Р Е Ш Е Н И Е

205/18.3.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шестнадесети март 2014 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2345/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.

Искова молба от пълномощник на Е.А.И., ЕГН : **********,***, срещу ****, с адрес – гр. ****. Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника, който му наложил дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” със заповед № РД 27-146/27.08.2014г.. Считайки, че заповедта е незаконосъобразна, иска отмяната и.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че посоченото в заповедта нарушение е извършено умишлено. Иска отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, ищцата лично и с представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът не изпраща представител.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между тях, съществува трудово правоотношение, като ищцата изпълнява длъжността “старши специалист”, в ****. На 02.09.2014г. и била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“. Не е посочен текст от КТ съдържащ нарушение на трудовата дисциплина. Няма данни по делото от ищцата да са искани обяснения или да е изслушвана преди налагане наказанието. Писмените доказателства сочат, че преди налагането му, след като ищцата не се съгласила с предложеното и прекратяване на правоотношението, била командирована в ОС Земеделие гр. Каолиново. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че споменатото е само част от „благоприятната“ работна среда на ищцата, създавана от ръководството. Прекият и началник и крещял и унижавал пред останалите служители и граждани – л. 43. За конкретно описаните и действия в заповедта, и двамата свидетели твърдят, че са извършени в изпълнение разпореждане/писмена резолюция/ на прекия и началник, с когото св. С. Д., се бил уговорил предварително извън службата – л. 42. Безспорно е, че последният свидетел на датата посочена в заповедта, е получил скици за недвижими имоти в деня на поискване, а е заплатил такса за обикновена услуга.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Заповедта за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е съобразена с разпоредбите само на чл. 194 КТ, но не и с тези на чл. 193 и чл. 195 КТ. Не е посочен вида нарушение на трудовата дисциплина което е санкционирано, а и не са искани обяснения на работника, преди това. Последното е достатъчно за отмяна на дисциплинарното наказание, на основание чл. 193, ал. 2 от КТ

Независимо, че не е необходимо, при условие, че се приеме, че работодателят е спазил задълженията си по чл. 193 КТ, следва да се отбележи, че със споменатата заповед, е наложено наказание, при липса на субективна страна от състава на дисциплинарно нарушение. Последното е такова, когато трудови задължения не се изпълняват виновно. По делото се установи, че ищцата, не е изпълнила трудовите си задължения, но в изпълнение на заповед от прекия си началник, което е изключващо вината обстоятелство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 200 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лева – държавна такса.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ наложено на Е.А.И., ЕГН : **********,*** от директор на **** – гр. ***, със заповед № РД 27-146/27.08.2014г., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ****, с адрес – гр. ****, да заплати на Е.А.И., ЕГН : **********,***, сумата от 200 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА ****, с адрес – гр. ****, да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лева – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: