Р Е Ш Е Н И Е

16/13.1.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети януари 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2811/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 50 от СК.

Молба от Н.С.Т., ЕГН : **********,*** и П.Т.Т., ЕГН : **********,***, твърдящи, че са законни съпрузи. Постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си. Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха, пред съда, желанието си, за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното, от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 10878/15.10.1989г. на Община Шумен, молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт № 557 на 15.10.1989г.. По време на същия имали родено едно дете – пълнолетно. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите са уредили посочените в разпоредбата последици на развода. Така представеното споразумение не противоречи на закона, поради което и следва да бъде утвърдено.

Определя окончателна държавна такса по брачния иск, в размер на 40 лева, като констатира, че са внесени при образуване на производството.

Водим от горното, и на основание чл. 50 – 51 от СК и чл. 330 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 15.10.1989г., с акт № 557, на Община Шумен, между Н.С.Т., ЕГН : **********,*** и П.Т.Т., ЕГН : **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.С.Т., ЕГН : **********,*** и П.Т.Т., ЕГН : **********,***, споразумение, по чл. 51 от СК, а именно:

І. Относно местоживеене на родените от брака деца, упражняването на родителските права и грижи, и издръжка, дължима от родители към родени от брака деца:

- от брака има родено едно дете, дъщеря, която е пълнолетна – М.Т. Т., родена на ***г..

ІІ. Относно дължима издръжка между молителите:

1. Двамата молители заявяваме, че не сме се договорили помежду ни дължима един на друг издръжка, след прекратяването на брака, по смисъла на чл. 145 от СК.

ІІІ.. Относно имуществените отношения:

1. С настоящото споразумение двамата молители заявяваме, че не притежаваме недвижими имоти /земеделски земи, празни дворни места, парцели и др./, които да са предмет на семейна имуществена общност /СИО/, по смисъла на чл. 21 от СК, и заявяваме, че за в бъдеще няма да имаме материални и облигационни претенции един спрямо друг.

2. Съпрузите/молители/ заявяваме, че не притежаваме внесени парични влогове, които да са придобити по време на брака ни и да са предмет на СИО – семейна имуществена общност, и заявяваме, че за в бъдеще няма да имаме претенции помежду ни.

3. Нямаме взаимни претенции за получаване в дял от личното имущество на другия съобразно разпоредбите на чл. 28 от СК.

4. Относно движимите вещи – обзавеждане, ел. техника за общо употребление в домакинството, които сме придобили по време на брака, както и движими вещи – МПС, сме поделили извънсъдебно, и заявяваме, че за в бъдеще няма да имаме материални претенции помежду ни.

5. Двамата молители заявяваме, че нямаме задължения към банки, кредитори и други трети физически и юридически лица.

ІV. Относно ползването на семейното жилище.

1. Двамата молители заявяваме, че по време на брака ни, не сме придобили и не притежаваме семейно жилище което да е предмет на СИО /семейна имуществена общност, а семейното ни жилище, находящо се в гр. ****, в което сме живели заедно до фактическата ни раздяла, молителят го е напуснал доброволно през 2009 г., същото е лична собственост на съпругата, което е придобито по наследство /чрез дарение/, от молителката и се предоставя за ползване само на жената/молителката – Н.С.Т., ЕГН **********.

V. Относно фамилното име на съпругата след развода по смисъла на СК и чл. 326 от ГПК.

След развода двамата молители се споразумяхме, и молителят се съгласява – молителката след прекратяването на брака – да продължи да носи фамилното име, прието при сключване на гражданския брак – Т..

VІ. Относно разноските по делото.

Направените по делото държавни такси, съдебни и деловодни разноски и такси, включително и договорения адвокатски хонорар, страните се споразумяха, че се поемат изцяло от молителя – П.Т.Т..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по молбата, в размер на 40 лв. (четиридесет лева), която е внесена при образуване на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: