещата с възражението за нищожност на договора, поради противоречие със закона и добрите нрави. Тези възражения са основателни, но с уточнението, че основателността им касае отделни разпоредби от договора. Конкретно това са разпоредби съдържащи неравноправни клаузи - 16.3 от договор /чл. 143, т.5 от ЗЗП/; чл.19.4 от договора /чл. 143, т.10 ЗЗП/; чл. 22 от договора /чл.143, т.8 ЗЗП/;чл. 23.1 от договор /чл.143, т.6 ЗЗП/; чл. 26 от договора /чл. 143, т. 11 ЗЗП/, някои от които не влекат нищожност на целия договор, но изключват възможност при позоваване на нищожността им, да се уважи претенция за изпълнение, чийто размер се определя от тях.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 650 лева разноски в производството – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. *** срещу В.Р.А., ЕГН : **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6284,57 лева, представляваща 5133,76 лева главница; 1108,17 лева договорни лихви, за периода 19.09.2012г. – 26.02.2014г.; 42,64 лева наказателни лихви, за същия период, дължими по договор за кредитна линия от 28.01.2006г..

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ***, да заплати на В.Р.А., ЕГН : **********,*** сумата от 650 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: