Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

514/25.6.2015г. , гр. Шумен  

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и втори юни 2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2396/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 576 от ГПК.

 

Искова молба от Х.Л.К., ЕГН : ********** и З.Н.К., ЕГН : **********,***, срещу Д.Б.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Г.Н., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Т.Н., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.И.Г., ЕГН : **********, с адрес ***; К.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***; К.Х.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 124 ГПК.

Ищците твърдят, недействителност /нищожност/ на сделки с идеални части от ПИ с идентификатор № 83510.662.144 по КК на гр. Шумен – 1/20 ид.ч., както и на обективиращите ги нотариални актове, поради противоречие със закона. Искат нищожността  на сделките и нотариалните актове да се обяви и да се присъдят разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомен, подават отговори. Считат исковете допустими и неоснователни. Искат отхвърлянето им и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, лично и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговорите си.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Първата от твърдените за порочни сделки била сключена между ответниците Г. и К. Г./съпрузи/ и К.А. на 16.10.1997г., за покупко-продажба на гараж, находящ се в дворно място, цялото от 435 кв. м. /четиристотин тридесет и пет квадратни метра/ и представляващо парцел ХХIХ – 6317 /двадесет и девети за шест хиляди триста и седемнадесет/ в квартал 225 /двеста двадесет и пет/ по плана на гр. Шумен, както и 1/20 ид. ч. /една двадесета идеална част/ от дворното място, който гараж е изграден в югоизточната част на дворното място. Бил съставен НА № 195, НД № 4373/1997г., по описа на ШРС. На 04.02.2004г., К.А. продал на ответниците Д.Д. и Д.Н., същият имот, за което бил съставен НА № 26, НД № 21/2004г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС. На 02.03.2005г., Г. и К. Г. продали на ответника Г.Т.Н. собствения си гараж от 17,56 кв.м. застроен в югозападната част на дворно място съставляващо УПИ ХХIХ – 6317 /двадесет и девети за шест хиляди триста и седемнадесет/ в квартал 225 /двеста двадесет и пет/ по плана на гр. Шумен, за което бил съставен НА № 172, НД № 146/2005г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС.

Гаражите били построени в посочения имот въз основа разрешение за строеж № 103/16.05.1994г. на Община Шумен, издадено на И. Г. И. – ползвател на ½ ид.ч., към него момент от  дворно място съставляващо УПИ ХХIХ – 6317 /двадесет и девети за шест хиляди триста и седемнадесет/ в квартал 225 /двеста двадесет и пет/ по плана на гр. Шумен и първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в същото място, собствени на ответницата Г.И.Г. / НА № 98, НД № 1983/1993г. на Нотариус при ШРС/. Според писмо на Община Шумен/л. 130,/ в архивите и няма документ за приемане и въвеждане в експлоатация на двата гаража, но към датата на придобиване от ищците на ½ ид.ч. от дворното място и втори жилищен етаж от построената в споменатия имот сграда – 20.01.1999г., гаражите са съществували, според други писмени доказателства.    

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

         По исковете за нищожност на сделки, в частта им за 1/20 ид.ч. от дворно място – ПИ № 83510.662.144 по КК на гр. Шумен – На първо място следва да се отбележи, че петитумът обхваща само тази част от сделката – идеални части от недвижим имот, а твърдяното основание е противоречие на закона. Обективното право не съдържа норми забраняващи прехвърляне собственост върху идеални части от недвижими имоти. В случая собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот е продал 1/20 ид. ч., което не противоречи на закона. Вярно е, че дворното място е обща част на построените в него сгради, но не само на жилищната както твърдят ищците, съобразно чл. 38 от ЗС, а ал. 3 от същия забранява делбата на общи части, не сделки с тях. Отделно от това идеалната част и по двете сделки е прехвърлена заедно със сграда построена в същия имот. Тук следва да се отбележи, че дори и идеалните части от земята да не са напълно съответни на стойността на отделните помещения/чл. 40 ЗС/ това не влияе върху действителността на сделката, а може да се приложи чл. 210 ЗЗД.

Без абсолютно никакво значение за действителността на сделките с идеални части от недвижимия имот е, дали двата гаража са били законни или не, нито пък чия собственост са били при сключване на сделките. Даже и да не са били изцяло собствени на прехвърлителите, то продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка.    

Поради това исковете за прогласяване нищожността на сделки с 1/20 ид ч. от ПИ № 83510.662.144 по КК на гр. Шумен, обективирани в НА № 195, НД № 4373/1997г., по описа на ШРС и НА № 26, НД № 21/2004г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете за прогласяване нищожност на нотариални актове № 195, НД № 4373/1997г. на нотариус при ШРС; НА № 26, НД № 21/2004г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС и НА № 172, НД № 146/2005г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС – съставянето на нотариален акт е вид нотариално удостоверяване и като такова то може да е нищожно в случаите изброени в чл. 576 ГПК. Едно от твърдените основания – нарушение на чл. 586 ГПК – проверка на собствеността от нотариуса при съставяне и на трите акта, не се обхваща от предвидените основания за нищожност. Дали неговите изводи за правото на собственост, съответстват на действителното положение, не е от значение за действителността на съставения акт. Така и Р № 685/03.11.2010г. на ВКС по ГД № 1201/2009г., III г.о. . Второто твърдяно основание – съставени са актове за противоречащи на закона сделки, според отбелязаното по горе, не може да се приеме, че е било на лице. Обективираните и в трите акта сделки, не противоречат на закона. Затова и исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. 

При така посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците Д.Д., Д.Н. и Г.Н., сумата от 1200 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Л.К., ЕГН : ********** и З.Н.К., ЕГН : **********,***, срещу Г.И.Г., ЕГН : **********, с адрес ***; К.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***; К.Х.А., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Г.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, да се признае за установено, че сделките с 1/20 ид.ч. от ПИ № 83510.662.144 по КК на гр. Шумен, обективирани в НА № 195, НД № 4373/1997г., по описа на ШРС и НА № 26, НД № 21/2004г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС, са нищожни поради противоречие на закона, като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Л.К., ЕГН : ********** и З.Н.К., ЕГН : **********,***, срещу Д.Б.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Г.Н., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Т.Н., ЕГН : **********, с адрес ***; Г.И.Г., ЕГН : **********, с адрес ***; К.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***; К.Х.А., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 576 от ГПК, да се признае за установено, че нотариални актове № 195/16.10.1997г., т. XIII, рег. № 3330, НД № 4373/1997г. на нотариус при ШРС; № 26/04.02.2004г., т. I, рег. № 112, НД № 21/2004г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС и № 172/02.03.2005, т. II, рег. № 1384, НД № 146/2005г. на Нотариус № 019, с район на действие този на ШРС, са нищожни, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Х.Л.К., ЕГН : ********** и З.Н.К., ЕГН : **********,***, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Г.Н., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.Т.Н., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1200 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: