Р Е Ш Е Н И Е

53/24.1.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети януари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2254 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.439, ал.2 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от Н.С.И. с ЕГН **********, Л.Х.И. с ЕГН **********, А.М.А. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********, всички чрез адв. Ц.К. *** отрицателен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д.Ш. сумата от 11 167.49 лв., като погасена по давност. Ищците отвърдят, че ответника образувал срещу тях изпълнително дело № 20087740400159 по описа на ЧСИ Я.Д. рег.№ 774 с район на действие Шумен въз основа на изпълнителен лист от 29.02.2008г. издаден по ч.гр.д.№ 446/2008г. по описа на ШРС. Последното изпълнително действие по делото било извършено на 30.06.2008г.( когато била заплатена сума от 100 лв.). Делото се прекратявало по силата на закона на 30.06.2010г. – с изтичане на двугодишния срок. В последствие имало произнасяне и с Постановление на съдия изпълнителя от 17.02.2014г. Било образувано ново изпълнително производство с № 20147740400204 по описа на ЧСИ Д., по което били получени съответните покани за доброволно изпълнение. Твърди се, че по отношение на претендираната сума в размер на 11 167.49 лв. погасителната давност била изтекла, тъй като давността започвала да тече от извършването на последното изпълнително действие /30.06.2008г./, следователно настъпила на 30.06.2013г. Горното обосновавало правния интерес на ищците от водене на настоящото производство. В исковата молба е направено особено искане за допускане на обезпечение по настоящото производство чрез спиране на действията по изпълнително дело № 20147740400204 на ЧСИ Я.Д., като съдът с Определение № 2426 от 01.09.2014г. е допуснал исканото обезпечение, като определил парична гаранция в размер на 1 120 лв., която до момента не е внесена по делото и не е издадена обезпечителна заповед.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, който в законоустановения срок депозирал писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора се излагат доводи за недопустимостта на иска по отношение на ищеца Д.К.М., тъй като по новообразуваното изпълнително производство липсват доказателства на същата да ѝ е била връчвана покана за доброволно изпълнение. По отношение на останалите ищци се сочи, че иска е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди се, че през време на изпълнителния процес давност не тече, като давността би настъпила на 30.06.2015г. /пет години след датата на прекратяване на изпълнителното дело/, като същата е прекъсната на 14.08.2014г. с образуване на новото изпълнително дело. В заключение се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски – юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците не се явяват лично, като не се явява и процесуалния им представител. Депозирана е молба от него, в която се взема становище по съществото на иска и се моли за положително решение и присъждане на разноски.

За ТБ“Юробанк България“ АД също не се явяват представляващите лично, както и упълномощени представители. Депозира се молба, в която се моли за отхвърляне на иска и постановяване на неприсъствено решение. Съдът с определение е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение, като е счел, че не са налице основанията за това.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.02.2008г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 446/2008г., с който ищците Н.И. и Л.И., в качеството им на кредитополучатели и А.А., С.С. и Д.М., в качеството им на поръчители били осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк и Еф Джи България“ ( сега „Юробанк България“ АД) сумата общо в размер на 6 051.61 лв., от която 2 193.04 лв. редовна главница, 3 177.99 лв. просрочена главница от 21.11.2005г. и 680.58 лв. просрочени лихви от 21.03.2007г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.02.2008г. до окончателното ѝ изплащане, и извършените по делото разноски.

Въз основа на изпълнителния лист на 15.05.2008г. по инициатива на кредитора срещу длъжниците било образувано изпълнително дело № 20087740400159 на ЧСИ Я.Д. с район на действие ОС – Шумен. Последните изпълнителни действия по делото били извършени на 30.06.2008г., с извършено плащане в размер на 100 лв. от длъжника И.. С Постановление от 17.02.2014г. на частния съдебен изпълнител било прекратено производството по изпълнително дело № 159/2008г. На 14.08.2014г. било образувано изпълнително дело № 20147740400204 въз основа на същия изпълнителен лист.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства.

По допустимостта на иска: Налице са абсолютните положителни предпоставки за завеждане на иска, като липсват отрицателни такива. По отношение на твърдението на ответника, че ищеца Д.К.М. нямала процесуална легитимация, съдът намира, същото за неоснователно. Видно от доказателствата по делото срещу лицето, в качеството на длъжник, било образувано изпълнително дело № 204/2014г. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес е иска по чл.439, ал.2 от ГПК, с който законът дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Извода, който съда прави е, че М. има правен интерес от водене на настоящото производство.

По основателността на иска: Спорен между страните е въпроса съществува ли изпълняемото право понастоящем или е погасено по давност. Ищците аргументират, че вземането е погасено по давност, настъпила на 30.06.2013г. - с изтичане на петгодишния срок, започнал да тече две години след извършване на последното изпълнително действие – 30.06.2008г. ( с извършване на последното плащане по делото). Ответникът счита, че давността към момента не е настъпила – тя би настъпила на 30.06.2015г. ( като към момента е прекъсната от висящността на изпълнителното производство).

Безспорно е, че главницата по изпълнителния лист от 29.02.2008г., като произтичаща от Договор за кредит № 186/21.04.2004г. се погасява с петгодишна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД, както и че към момента на молбата за издаване на изпълнителен лист по несъдебно изпълнително основание ( 15.05.2008г.), вземането не е било погасено по давност. С образуване на изпълнителното дело № 159/2008г. на ЧСИ рег. № 774 давността по вземането е спряла, тъй като давността спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. Съгласно ППВС № 3/1980 г., под „съдебен процес“ следва да се разбира не само исковият, но и изпълнителният процес. Последното действие по изп.д. № 159/2008г. съдът намира, че е извършено на 30.06.2008г. с плащане по делото, тъй като е действие пряко насочено към изпълнение на дължимото вземане. Следователно прекратяването по силата на закона е настъпило на 30.06.2010г. Горния извод следва от аргументите, че изпълнителния процес в хипотезата на чл.443, ал.1, т.8 от ГПК се прекратява ex lege, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие. В този смисъл са Решение № 31/9.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 76/07.06.2011 г. по т.д. № 634/2010 г. на ВКС, І т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за настоящия съдебен състав. Видно от приложеното изп. Д. № 159/2008г. на ЧСИ Д. такова постановление има издадено на 17.02.2014г.

Считано от момента на прекратяване на изпълнителното дело – 30.06.2010г. е започнало да тече нова погасителна давност за вземането на взискателя по издадения на основание чл.237 от ГПК(отм.) изпълнителен лист, като по отношение на главницата този срок изтича на 30.06.2015г. ( по отношение на момента, от който започва да тече нова погасителна давност е налице съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, например Решение № 223/12.07.2011 г. по т.д. № 124/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.). Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист. Именно така е постъпил и взискателят в настоящия случай – на 14.08.2014 г., преди изтичане на срока по чл.110 от ЗЗД, е образувано приложеното изп.дело № 204/2014г.

По отношение на лихвата обаче - в размер на 680.58 лв. (както е посочено в изпълнителния лист) с изтичане на тригодишния срок по чл.111, б. „в“, предл.второ от ГПК, считано от датата на прекратяване на изпълнителното производство до датата на образуване изпълнителното производство по изп.д. № 204/2014г. на ЧСИ започналата да тече нова погасителна давност за вземането на взискателя за лихви по издадения изпълнителен лист е изтекла на 30.06.2013г.

От изложеното следва извода, че вземането на взискателя по отношение на главното вземане в размер на 5 371.03, представляващо главница по изпълнителен лист от 29.02.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 446/2008г. на ШРС, ведно със законна лихва върху нея, считано от 19.02.2008г. до окончателното й плащане съществува, като давността не е изтекла към момента. По отношение на вземането за лихви в размер на 680.58 лв. обаче, давността е изтекла на 30.06.2013г., което прави иска на ищците частично основателен.

Предвид частичното уважаване на иска, на основание чл.78, ал.1 ответника дължи на ищците сума в размер на общо 210.30 лв., съразмерно уважената част от иска, от които 27.47 лв. за заплатена държавна такса за образуване на делото и преводна банкова такса и 182.83 лв. за заплатена адвокатско възнаграждение.

Направено е искане в писмения отговор ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за юрисконсулско възнаграждение. Същото намира своето правно основание в чл.78, ал.8 от ГПК, поради което следва да бъде уважено. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсулското възнаграждение следва да се определи в размер на 812.30 лв., за която сума следва да бъдат осъдени ищците солидарно да заплатят.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.С.И. с ЕГН **********, Л.Х.И. с ЕГН **********, А.М.А. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********, всички чрез адв. Ц.К. *** НЕ ДЪЛЖАТ на ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 ( предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“АД) със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. и Д.Ш., сума в размер на 680.58 лв. / шестстотин и осемдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща просрочени лихви от 21.03.2008г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 29.02.2008г. по ч.гр.д.№ 446/2008г. на ШРС, като погасена по давност, като отхвърля иска по отношение на главницата в размер на 6 051.61 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и извършените по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.02.2008г. по ч.гр.д.№ 446/2008г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 да заплати на ищците Н.С.И. с ЕГН **********, Л.Х.И. с ЕГН **********, А.М.А. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН **********, всички чрез адв. Ц.К. от ШАК разноски в размер на 210.30 лв./двеста и десет лева и тридесет стотинки/, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Н.С.И. с ЕГН **********, Л.Х.И. с ЕГН **********, А.М.А. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и Д.К.М. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 юрисконсулско възнаграждение в размер на 812.30 лв. (осемстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки), съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: