Р Е Ш Е Н И Е

39/20.1.2015г.

20.01.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 15 (петнадесети) януари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар А.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2360 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София твърди, че на 16.10.2012 г. сключило с ответницата Р.М.Х. договор за потребителски заем, по силата на който предоставило на последната сума в размер на 500,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от Х. да възлиза на 900,00 лв., разсрочена на 30 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. В приетите от страните като неразделна част от договора общи условия към договорите за потребителски кредити, сключвани от ищцовото дружество било предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на непогасеното задължение. Ответницата платила първите осемнадесет, след което преустановила плащанията. Общият размер на неплатените вноски по договора възлизал на 276,59 лева. Заемателят дължал и надбавка (договорна лихва) в размер на 83,41 лева за периода 01.03.2013 г. – 17.05.2013 година. Освен това, към 08.07.2014 г. Х. дължала и обезщетение за забава в размер на 35,04 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1845/2014 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Х. подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1845/2014 г. по описа на ШРС: в размер на 276,59 лв., представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № CASH-10041047 от 16.10.2012 г.; в размер на 83,41 лв., представляващо договорна лихва за периода 01.03.2013 г. – 17.05.2013 г.; в размер на 35,04 лв., представляващо обезщетение за неплатено парично задължение от 276,59 лв. за периода от 22.03.2013 г. до 25.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата 276,59 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 08.07.2014 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

В писмена молба, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 15.01.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 10.10.2014 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за потребителски заем № CASH-10041047/16.10.2012 г., погасителен план CASH-10041047, актуален към 15.09.2014 г., формуляр за потребителски заем от 14.10.2012 г.,, условия по договор за потребителски заем от 16.10.2012 г..

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по счетоводни данни от ищцовото дружество, са налице отразяване на задължения на ответницата по процесния договор в общ размер 395,04 лв., от които: главница в размер на 276,59 лв.; договорна лихва в размер на 83,41 лв. и законна лихва в размер на 35,04 лева. Вещото лице излага, че размерът на уговорената в договора възнаградителна лихва възлиза на 83,41 лв., а на обезщетението за неизпълнение на парично задължение в размер на 276,59 лв. за периода 22.03.2013 г. – 25.06.2014 г. – на 35,50 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Р.М.Х. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1097/09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1845/2014 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата за следните парични суми: 276,59 лв., представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № CASH-10041047 от 16.10.2012 г.; 83,41 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.03.2013 г. – 17.05.2013 г.; 35,04 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение за 276,59 лв. за периода от 22.03.2013 г. до 25.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата 276,59 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 08.07.2014 г. до окончателното плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение към 08.07.2014 г. – датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 18452014 г. на ШРС и договора за потребителски кредит от 16.10.2012 г., включващ като неразделна своя част общите условия към договорите за потребителски кредити, сключвани от ищцовото дружество и заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за потребителски кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между страните по делото е налице валидно сключен договор за заем.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че към 08.07.2014 г. съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София от Р.М.Х. за парична сума в размер на 276,59 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № CASH-10041047 от 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2014 г. до окончателното й изплащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Съобразно предвиденото в т. 5 от Общите условия към договорите за потребителски кредити, сключвани от ищцовото дружество, вземането на заемодателя станало предсрочно изискуемо, поради което Х. дължала плащане на целия уговорен размер на договорната лихва за периода 01.03.2013 г. – 17.05.2013 година.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че към 08.07.2014 г. съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София от Р.М.Х. за парична сума в размер на 83,41 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.03.2013 г. – 17.05.2013 г.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че Р.Х. не изпълнила в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че към 08.07.2014 г. в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответницата за парична сума в размер на 35,04 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение за 276,59 лв. за периода от 22.03.2013 г. до 25.06.2014 г.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД направените разноски по настоящото исково производство в размер на 525,00 лв. и по заповедното производство в размер на 325,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *** със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. ***, представлявано от М. Ф., че към 08.07.2014 г. съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД от Р.М.Х. в размер на 276,59 лв. (двеста седемдесет и шест лева и 59 стотинки), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски паричен кредит № CASH-10041047 от 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2014 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1097/09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1845/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.Х. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София с ЕИК *** че към 08.07.2014 г. съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД от Р.М.Х. в размер на 83,41 лв. (осемдесет и три лева и 41 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на договорна лихва за периода от 01.03.2013 г. до 17.05.2013 г. по договор за потребителски паричен кредит № CASH-10041047 от 16.10.2012 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1097/09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1845/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.Х. с ЕГН **********и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София с ЕИК *** че към 08.07.2014 г. съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД от Р.М.Х. в размер на 35,04 лв. (тридесет и пет лева и 04 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение от 276,59 лв. по договор за потребителски паричен кредит № CASH-10041047 от 16.10.2012 г., за периода от 22.03.2013 г. до 25.06.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1097/09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1845/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

ОСЪЖДА Р.М.Х. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 525,00 лв. (петстотин двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА Р.М.Х. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1845/2014 г. на ШРС в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева).

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: