Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2289/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 51 ТЗ.

Искова молба, от пълномощник на “***” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Ю.К.З., ЕГН : **********, с адрес ***8, с посочено правно основание чл. 51 от ТЗ и цена от 2000 лева.

Ищецът твърди, че след като изпълнил задълженията си по договор с ответника, за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, не получил уговореното възнаграждение. Поради това претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 2000 лева възнаграждение по договор за търговско посредничество от 26.07.2014г., в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, до окончателното плащане, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че продавача не е бил собственик и е нямал договор с ищеца.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 26.07.2014г. страните сключили договор, с който ищецът приел да организира оглед за ответника на недвижим имот – апартамент № ******, като вторият се съгласил при сключване на сделка за същия, да заплати на ищеца възнаграждение от 2000 лева. С договор за покупко-продажба от 26.08.2014г., обективиран в НА № 43, НД № 962/2014г. на нотариус № 024, с район на действие този на ШРС, на ответницата била прехвърлена собствеността на описаното в договора жилище. В показанията си разпитаната свидетелка – брокер при ищеца, в подробности описа уговорките между страните във връзка с договора и изпълнението им, както и за отношенията на ищеца и собственика на жилището, като независимо от основанието за заинтересованост, при преценката им от значение е, че не противоречат на събраните писмени. Не може да се приеме, че са в противоречие и с тези на собственика на имота, която твърди, че жилището и не е продадено от ищеца, а от друга фирма, но е дала ключ от него на много фирми.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За основателност на предявения иск е необходимо съществуването на валиден договор за посредничество, между страните, по който ищецът е изпълнил задълженията си. В случая и двете предпоставки са налице, като следва да се отбележи, че съобразно уговорките му, възнаграждение се дължи, дори и за сделка с описания в него имот, да е посредничило друго лице. Пак предвид тях, са неоснователни и двете ответни възражения. Дали имотът е бил собствен на продавача и имал ли е и какъв договор с него ищеца, е без значение за изпълнението на процесния, като същественото е, че задължението му е изпълнено, а това на ответника не, което налага уважаване иска в предявения размер.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 907 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ю.К.З., ЕГН : **********, с адрес ***8, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, възнаграждение на основание чл. 51 от Търговски закон, в размер на 2000 лева(две хиляди лева), в едно със законната лихва върху нея от 09.09.2014г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ю.К.З., ЕГН : **********, с адрес ***8, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, сумата от 907 лева разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: