Р Е
Ш Е Н
И Е
37/20.1.2015г.
Шуменският районен съд, ІV
състав
на четиринадесети януари 2015
година,
в публично заседание, в
следния състав:
Секретар: Д. Х.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2370/2014
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
В исковата си
молба до съда, ищецът К.Г.К., ЕГН **********,***,
излага, че с
ответника- Р.И.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, са съсобственици на недвижим имот, представляващ Апартамент №14 (четиринадесети),
находящ се на 5 (пети) жилищен етаж, в сграда ЕЖБ – 7 (седем), вх.1 (едно),
построен върху държавна земя - парцел I
(първи), в кв. 565 (петстотин шестдесет и пет) по плана на ***, състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения със
застроена площ на жилището от 102,12 кв.м. ( сто и две цяло и дванадесет десети
квадратни метра), заедно с избено
помещение №14 (четиринадесет), с площ от 3,14 кв. м. (три цяло и четиринадесет
квадратни метра) и 2596/100 000 ид. ч. (две хиляди петстотин деветдесет и шест
стохилядни) от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на
жилището: от изток –двор, от запад – двор, от север – жилище №13 и общо
стълбище, от юг – двор, от горе VI жилищен етаж, от долу – IV жилищен етаж при
граници на избеното помещение: от изток – общ коридор, от запад – изба 13, от
север – изба 15, от юг – двор, от горе – I жилищен етаж и от долу земя. Твърди
се в молбата, че имотът е допуснат до делба, като са определени следните квоти
между страните: 51/96 ид. ч. за ответника, 41/96 ид. ч. за лицето К..С.М. и
4/96 ид. ч. за ищеца, като имотът е предмет на публична продан, която все още
не е приключила. Сочи се в молбата, че съсобственият имот се ползва изцяло от
ответника, като за това ищецът го бил канил да му заплати следващото му се
обезщетение срещу ползването, но същият не се отзовал. Поради изложеното моли
съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 127, 96 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен
ищецът за ползването на гореописания и
съсобствен между страните недвижим имот, считано за периода от 11.06.2013 г. до
датата на завеждане на исковата молба. Ищецът претендира и присъждане на
обезщетение за забава върху главното задължение, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното му изплащане, както и присъждане на извършените по
делото разноски.
В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен,
не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът заявява, че поддържа иска
си и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се
явява представител.
Така
предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно
заседание и искът вероятно е или не е основателен,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства,
или направените възражения, и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове –
ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените
писмени доказателства сочат за вероятната основателност на предявените искове.
На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, в размер на 50.00 лв., представляващи извършени от ищеца
разноски.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на К.Г.К., ЕГН **********,***, сумата от 127, 96 лв. /сто двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът за ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ Апартамент №14 (четиринадесети), находящ се на 5 (пети) жилищен етаж, в сграда ЕЖБ – 7 (седем), вх.1 (едно), построен върху държавна земя - парцел I (първи), в кв. 565 (петстотин шестдесет и пет) по плана на *** състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ на жилището от 102,12 кв.м. ( сто и две цяло и дванадесет десети квадратни метра), заедно с избено помещение №14 (четиринадесет), с площ от 3,14 кв. м. (три цяло и четиринадесет квадратни метра) и 2596/100 000 ид. ч. (две хиляди петстотин деветдесет и шест стохилядни) от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на жилището: от изток –двор, от запад – двор, от север – жилище №13 и общо стълбище, от юг – двор, от горе VI жилищен етаж, от долу – IV жилищен етаж при граници на избеното помещение: от изток – общ коридор, от запад – изба 13, от север – изба 15, от юг – двор, от горе – I жилищен етаж и от долу земя, считано за периода от 11.06.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба-23.09.2014 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от претенцията.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :