Р Е Ш Е Н И Е
58/26.1.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 15 (петнадесети) януари Година 2015
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от
съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2346
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявено е искане с
правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.
В
исковата си молба (уточнена и допълнена) ищцата Н.С.С. твърди, че с ответника Й.А.С.
са родители на децата М., понастоящем пълнолетно и на Д., род. на *** г. Бракът
между тях бил прекратен с решение по гр.д. № 3218/2012 г. по описа на ШРС, като
родителските права по отношение на двете деца били предоставени на майката. От
2009 г. ищцата се установила в Кралство Великобритания, тъй като полагала труд
в посочената държава, като впоследствие при нея заживяли и децата. Ответникът давал
съгласието си за пътуване на децата извън пределите на страната. Д. посещавал
учебно заведение в гр. Лондон, като напълно се адаптирал към социалното
обкръжение там. През лятото на 2014 г., С., заедно с ненавършилото пълнолетие
дете се завърнали в Република България, последното осъществявало контакти с
баща си. Ищцата и детето се снабдили със самолетни билети, като следвало да се
завърнат в Англия на 28.08.2014 г. При пристигането им, обаче, на Аерогара
София, обаче, се оказало, че ответникът оттеглил декларацията-съгласие за
пътуване на детето в чужбина. Веднага било организирано прибирането на Д. в гр.
Шумен, при родителите на С., която отпътувала. Обстоятелствата, описани
по-горе, се отразили изключително негативно върху психиката на детето.
Последното започнало да посещава учебно заведение в гр. Шумен, но трудно се
адаптирало към обстановката. Малко по-късно и ищцата се завърнала в родината
си, но била безработна. От друга страна, продължавала да плаща наемна цена за
обитавания в Кралство Великобритания апартамент.
Ищцата моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде заменено липсващото съгласие на Й.С. за
разрешаване на детето да пътува извън пределите на страната единствено със
съгласието на тяхната майка и законен представител до Кралство Великобритания
през периодите от 01.01. до 10.01., от 01.04. до 25.04., от 10.05. до 30.05, от
01.08. до 31.08, от 15.10. до 30.10. до навършване на пълнолетие на детето или
за срок от три години. Моли да й бъдат присъдени деловодните разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба, в който
оспорва искането на ищцата. Излага, че при завръщането в Република България на
по-големия син на страните – М., се установило, че същият няма завършено основно
образование. Поради това, С. изпитвал притеснения относно развитието на детето Д..
Поради това, същият оттеглил съгласието си за пътуване на детето. Излага, че
имал желание да вземе Д. в дома си в гр. Горна Оряховица, но детето категорично
отказало. Тъй като по друго производство пред съд, ищцата заявила, че в
Кралство Великобритания доходите й се формират от социални помощи, ответникът
счита, че същата не може да осигури нормални условия за развитието на Д. в
чуждата държава. Заключава, че уважаването на искането на ищцата не е в интерес
на детето, поради което моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно, като
му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на
акт за раждане № ***, изд. от Община *** е, че Н.С.С. и Й.А.С. са родители на детето
Д. Й. С., роден на *** година. Съдът констатира от представения препис на решение
№ 109/13.02.2013 г., по гр.д. № 3218/2012 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 13.02.2012
г., че бракът между страните бил прекратен; че родителските права по отношение
на двете деца на страните били предоставени на ищцата, както и че
местоживеенето на децата било определено в гр. Шумен и в гр. Лондон, Кралство
Великобритания. От приложените грамота
от 15.07.2014 г., сертификат за награда „Златна купа“, изд. от „Кепитъл сити
академи“ на 25.10.2013 г., сертификат за награда за заслуги „Бронзова звезда“,
изд. от „Кепитъл сити академи“ през м. октомври 2013 г. се установява,
че Д. посещавал учебно заведение – „Кепитъл сити академи“ в гр. Лондон, като през
учебната 2013/2014 г. бил ученик в седми клас. Ищцата представя документ за законно пребиваване и право
на работа № ***, изд. от МВР на Кралство Великобритания, счетоводен доклад на Н.С.,
изг. от Л. К., недатиран, данъчно известие изх. № ***от 10.03.2014 г., писмо от
03.09.2014 г. от „Управление на приходите и митниците на нейно величество“, от
които е видно, че същата полага труд, като за данъчната 2013/2014 г. е получила
приход в размер на 8314,00 паунда от дейността й в областта на услуги по
почистване. Съдът констатира от удостоверение за постоянен адрес изх. №
423/19.09.2014 г., изд. от Кметство Първомайци, обл. В. Търново и служебна
бележка изх. № ***., изд. от ОУ „Васил Левски“ с. Върбица, обл. В. Търново, че М.
С. *** и посещава осми клас в ОУ „Васил Левски“ в с. Върбица, обл. В. Търново.
Ответникът представя декларация от 27.08.2014 г., подписана от Н.С., в която
последната декларира, че пребивава заедно с детето Д. в гр. Лондон, „Балморал
роуд“ № 32, като няма постоянна работа и получава социални помощи в размер на
50,00 паунда на седмица. Описаната декларация е приложена от ищцата по воденото
от нея производство пред ШРС за увеличение на присъдена издръжка, дължима от
ответника на детето Д..
В
изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане” общ. Шумен е отразено, че грижите за детето и в Република България
се полагат от неговата майка. Същата легално пребивавала в Кралство
Великобритания и получавала доходи от труд, но след завръщането си в гр. Шумен,
за да се грижи за детето си, била безработна. Ищцата и детето обитавали
апартамент, собственост на родителите на С., където били осигурени много добри
условия за отглеждането на Д.. Последният бил редовен ученик в шест клас в СОУ
„Сава Доброплодни“ гр. Шумен, но породи различията в образователните системи,
полагал приравнителни изпити. Контактът между детето и баща му не бил
прекъсван. Заключава се, че ищцата притежава необходимия родителски капацитет и
е налице необходимост от пътувания на детето Д. извън пределите на страната.
В
обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата сочи, че синът на
страните М. не е при нея от лятото на 2014 г. Същият завършил колеж, който
представлявал трета степен на образованието му. Отрича обстоятелството, че
изпратила М. при баща му, за да се снабди със свидетелство за управление на
МПС, като му заявила, че няма да го приеме без такова.
От
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. Д. /майка на
ищцата/ и К. Г. се установява, че Д. заживял при майка си в гр. Лондон през
2011 г. Ищцата и детето обитавали етаж от къща под наем, находяща се в близост
до центъра на града и до училището на Д.. В жилището били осигурени отлични
битови условия. Детето се адаптирало към обстановката в чуждата държава, като
създало приятелско обкръжение, справяло се много добре в училище, като
завършило седми клас. В момента Д. бил ученик в шести клас в гр. Шумен, като
посещавал уроци по математика и български език, тъй като трудно се справял с
различните образователни изисквания. За да замине в чужбина през 2009 г.,
ищцата била мотивирана от недоброто си имуществено състояние в Република
България, където получавала минимални доходи и няколкократно се налагало
спиране на електрическата енергия в дома й поради неплатени сметки. От друга
страна, С. полагала труд в гр. Лондон на няколко места и получавала добри
доходи. През лятото на 2014 г. ищцата и детето пребивавали в Република
България, като имали закупени самолетни билети за връщането им в Кралство
Великобритания, като за целта се придвижили до Аерогара София. Едва на
летището, били уведомени, че Д. не може да пътува, тъй като ответникът оттеглил
декларацията си, съдържаща съгласие в тази насока. С. организирала прибирането
на детето в гр. Шумен от нейни роднини, а тя отпътувала. Д. пребивавал около
пет часа на летището, след което бил взет от вуйчо си. След около една седмица,
ищцата се завърнала в родината си, за да продължи да отглежда детето, но била
безработна. Тъй като последната заживяла на съпружески начала с друго лице в
гр. Лондон, именно то понастоящем обитавало апартамента в гр. Лондон и плащало
дължимия наем.
Разпитаната
като свидетел Д. С. /съпруга на ответника/ излага, че големият син на страните
живял при майка си в гр. Лондон, като се завърнал в страната през лятото на
2014 г., за да се снабди със свидетелство за управление на МПС. Тогава се
установило, че същият няма завършено основно образование. Поради това, останал
да живее с баща си и в момента посещавал осми клас. Именно това мотивирало С.
да оттегли съгласието си за пътуване на Д. извън пределите на страната. В
периода след оставането на детето в Република България, свид. Д. предложила на
ответника да го вземе със себе си, но Д. реагирал негативно и бил оставен при
баба си. Впоследствие, ищцата и нейните роднини препятствали достъпа на
ответника до детето.
Изслушано
в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДетето, детето Д. заявяват желанието
си да пребивава и учи в Кралство Великобритания.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Подадена е
молба за решаване на спор при разногласие между родители за издаване на
паспорти и за пътуване на двете деца на страните в чужбина. В това производство
съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само
администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с
оглед интересите на децата, и вземайки предвид и правата на родителите,
замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването
на неговите деца извън пределите на Република България. С оглед изрично
заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е установен правният
интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.
В
чл. 13, т. 2
от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена
с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от
вътрешното право на Република България – арг. чл. 5, ал. 4 от
КРБ) е въздигната като основно право на човека възможността да
напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като
това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от
административните или съдебните органи на съответната държава само по
изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл
на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите
на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на
гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1
от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е
предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и
правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват
правновалидна воля (малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност
е ограничена (при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически
действия е необходимо техните родители като законни представители да
осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят
попечителско съдействие – арг. чл. 3, ал. 2
ЗЛС и чл. 4, ал. 2 от
ЗЛС, законодателят е уредил специални нормативни правила, които са
насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити
телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи
тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни
личности.
В съответствие с
международните правни актове, по които Република България е страна, е създадена
детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато
родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на
местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона
възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на
детето е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната
възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна
среда, в случай че те са разделени и не упражняват съвместно родителските
права.
Израз на тази закрила на
основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в чл. 127, ал.
1 от СК правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по
общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на
детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Частно проявление на този принцип
представляват правните норми, уредени в чл. 127а, ал.
1 и ал. 2 от СК,
които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между
тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно
съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето
да напуска пределите на Република България, в чл. 76, ал. 9
от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни
органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.
Когато
родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на
детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда,
който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита
правата на детето заместването на съгласието трябва да се отнася за определен,
конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите
на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото
на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед
конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо
съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните
факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на
Република България.
В
тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено
становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на
страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето.
Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави, като интересът на
детето се преценява във всеки конкретен случай.
В съответствие с горното е
искането на ищцата да бъде разрешено на малолетния Д. да пътува до Кралство Великобритания
– държава-членка на Европейския съюз, в която С. трайно пребивава, за
определяеми периоди от време.
По делото бе установено,
че ищцата полага труд в Кралство Великобритания, като периодично се завръща в
страната. Същата осигурява паричните средства, необходими за издръжката на детето
и осъществява непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Местоживеенето
на детето Д. в гр. Лондон е в съответствие с произнасянето на съда в тази
насока с решение № 109/13.02.2013 г. по гр.д. № 3218/2012 г. по описа на ШРС.
Безспорно е, че в интерес
на детето е да пътува извън пределите на Република България, да придобива
впечатления за културата на други държави, спомагайки то да разшири своя
мироглед и да повиши чуждоезиковите си познания. Иска се разрешение за пътуване
до Кралство Великобритания – държава с политическа и икономическа стабилност.
Установи се по делото, че Н.С. пребивава трайно в посочената страна, осигурила
е отлични битови условия за отглеждането на детето си, получава доходи,
позволяващи й възможност за задоволяване на потребностите на семейството й от
всякакъв вид. Доказа се, че именно в посочената държава, Д. е пребивавал и се е
адаптирал в подходяща икономическа, социална и културна среда, с осигурено
образование и сигурност. В тази насока, съдът взе предвид съвкупността от
доказателства, съдържащи се в представените писмени такива, в показанията на
свид. Д. и Г., които напълно кредитира, като базиращи се на лични впечатления и
в съдържащото се в изготвения социален доклад. Приетото от съда не се променя
от изложените факти, касаещи образованието на другия низходящ на страните, тъй
като не може да бъде направен еднозначен извод, за неосигуряване на възможност
за посещаване на учебно заведение от страна на ищцата, предвид разликата във
възрастта на децата и различните образователни системи на двете обитавани от
тях държави. Не следва да се взема предвид декларирането от страна на С. по
друго производство пред съд на доходи, различни от установените по настоящото
производство, в което не бяха оспорени представените писмени документи,
доказващи получаваните от ищцата доходи от труд.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето, молбата следва да бъде
уважена, като бъде заместено съгласието на Й.С. за неограничени по брой
пътувания на детето Д. до Кралство Великобритания, за период от три години,
като тези пътувания не съвпадат по време с определения режим на лични контакти
на детето с неговия баща.
При
определяне на горното, аналогично на случаите при произнасяне по искания за
предоставяне на упражняването на родителските права и определяне на режим на
лични отношения, съдът може да даде разрешение в обем, различен от поискания,
съобразявайки се с интереса на детето.
По
искането за допускане на предварително изпълнение на решението: съгласно
разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът може да допусне такова при
произнасяне по спор за пътуване на дете в чужбина. Настоящият състав, вземайки
предвид установените обстоятелства, че местоживеенето на детето е определено и
в гр. Лондон; наличието на жилище в посоченото населено място, обитавано от
майката и детето, полагането на непосредствените грижи за Д. от майката,
съчетано с трудовата й ангажираност в Кралство Великобритания; наличието на
учебно заведение в гр. Лондон, което ще бъде посещавано от детето, намира, че
са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение на решението.
На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените деловодни разноски в размер на 330,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от
Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетния Д. Й. С. с ЕГН **********, роден
на *** г. в гр. *** от родители Н.С.С. с ЕГН ********** и Й.А.С. с ЕГН **********,
ДА ПЪТУВА извън границите на
Република България – в Кралство Великобритания за неограничени по брой
пътувания, като тези пътувания не съвпадат по време с определения с решение №
109/13.02.2013 г. по гр.д. № 3218/2012 г. по описа на ШРС режим на лични
отношения на Й.С. с детето, заедно с
майка си Н.С.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, без съгласието на
баща си Й.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, за срок от 3 (три) години, считано от
влизане в сила на решението.
На основание чл. 127а, ал. 4 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати на Н.С.С. направените разноски по делото в размер на 330,00 лева.
Решението, в частта му относно допускане на предварително
изпълнение, имащо характер на определение, може да се обжалва в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Решението, в останалата му част, може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: