Р Е Ш Е Н И Е

137/18.2.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2347 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.I ет.VII, ап.16, представлявано от С. Д. С., чрез адв.Д. Н. от ШАК срещу Н.А.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Тимарево, община Хитрино, област Шумен, ул.”***” №6. Ищцовото дружество излага, че на 14.08.2014 год. депозирали пред Районен съд – Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Н. А.Х. за сумата от 3 150 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта да изпълнение – 14.08.2014 год. до окончателното изплащане на главницата. Твърдят, че посоченото вземане произтича от конкретно облигационно задължение на ответника, основанието и характера на което представлявали част от компенсаторна неустойка, явяваща се разлика между общия й размер от 3500 лева, намален с дължими се на ответника деловодни разноски по ГД №660/2014 год. по описа на Районен съд – Шумен в размер на 350 лева., за което било направено прихващане чрез отправено писмено изявление до ответника на 12.08.2014 год. по реда на чл.104 от ЗЗД. В тази връзка излагат, че на 28.10.2013 год. между ищцовото дружество и ответника бил сключен договор за поръчка, по силата на който ищецът е поел задължение да обезпечи доброволно събиране на вземане на сина на ответника срещу трето лице във връзка със сключен между третото лице и сина на ответника предварителен договор от 27.08.2008 год. Във връзка с договора ответникът е подписал писмена декларация от 28.10.2013 год., в която е декларирал четири обстоятелства: че общият размер на вземането му е в размер на 10000 лева, че основанието на това вземане е предварителния договор от 27.08.2008 год., че не са направени никакви частични плащания и че изискуемият размер на вземането е 10000 лева. Тъй като след издаване на заповед за изпълнение по депозираното на 14.08.2014 год. заявление пред Районен съд – Шумен, по което е било образувано ЧГД №2151/2014 год., от страна на ответника е било депозирано възражение, за ищцовото дружество се поражда необходимостта да установи вземането си по съдебен ред.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 3 150 лева, представляваща част от компенсаторна неустойка, явяваща се разлика между общия й размер от 3500 лева, дължим по силата на чл.28 от договор за поръчка, сключен на 28.10.2013 год., намален с дължими се на ответника деловодни разноски по ГД №660/2014 год. по описа на Районен съд – Шумен в размер на 350 лева., за което било направено прихващане чрез отправено писмено изявление до ответника на 12.08.2014 год. по реда на чл.104 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 14.08.2014 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират и направените в настоящото производство деловодни разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв.Д.Н. от ШАК, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание и в представена по делото писмено становище излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че счита предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен. Счита, че функцията на неустойката е да обезпечи бъдещо неизпълнение на поето с договора задължение, като в настоящия случай твърди, че дори да се приеме, че ответникът не е изпълнил коректно задължението си по чл.8 от договора да предостави вярна информация относно вземането, това неизпълнение е било факт в момента на сключване на договора, доколкото декларацията за размера на задължението била неразделна част от самия договор. Прави възражение за нищожност на сочената от ищеца клауза за неустойка, поради липса на основание и поради противоречието й с добрите нрави /чл.26, ал.2 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД/. В условията на евентуалност, ако се приеме, че тази клауза е действителна, прави искане за намаляване размера на неустойката, поради прекомерност. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба относно предоставена от ответника невярна информация при сключването на договора за поръчка. Претендира също и присъждане на извършените в настоящото производство разноски.

В последното съдебно заседание по делото ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г.Г. от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2013 год. между ищцовото дружество и ответника бил сключен договор за поръчка, по силата на който ищецът е поел задължение да обезпечи доброволно събиране на вземане на ответника срещу трето лице във връзка със сключен между третото лице и сина на ответника предварителен договор от 27.08.2008 год. По силата на последния договор лицето Н. Н. А., в качеството си на пълномощник на баща си Н. А. М., като продавач е поел задължение да прехвърли на сина на ответника – Е. Н. А. собствеността върху недвижим имот, представляващ – Дворно место с площ 875 кв.метра, с построени в него – къща на два етажа и гараж, находящи се в с.Тимарево, община Хитрино, област Шумен. При сключване на договора като задатък била заплатена сумата от 10 000 лева. Тъй като до датата 01.11.2008 год. окончателен договор не бил сключен, заплатения задатък станал недължимо платен и подлежащ на връщане. Именно в тази връзка ответникът сключил договор за поръчка с ищцовото дружество. Във връзка с договора ответникът е подписал писмена декларация от 28.10.2013 год., в която е декларирал четири обстоятелства: че общият размер на вземането му е в размер на 10000 лева, че основанието на това вземане е предварителния договор от 27.08.2008 год., че не са направени никакви частични плащания и че изискуемият размер на вземането е 10000 лева.

Ищецът предприел действия по изпълнение на задълженията си по така възникналата между страните договорна връзка, но се установило, че длъжникът по вземането на ответника, на два пъти, е заплатил изцяло задължението си, т.е. ответникът е получил сума от 10 500 лв., която включва освен размера на задължението от 10000 лева и сумата от 500 лева, която била договорена между страните като сума, необходима за възстановяване на разходи, свързани с извършен от страна на купувачите по предварителния договор ремонт на покрив. Ищецът бил уведомил ответника за тези обстоятелства, като го поканил да му заплати договорената неустойка. Ответникът не се отзовал, поради което за ищеца възникнал интерес, въз основа на подписания от ответника запис на заповед за сума от 3 500 лв., да инициира производство по реда на чл.417 от ГПК, като твърдял, че посочената сума обезпечавала както вземането му за възнаграждение по договора, така и вземането му за неустойка. В тази връзка било образувано ЧГД №3571/2013 год. по описа на ШРС, по което в полза на взискателя били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След иницииране на изпълнително производство и получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжника било депозирано възражение, по повод на което е бил заведен установителен иск пред Районен съд – Шумен, по който е образувано ГД №660/2014 год. Посоченото дело приключило с Решение №522/01.07.2014 год., с което предявения установителен иск е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като било прието, че записа на заповед на който се позовава страната обезпечава само и единствено вземането на ищеца на договорено възнаграждение по договора за поръчка, но не и договорената неустойка. По силата на посоченото решение „***“ ЕООД е осъдено да заплати на ответника сумата от 350 лева, представляваща направени по делото разноски. На 12.08.2014 год. от страна на ищцовото дружество било изпратено изявление до ответника, с което го поканили да заплати доброволно сумата от 3500 лева, като в същото време са направили изявление на основание чл.104, ал.1 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане на задължението на „***“ ЕООД към ответника в размер на 350 лева, произтичащо от горепосоченото съдебно решение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. Н. А., К. Ж. П., на отговора на въпросите по чл.176 от ГПК, даден от страна на ответника Н. Н. А. и от следните писмени доказателства: Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 14.08.2014 год., Съобщение до страна по ЧГД №2151/2014 год. по описа на ШРС, Заповед №1235/15.08.2014 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, Съобщение до страна по ЧГД №2151/2014 год. по описа на ШРС, Договор за поръчка от 28.10.2013 год., Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.08.2008 год., Декларация от Н.А.Х. от 28.10.2013 год., Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.08.2008 год. с отразени на последна страница от същия на разписки за получени суми, Решение №522/01.07.2014 год. по ГД №660/2014 год. по описа на ШРС, Изявление на основание чл.104 от ЗЗД от 12.08.2014 год., Известие за доставяне на пратка – 2 бр., Извлечение от търговския регистър при АВ по партидата на „***“ ЕООД, Удостоверение изх.№20131024150314/14.10.2013 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ГД №660/2014 год. по описа на ШРС и ЧГД №2151/2014 год. по описа на ШРС, оригинал на писмо вх. № 1100/06.01.2015 г. по описа на ШРП, ведно с оригинали на приложенията към него, съдържащи 12 /дванадесет/ листа, оригинал на писмо вх. № 17/30.12.2014 г., ведно с приложенията към него, съдържащи 33 /тридесет и три/ листа, както и оригинал на молба рег. № 17589/19.12.2014 г. по описа на ШРС, ведно със заверени копия на приложенията към него.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По отношение на възражението на ответника за липса на пасивна материална легитимация на ишеца да отговаря по предявения иск съдът намира същото за неоснователно. От материалите по делото се установява, че процесния договор за поръчка от 28.10.2013 год., от който произлиза задължението за неустойка, предмет на изследване в настоящото производство е подписан лично от ответника. В същото време никъде в договора не се твърди и не са представени доказателства в тази насока, че ответникът е действал в качеството си на пълномощник на своя син Е. Н. А.. При преценка взаимоотношенията на страните съдът съобрази обстоятелството, че в декларацията, представляваща Приложение №2 към чл.8 от раздел II на договора за поръчка, ответникът е посочил, че документа, удостоверяващ неудовлетвореното вземане, предмет на договора е Предварителен договор за покупко-пордажба на недвижим имот от 27.08.2008 год. и че същия е сключен от името на сина на ответника Е. Н. А. в качеството му на купувач по същия. В същото време от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Н. А., К. Ж. П. и от отговора на въпросите по чл.176 от ГПК, даден от страна на ответника Н. Н. А., имащ характер на съдебно признание на фактите, предмет на изясняване с поставените въпроси, се установява, че преговорите във връзка с покупко-продажбата на посочения имот са били водени именно от ответника Х. и че средствата, дадени на продавача по предварителния договор са били лично негови и именно той е искал същите да му бъдат върнати обратно. С оглед на изложеното съдът намира, че именно ответникът се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД.

За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с договорно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за отпадане на договорната отговорност за заплащане на неустойка. В настоящия случай от материалите по делото, се установява по безспорен начин, а и не се спори между страните, че между тях е било налице валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор за поръчка от 28.10.2013 год., по силата на който ищецът е поел задължение да обезпечи доброволно събиране на вземане на ответника срещу трето лице във връзка със сключен между третото лице и сина на ответника предварителен договор от 27.08.2008 год. В същото време от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетеля Н. Н. А. се установява, че ищцовото дружество е предприело всички необходими действия за изпълнение на задълженията си по договора, поради което следва да се приеме, че същото се явява изправна страна по него. В тази връзка следва да бъде посочено, че действията по изпълнение на договора са се изразили в осъществяване на контакт с лицето Н. Н. А., който се явява съконтрагент по сключения на 27.08.2008 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, установяване чрез разговор с него, а в последствие и чрез запознаване с втория екземпляр от договора на факта на вече извършените плащания общо на сумата от 10500 лева, част от която представлява задължението, чието доброволно събиране е следвало да обезпечи ищеца по посочения по-горе договор за поръчка.

В чл.28 от сключения между страните договор за поръчка от 28.10.2013 год. е било уговорено, че в случай на предоставена неверна информация по реда на чл.8 от настоящия договор, и особено такава, касаеща размера на дължимото се вземане, доверителят дължи на довереника неустойка в размер на 3500 лева. Съгласно разпоредбата на чл.8 от договора доверителят е поел задължение за предостави на довереника данни за точния размер на вземането, чрез подписване на съответна декларация. В тази връзка от страна на ответника е била попълнена Декларация, представляваща Приложение №2 към чл.8 от раздел II от договора, в която е декларирал следните обстоятелства: че общият размер на вземането му е в размер на 10000 лева, че основанието на това вземане е предварителния договор от 27.08.2008 год., че не са направени никакви частични плащания и че изискуемият размер на вземането е 10000 лева. В същото време от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответникът към датата на подписване на въпросната декларация е бил получил сумата от 10500 лева, включваща както задължението, предмет на договора за поръчка в размер на 10000 лева, така също и сумата от 500 лева, заплатена на ответника във връзка с извършен ремонт на покрива на недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 27.08.2008 год. Съдът намира за безспорно доказан факта на заплащането на посочените по-горе суми. В тази връзка съдът съобрази материалите, приложени към Преписка вх. № 1100/06.01.2015 г. по описа на ШРП и тези, приложени към Преписка вх. № 17/30.12.2014 г., също по описа на ШРП, в които се съдържат сведения, дадени от ответника Н. А.Х., в които заявява, че сумата от 2000 лева му е била върната от лицето Н. А. в началото на 2009 год. Посоченото косвено доказателство има характер на извънсъдебно признание на факта на получаване на сумата от страна на ответника преди датата на подписване на декларацията. Обстоятелството, че ответникът е бил получил и сумата от 8500 лева и то преди датата на подписване на декларацията, се установява и от отразеното в представения от ищцовата страна екземпляр от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.08.2008 год., на втора страница от който се съдържа собственоръчно изявление от страна на ответника, че е получил както сумата от 2000 лева, така също и че на 01.02.2011 год. е получил и сумата от 8500 лева. Посоченото писмено доказателство представлява частен документ, в който се съдържа изявление на ответника, подписано от него и доколкото документът не е бил оспорен от ответната страна по предвидения в ГПК ред, следва да се приеме, че същия съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от ответника Н.А.Х.. В тази връзка съдът съобрази и изявлението, направено от страна на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 10.12.2014 год., че приема за безспорно установен факт, че сумата от 10000 лева е възстановена изцяло на ответника.

Съдът не споделя твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба и в писменото становище по делото, че не е декларирал неверни обстоятелства, доколкото съгласно чл.9 от Предварителния договор за покупко-продажба от 27.08.2008 год. продавачът по последния е дължал връщане на двойния размер на капарото, т.е. сумата от 20 000 лева. Дори да приемем, че предварителния договор между страните е бил развален, поради виновно неизпълнение от страна на продавача по същия и че последният е дължал връщане на двойния размер на даденото капаро, доколкото в Декларацията от 28.10.2013 год. ответникът е посочил, че общия размер на неудовлетвореното вземане е 10000 лева, а не 20000 лева, и че няма направени частични плащания, се налага извода, че и в този случай е декларирал неверни обстоятелства относно точния размер на дълга.

А с оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че в настоящия случай са налице посочените по-горе кумулативно предвидени предпоставки за възникване правото на изправната страна да получи предвидената в договора неустойка.

В настоящия случай, ответната страна е направила възражение за нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор, поради липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и като противоречаща на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от НК, а при условията на евентуалност прави възражение за нейната прекомерност, като моли същата да бъде намалена.

По отношение възражението за нищожност на клаузата за неустойка, поради липса на основание съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения: Съгласно правната теория и практика, с термина „неустойка“ се означава акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Тя служи като обезпечение на вредите, които кредиторът ще претърпи при неточно изпълнение на задължението и като санкция за неправомерното поведение на длъжника, както по време на изпълнение на договора, така също и по повод неговото сключване. Неустойката винаги е установена отнапред отговорност на длъжника за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. В настоящия случай клаузата за неустойка е обвързана с последващо сключването на договора изпълнение на задължение от страна на длъжника, което е установено в договора и само по себе си предполага добросъвестност по смисъла на чл.12 от ЗЗД, както по време на водене на преговорите във връзка със сключване на договора, така също и при неговото сключване. Независимо, че декларацията е била подписана и съставена от страна на ответника на същата дата, фактически тя следва сключването на договора и има за цел само да конкретизира параметрите на вече сключения между страните договор, които параметри определят изпълнението на поетото от страна на кредитора задължение. Поради което не може да бъде споделен довода на ответната страна, че договорената клауза за неустойка няма основание, доколкото същата обезпечава именно бъдещото изпълнение на предвиденото в договора задължение от страна на длъжника да предостави верна и точна информация за размера на дълга.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съобразявайки начинът на определяне на неустойката, посочен в чл.28 от Договора, не може да се направи извода, че същата е променила своето предназначение от това да обезпечава и обезщетява изпълнението, в такова, което да създава условия за неоснователно обогатяване или друго такова, което драстично да противоречи на добрите нрави или пък на правилата на морала. Доколкото алгоритъмът на определяне на неустойката и границите й, не са регулирани с императивни правни норми, то фактът на уговарянето й в определен размер, пък макар и в размер на дължимото по договора възнаграждение, само по себе си, не може да я определи като нищожна, поради противоречие с добрите нрави или пък морала. Както всяка клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята и с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Тя е винаги форма на договорна отговорност. В този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на на ОСТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 год.. В същото време обаче автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закова и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняването на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В мотивите на посоченото по-горе тълкувателно решение са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли е изпълнението на задължението с други правни способи, вида на уговорената неустойка, вида на неизпълненото задължение - съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В настоящия случай при преценка на възражението за нищожност съдът напълно споделя мотивите, изложени от съдебния състав в Решение №552/01.07.2014 год., постановено по ГД №660/2014 год. по описа на ШРС, което е постановено именно по същия казус. В тази връзка съдът, съобразявайки вида на неустойката и естеството на неизпълненото задължение, факта, че същата, предвид същността на поетите от ищеца задължения, е предвидена при неизпълнение на съществено за облигационната връзка задължение на ответника, а именно - неизпълнение на задължение за деклариране на верна и точна информация за съществуването и размера на дълга, т.е. във връзка с основанието на договора, причината за сключването му, съответно за договорното ангажиране на ищеца с ответната страна и факта, че същата не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, намира, че уговорената компенсаторна неустойка е валидна и не е в противоречие с добрите нрави.

В същото време обаче съдът намира за основателно възражението за прекомерност на размера на претендираната неустойка, направено в условията на евентуалност, с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочения законов текст, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Доколкото в действащото законодателство липсва легална законова дефиниция на понятието „прекомерно голяма неустойка” по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД, то критерий за това е процентното съотношение между абсолютния размер на договорената между страните неустойка и общата цена на договора. Самото намаляване трябва да става с оглед съотношението между действителния размер на дължимата неустойка и претърпените от неизпълнението вреди, но във всички случай неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Този извод следва от функциите на неустойката. Освен обезпечителна и обезщетителна функции, неустойката има и наказателна функция, която дава право тя да бъде търсена независимо от настъпване на вреди от неизпълнението. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №65/14.04.2009 год. на ВКС по т.д. №589/2008 год., II т.о., ТК, Решение №659/28.10.2008 год. на ВКС по т.д. №264/2008 год., II т.о., ТК, Решение №1381/21.11.2008 год. на ВКС по гр.д. №5863/2007 год., V г.о., ГК, Решение №125/11.01.1963 год. на ВКС по гр.д. №1580/1962 год., I г.о, ГК и др. В настоящия случай, съдът, съобразявайки общата цена на сключения между страните договор, естеството на неизпълненото от страна на ответника задължение, размера на евентуално претърпените от страна на ищцовото дружество вреди от неизпълнението на договора, които биха могли да се изразяват в направени разходи за издирване на длъжника, осъществяване на срещи с него и размерът на възнаграждението, което ищцовото дружество би получило в резултата на точното изпълнение на договора, обичайно необходимите разходи, свързани със събирането на един паричен дълг, намира, че е налице превишение на неустойката над вредите и това води до извода за прекомерност на същата. В настоящия случай при преценка размера на неустойката съдът съобрази изложените по-горе обстоятелства и най-вече, факта, че именно поведението на длъжника и неверно декларираните от негова страна данни относно дълга са станали причина за неизпълнението на задължението на кредитора, при което той в случай на пълно и точно изпълнение, към каквото няма спор, че е пристъпил, би получил договореното възнаграждение. В тази връзка по изложените по-горе съображения съдът намира, че неустойката следва да бъде намалена до размер от 2000 лева.

С оглед претенцията на ищцовото дружество за заплащане на законна лихва върху присъдените, като неустойка суми, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 14.08.2014 год. до окончателното изплащане на сумите, съдът като съобрази обстоятелството, че по изложените по-горе причини, бе прието за установено, че ответникът дължи заплащане на неустойка в посочения размер, намира, че е допустимо, доколкото в настоящия случай се касае за компенсаторна, а не мораторна неустойка, едновременно присъждане на неустойка за вреди от неизпълнението и лихва за забава. Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество и законна лихва върху дължимата неустойка, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 14.08.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

В същото време ответникът дължи на ищцовата страна направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 255.87 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 259.05 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази връзка ищцовото дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата от 127.78 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Тимарево, община Хитрино, област Шумен, ул.”***” №6 ДЪЛЖИ НА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.I ет.VII, ап.16, представлявано от С. Д. С., чрез адв.Д. Н. от ШАК сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща компенсаторна неустойка, дължима по силата на чл.28 от договор за поръчка, сключен на 28.10.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 14.08.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер на претендираната неустойка в размер на 3 150 лева, представляваща част от компенсаторна неустойка, явяваща се разлика между общия й размер от 3500 лева, претендиран на основание чл.28 от договор за поръчка, сключен на 28.10.2013 год., намален с дължими се на ответника деловодни разноски по ГД №660/2014 год. по описа на Районен съд – Шумен в размер на 350 лева., за което било направено прихващане чрез отправено писмено изявление до ответника на 12.08.2014 год. по реда на чл.104 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Н.А.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Тимарево, община Хитрино, област Шумен, ул.”***” №6 ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.I ет.VII, ап.16, представлявано от С. Д. С., чрез адв.Д. Н. от ШАК, че А. В. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** сумата от 255.87 лева /двеста петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените в хода на заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н.А.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Тимарево, община Хитрино, област Шумен, ул.”***” №6 ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.I ет.VII, ап.16, представлявано от С. Д. С., чрез адв.Д. Н. от ШАК, че А. В. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** сумата от 259.05 лева /двеста петдесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща направените от тяхна страна разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.I ет.VII, ап.16, представлявано от С. Д. С., чрез адв.Д. Н. от ШАК, че А. В. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА Н.А.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Тимарево, община Хитрино, област Шумен, ул.”***” №6 сумата от 127.78 лева /сто двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените от негова страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: